Определение по дело №1835/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501835
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 І-   2449        13.12.2019 година, гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на дванадасети  декември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                      Председател: Мариана Карастанчева

                                               Членове:1.Пламена Върбанова

                                                                                                                       2.мл.с.Марина Мавродиева

 

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова  частно гражданско дело № 1835  по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.423 ГПК и е образувано по възражение от Х.Г.К., ЕГН ********** от гр.***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие.

Във възражението К.  твърди следното: узнал, че по ч.гр.д. № 619/2013г. по описа на РС-Поморие има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист  в полза на „Райфанзенбанк“ АД два дни преди депозирането на настоящото възражение (същото е входирано на 19.07.2019г. в деловодството на РС Поморие); банката въз основа на изпълнителния лист  образувала изпълнително дело № 1672/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова; твърди, че не  е  получавал покана за доброволно изпълнение  - нито в качеството на управител на дружеството-кредитополучател, нито в лично качество – като поръчител.Останалите съображения, които излага, са от материално-правно естество: че не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение, както и че не дължи претендираните суми. Твърди още наличието на договор за цесия, за който не е уведомен. Оспорва дължимостта на сумата по заповедта. Отправено е  искане към съда за спиране на изпълнителното производство, както и да бъдат дадени указания на кредитора да предприеме действия по установяване съществуването на вземането си по съдебен ред.

Така подаденото възражение е изпратено по компетентност в ОС-Бургас  от РС-Поморие, пред който същото възражение е било депозирано. Районният съд е приел, че възражението следва да се счита като такова по смисъла на чл.423 ГПК и компетентен да извърши преценка за неговата редовност и съответно да се произнесе по него е Окръжен съд- Бургас.

Препис от възражението е изпратено на банката- заявител в заповедното производство „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД, като в указания срок писмено становище по възражението не е постъпило.

При разглеждане на  възражението настоящият съдебен състав съобрази следното:

По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „Райфанзенбанк (България) ЕАД“, е образувано ч.гр.д.5759/2013г. по описа на БРС. Поради отвеждането на всички съдии от БРС от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, Бургаският окръжен съд на основание чл.23, ал.3 ГПК е определил Районен съд-Поморие да се произнесе по заявлението.

По заявлението в РС-Поморие е било образувано  ч.гр.д. № 619/2013г. по описа на същия съд и  е издадена заповед № 378/14.10.2013г . за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК ,с която е разпоредено длъжниците Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, З. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** и „Хит -2010“ЕООД, ЕИК ********* и с управител Х.Г.К.  със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 30, ет.1, ап.3, солидарно да заплатят на „Райфанзенбанк (България) ЕАД“ сумата от 13 107 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 13.02.2008г. и анекс № 1/14.06.2011г. към него, сумата от 684,76 лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.10.2012г. до 08.04.2013г., сумата от 1015,60 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.11.2012г. до 11.07.2013г., законната лихва върху главницата от 12.07.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 842,14 лв., представляваща разноски по делото. Издаден е и изпълнителен лист в полза на Банката –заявител.

От съдържанието на висящото пред ОС-Бургас по настоящето дело възражение може да бъде изведен извод за квалификацията му като такава по чл.423 ГПК. Молителят е изложил твърдения, че едва сега  узнал  за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за образуваното изпълнително дело, а покана за доброволно изпълнение не му е била връчена. С оглед заявения петитум,респ.-  настъпване на законовите последиците от евентуално приемане на възражение по чл.423 ГПК, съдът намира, че подаденото възражение е именно такова- по 423 ГПК.

Възражението по чл.423 от ГПК е средство за защита на длъжника, когато същият е бил лишен от възможността да  оспори вземането с възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Съгласно нормата на чл.423,ал.1  ГПК  подаването на възражение е обвързано с едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Х.К. заявява, че два дни преди предявяване на възражението в РС-Поморие узнал,че по ч.гр.д.№ 619/2013г. на РС-Поморие е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

         От изпратените от ЧСИ Таня Маджарова  по  нейно изпълнително дело № 1672 книжа се установява, че на постоянния и настоящ адрес на Х.К. в гр.*** същия е бил търсен  от призовкар Георги Маджаров на 14.11.2013г. и на 18.11.2013г.  в посочени в  разписката часове.Тъй като адресата  не е бил открит, на 18.11.2013г. на входната врата  в 18,35 часа било залепено уведомлението по изп.д.№ 1672/2013г. на ЧСИ Таня Маджарова , с което К. е поканен в 2-седмичен срок,считано от 18.11.2013г. да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на ПДИ № 19492/18.11.2013г. по изп.д.№ 1672 по описа на същия ЧСИ. Адресът, на който е залепено уведомлението, съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника към този момент, видно от приложената справка от НБД "Население" и с посочения от длъжника във възражението по чл. 423 от ГПК.

Съгласно нормата на чл.47,ал.7 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009г./, разпоредбите на чл.47,ал. 1-5 ГПК  се прилагат съответно за  връчване на заповед за изпълнение. Фикцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК /в редакцията и към датата на връчване през 2013г./  изисква осъществяването на следните факти: 1) длъжникът да не може да бъде намерен на посочения адрес; 2) да не се намери лице от адреса, което е съгласно да получи заповедта за изпълнение; 3) да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4) в уведомлението да се посочи къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в 2-седмичен срок от залепване на уведомлението; 5) адресът, на който длъжникът е търсен и където е залепено уведомление да е неговата адресна регистрация и 6) длъжникът да не се яви в границите на срока да получи книжата.

Настоящата инстанция приема, че осъществяването на всички факти в хипотезиса на чл. 47, ал. 5 ГПК са удостоверени чрез официалните удостоверителни документи. Не са заявени доводи и не са ангажирани доказателства за неистинност на констатацията на връчителя или за допуснати от него нередовности при връчване на заповедта за изпълнение. Следователно, материалната доказателствена сила на обсъдените официални удостоверителни документи не е опровергана. Съдът е длъжен да счете удостоверените факти за осъществени. По тези съображения настоящият съдебен състав намира възражението по чл.423 ГПК,предявено от Х.К. за недопустимо като подадено след  изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение,тъй като при осъществяване състава на  фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение  се счита връчена на адреса по справката, предпоставките за което са осъществени към 02.12.2013 г.

Освен изложеното следва да се отбележи и обстоятелството, че във възражението си К. твърди,че не бил получавал покана за доброволно  изпълнение,каквато хипотеза  не е предвидена за разглеждане в производството по чл.423 ГПК. Предвидените с нормата на чл.423 ГПК хипотези са следните:1/ заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно;2/заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в  деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;3/длъжникът не е  могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4/длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.Следователно доводите  ,възоснова на които може  да се развие производството по чл.423 ГПК, се основават на невъзможност  на длъжника да се запознае с издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, каквито  обстоятелства не се  излагат  и не се твърдят  от  К..

По изложените съображения съдът намира за процесуално недопустимо разглеждане на  предявеното възражение,което налага и прекратяване на образуваното възоснова на същото възражение частно гражданско дело.С оглед изхода по делото съдът не дължи произнасяне по искането на К.-  за спиране на изпълнителното производство.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  възражение  по чл.423 ГПК, предявено  от Х.Г.К., ЕГН ********** от гр.***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 619/2013г. по описа на РС-Поморие И ПРЕКРАТЯВА производството  по ч.гр.д.№ 1835/2019г. на ОС-Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в 1-седмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                              2/мл.с.