№ 852
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „РТ консултинг“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ №27,
ет.2, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв. А.Д., против
Решение №260138 от 11.02.2022г., постановено по гр.д. №12957/2020г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ІІ гр.с., с което е признато за установено,
че дружеството дължи на „АБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „Съединение“ №38, сумата от 5044,38 лв.-
дължима цена по договор за доставка на асфалтова смес /биндер/, за който
е издадена фактура №**********/06.12.2019г.; сумата от 186,36 лв.-
обезщетение за забава за периодите 20.12.2019г.-12.03.2020г. и
14.05.2020г.-01.07.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
02.07.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№7646/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, І гр. състав. В жалбата
са изложени доводи за неправилност на решението, като се иска
1
отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по жалбата- „АБ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Съединение“ №38, чрез
пълномощника си по делото адв. Д.Ф.-Р., в писмен отговор на жалбата
иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Предмет на делото са искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът „АБ“ АД е
изложил твърдения, че въз основа на сключен с ответното дружество „РТ
консултинг“ ЕООД договор е извършил доставка на асфалтова смес
/биндер/, транспортна услуга и услуга с валяк, за която е била
съставена фактура №**********/06.12.2019г. След приспадане на платения
аванс дължимата цена по фактурата била в размер на 5044,38 лв. Иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответникът му дължи посочената сума, както и сумата от 186,36 лв.-
обезщетение за забава за периодите 20.12.2019г.-12.03.2020г. и
14.05.2020г.-01.07.2020г.
От заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се
2
установява, че посочената фактура е осчетоводена в счетоводството на
ответното дружество и е включена в дневника за покупките и справка-
декларация по ЗДДС с право на приспадане на данъчен кредит, като по
същата не е извършено плащане. При така установените фактически
обстоятелства съдът намира, че от правна страна между страните са
възникнали облигационни отношения по сключен договор за доставка на
стоки и услуги, като дружеството- ищец е изпълнило задълженията си
по него, доказателство за което е фактът на осчетоводяването на
фактурата от страна на ответника, който по този начин е признал
наличието на сделка между страните и извършеното от ищеца
изпълнение по нея. Съгласно разпоредбата на чл.182 от ГПК
вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство и
в полза на лицето, водещо книгите, от което следва, че по аргумент за
по- силното основание те могат да служат и за установяване на
задължения на лицето, което ги води. От страна на ответника не се
твърди да е заплатил дължимата цена по фактурата, поради което
исковата претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5044,38 лв. по фактурата е основателна и следва да се
уважи. С оглед допуснатото неизпълнение и съгласно разпоредбата на
чл.303а, ал.3 от ТЗ ответното дружество е изпаднало в забава, поради
което и съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца обезщетение за
забава за периодите 20.12.2019г.-12.03.2020г. и 14.05.2020г.-01.07.2020г. в
размер на законната лихва, размерът на което се установява от
представените изчисления от онлайн- калкулатор. Ето защо исковата
претенция за мораторна лихва също е основателна и следва да се
уважи.
Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на
облигационни отношения между страните по повод на процесната
фактура. Действително по делото се установява от заключението на
приетата графологична експертиза, че представените от ищцовата страна
писмени доказателства- фактура, протокол, дневни актове и
товарителници, не са подписани от законния представител на ответното
дружество, но с оглед всички обстоятелства по делото това няма
съществено значение за изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл.301
от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна
3
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая с осчетоводяването на
фактурата ответното дружество не само че не се е противопоставило, но
изрично е признало наличието на доставка на стоки и услуги по
фактурата и непогасеното си задължение по нея. Доколкото от страна
на ответника не са направени каквито и да са възражения за
недостатъци на доставената му асфалтова смес или за неправилно
изпълнение на възложената работа, то следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил точно задълженията си по договора и че доставката е била
приета, поради което и ответникът дължи заплащане на уговорената цена,
посочена във фактурата.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1200 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260138 от 11.02.2022г., постановено по
гр.д. №12957/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ гр.с.
ОСЪЖДА „РТ консултинг“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Марица“ №27, ет.2, ЕИК *********, да
заплати на „АБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, бул. „Съединение“ №38, сумата от 1200 лв.- разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5