Р Е Ш Е Н И Е № 250
гр. Кюстендил, 21.11.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с
участието на прокурора
Марияна Сиракова,
като разгледа
докладваното от
съдия Стойчева КАНД №
236 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба на началник група в Районно управление – Дупница при ОДМВР – Кюстендил,
срещу решение № 298/10.08.2023г., постановено по административнонаказателно
дело № 673/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено
Наказателно постановление № 23-0348-000427/30.05.2023г. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на
решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се съображения за надлежно проведено
административнонаказателнопроизводство и за безспорна установеност на административното нарушение от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на
оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на НП. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
нарушителя.
Ответникът по касационната жалба – С.К.М.
***, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Г.К., оспорва
жалбата като неоснователна и претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд - Кюстендил,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на оспорване
пред районния съд е Наказателно
постановление № 23-0348-000427/30.05.2023г., издадено от началник група в Районно управление –
Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което
на С.
К. М., за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на осн.
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер
на 3000,00лв. и „право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца.
Административнонаказателната отговорност
на нарушителя е ангажирана за
това, че на 10.05.2023г.,
в 22,37 часа, в гр. Дупница, на ул. „Андон Величков“ като водач на лек автомобил, движейки се по ул. „Патриарх
Евтимий“ в посока ул. „Христо Ботев“ при
маневра ляв завой по ул. „Христо Ботев“ умишлено повишава оборотите на
двигателя и чрез форсиране на двигателя и приплъзване на задните задвижващи колела извежда
МПС извън нормалната му траектория на
движение, като автомобила се носи неконтролируемо по пътното платно и навлиза в
лентата за насрещно движение с което създава непосредствена опасност за
останалите участници в движението. Преследван по ул. „Христо Ботев“ при
движение в посока ул. „Андон Величков“, при маневра ляв завой, водачът отново умишлено извежда МПС извън контрол чрез
приплъзване на задните задвижващи колела, като МПС се движи напречно на
платното за движение.
За деянието е съставен АУАН № GА895271/10.05.2023г., в който са
описани същите фактически обстоятелства във връзка с релевираното деяние, прието
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Във въззивното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверката, като
свид. С. сочи, че при движение на процесния автомобил от ул. „Патриарх Евтимий“
към ул. „Христо Ботев“ на гр. Дупница, водачът е повишил оборотите на двигателя
на МПС, изфорсирал го е, след което е увеличил скоростта, а на следващия завой
при спортната зала отново е изфорсирал
автомобила, който е забуксувал и тръгнал настрани между двете пътни платна; че
водачът е форсирал двигателя, натискал е съединителя и колата се е плъзгала настрани
и е навлязла в насрещното платно. Съдът е кредитирал като достоверни
показанията на свид. Соньов, който бил водач на служебния автомобил, възприел
непосредствено поведението на нарушителя.
При така установените факти по делото, съдът е
формирал извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление,
като е приел, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства и във връзка с защитната теза на нарушителя
за мокър път и пътен участък в ремонт като причина на установеното движение на
МПС.
В пределите на касационната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни
основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното
решение, обосновава следните изводи:
Обжалваното решение е правилно като
краен резултат, но по съображения, различни от изложените от районния съд.
Последният
не е констатирал съществени нарушения при
описание на процесното деяние, допуснати в АУАН и НП. Вън от
вниманието на съда е останало обективираното в акта и НП противоречие относно
мястото на извършеното деяние. Обвинението е за това, че на посочената дата и
час в гр. Дупница на ул. „Андон Величков“ е осъществено съставомерното
използване на пътя не по предназначение, след което обстоятелствата уточняват
мястото като ул. „Патриарх Евтимий“ в посока
към ул. „Христо Ботев“, където при маневра ляв завой по ул. „Христо
Ботев“ умишлено повишава оборотите на двигателя и чрез форсиране на двигателя и
приплъзване на задните задвижващи
колела извежда МПС извън нормалната му траектория на движение, като
автомобила се носи неконтролируемо по пътното платно и навлиза в лентата за
насрещно движение. Описанието на фактическите обстоятелства следва с данни
за движение на автомобила по ул. „Христо
Ботев“ в посока ул. „Андон Величков“, където при маневра ляв завой,
водачът отново умишлено извежда МПС
извън контрол чрез приплъзване на задните задвижващи колела, като МПС се движи
напречно на платното за движение. От този начин на описание е видно, че мястото
на деянието не е едно, а две различни места – първото е посоченото такова в
началото и в края на фактическите
обстоятелства по словесното обвинение, свързано с левия завой между улиците „Христо
Ботев“ и „Андон Величков“, а второто място е левия завой от ул. „Патриарх Евтимий“ към ул.
„Христо Ботев“. И двете територии АНО е свързал с изпълнителното деяние
„използване“ на пътищата, отворени за обществено ползване по чл.104б, т.2 от ЗДвП и по санкционния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Този начин на
описание на деянието противоречи на правилото по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН. Мястото на деянието е основен реквизит на АУАН и НП.
Това място следва да е еднозначно посочено, а в случая горното изискване не е
спазено. Описани са различни обществени
територии със самостоятелен режим на движение. Мястото на деянието освен
задължителен реквизит на АУАН и НП е и съдържателен елемент от съставомерността
на деянието по повод дължимата от съда преценка дали това място се включва в
терминологията по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Мястото на деянието в конкретния казус
е от съществено значение и във връзка с поддържаната от нарушителя теза за причината
за описаното движение на МПС поради наличие на ремонт в пътния участък между
улиците „Патриарх Евтимий“ и „Христо
Ботев“, по която теза се е следвала проверка и отговор от страна на съда.
Изводите
от анализа на съдържанието на АУАН и НП са за предявено неясно обвинение, което съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо
негативно правото на защита на дееца и препятстващо
проверката на съда по съществото на спора. Налице са основания за
незаконосъобразност на процесното НП и за неговата отмяна, както е постановила
въззивната инстанция с обжалваното решение.
С
горната корекция на мотивите, настоящият състав на касационния съд ще остави в
сила оспореното решение на районния съд, което е правилно като краен резултат.
Предвид изхода по делото и на
осн. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на ответника деловодни
разноски в доказания размер от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение. Същото е
в минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл.18,
ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възражението на касатора за прекомерност е
неоснователно. Разноските следва да се заплатят от ОДМВР – Кюстендил.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 , пр. 1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298/10.08.2023г., постановено по АНД № 673/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на С.К.М. с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.