№ 830
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. М.а
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно гражданско дело №
20223100500789 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на „МИКРО КРЕДИТ“АД
срещу решение №1792/23.11.2021г., постановено по гр.д. №5370/21 на
ВРС(електронно дело 20213110105370 от ЕИСС), с което въззивникът като
доставчик на пакетна кредитна услуга CrediGo е бил осъден да върне на
потребителя СТ. М. Й. получени без основание погасителни вноски в сборен
размер 1188лв, уговорени като възнаграждение за включени в пакет
допълнителни услуги, договорени неравноправно и в нарушение на
императивна норма към договор за заем, предоставен на потребител и
съответно са определени разноски в полза на ищцата и представителя й за
защита по основателната претенция.
Въззивникът, представляван от адв. М.(САК) се позовава на
недопустимост на обжалвания акт, като сочи, че е оспорил автентичност на
пълномощното, издадено от ищцата, но съдът не е извършил необходимата
проверка за неистинност на документа и така и е допуснал разглеждане на
делото с участие на нелегитимиран представител. Отделно счита решението
за неправилно и необосновано, като сочи, че съдът не е посочил в мотивите
си нито конкретно установено опорочаване на договора, нито приложимия
към него закон и така изводите за недействителност са останали изцяло
немотивирани. Същевременно не са били обсъдени множеството
доказателства, посочени от доставчика на услугата, както за изявеното
изрично съгласие на потребителя за избор на предложения пакет от
допълнителни услуги, така и за конкретното им ползване от ищцата при
1
разглеждането на искане за отпускане на кредит за минути и внасянето на
суми за погасяване на парични вноски в офис на търговеца. Счита, че
едностранчивото обсъждане на доказателствата и игнорирането на
заключението на назначения експерт са изключили правилното установяване
на фактите по делото. Оплаква се и за неправилно приложен закон, като сочи
че допълнителния договор има самостоятелен предмет, като клаузите му
уреждат независимо от кредитната сделка съдържание на възмездно
предоставени услуги, поради което приложим за тази сделка е Закона за
задълженията и договорите, а не специалния закон за потребителско
кредитиране. Подробно са обосновани и оплаквания относно неправилни
изводи за липса на конкретен интерес от такова допълнително обслужване,
извън самото предоставяне на кредит, като въззивникът сочи специфичните
допълнителни разходи, които доставчик на услугата прави за обработка на
значителен обем от данни за проверка на кредитоспособност в изключително
съкратен срок (под 120 минути в сравнение с обичайно необходимо поне 72
часово проучване), за поддържане на офис за обработка на касови
плащания(спестяващо разходи за банкови преводи на клиентите), за поемане
на значителен финансов риск от небанкова институция при бързо
кредитиране и предоговаряне или разсрочване на заем(за разлика от банките,
попълващи ресурси със влогонабиране и други възстановими начини,
недостъпни за финансова институция, разполагаща само със собствени
средства). Като неправилен е оспорен и извода за съвпадане на уговореното
допълнително обслужване с действия, присъщи на кредитор по заем по
усвояване и управление на кредита, като въззивникът посочва, че предмет на
отделно уговорените услуги са само възможности, които заемодателят не е
длъжен за предоставя на клиенти и затова се договарят само при изрично
поискване и срещу възнаграждение, което съответно е посочена в
специалната му тарифа, която е била изследвана от вещото лице.
С доводи за доказано валидно уговорено допълнително обслужване на
заемополучател, като основание за заплащането на цената за ползвани от
клиента на финансова институция пакет изрично поискани услуги, моли
решението за бъде отменено и осъдителния иск отхвърлен в цялост, в случай,
че производството по недопустимия иск не бъде прекратено.
Същите искания се поддържат в бланкетно писмено становище по
същество.
Насрещната въззиваема страна, чрез упълномощения адв. Н. оспорва
жалбата. Сочи, че с допълнителна молба, докладвана в първо заседание по
делото, ищцата е представила оригинал на нотариално заверено изявление,
което освен пълномощно съдържа и изрично потвърждение на действията на
адвоката. Излага доводи за надлежно удостоверяване на представителната
власт и правилно установена връзка на договора за допълнителни услуги и
договора за заем, което е наложило прилагането на правилата за
потребителско кредитиране общо за двете съглашения. Позовава се на
правилните констатации относно неравноправен характер на съглашение за
допълнителни услуги, които не представляват допълнителни възможности
или преференциални условия, които потребителя да може да ползва
самостоятелно и затова да дължи възнаграждение в размер доближаващ се до
стойността на заемната сума. Сочи, че търговецът е събрал цената за
2
допълнителни услуги в цялост макар клиента да е ползвал частично
уговорени възможности, които по естеството си не са еквивалентни на цената
и представляват усвояване и управление на кредит, въпреки ограничението на
чл. 10а ал.2 ЗПК. Като счита че изводите за доказано плащане по
недействителни уговорки са правилни и обосновани, моли осъдителното
решение да бъде потвърдено.
В писмени бележки по същество пълномощникът на въззиваемата
поддържа същите доводи.
Насрещните страни са предявили и искания за определяне на
разноски в настоящото производство, като само въззиваемата страна е
обявила в списък по чл. 80 ГПК (л. 56) договорена безплатно адвокатска
услуга и е заявила евентуално възражение за намаляване на прекомерни
разходи за представителство на насрещна срана.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд е разгледал в определение №1606/26.04.2022г., като към
настоящия момент не са настъпили обстоятелства които да налагат промяна
на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд(обявено като електронен
документ, подписан с квалифициран електронен подпис, чиято автентичност
съдът установява служебно) е действително (по критериите, възприемани в
мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Диспозитивът за
присъждане на неоснователно получени суми, съответства на предявен иск на
кредитополучател, основал претенция за връщане на събрани при начална
липса на основание суми, платени на кредитна институция-ответник за
погасяване на задължения с вноски по погасителен план към пакетна
кредитна услуга, договорени като цена на допълнителни услуги. Тъй като
тази претенция е основана на отричане на валидност на обособени като
допълнително съглашение клаузи от изпълняван от страните договор, съдът
приема за надлежно квалифицирането на исканията по чл. 34 ЗЗД, като
специална норма, уреждаща реституция на даденото по недействителен
договор, съответно по недействителна част от него (Решение № 22 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2011 г., IV г. о., ГК). При такова
предявяване на иска, за разлика от по- общата хипотеза на неоснователно
даване по чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД (когато ответникът е длъжен да субстанцира
основание с възражение), предметът на делото се очертава от репликите на
ищеца за основанията за нищожност на признат от него договор,
представляващ повод за извършване на спорните плащания. Доколкото се
твърди договаряне с потребител основанието, посочено в защита на ответника
дори не е необходимо да се репликира, тъй като съдът е длъжен служебно да
го провери за неравноправност и несъответствие с императивни правила(ТР
ОСГТК 1/2020 на ВКС). Същевременно, макар в диспозитива на обжалвания
акт съдът да е посочил именно обща хипотеза на кондикционна претенция по
чл. 55 ЗЗД, несъмнено е отрекъл валидност на описаното основание, породило
платените от потребител суми, а видно от мотивите е разгледал и установил
именно недействителност на неравноправно договорени с потребител
допълнителни услуги, в нарушение на специални законови закрилни норми. В
този смисъл произнасянето съответства на началното искане за защита,
3
отправено от потребителя, а точната квалификация е въпрос по същество и
може да бъде пояснена с акта на въззивния съд.
Оплакването за липса на предпоставка за упражняване на правото на
иск на ищцовата страна е неоснователно. Възражението на ответното
дружество по упълномощаването на адвокат е било основано на оспорване на
автентичността на писмено пълномощно и не е било докладвано нито като
поставен въпрос по допустимост на претенцията, нито като част от
доказателствените искания на страните. Този пропуск обаче, не се отразил
върху развитието на процеса, тъй като оспореният документ е подменен от
представилата го страна с друг също частен диспозитивен документ, чиято
автентичност обаче е била официално удостоверена. Нотариално завереното
изявление на ищцата съдържа не само овластяване на адв. Н. с права да
представлява заемателката пред всички съдебни инстанции при спорове по
повод процесната сделка, но и потвърждаване на вече осъществени действия
на този пълномощник по конкретното дело, включително и подаване на
искова молба(л.87 от делото на ВРС).Този оригинален документ е приложен
към докладвана в първото заседание молба на ищцата и не е бил оспорен от
въззивника. Дори да се приеме, че копие от него не е било връчено на
ответника, наличието му по делото е било оповестено най-късно с връчване
на отговора по въззивната жалба, извършено от въззивния съд. В следващото
заседание пред настоящата инстанция въззивникът не е предприел нито
оспорване, нито доказване на невярност на нотариалното удостоверяване,
поради което и за настоящия съд въпросът по овластяването на адв. Н. следва
да се реши при зачитане на това автентично изявление на С.Й.. Каквато и да е
доказателствената стойност на първото пълномощно тя вече е без значение и
проверката за неговата истинност е излишна. Второто изявление я замества
изцяло и наличието на представителната власт като процесуална
предпоставка за упражняване на право на иск е установена категорично. На
осн. чл. 101 ал.2 ГПК поправката на действието по упълномощаване се зачита
с обратна сила към момента на предявяване на иска и така стабилизира
процеса по защита на ищцата в цялост. Постановеното решение е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от
фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че на 09.07.2020г. търговското дружество,
регистрирано като финансова институция е договорило с физическо лице -
клиент, търсил кредитиране за лични нужди, ползване на кредитен продукт,
предлаган при общи условия със съдържание и форма по одобрен образец
като заем CrediGo № 5342- 00027875 и договор за допълнителни услуги към
него по пакет CrediGo; че заемополучателката е погасила задълженията си по
заема, като е изплатила задълженията си по договорен общ график за 12- те
месеца на ползване и погасяване с ежемесечни сборни вноски с две части от
погасителен план, включващи съответно месечна вноска по 139.70лв за
погасяване на главницата от 1500лв и начислени лихви и месечна вноска от
по 99лв за пакетна цена на допълнителни услуги.
Няма спор и по конкретното съдържание на договорения кредитен
продукт, с обявен ГПР 49.70%, формиран при отчитане на фиксиран лихвен
4
процент 21.04%, такса от 6.78 лв. за получаване на предоставената главница в
брой на касите на ИзиПей и начална такса от 145 лв. за оценка на кредитния
риск. В заключителни разпоредби към приложимите към този продукт общи
условия кредиторът е обявил и действаща тарифа за такси по осигуряваните
стандартни допълнителни услуги, като връчената на потребителя такава
включва конкретни или определяеми по размер такси за дейностите:
предоставяне на главница в брой в офис или касово чрез система ИзиПей;
допълнителна обработка на предложени от клиент безкасови плащания с
неясни данни за основанието на дълга; обслужване от кредитен консултант,
извън офис вкл. събиране на задължения в брой; приемане на плащания в
офис; договаряне на промени или разсрочване; съставяне, издаване, заверка
на различни удостоверителни документи и изпращане на такива или други
писмени документи с куриерски услуги, факс, електронна поща. Извън тези
платени услуги, в общите условия е предвидена допълнителна пакетна услуга,
която обаче няма отношение към процесната сделка, тъй като визира
разсрочване на допълнително финансиране на застрахователна премия, а по
делото няма твърдения за ползване на застраховка.
Безспорно е установено и подаването едновременно с искането за заем(с
поискана главница от 3000лв) и искане за ползване на допълнителни услуги в
пакет CrediGo, предложени от същия доставчик в обем, описан в приложение
№ 1, което недвусмислено свързва предоставянето им като допълнително
улеснение за клиент по договорен заем срещу фиксирано допълнително
възнаграждение, обявено от кредитора в искането на клиента. В
приложението, съставляващо прилагани от доставчика общи условия за това
допълнително обслужване, са описани два пакета, като съответен на
процесното договаряне е комплект CrediGo, включващ пет дейности, две от
които съвпадат с тарифирани базисни услуги(внасяне на платежна вноска в
офис на заемодателя, след предварителна уговорка и разглеждане на искане
на добросъвестен платец за предоговаряне на условия за погасяване или
разсрочване), които са обявени като безплатни с изрично посочване, че избора
на общо платения пакет изключва прилагане на таксите по тарифата.
Останалите три дейности(разглеждане до минути, преференциално
обслужване и информиране за промоции) са предложени само като включени
в такъв пакет (без отделни цени по общата тарифа) и задълженията, които
доставчика поема по тях са оповестени само в това приложение, като
включват: фиксиран кратък срок от 120 минути за произнасяне на търговеца
по параметри на отправеното от кандидата за кредитиране искане за заем;
персонално обслужване в офиса с предимство пред други, неползващи
подобен пакет клиенти; право на клиента да се ползва от бъдещи отстъпки
или облекчения на предлагани от същия доставчик продукти. За
организирането на така обявените допълнителни услуги, доставчикът е
посочил, че ще прави допълнителни разходи и те се възмездяват с обща цена,
дължима при сключване на договора, но за облекчение на клиента
фиксираната стойност се разсрочва на месечни вноски, конкретизирани в
искането на клиента. В случая кандидатстващата за кредитиране
заемополучателка е обявила готовност за поемане на вноска от 217.80лв. за 18
месеца, но това искане е било подадено едновременно с другото искане за
ползване на 3000лв главница с готовност за погасителни вноски от 229.28лв
5
каквото не е било прието от доставчика.
Видно от представените договори, въззивното дружество е одобрило
само отчасти искането до 1500лв главница, като окончателните параметри на
заема и договорения към него пакет са финализирани в графика за
плащанията за 12 месеца със сборната вноска от 238.70 лв., в който размер е
включена и вноска в размер на 99 лв по договора за допълнителни услуги.
В първата инстанция е било събрано и заключение на вещо лице, което
е потвърдило, че искането е било разгледано в рамките на един ден, като
заявката е обработена от 12.47 ч. до 14.58ч., а заемополучателката е ползвала
три пъти правото си на плащане на вноски в касите на офиса на заемодателя.
При така възприетите като неоспорени пред настоящата инстанция от
насрещните страни факти, въззивният съд разглежда оплакванията на
въззивника по обосноваване на правните изводи по възраженията срещу
валидността на съпътстващото кредитната сделка допълнително договаряне.
В отговор по иска представителят на доставчика на услугата е заявил
доводите си за третиране на договора за допълнителни услуги като
самостоятелно уговорено ползване на услуги, извън потребителското
кредитиране и съответно е оспорил приложимостта на специалната уредба на
закрилата на потребители, ползващи кредитни услуги. Въззивният съд
съобразява, че конкретно посоченото в приложение № 1 към процесния
договор съдържание на предмета на услугата категорично изключва тази
защитна теза. Самият кредитор, който несъмнено е изготвил тази част от
писменото съглашение като предлаган на клиент типизиран продукт, е
признал, че целта на пакетното обслужване е определният клиент, който вече
ползва кредитиране да бъде третиран по-благоприятно при ползване на вече
договорен кредит, като „пакетираните“ услуги, заплащани с общо конкретно
възнаграждение следва да заместят общо предлагани срещу уеднаквени по
тарифа за всички клиенти цени. Точно защото е било обявено от доставчика
като незадължителна алтернатива на задължителна, според общите условия
тарифа за съпътстващи услуги, няма основание за отделянето на съдържането
на това договаряне от основния кредитен договор. Явно е, че
„допълнителният“ договор няма самостоятелен предмет, който да може да се
предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага
общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на
уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по
добавени(адхезионни) договори. В този смисъл са и дадените вече указания
по възприемане на смисъла на Европейския стандарт на потребителска
закрила в практиката на СЕС (С-96/14, Съединени дела C-224/19 и C-259/19).
Макар и хаотично, в мотивите си първоинстанциионният съд също е
достигнал до този извод и затова първото от оплакванията на въззивника
относно обоснованост на акта по приложимия закон е неоснователно.
Като съобразява посочената от искащия заем клиент цел на ползване на
кредита(за ремонт), за съда няма никакво съмнение, че търговец- доставчик
се е договарял с потребител (по смисъла на пар. 13 т.1 и 4 от ДР ЗЗП), а това
налага сделката им да съответства не само на общия режим, въведен като
национална уредба на закрила, гарантирана с Директиви(цитирани в пар. 13а
от ДР ЗЗП), но и на специалния защитен режим по Закона за потребителския
6
кредит, отразяващ специфика на конкретния вид финансово обслужване на
потребители, ползващи такъв кредит. В тази връзка съдът отчита: 1) целта на
специалния закон по чл. 2 ЗПК, ясно насочена към превенция на потенциално
неравноправно договаряне, чрез въвеждане на императивни забрани за
поведение, отчетено от законодателя като особено съществено застрашаване
на интереси на клиенти на доставчици на такива услуги; 2) изричното
предвиждане в чл. 3 ал.1 ЗПК на мярка срещу използвана от търговците
възможност за разделяне на части от обща сделка в отделни съглашения с цел
избягване на защита, предоставена по този закон на потребителите; 3)
последиците от нарушаване на императивите по чл. 20-23 ЗПК, идентични с
тези при констатирана неравноправност на клаузи извън основния
предмет(ползване на чиста стойност на чужди финансови активи) и 4)
субсидиарно приложение на ЗЗП. Затова съдът намира, че макар и да е
обособена в специалния нормативен акт, чието приложение има предимство
пред общата уредба, закрилата предвидена в ЗПК е също форма на защита
срещу неравноправно договаряне, изразяващо се в недобросъвестно налагане
на неосведомен клиент на задължения, които той не е бил в състояние да
възприеме ясно като последици в своята правна сфера и особено такива,
свързани с преценка на реалните икономически последици от обвързването
като действителна цена, заплащана от потребителя за ползване на конкретно
поискана от него услуга.
При това изходно положение, въззивният съд намира за приложима към
предложеното на клиента допълнително пакетно обслужване нормата на
чл.10а ал. 2 ЗПК, забраняваща събирането на възнаграждения под форма на
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, когато те представляват действия, свързани с
усвояване и управление на кредита или не са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Тази забрана следва да се тълкува
съвместно и със задълженията на кредитора да извърши задълбочена оценка
по чл. 16 от ЗПК за кредитоспособност на бъдещия си клиент, респективно да
се въздържа да обслужва клиенти с неясни възможности да осигурят
необходими за изпълнение на задълженията си източници на приходи, както и
изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на
цената на цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от
всички разходи, включително и тези по съпътстващите ползването услуги и
такси (пар. 1 т.1 от ДР ЗПК).
В процесния случай въззивният съд преценява, че всички „пакетирани“
услуги, предложени на клиента срещу допълнително заплащане не са били
отчетени като оскъпяване на основния кредит, въпреки че дейностите, които
търговецът е предложил са така тясно свързани с обслужването на клиента, че
не могат да бъдат отделени от нужното съдействие на кредитора за приемане
на изпълнението. Това е така, защото и без заплащания отделно пакет,
заемополучателя пак ще е обвързан както с тарифа, изискваща плащане на
таксите за приемане на касови вноски в офис или чрез предпочетената от
клиента мрежа Изипей, така и с такса за промени в параметрите на ползване и
срокове за връщане, но цените по тарифата са много по-ниски и ако са
отразени в ГПР по основния договор, не дават реална представа за този
показател при завишена „пакетна цена“ по допълнителния договор. Водещите
7
за интереса на клиента преференции при обслужване(разглеждане до минути
и предимство при явяване в офис) са добавени извън тарифирани разходи, и
затова допълнителното съществено оскъпяване (в размер от 1188лв
съпоставим с реално получена чиста сума 1248.22лв или с уговорената лихва
за повече от 6 години) следва да може да се обоснове добросъвестно със
справедливо обосновани разходи, така както търговецът е посочил в предмета
на договора, предлаган на клиента. Като отчита общоприети критери на
обществения морал, установени в мотивите към т. 3 от ТРОСГТК № 1/2009 г.
на ВКС, въззивният съд намира, че уговаряне на цена на допълнителна услуга
не може да надхвърля прекомерно икономически интереси до степен да се
превърне в неморално средство за обогатяване. В тази връзка легитимния
интерес на доставчика да получи разходообоснована престация се определя
от спецификата на предоставената от доставчика услуга на пазар, различен от
този на банковото кредитиране и ползван от потребители, за които по-
ниските лихвени нива на банкови продукти са недостъпни (поради влошена
кредитна история или липса на обезпечения или несигурна
платежоспособност). Такива доставчици поемат много по-висок риск за
обвързване с „лоши“ кредити и съответно разходите за цялостната им
търговия( и особено чрез продукти, предлагани като експресни при
ограничена възможност за предварителна оценка и проучване на доходите и
кредитната история) са повишени с предвидими по-високи загуби от
несъбираеми кредити. Затова и принципно на пазара на „бързи“ и
необезпечени кредити на потребители небанковите кредитни институции,
предлагащи за ползване срещу възнаграждение свои, а не набрани от
вложения средства, могат да обосноват по-високи свои разходи.
Добросъвестността изисква обаче тази обоснованост на завишената цена да
се уговори като типична насрещна престация за експресен кредит(лихва или
възнаграждение за заематодателя), а не като допълнителни „изнесени“ извън
кредита „преференциални“ услуги, представени като облекчения, а не като
повишена финансова тежест за клиента.
Явно е, в конкретния казус, че на клиента е била разяснена разлика във
възможностите да ползва или основен кредит с оскъпяване, оповестено в ГПР
или “пакетиран“ с преференция за разглеждане за минути и други неясни
(каквито са бъдещите промоции) или ненужни за клиента (обслужване на
място с предимство, но след предварителна уговорка за посещение и вече
избрано ползване на мрежа ИзиПей) допълнителни блага. Изборът на вторият
продукт несъмнено е направен след преддоговорните разяснения, тъй като
самото осигуряване на бързината на разглеждане на искането изисква
едновременно заявяване на обвързването на заемателя и с пакетното
обслужване, както е доказано, че е процедирано и в процесния
договор(отразените в разпечатаните от кредитора и попълнени от клиента
формуляри на искания и окончателен текст на съглашения като дати и часове
следват непосредствено установеното от вещото лице регистриране от
доставчика на начало на историята и одобрението на сделката). За съда не
остава съмнение, че при това насочване на потребителя към подходящ за
неговия интерес кредитен договор, доставчикът е обявил параметрите на
общо оскъпяване по начин, изключващ възможност за възприемане на
действителната финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредит
8
и на пакет и е оповестил ГПР без да включи в него значителния добавен
разход по втория договор (над 40% от общата месечна вноска). Съответно
това договаряне покрива именно забранения от законодателя модел на
изкуствено отделяне на разходогенериращи пакети услуги от основното
съдържание на кредита, което позволява на кредитора да заобиколи изискване
за оповестяване на общия разход и забраната размера му да не надвишава 50
%( като петкратен размер на законната лихва). При тази констатация
въззивният съд категорично намира за доказано несъответствие на
потребителската сделка с императивни ограничения на договорната свобода, а
последицата от това е недействителност на допълнителното съглашение(чл.
26 ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК).
Първоинстанциионният съд е достигнал до същия финален извод, макар
и да го е обосновал с не съвсем последователна преценка на различните
изисквания на специалния закон (чл. 10а ЗПК), последици от неравноправно
договаряне (чл. 143 т.3 ЗЗП) и общото основание за недействителност на
неморално договаряне. Както въззивният съд вече посочи, тези норми имат
по-общ характер и субсидиарното им приложение не е необходимо при пряко
несъответствие с изисквания на специален закон (ЗПК), в който същите
принципи намират по-конкретно изражение.
Така в заключение съдът намира оплакванията на въззивника за
неправилно приложение на закона за неоснователни. Недействителността на
уговорките за поемане на задължение за допълнителна разсрочена на вноски
цена за пакетните услуги изключва основанието за получаването от
въззиваемия на части от месечните вноски в общ размер от 1188лв.
Претенцията за връщането на престирани по недействителния договор
плащания е основателна и следва да се уважи.
По разноските: Поради съвпадащия резултат по същество не се налага
ревизиране на произнасянето по отношение на разноските за първа
инстанция.
Неоснователността на жалбата ангажира отговорността на въззивника
за разноските направени от въззиваемия. Според представения списък те се
изчерпват с дължимото на адвокат Н. адвокатско възнаграждение като
представител, защитавал безплатно потребителя на осн. чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Съдът отича, че минималният размер, който е дължим от осъдена насрещна
страна в тази случай не може да надхвърли 313.16лв, изчислени по методика
на чл. 7 ал.2 т.2 от НМРАВ. До този размер съдът определя и възлага
разноските на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1792/23.11.2021г., постановено по гр.д.
№5370/21 на ВРС(електронно дело 20213110105370 от ЕИСС), с което
„МИКРО КРЕДИТ“АД е осъден за върне на СТ. М. Й. на осн. чл. 55 ал.1 вр.
чл. 34 ЗЗД получени на недействително основание погасителни вноски в
9
сборен размер 1188лв, уговорени като възнаграждение за включени в пакет
CrediGo допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342- 00027875,
договорени в нарушение на императивна норма, закриляща потребител,
ползващ потребителски кредит (чл. 26 ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 19 ЗПК).
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София бул „Цариградско шосе“ № 137 ет.3 да
заплати на адвокат П.Й. Н., ЕГН ********** от ВАК, рег. № **********,
служебен адрес: ***** сумата от 313.16 лева, представляваща дължимо
минимално възнаграждение за безплатно предоставена на въззиваемата СТ.
М. Й. договорена адвокатска услуга за процесуално представителство, на
основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10