Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
8 с-в в открито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Красимира Г.,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 15721 по
описа на състава за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
О.Р.твърди, че е сключил с ответника М.НА О.С.И В.Договор за
безвъзмездна финансова помощ № 58111-СО87-278 по проект „Подобряване
на басейна на река Камчия, чрез изпълнение на интегриран воден проект на с. Л.,
О.Р.,
Област Бургас“ по процедура за подбор на
проекти BO16PO005/08/1.10./01/02 финансиран по Оперативна програма „Околна
среда 2007-2013г.“ В изпълнение на този договор,
по реда на действащия към момента на откриване на
процедурата ЗОП - ищецът организирал и провел открита процедура
по възлагане на обществена поръчка, която била обект на предварителен контрол
от страна на ответника – М.НА О.среда и водите, доколкото именно
МОСВ било управляващ орган по финансиращата
оперативна програма. В свое предварително писмено становище
от 11.08.2011г., което е обективирано в писмо изх. № 08-002621/11.08.2011г. - ответникът
не установил нередности нито в условията за участие, нито в Методиката за оценка на
офертите при провеждането
на обществената поръчка. Едва в последствие, на 26.06.2012г. ищецът получил от ответника
ново писмо с изх. № 08-00-227/ 25.06.2012г., което се
основавало на процедура по последващ контрол за законосъобразност. Писмото
съдържало изявления за констатиране на нарушения в приложената от бенефициента (ищеца) Методика за оценка на офертите в
проведената процедура по ЗОП и по- конкретно в
уредения с тази методика т.нар. „показател Ф1“ (предложение за искан
аванс от участника). В същото писмо се съдържало изявление - уведомление
за наличието на основание за налагане на
финансова корекция на О.Р., в размер на сумата от 1 044 786,
84 лева с включен ДДС, съставляваща разликата в ценовите предложения на двамата
класирани участници в проведаната процедура по възлагане на обществена поръчка.
Независимо от подаденото от ищеца възражение по същество от
05.07.2012г., ответникът отказал да верифицира разхода, окончателно одобрил
наложената финансова корекция и съобщил на О.Р.своето
решение в писмо от 23.08.2012г. На 02.12.2013г.
ответникът изрично отказал да изплати посочената сума, мотивирайки се с правните
последици на приложена финансова корекция, които се свеждат до неизплащане
на част от предварително уговорената безвъзмездна финансова
помощ. Това становище на
ответника, както и отказът да се изплати уговорената финансова помощ, според
ищеца било неправомерно, по същество представлявало виновно неизпълнение на Договора
за безвъзмездна финансова помощ № 58111-СО87-278 и поради това,
считано от датата на изричния отказ - ответника изпаднал в забава за дължимото
плащане. При всички изложени по- горе фактически твърдения и доколкото
твърди, че не е било налице основание за прилагане на споменатата финансова
корекция - ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати сумата от
200 000 лева, като част от задължение за заплащане на сумата от
1 044 786, 84 лева с включен ДДС, представляващо договорената
безвъзмездна финансова помощ, както и да му заплати мораторна
лихва в размер на сумата от
51 491, 84 лева, изчислена върху
претендираната част от главницата, за периода от 02.12.2013г. (датата на отказа
да се извърши окончателно плащане) до 13.06.2016г. (деня
предшестващ предявяването на иска), както
и законната лихва, считано от предявяването на иска на 14.06.2016г. до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания от него положителен изход от процеса,
ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни
разноски.
Ответникът
оспорва преди всичко функционалната компетентност на настоящия
съд да разгледа и разреши спора, като счита, че той е подсъден на
административен съд, предвид измененията в законодателството /ПЗР на ЗУСЕСИФ/.
При условията на евентуалност – ако спорът все пак бъде приет за разглеждане от
общия граждански съд - по същество, ответникът оспорва предявените искове – както по
основание, така и по размер. Поддържа становището, че повдигнатия правен спор не касае фактите, касае
приложението на правото (в частност правото на ответника да приложи финансова
корекция на предвидено в закона или договора основание). Счита,
че финансовата корекция е наложена правомерно, на основание чл. 65, т.9 от
Общите условия на договорите за безвъзмездна финансова помощ и чл.
60а от Регламент № 1083/2006г., като се отчитат подробно изложените в отговора
на исковата молба фактически твърдения и изводи за нарушение на Методиката за оценка на офертите по проведената от О.Р.обществена поръчка
по реда на ЗОП. Оценката на офертите по въведения в Методиката за оценка на офертите т.нар. показател
„Ф1“ било осъществено в пълно несъответствие с целта на закона, защото била
използвала математическа формула, дефинирана така, че да възпрепятствала
участниците в процедурата по ЗОП да посочат нулев процент за авансово участие
на възложителя. Тази методика водела до ефект на правен парадокс, изразяващ се
в това, че участник със сравнително по- високо ценово предложение се намирал
фактически в по- благоприятно положение
за оценка на офертата му в сравнение с друг конкурентен участник, който е
посочил по- ниска стойност на ценовото си предложение (явяващо се на практика
по- изгодно от първото от гледна точка на възложителя) – но само заради
методиката - бил принуден да поиска процент авансово плащане (вместо да иска нулево).
Ето защо, Методиката за оценка на офертите, която била използвана за краен избор
на изпълнител, била порочна и създала
възможност за нанасяне на вреда на националния
бюджет и бюджета на ЕС. Релевират се подробни съображения относно математическия модел на приложената от ищеца Методика
за класиране на офертите, като се оспорват по същество релевираните от ищеца
доводи. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че Методиката за оценка на
офертите била получила безусловно предварително одобрение, а независимо от това
сочи, че предварителното одобрение не изключвало прилагането на последващ
контрол, който също бил също нормативно уреден и бил обвързан с правомерността
на извършените разходи т.е. с крайния икономически ефект. По изложените
съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите
и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Писмените становища на
страните в процеса мотивират извода, че те не спорят по значителна част от
фактите, определящи същината на спора и въз основа на представените от страните
писмени доказателства, съдът приема за установено, че те са обвързани от Договор
за безвъзмездна финансова помощ № 58-111-С087- 278/15.12.2008г.
между Министерството на околната С.И В.(МОСВ) и О.Р., сключен за изпълнение на
проект № 58111-87-278 „Подобряване състоянието на басейна на р.Камчия чрез
изпълнение на интегриран воден проект на с. Л., О.Р., област Бургас”,
финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейската
общност. Договорът е подписан при Общи условия и Специални
условия, чието съдържание е представено и приобщено към делото, без да се оспорва от страните в процеса.
С оглед на това, съдът намира, че споменатите общи и специални условия намират
приложение за разрешаването на спора.
Страните не спорят по отношение на следните факти,
посочени от ответника като релевантни в писмено становище до съда:
На
16.04.2009г. в МОСВ е постъпило писмо с вх. № 08-00-1568 от О.Р.,
за реализиране на авансово плащане по процесния договор на стойност от 4 058
261.00 лева На
01.06.2009 г. съгласно платежно нареждане от същата дата МОСВ е превело сумата
от 4 058 261.00 лева Договорът е изменен с Допълнително споразумение №
1/26.08.2010г. На 12.11.2010 г. в МОСВ е постъпило писмо с
вх. № 08-00-5215, адресирано от О.Р.за допълнително авансово плащане на
стойноет - 2 375 488.50 лева.
На
22.12.2010г. МОСВ е превело сумата от 2 375 488.50 лева по сметка на О.Р..
Общият размер на преведения от МОСВ и получен от О.Р.аванс на плащанията по
процесния договор възлиза на 6 433
749.50 лева, който е потвърден с писмо изх. № 08-00-4820/02.12.2013 г./
приложение № 10 към исковата молба/.
Със
становище
за предварителен контрол - писмо изх. № 08-00-2624/11.08.2011 г. на МОСВ
(приложение № 5 към исковата молба), представено от ищеца и
неоспорено от него, са били
дадени препоръки за промяна, отмяна или допълване на документацията за
обществената поръчка: в част I „Решение за откриване на процедурата“ /за
корекция/, част II „Обявление за обществената поръчка“ /за допълване,
преработване и корекция в девет броя конкретни бележки/, а при това се съдържа
изрична бележка за необходимост от преработка на т.нар. „Методика за оценка“ /
т. 8 от част IV/.
Като доказателства по
делото са представени два отделни документа, озаглавени „Методика
за определяне на комплексната оценка на офертата“ – съответно по една от всяка от страните в процеса, а при това ищецът
твърди, че представения от ответника екземпляр от методиката е по- стара
редакция, както и че представяния от него (ищеца) екземпляр от методиката (приложение № 7 към исковата
молба) е бил преработен, именно с оглед препоръките на ответника,
които са били дадени в рамките на т.нар. предварителен контрол и че по тази
актуализирана методика е била проведена процедурата по ЗОП.
На 10.10.2011г. е
постановено Решение на Кмета на О.Р.за откриване на открита процедура по
възлагане на обществена поръчка, обявена в публичния регистър на АОП.
Оповестено е и обявление в публичния регистър на АОП.
В резултат от провеждането
на процедура по възлагане на обществена поръчка е сключен Договор № 78/2012 г. за възлагане на обществена поръчка между О.Р.и участника,
чиято оферта е оценена най- високо по приложената от възложителя „Методика за определяне на
комплексната оценка на офертата“.
Страните
не спорят по твърдението на ответника, че сключения въз основа на процедурата
по възлагане на обществена поръчка договор за СМР, е на
стойност 3 653 368, 41 лева с ДДС, респ.
4 384 042, 09 лева с включен ДДС., а към момента на започване на
реалното изпълнение на строително-монтажните работи по проекта - ищецът е
разполагал със сумата от 6 433 749, 50 лева,
оборотни средства, които са му били авансово преведени от МОСВ и
чрез които е могъл да се разплаща.
С Писмо с изх. № 08-00-227/
25.06.2012г., на МОСВ което
се основава на процедура по последващ контрол за законосъобразност на разходването на средствата, отпуснати авансово по силата на процесния
договор – ответникът е уведомил ищеца за наличието на основание за прилагане на
финансова корекция.
На 05.07.2012г., ищецът О.Р.е подал писмено възражение срещу основанието за налагане на
финансова корекция.
С писмо изх. № 08-003104 от 23.08.2012г. ответникът МОСВ потвърждава приложената финансова корекция.
С писмо изх. №
08-003104 от 02.12.2013г. ответникът МОСВ е определил като „неверифицирани
разходи“ сумата от 1 285 829, 51 лева, а при това, мотивирайки се с последиците
от приложена финансова корекция е отказал да изплати на ищеца процесната сума от
1 044 786, 84 лева, с включен ДДС, за част от която е предявен процесния (частичен) иск с цена от
200 000 лева и за мораторна лихва върху същата сума в посочения от ищеца
период на забава.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане са два обективно съединени иска, които са осъдителни по характер.
Първият има за предмет –осъждане на ответника, да заплати претендирано от ищеца
парично вземане, произтичащо от сключения Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чието съдържание е изменено и
допълнено с анекс и регулирано от общи и специални условия. Вторият иск има за
предмет осъждане на ответника, да заплати мораторна лихва поради забава на това
плащането, което е предмет на първия иск.
Предявените
искове са процесуално допустими, от гледна точка на общите процесуални
предпоставки за упражняване на правото на иск и изложените в исковата молба
фактически твърдения на ищеца.
Наведените от
ответника доводи и свързаните с тях възражения, касаещи функционалната неподсъдност
на спора и приложното поле на ЗУСЕСИФ - няма как да бъдат уважени. Дори да
счита тази теза за основателна, настоящият съд е подчинен на процесуалните
последици на постановеното Определение №
76/01.12.2017г. на смесен петчленен състав на ВКС на РБ и ВАС и следва да
разгледа и реши спора.
По претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;
Искът се
основава на парично задължение, което произтича от сключен договор между
страните. Становищата на страните дават основание да се приеме, че помежду им няма спор за фактите, определящи възникване договорното правоотношение помежду им, неговия
източник: Договор за безвъзмездна финансова помощ №
58111-СО87-278 по проект „Подобряване
на басейна на река Камчия, чрез изпълнение на интегриран воден проект на с. Л.,
О.Р., Област
Бургас“ по процедура за подбор на проекти BO16PO005/08/1.10./01/02 финансиран
по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, но същината на спора е за изпълнението
на онези условия, които обосновават верифицирането на извършения от ищеца
разход за разплащане по сключения в резултат на проведена обществена поръчка
договор.
Отказът да се
верифицира разхода обосновава финансова корекция, а процесната финансова корекция е
наложена на бенефициента - О.Р.от
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ (УО на ОПОС), чрез писмо с изх. № 08-
00-3104/23.08.2012 г. за допуснато нарушение в размер на 870 655,70 лева при проведена
обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки (отм., ДВ, бр. 43
от 07.06.2011 г.).
По същността на
финансовата корекция и основанието за прилагането й;
Няма спор, че
финансовата корекция е била наложена в резултат на осъществен последващ контрол за
законосъобразност. А последващия контрол е основно
задължение на управляващия орган на ОПОС, който изисква изисква аналитичен преглед
и аналитична преценка
на всички документи, по всички обществени поръчки, които са възложени от бенефициента (О.Р.).
Проверката обхваща изпълнението
на сключените от бенефициента договори с трети лица, във всеки един етап от
действието на Договора за безвъзмездна финансова помощ (според клаузата
на чл. 89,
ал. 1 и 4 от приложимите към
договора Общи условия). Бенефициентът
е длъжен да предоставя на т.нар. „Междинно
звено“ цялата
документация, свързана с провеждането на всяка отделна процедура за възлагане
на обществена поръчка, чрез която се изпълнява проектът, включително
протоколите и/или докладите на комисиите за провеждане на процедурите за
обществени поръчки, офертите на участниците, решението за определяне на
изпълнител и всички други изискани документи,
в сроковете, които са определени в Специалните
условия. Функцията на т.нар. „Междинно
звено“ да предоставя становища за законосъобразност на процедурата
или допълнителното споразумение и спазването на принципите на Закона за
обществените поръчки. Когато становището на т.нар. „Междинно звено“
обосновава теза за незаконосъобразно проведена
процедура за обществени поръчка – то договарящият
орган има право да откаже да признае и да
възстанови на бенефициента
извършените разходи за съответната обществена поръчка до този момент, както и
всякакво последващо финансиране на разходи по тази поръчка (
чл. 89, ал. 5 от Общите условия). В подобна хипотеза клаузата на чл.
68, ал. 4 от Общите условия на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ предвижда договарящия орган да може да изисква
от бенефициента
възстановяване на неправомерно получените от него суми, заедно със съответните
лихви, както и да приспада тези суми от всякакви дължими суми по договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. Отказвайки
да верифицира разходите, ответникът налага на ищеца финансова корекция, защото се
позовава на посочените по- горе и изрично предвидения свои правомощия на
управляващ орган. Така според чл. 65, т. 9 от Общите условия, договарящият орган има
право да извърщва финансови корекции на базата на собствени констатации и/или
по препоръка от страна на одитиращия
орган, както и по искане на Европейската комисия (в тази насока и чл. 98, гл. ІІ на Регламент (ЕО) №
1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г.).
По същество и
същност - спорът с който настоящия съд е сезиран се концентрира в основанието
за прилагане на финансова корекция защото според ответника проведена от ищеца
процедурата по ЗОП е била опорочена, чрез влиянието на т.нар. „показател Ф1“ върху крайната оценка на Методиката за оценка на офертите в проведената процедура по ЗОП.
Спорът има и друга страна, доколкото между ищеца и ответника няма съгласие, за фактически използваната
Методика за оценка на офертите в
проведената процедура по ЗОП – дали това е документа, който е представил като
доказателство ищеца или на този, който е представил като доказателство ответника.
Този спор обаче има само косвено
значение, защото О.Р.твърди, да е преработила първоначално изготвения
проект за същата Методика, съобразно препоръките на ответника, в становище за предварителен контрол- писмо изх. № 08-00-2624/11.08.2011 г.
на МОСВ (приложение № 5 към исковата молба). В това
отношение, съдът напълно споделя становището на ответника, че за преценка на
законосъобразността на осъществената от ответника процедура
за възлагане на обществена поръчка, решаващо
значение би следвало да има
не
предварителния, а именно последващия
контрол, какъвто в случая е приложен. Предоставянето на предварителни
становища е насочващо към осигуряване на подходящи
условия за законосъобразно изпълнение на договора, но последващия контрол осигурява в по- голяма степен постигането на
целта на закона, която се свежда до законосъобразно, правомерно разходване на
получените в изпълнение на договора финансови средства. Целта на всяка една финансова
корекции е да се гарантира/възстанови
ситуацията, при която всички разходи са
в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.
По наличието на основание за прилагане на финансова корекция;
Ответникът в настоящия
процес твърди, че приложената от него финансова корекция е обоснована и
оправдана – понеже оценяването на постъпилите оферти по показател
„Ф1“ поражда парадоксален
на логиката и противен на закона
икономически резултат. Твърди също,
че заложената в същата тази методика математическа формула, дала възможност на показател
„Ф1“ да се превърне в определящ фактор относно спечелването на поръчката, а
същевременно този фактор бил лишен от икономическо съдържание.
Анализирайки внимателно
събраните в хода на процеса доказателства, съдът не споделя посочения по-
горе извод на ответника.
За да достигне до своя извод, настоящият състав на съда
провери съдържанието на представените пред него писмени доказателства за
проведената процедура по обществена поръчка и сам приложи, доколкото му
позволяват притежаваните от него знания - споменатата по- горе формула: Ф = Ф1+Ф2“, където индекс „Ф1“ е предложение
за искан аванс - с максимален брой точки – 40, а индекс „Ф1“
се изчислява по формулата (Amin/Ai) х 40. В тази част от формулата,
индексът „Ai“ обозначава
предложения от съответния участник процент на искан
аванс за изпълнение на поръчката, а индуксът „Amin“ е минималния предложен процент за искан
аванс на участника за изпълнение на поръчката; На свой ред
индексът „Ф2“ представлява
предлаганата цена -
с максимален брой точки – 40 и се изчислява по формулата Цmin/Цn х 40, в която индуксът „Цmin“ е
минимална предложена цена сред всички допуснати до оценка оферти, а индексът „Цn“ е цената
предложена в конкретната оферта.
Тук е съвсем уместно да се отбележи,
че съдът не претендира да притежава някакви изключителни познания в областта на
математическия анализ (това е
обособен клон
от науката математика,
който се занимава с изследване на поведението на математическите функции), но все пак и
в рамките и на общото ниво на своите общообразователни познания, каквито
притежава, съдията извърши необходимите примерни изчисления, за да оцени
относителното влияние на показател „Ф1“ във формулата за оценка на офертите, залегнала в Методиката. За факта, че не
притежава изключителни специални знания в областта на математическия анализ,
съдът многократно съобщи и изрично предупреди страните, като им указа за
възможността да ангажират доказателства, да поискат изслушването на
специализирана експертиза (в проекта за доклад и в определение от 18.05.2017г.)
Тези указания бяха отчетливо и съвсем
категорично игнорирани от двете страни, въпреки разпределението на
доказателствената тежест.
Проведените от настоящия съд аналитични изчисления по метода на интегрално
и диференциално смятане мотивират извода, че посочения от ответника негативен икономически
ефект, като последица от структурата на тази формула - не може да се установи
еднозначно. Следователно, мотивиращата ответника предпоставка за прилагане на
финансова корекция не се установи.
По правомерността на отказа на ответника за верифициране на разходите;
Независимо от
особения характер на договора за безвъзмездна финансова помощ, който се
определя от особената му цел, както и независимо от специалното нормативно
регулиране на отношенията между страните с вътрешно нормативни актове и
споменатия вече Регламент
(ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г. ясно е, че правоотношението
между страните почива на договор, в който те са равнопоставени и обвързани от постигнатото съгласие/ чл.20а и чл.21 от ЗЗД/.
Изплащането на претендирания от ищеца размер на финансовата
помощ е формално обосновано – не се
спори, че е била проведена обществена поръчка, а получените въз основа на
договора средства са използвани за разплащане с изпълнителя. В хода на
съдебното дирене, ищецът съсредоточи процесуалните си усилия, за да установи,
че е спазил всички формални процедурни изисквания за представяне на счетоводни
и други разходно оправдателни документи, за спазване на срокове, за спазване на
форма и срок на заявеното плащане на безвъзмездната финансова помощ.
За да подкрепи тезата си за възникване на специфично основание за прилагане
на финансова корекция, именно ответникът
бе длъжен да установи чрез пълно и главно доказване порока в заложения аналитичен механизъм за оценка на офертите, защото
порокът всъщност не е факт от материалната действителност, а има същност на аналитичен
икономически ефект. Ответникът обаче, не реализира тази доказателствена
тежест, поради което основанието за налагане на финансова корекция остана
недоказано, а искът се явява основателен.
При това
положение, ответникът ще трябва да бъде осъден да изпълни договорните си
задължения, като заплати на ищеца претендираната сума
от 200 000 лева, която е част от задължение за
заплащане на сумата от 1 044 786, 84 лева с включен ДДС, която представлява договорена безвъзмездна финансова помощ по Договор за безвъзмездна финансова помощ №
58111-СО87-278 по проект „Подобряване
на басейна на река Камчия, чрез изпълнение на интегриран воден проект на с. Л.,
О.Р., Област
Бургас“ по процедура за подбор на проекти BO16PO005/08/1.10./01/02 финансиран
по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“
Заедно с присъдената сума от 200 000 главница, ответникът трябва да
бъде осъден да заплати й законната лихва върху същата сума, изчислена за
периода от 14.06.2018г. до деня на окончателното плащане.
По претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При изложените
изводи, касаещи претендираното вземане за главницата, предявената претенция за
присъждане на мораторна лихва следва да бъде възприета като доказана по
основание. Това е така, защото вземането за мораторна лихва е акцесорно спрямо
вземането за главницата и при недължимост на главницата.
За изчисляване
на конкретния размер на задължението, съдът съобрази изводите на изслушаната
съдебно- счетоводна експертиза (в.л. И.Й.), която сочи, че мораторната лихва
върху главница в размер на 200 000 лева за периода от 02.12.2013г.
(датата на отказа да се извърши окончателно плащане) до 13.06.2016г. (деня предшестващ предявяването на иска) възлиза на 51 482, 67 лева. Така,
кредитирайки експертното заключение, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 51 482, 67
лева, а за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от
51 491, 84 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски.
С оглед изхода
на правния спор, ищецът има право да получи от ищеца направените съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. При това ищецът е представил и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които включват две основни пера –
разноски за събиране на доказателства и разноски за процесуално
представителство.
Ответникът обаче
релевира своевременно довод за прекомерност на заплатените от ответника
разноски за процесуално представителство.
Съдът приема този
довод за основателен, понеже спорът в действителност не се отличава с особена
правна и фактическа сложност. Нито броя на проведените съдебни заседания, нито
извършените процесуални действия не оправдават изключително високия размер на
уговорения и заплатен от ищеца адвокатски хонорар. Ето защо, разходите на ищеца
за адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано - до нормативно установения
от чл. 7, ал.1, т.5 от НМРАВ мининум от 6559, 82 лева, който с начислена ставка
от 20% за ДДС - възлиза на 7871, 90 лева.
Разноските,
които са направени от ищеца за СИЕ не подлежат на редукция в хипотезата на чл.
78, ал.5 от ГПК.
По този начин,
съразмерно с уважената част от исковете, сумата на разноските, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца възлиза
общо на 8001, 90 лева.
Така
мотивиран, съдът.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.НА О.С.И В.с
адрес гр. София, ул. „*********, да заплати на О.Р.с ЕИК ********* и седалище
с. Р., обл. Бургас, ул. „*********, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - сумата
от 200 000 лева (двеста хиляди лева), като част от задължение
за заплащане на сумата от 1 044 786, 84 лева с включен ДДС,
представляващо договорената безвъзмездна финансова помощ,на основание Договор за безвъзмездна финансова помощ №
58111-СО87-278 по проект „Подобряване
на басейна на река Камчия, чрез изпълнение на интегриран воден проект на с. Л.,
О.Р., Област
Бургас“ по процедура за подбор на проекти BO16PO005/08/1.10./01/02 финансиран
по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, заедно със
законната лихва върху посочената сума, изчислена за периода от 13.06.2016г. до
деня на окончателното плащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД- сумата от 51 482, 67 лева
(петдесет и една хиляди, четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и седем
ст.), представляваща мораторна лихва върху присъдената сума на главницата, изчислена
за периода от 02.12.2013г. (датата на отказа да се
извърши окончателно плащане) до 13.06.2016г. (деня
предшестващ предявяването на иска), като отхвърля претенцията за присъждане на
мораторна лихва в частта за разликата над присъданата сума в размер 51 482, 67 лева и до пълния
предявен размер от 51 491, 84 лева.
Задължението може да бъде изпълнено по банкова сметка ***:
***: BUINBGSF
ОСЪЖДА М.НА О.С.И В.с адрес гр. София, ул. „*********, да
заплати на О.Р.с ЕИК ********* и седалище с. Р., обл. Бургас, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.5 от ГПК
– сумата от 8001, 80 лева (осем
хиляди и един лева и деветдесет ст.), представляваща съдебни разноски,
направени в първоинстанционното производство пред СГС.
Решението подлежи на обжалване, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: