Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 26 юли
2017 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело № 2284 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно, след
постановяване на отменително решение от ВКС на Р
България, и е образувано е по въззивна жалба на С.Й.Х.,
К.Й.Х., Г.Д.Х., Л.К.Х. И С.К.Х., чрез адв.В. от против Решение № 3265 от 21.07.2015
година, постановено по гр.дело № 16 126/2014 година, по описа на ВРС, с която е
била отхвърлена исковата претенция по чл.124 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност на атакувания съдебен акт и несъобразяването му с наличните по
делото доказателства.По същество се излага, че ищците са доказали по несъмнен
начин и при условията на пълно доказване, изискуемите предпоставки за
собственост на спорния имот, и на тази база се настоява съдът да отмени
атакувания съдебен акт и да уважи претенциите.
В срока по чл.263 от ГПК е
постъпил писмен отговор от страна на адв.С., които представлява въззиваемите П. и с които се настоява съдът да потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
Пред ВОС, въззивниците,
са редовно призвани, явява се С.Й.Х., които чрез адв.В. поддържа жалбата и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемите страни,
в лицето Г.К.Н. и Г.К.Н., са редовно призовани, не се явяват, но чрез своите
процесуални представители – адв.С. и адв.П. оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението.
С писмени бележки
Вх.№ 20 411 от 12.07.2017 година, адв.С. излага аргументи в подкрепа
правилността на атакувания съдебен акт.
Адв.П., която представлява въззиваемия Г.Н., моли
съдът с писмени бележки Вх.№ 20 576 от 13.07.2017 година да потвърди
решението, като намира, че предявените искове са изцяло неоснователни.
С Писмени бележки
Вх.№ 20 527 от 13.07.2017 година адв.В., като процесуален представител на
въззивниците излага аргументи, според които исковете са доказани и моли
решението да бъде отменено, а претенциите – уважени.
За да се произнесе по
спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните
становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна
инстанция съдебното производство е започнало по предявени от страна на С.Й.Х., ЕГН **********, Г.Д.Х., ЕГН **********, К.Й.Х., ЕГН **********, Л.К.Х., ЕГН ********** и С.К.Х.,
ЕГН ********** искове против Г.К.Н., ЕГН ********** и Г.К.Н. ЕГН
********** за признаване за
установено в отношенията между страните, че те /ищците/ са собственици на
недвижим имот - Вилно място с площ 877 /осемстотин седемдесет и
седем/ кв.м., находящ се във вилната зона на село Шкорпиловци, област Варна,
представляващо парцел V /пети/ в квартал 14 /четиринадесети/ по плана на
вилната зона, при съседи на имота: парцели IV, VI и път.На
основание чл.537 ал.2 от ГПК настояли пред съда да бъде отменен и КНА от
08.07.2013г., № 157, том I,
рег. № 3817, дело № 122/2013 година.Според твърденията в исковата молба ищците се легитимират като собственици на спорния
недвижим имот на базата на Договор за покупко продажба, обективиран в НА №47, Том III, Дело № 1040/1970 година, с които са придобили имота от
ТКЗС. В условията на евентуалност се излага, че в тяхна полза е
протекла придобивна давност , считано от 1970 година, като до сега те владеят имота необезпокоявано.Излагат още, че ответниците
смущават собствеността им, факт които те са установили при опит да се снабдят
със скица и тогава са узнали, че ответниците са вписани като
собственици на имота, на основание КНА, вписан в СВ гр.
Варна на 10.07.2013г., № 15389 от вх. рег.,
Акт:2, Том: 40 от 2013 година.
От фактическа страна пред ВРС е било установено,
че с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №47, том ІІІ,
дело №1040/1970 година ТКЗС «Отряд
Васил Левски», с. Старо Оряхово е продало
на С.Й.Х. и К.Й.Х. ВИЛНО МЯСТО с
площ от 877 кв.м., находящо се във Вилната зона на с. Шкорпиловци,
представляващо парцел V в кв.14, при граници:
парцели IV, VI и път за сумата 877 лева, изплатена напълно от купувачите.
От к.н.а. №147, т.І, рег.№3817, д.№122, от 08.07.2013 година на Нотариус Тодор
Милков, №237 в регистъра на нотариусите с район РС Варна, става ясно, че Г.Н. и Г.Н. са
признати за собственици по давностно владение на недвижими имоти, находящи се в Община
Долни чифлик, област Варна по плана на вилна зона «Шкорпиловци», включини в ПИ № 78, квартали 14-ти и 15-ти, целият с площ
17 646, при граници на целия имот: от две страни
гора и дере, между които и УПИ V с площ 877 кв.м., при граници: УПИ IV, дере, УПИ VI и път.
По делото е бил представен също така и Протокол № 3 от 03.04.1968 година,
които обективира Заседание на УС на ТКЗС „Отряд В.Левски” с.Старо Оряхово и т
в.т.7 на които е посочено, че за продажба на вилни места в с. Шкорпиловци е
необходимо решение на ОНС.
От 15-то ПМС от 24.07.1991г. е
видно, че с него се отменя извършеното по реда на 93-то разпореждане на МС от
10.05.1973г. отчуждаване на недвижими
имоти на територията на вилна зона Шкорпиловци при условие, че собствениците на отчуждените имоти върнат
полученото обезщетение и заплатят направените подобрения и насаждения, след
отчуждаването. На основание чл.6, собствениците се въвеждат във
владение на имота, след връщане на дължимото обезщетение и заплащане на
подобренията.
Представен е и Разписния лист на вилната зона на село Шкорпиловци и от
него е видно, че в качеството на собственик на парцел V, в кв.14, с площ от
877 кв.м. е записан С.Й.Х..
От приложените приходни квитанции от Дирекция Местни приходи при Община
Долни чифлик е видно, че ищците са
заплащали данък за недвижим имот в с. Шкорпиловци, деклариран с декларация от
2810-22577/18.02.2002г.
Представена е и Данъчна декларация по
чл.14, чл.27 и §2 ЗМДТ вх.№2810-222577/18.02.2002 г.
Пред ВРС са били разпитани свидетели, ангажирани и от двете страни –
свидетеля Железчев сочи, че му е известо
обстоятелството, че С.Х. има
място около 1 дка в с. Шкорпиловци от близо 1970
година; също той сочи, че макар да живее в град Русе е посещавал имота около 7-
8 пъти , че то не се обработва и че там няма водоизточник.Твърди,
че имота е бил ограден, но сега колчета няма и имота е изоставен.
Свидетеля И. И.– разпитан
в полза на ответниците е посочил, че познава Г.Н. и Г.Н. от
Пред ВРС е била изслушана Съдебно
техническа експертиза /вж.л.191/, от заключението на която става ясно, че е
налице идентичност между процесния имот, представляващ вилно място – парцел № V, кв.14 с площ от 877 кв.м., по плана на вилна зона с.Шкорпиловци и имотът описан в нотариален акт
№147, т.І, рег.№3817, д.№122, от 08.07.2013 г. на Нотариус Тодор Милков, №237 в
регистъра на нотариусите с район РС Варна, с който ответниците са признати за собственици.Експерта е посочил още, че
тази територия - кв.14 и 15 на вилна зона Шкорпиловци няма белези на вилно
място, няма нормален автомобилен достъп. Дерето граничи с парцелите от северна
страна на кв. 14; че няма никакви ограничения на парцелни граници, изразяващи
се в забиване на трайни знаци – дървени или бетонни колчета, мрежа или друга
граница.В.л.Хаджиева е посочила още, че предвид
извършения оглед мястото не се обработва, не се поддържа, представлява поляна с
храсти и високи дървета.
Въз основа на изложените
факти, първата съдебна инстанция е отхвърлила исковите претенции, като е
приела, че правото на собственост на ищците не е доказано по несъмнен начин и с
изискуемите процесуални способи.
При първоначалното разглеждане
на съдебното производство във ВОС са били допуснати по един свидетел и за двете
страни.Свидетелката Хелия Кирилова Божилова излага, че
е съсед на ищците; че нейния имот е бил закупен от баща й и че е бил отчужден
през 1973 година; че е бил възстановен, което е наложило да заплати сумата от
975 лева и че едва от няколко месеца й е известно, че нейн съсед на ищците по
делото.Заявява обаче, че не е виждала
С. в имота, макар да знае кои са неговите граници, не
познава К. или Г. Н..Към
момента не различава имотите, т.к. липсата на граници
ги е превърнала в една цяла поляна.
Свидетеля Д. Д. П., разпитан в полза на въззиваемите излага, че добре познава
семейство Н. и че му е известна тяхната
собственост върху имота.Излага, че след 1990 година
е посещавал имота и е т.к. притежава земекопна техника, го е орал; често е преминавал през имота и е виждал въззивника Г.Н.
и неговия баща да го обработват.Помни
наличието на оградна мрежа,
но и нейното събаряне;
сочи, че е извършвал дълбока
оран през годините 1993-1997 година, когато
е видял, че оградите се разграбват.Не
е забелязвал друг, освен Н.
да посещават и да обработват
имота; сочи, че е имало засяти овошни дървета.
Пред настоящата
инстанция бяха изискани и приложени писмени доказателства, във връзка с отчуждаването на
процесния имот /вж.л.70 и следващите/.Представен е Протокол № 136 на Комисията
по § 13 от ПОИДОН /отм./ и решение да се заплати на С.
и К. Х. сумата от 877 лева, по повод отчуждаването на имота, Разписка за за
запознаване с оценителния
протокол, Заповед № 61 от
17.02.1992 година за оценка на вилните имоти, Протокол № 36 от 12.03.1992 година, по силата на които е било решено С.
и К. Х. да изплатят
сумата от 877 лева, по сметка именно на базата на Разпореждане № 15 от
1991 година, както и Писмо
до К.Х. *** за заплащане на дължимата
сума.
Пред ВОС са били изготвени три експертни заключения, както следва:
Съобразно указанията на ВКС е изготвено Съдебно техническо и
Агротехническо заключение, от което става ясно, че до имота съществува просека
през горския фонд на село Самотино и че достъпа е възможен през съществуващото
дере, когато не е наводнено; че процесния УПИ попада в регулационния план на
вилна зона „Шкорпиловци“ с предназначение за вилен отдих – в землището на село
Самотино, а съгласно действащата КК от 2016 година процесния имот, представлява
ПИ, вид територия – урбанизирана.Експертите посочват, че имота представлява
поляна, самозалесила се с рехава широколистна гора, а
единствената видима граница на същия е дерето от северната му страна.В имота
няма данни за наличието на плодни дръвчета, а има храсти на глог, келяв габър,
дъб и издънки от габър и дъб.В с.з. вещите лица поясняват, че откъм село
Самотино може да се проникне с трактор, въпреки, че липсва асфалтиран път.
Повторната Съдебно техническа и Агротехническа експертиза на вещите лица
А. и Е.Б., потвърждават извода на първоначалната.
От Графологическата експертиза / вж.л.101/
става ясно, че подписът , положен върху Разписка от 03.04.1974 година не е на С.Й.Х..
При тези данни
становището на съда е следното:
Основното
обстоятелство, върху което според настоящия съд следва да се акцентира е
извършеното отчуждаване по силата на Разпореждане №93 на Бюрото на Министерски
съвет от 1973г. за отреждане на терени за нуждите на обществения отдих и
туризъм в Толбухински, Варненски и Бургаски окръг.По силата същото – т.1 се
отчуждават за нуждите на обществения отдих, посочените в него имоти, между
които и процесния, като собствениците, които не притежават друг жилищен имот се
обезщетяват с жилища, а на останалите отчуждени имоти да се обезщетят в
брой.Самото отчуждаване е осъществено по реда на чл.101 от ЗС, вр. чл.106 от
ЗС, вр. ПОИДОН/обн.1952 година и отм.1975 година/.Съобразно закона, а и
представените доказателства по делото, е извършена оценка на имотите от нарочна
Комисия по чл.13 от ПОИДОН /вж.л.71/.По силата на чл.10 от ПОИДОН държавата
придобива собственост върху отчуждените имоти от деня на разпореждането на МС,
като е без значение за настъпване на отчуждителния
ефект обстоятелството дали определеното парично обезщетение е изплатено или не.Самите
ищци не спорят, че имота е бил отчужден през 1973 година; твърдението им е
свързано с факта, че те отричат да са получавали обезщетение.В случая Правилника за отчуждаване на имоти за държавна
и обществена нужда - ПОИДОН/ отм., издаден в приложение на чл. 107 ЗС (отм.), е изключил приложимостта
на общия благоустройствен закон - ЗПИНМ
(отм.) - изрично чл. 33 ПОИДОН (отм.). Цитирания правилник
детайлно определя процедурата по това отчуждаване и макар, че изпълнението й не
е условие за транслацията на правото на собственост в патримониума на
държавата, поради непосредственото
отчуждително действие на акта на МС, съобразно чл.
101, ал. 3 ЗС (отм.).
По – късно,
посредством Разпореждане № 15 от 24.07.1991 година на МС е било отменено
извършеното с Разпореждане №93/73 година на Бюрото на МС отчуждаване на
недвижими имоти на територията на вилна зона „Шкорпиловци”, но съобразно т.1 от
същото само при условие, че собствениците
на отчуждените имоти върнат полученото обезщетение и заплатят направените
подобрения и насаждения.Съгласно чл.4 от цитираното разпореждане размерът на
обезщетението се определя по тарифите, действали по време на отчуждаване на
имотите, със заповед на председателя на ИК на ОНС/след влизане в сила на ЗМСМА,
в сила от 17.09.1991г., отменящ ЗНС, на кмета на общината/, която заповед
подлежи на обжалване по реда на ЗАП, а съгласно чл.6 собствениците се въвеждат
във владение след връщане на дължимото обезщетение.По делото и предвид
исканията на страните, съдът изиска преписката по отчуждаване и възстановяване
собствеността върху имота, като на л.73 е приложна и Заповед № 61 от 17.02.1992 година, съобразно която е
сформирана комисия, призвана да оцени отчуждените имоти.По отношение на
процесния имот /вж.л.74/ е извършена оценка в размер на 877 лева или по един
лев за квадратен метър.Няма доказателства обаче, че въпросната сума е внесена и
е изпълнено условието процесния имот да бъде върнат в патримониума на
ищците.Въпросната Заповед 61 от 17.02.1992 година е влязла в сила, тя не е била
атакувана по съдебен ред и, още по – малко е била оспорена от
ищците.Следователно липсват твърдения и липсват доказателства за стартирала,
проведена и завършена реституционна
процедура по реда на цитираното разпореждане на МС от 1991 година, предвид
което и съдът приема, че след отчуждаването на имота през 1973 година и при
неизвършена реституция въззивниците не могат да се легитимират като
собственици.
Освен горното, настоящата инстанция намира, че е
редно да упомене и друго - Разпореждането на МС е издадено и въз основа на чл.
3 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда (ПОИДОН), който пък е издаден на основание чл. 106 ЗС, според чл. 34 от Заключителните
му разпоредби. Буква "б" от министерското разпореждане препраща към
приложен списък за отчуждените частни недвижими имоти, а протоколът на
комисията по чл. 13 ПОИДОН за оценка на
имотите, е издаден въз основа на разпореждането. Следователно процесния имот е
отчужден с разпореждането, издадено на основание чл. 101 ЗС, а според чл. 3 ПОИДОН отчуждаването се извършва с
разпореждането на МС, или те попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1 от реституционния закон - чл. 3,
ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.Няма данни обаче ищеца да е упражнил правото си на
иск по силата на реституционния закон, той се задоволява с простото отричане на
факта, че е получил обезщетение при отчуждаването му.
Настоящата съдебна
инстанция споделя извода на ВРС -
акцентирайки върху правата на ищеца, че процесния имот не е бил придобит
по селата на правната сделка обективирана в н.а. №47, том ІІІ,
дело №1040/1970 година, чрез които ТКЗС «Отряд Васил Левски»,
с. Старо Оряхово е продало на С.Й.Х. и К.Й.Х. ВИЛНО МЯСТО с площ
от 877 кв.м., находящо се във
Вилната зона на с. Шкорпиловци,
представляващо парцел V в кв.14, при граници: парцели IV, VI и път за сумата 877
лева, изплатена напълно от купувачите. Това е така, защото в случая е приложим чл. 10, ал.
13 ЗСПЗЗ
и т. 2 от Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. дело № 6/2005
г., ОСГК на ВКС.Не се допуска и позоваване на придобивна давност.ВКС е имал
възможността да се произнесе по въпроса и ясно е указал, че в понятието
"предоставяне на трети лица" по смисъла на чл. 10, ал.
13 ЗСПЗЗ като акт на разпореждане, извършен от ТКЗС, ДЗС или създадени въз
основа на тях селскостопански организации или от други държавни и общински
органи, непредставляващ пречка за реституция на незастроени земеделски земи в
строителните граници на населените места, се
включват всички сделки и административни актове с вещноправни
последици.
Обсъждането
на последното от така наведените от страна на ищеца възражения, касае
придобиването на имота по давност, считано от 1973 година. Твърдението
е, че в посочения период от време до настоящия момент ищовата
страна владее имота непрекъснато и
необезпокоявано, с намерението за своене, по която
причина са й негови собственици.Изследването на това придобивно
основание дава повод на съда да заключи, че съобразно установената
практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“
– това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „ като
своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението
за своене на вещта (animus),
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма
спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито
са били ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по
същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна
давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти
е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по
отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. Наличните по
делото гласни доказателства не дават основание на съда да заключи, че е
демонстрирано по несъмнен начин както владението, така и намерението за своене на веща, като своя.За да подкрепи процесуалната си позиция
ищцовата страна е ангажирала нарочни гласни доказателства – разпитите на
свидетелите Железчев и Божилова.първия свидетел сочи,
че от 1971 година братята С. и К. са придобили имота, но че бидейки живущ ***,
той не го е посещавал много често.Изразява становище, че имота не е бил
обработван, а поради липсата на вода не може да се сее; че представлява една
поляна, че е изоставен и поставените преди това оградни
колове липсват.Показанията са повърхностни и не закрепват изискуемите владение и
своене, по несъмнен начин.Не без значение са и
показанията на свидетелката Божилова, която пък заявява, че едва от няколко
месеца й е известно, че ищцовата страна е собственик на този имот.Тя заявява
още, че от 1973 година до 1993 година не е посещавала имота; също излага, че се
касае за една поляна, без граници и без огради – факт, които се потвърждава и
от Съдебно техническите заключения, приети по делото.И обсъждайки възражението
за давност съдът приема, че дори и да е осъществено вледението,
при това с доказано намерение за своене, то подобно
поведение би влязло в разрез с нормата на чл.86 от ЗС в редакцията му до ДВ,
бр.33/ 96г., съответно впоследствие с оглед нормата на §1 от ЗД на ЗС.Ето защо
и на тези три основания настоящата съдебна инстанция приема, че исковите
претенции са недоказани.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на въззивниците е
направил възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемите.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 1
200 (хиляда и двеста) лева и 300 /триста/ лева за допусната СТЕ.За да се
произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.2
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния
случай предвижда, че при интерес над 1 000 лв. до 5 000 лева се дължи хонорар от 300 лв. + 7 % за
горницата над 1 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се
определя като сума в размер на 526.97 лева, към които следва да се добави
сумата от 300 /триста/ лева за допусната СТЕ, или общия размерна присъдените
разноски би възлязъл на 826.97 лева.При това положение неговия труд, и с оглед
направеното възражение следва да се редуцира именно по указания по – горе
начин, като бъде намален адв.хонорар от 1 500 лева на 826.97 лева – сбор от адвокатското възнаграждение 526.97 и сумата
от 300 лева за СТЕ.
Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3265 от 21.07.2015 година, постановено по гр.дело № 16 126/2014
година, по описа на ВРС, тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА С.Й.Х., ЕГН **********, Г.Д.Х., ЕГН **********, К.Й.Х., ЕГН **********,
Л.К.Х., ЕГН ********** и С.К.Х., ЕГН ********** да заплатят на Г.К.Н., ЕГН **********
и Г.К.Н., ЕГН **********,*** сумата в общ размер от 826.97 лева /осемстотин
двадесет и шест и деветдесет и седем/, представляващи съдебно деловодни
разноски – за адвокатски хонорар и СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: