Р Е Ш
Е Н И Е
№........................./25.05.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори
февруари през 2022 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11902 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 173634 от 11.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 8426/2019 г. на СРС, 159 състав,
e осъдeно ЗАД
„ОЗК - З.“ АД да заплати на З. „А.Б.”, сумата от 11 173 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/727/502747, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.02.2019 г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 378.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2018г. до
10.02.2019г., като е отхвърлени
иска за главница разликата
до пълния предявен размер
от 13205.00 лв. и иска за обезщетение
за забава за разликата до пълния
предявен размер от 429.16 лв.
С решението първоинстанционният
съд се епроизнесъ л и относто рзазноските като е осъдил ответника
за даплати на ищеца сумата от 1538.42 лв. разноски и съответно ответника за заплати на
ищеца сумата от 61.53 лв. разноски.
Това решение е
обжалвано в срок от ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД
в частта, в които искът за
главница е бил уважен, но само за сумата от 2789,50 лв., също и в частта в
която искът за обезщетение за забава е уважен за сумата от 378.64 лв., и
обусловената от това отговорност за разноските. Счита, че не дължина ищеца
стойността на запазените части при наличие на тотална щета, при което, съобразно
и приетото по делото заключение на АТЕ, че стойносттта
на запазените части е 25% от действителната стойност на МПС, намира, че не
дължи тази стойност 25% от 11 158 лв. Намира, че макар това да не е
изрично закрепено в законова норма, то запазените части са полза на увредения,
която трябва да се приспадне, иначе би се обогатил неоснователно. По отношение
иска за обезщетение за забава оспорва извода на СРС, че ответникът е изпаднал в
забава като несъобразен със събраните по делото доказателства, които сочат, че
с регресната покана ищецът е изпратил само копията от
документи, посочени в същата, като по т.4 не е посочено кой от трите документи
се изпраща, не е отговорил ищеца на писмото на ответника от 25.09.2018 г.
сочещо липсващи документи по претенцията, при което не е изпаднал в забава. Моли да се отмени решението в обжалваните
части и иск за главница отхвърли за оспорваните суми, претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец З. „А.Б. оспорва жалбата с писмен отговор.
По иска за главницата възразва, че чл.390 КЗ дава
определение за тотална щета, като липсва приспадне за запазените части, при
което съгласно чл.386, ал.2 КЗ ищецът е длъжен да репарира на увредения
действителната вреда като пазарната стойност на МПС, без да я занижава. По отношение претенцията за обезщетение за
забава възразява, че част от документите са били представени в копие, както е
отбелязано в табличен вид, а останалите в оригинал. Оспорва да има задължение
да представя оригиналите на документите, както и да има установена практика
между застрахователните дружества за тяхното представяне, също и да е трябвало
да отговаря на искането на ответника да представи липсващи документи. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази
оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а
в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
В частта, в която е уважен
иска за главница за сумата до 8383,50 лв./ разликата 11 173 лв. - 2789,50
лв./ и са отхвърлени частично исковете за главница и обезщетение за забава над
уважените размери до предявените размери, решението не е обжалвано и не е
предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013
г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
При извършената
проверка на решението в обжалваните части въззивният
съд не установи нарушение по прилагането на императивни материално правни
норми.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е
само установяване на действителния размер на причинената вреда , респ. и
размера на дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на регресното му задължение, респ. и обусловената от
основателния размер на двата иска отговорност за разноските в процеса.
Тъй като решението в
частта, в която искът за главница е уважен за сумата 8383,50 лв., е влязло в
сила като необжалвано, то съгласно чл.297-299 от ГПК въззивният
съд приема за установени факта на нарушението, причинената вреда- тотална щета
на застрахованото при ищеца МПС, причинната връзка и вината на застрахования
при ответника водач, за настъпване на ПТП.
Първоинстанционният съд е уважил
частично предявеният иск за главница по регресното
вземане на ищеца, като е приел, че то е основателно само за сумата 11173лв.,
като сбор от 11 158 лв. за обезщетение-пазарната цена на МПС съгласно приетата
допълнителна АТЕ и още 15 лева ликвидационните разноски, а акцесорният
му иск за обезщетение/лихви/ за забава-частично основателен за 378.64 лв. за сочения
с исковата молба период, доколкото е приел, че ответникът е в забава от 22.09.2018 г.-10 дни след регресната
покана за плащане, получена на 11.09.2018 г., към която покана е приложен
препис от протокол за ПТП № 1703873/13.04.2018 г., с който съобразно нормата на
чл. 496, ал. 3, т. 2 КЗ, застрахователя не можел да откаже плащане.
Въззивната инстанция не споделя
така изложените изводи в частта относно размера на отговорността на ответника
по регресното вземане и относно забавата на същия да
плати по регресната претенция.
Не се спори пред въззивната инстанция, че пазарната цена на увреденото МПС е
11 158 лв. съгласно приетата допълнителна АТЕ, както и че застрахованото при
ищеца МПС е било така увредено, че обезщетението се формира като за т.нар.
тотална щета. Първата АТЕ сочи, че стойността на запазените части на това
увредено МПС възлиза на 25 % от действителната му стойност, в която част въззивният съд кредитира заключението като компетентно и
обективно и необорено от допълнителната експертиза- последната не е имала за
задача да определи стойността на запазените части. Установява се от писмо от
ищеца до собственика за увреденото застраховано при него МПС- до „И.А.“ ЕАД, че
се определя обезщетение по имуществената застраховка в размер на 15500 лв. и
след приспадане на 2310 лв. - стойността на запазените части, се изплаща
остатъка от 13190 лв.Това е и цената на предявения иск за главница и с
допълнително 15 лв. ликв. разходи. Така определеното
обезщетение е в съответствие с т.99.2.1 от ОУ на ищеца за З. на сухопътни МПС,
предвиждащ при тотална щета обезщетението да се изплаща по действителна
стойност, но не повече от остатъчната застрахователна сума, намалена със
стойността на запазените части, като запазените части остават собственост на
застрахования. Следователно, след като ищецът е заплатил на застрахованото при
него увредено лице-собственик на МПС, встъпва в правата му срещу делинквента, респ. застрахователя по Гражданска отговорност
на делинквента, за възстановяване на платеното
обезщетение и то по начина, по който това обезщетение е било формирано от
застрахователя-ищец. Размерът на суброгационното
вземане на ищеца спрямо ответника зависи не от размера на платеното от ищеца
като застраховател по имуществена застраховка към застрахования при него
увреден, а от размера на действителната щета, причинена на увредения от друго
лице, за което ответникът като застраховател по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ отговаря (в този смисъл е и налице обилна и
непротиворечива съдебна практика на съдилищата, вкл. и на ВКС). Макар платеното
от ищеца на увреденото лице да надвишава по размер установената по делото от
допълнителната АТЕ пазарна цена на увреденото МПС, то не следва ищецът да
получи цялата равностойност на увреденото МПС от 11 158 лв., а остатъка от
сумата след приспадане на 25% запазени части. В противен случай ищецът би се
обогатил неоснователно, ако получи от застрахователя по гражданска отговорност
на делинквента изцяло пазарната цена без приспадане
на запазените части, защото ищецът е платил на застрахованото при него лице
обезщетение, но намалено със стойността на запазените части. Това води до извод,
че дължимото от ответника обезщетение от 11158 лв. следва да се намали със
стойността на запазените части 25% или със сумата 2789,50 лв. , и остава
дължима сума 83685,50лв. и с още 15 лв. ликв.
разходи, или общо 8383,50 лв., над която сума до уважения размер от 11173 лв.
решението подлежи на отмяна и отхвърляне на иска за тази разлика.
По иска за
обезщетение за забава въззивният съд приема, че
ищецът не установи в процеса да е
поставил ответника в забава съгласно чл.497. от ТЗ. Действително, ищецът е
отправил регресна покана до ответника за плащане на
сумата от 13 910 лв., като е посочил с писмо, получено от ответника на
11.09.2018 г. какви документи му изпраща. В табличния вид на това писмо обаче, съдържащо
списък от документи, които се прилагат към регресната
покана съгласно договорка между двете дружества /призната договорката от ищеца
с придружителното писмо към всички регресни претенции/, като приложени документи по процесната преписката са маркирани в графа „копие“ да се
изпращат само документите по т.3, 4,5 и 9, като в т.4 са изброени 3 документа- застрах.полица/сертификат Каско и
свид. регистрация МПС. В другите две графи- оригинал
и CD, няма никакво
отбелязване срещу списъка на приложени документи. Следователно ищецът е
изпратил само копия от отбелязаните в графа“копия“ документи, но не и
останалите посочени документи по т.1,2,3,7-8, 10-13, вкл. и това по
т.1-протокол за ПТП, независимо от факта, че протоколът за ПТП е описан в
таблицата в първата колона- вид на документите, с № и дата. Ответникът с
насрещно писмо, получено при ищеца на 25.09.2018 г. е бил уведомен за липсващи
документи по преписката и искане да бъдат предоставени оригинал на протокол за
ПТП, калкулация, снимков материал и полица Каско.
След като ищецът не е представил на ответника протокола за ПТП нито в копие,
нито в оригинал, то ответникът е бил в правото си да поиска неговото
представяне, както и допълнителни такива, но дори непредставянето на протокола
за ПТП или друг от документите по чл.496, ал.3 от КЗ, удостоверяващ
настъпването на ПТП, не е постави ответника в забава.
По разноските: При този изхода на спора въззивният
съд следва да определи отново отговорността за разноските, като намали
дължимите от ответника на ищеца на 1118 лв., като не намира причина да се
намали размера на платеното адв. възнаграждение за
пълномощника на ищеца. На ответника ищецът дължи съгласно чл.78, ал.3 от ГПК,
предвид и изхода на спора пред въззивния съд, сумата 115,53 лв. за защита от юрисконсулт,
съразмерно на отхвърлените размери на исковете от възнаграждение от 300
лв. определено от съда съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК, и съответно 38,51 за възнаграждение за вещо лице/ от 100лв. / общо
154,04 лв. или още 92,51 лв.
За въззивната инстанция: На въззивника-ответник
се дължат от ищеца общо 380,79 лв. разноски, от които 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът няма право на
възстановяване на разноски, тъй като въззивната жалба
се уважава изцяло.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 173634
от 11.08.2020 г., постановено по гр.д. № 8426/2019 г. на СРС, 159 състав, В ЧАСТИТЕ, в които e осъдeно
ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на З. „А.Б.”,
сумата над 8383,50 лв. до 11 173 лв., по регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху разликата
считано от 11.02.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, както и сумата от 378.64 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.10.2018г. до 10.02.2019г., и разноски по
делото над 1118 лв., до 1538.42 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.
„А.Б.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „ОЗК - З.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на
сума в размер на 2789,50 лв. (разликата над 8383,50 лв. до 11 173 лв.) представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0300/18/727/502747 и иск за
заплащане на сума в размер на 378.64 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 12.10.2018г. до 10.02.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173634 от 11.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 8426/2019 г. на СРС, 159 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА З. „А.Б.”, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, още 92,51 лв. разноски пред първата
инстанция и 380,79 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.