№ 11962
гр. С.., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ..СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110116.. по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „БВИГП“ против ЗАД „О..Е“
иск за заплащане на сумата 1..,4..в. - част от престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К..“ за вредите, причинени
на лек автомобил „Л... ..”, рег. № ....... от настъпило на 29.06.2023 г. ПТП, ведно със
заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата- 21.0..024 г.
Ищецът ЗД „БВИГП“ АД твърди, че при настъпило на 29.06.202... в гр. С..,
бензиностанция С.. пътно транспортно произшествие бил увреден лек автомобил
„Л...”, рег. № .., по отношение на който била сключена имуществена застраховка „К..”,
по силата на която застрахователят-ищец заплатил разходите за отстраняване на
щетите по лекия автомобил, собственост на застрахованото лице в общ размер на ..9,16
лева, която сума била заплатена на автосервиз „Ч...“ ЕООД на 27.10.202...
Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на МПС „..“, с рег. № ..,
който при потегляне на заден ход ударил спрелия лек автомобил „Л...”. За
обстоятелствата констирани при ПТП-то е подписан ДКП. Собственикът на МПС „..“,
с рег. № .. бил страна по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника,
поради което и със заплащането на застрахователното обезщетение, ищецът се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
отговорност на делинквента, който след изпратена регресна покана за заплащане на
сумата ..9,16 лв. и сумата от 25 лв. ликвидационни разходи, като до този момент
ответникът бил заплатил част от сумата в размер на 1802,7..ева, като останалата сума в
размер на 1..,4..ева не е заплатена, поради което ищецът я претендира.
Ответникът ЗАД „О..Е“, в депозиран в срока по чл.1. ГПК отговор на исковата
молба, оспорва иска само по размер. Твърди, че е изплатило на ищцовото дружество
сумата от 188..2 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за причинените в
пряка причинно-следствена връзка от ПТП имуществени вреди, ведно с
ликвидацонните разноски. Твърди, че не дължи претендирания в настоящото
1
производство остатък, тъй като калкулираните части за подмяна надвишават цените на
алтернативни такива съобразно годината на експлоатация на МПС, заложени в Pitmax
auto като основен доставчик на резервни части в България.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по
делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 86 от
ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже:
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и
обичайните разходи.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, както и други правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
С доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. .. т. 4 ГПК е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че при
настъпило на 29.06.202... в гр. С.., бензиностанция С.. пътно транспортно
произшествие е увреден лек автомобил „Л...”, рег. № .., по отношение на който била
сключена имуществена застраховка „К..”, по силата на която застрахователят-ищец
заплатил разходите за отстраняване на щетите по лекия автомобил, собственост на
застрахованото лице в общ размер на ..9,16 лева, която сума била заплатена на
автосервиз „Ч...“ ЕООД на 27.10.202... Вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС
„..“, с рег. № .., който при потегляне на заден ход ударил спрелия лек автомобил „Л...”.
За обстоятелствата констатирани при ПТП-то е подписан ДКП. Собственикът на МПС
„..“, с рег. № .. естрана по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника, поради което и със заплащането на застрахователното обезщетение, ищецът
се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
отговорност на делинквента, който след изпратена регресна покана за заплащане на
сумата ..9,16 лв. и сумата от 25 лв. ликвидационни разходи. От ответника е извършено
частично плащане в размер на 1802,7..ева.
С оглед на което, спорът се концентрира по отношение на размера на
претърпените вреди, която доказателствена тежест се носи от ищеца.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява, че стойността за възстановяване на вредите по
лекия автомобил лек автомобил „Л...”, рег. № .., изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на ....2 лева.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и с оглед концентрацията на правния спор във връзка с размера на
действително претърпените вреди намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Правнорелевантна за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение е действителната, тоест пазарната стойност на процесния автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Това е така, тъй като според
изричната разпоредба на чл. 208 ал. ..зр. 1 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
2
размера на вредата към деня на настъпването на събитието, при въведената
презумпция на чл. 20..л. 4 КЗ, че ако лип...ат други уговорки между страните,
застрахователната сума се счита за определена по действителната стойност, а случаят е
този. Застрахователната сума – чл. 20..л. 1 КЗ не предопределя предварително размера
на застрахователното обезщетение, тъй като то зависи основно от размера на вредите
към датата на застрахователното събитие – чл. 208 ал. ..З. По отношение на размера на
обезщетението, следва да бъде взета предвид нормата на чл. 27..л. 2 изр. 1 КЗ, според
която при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда. И според практиката на ВКС, уеднаквена с решение №
79/02. 07. 2009 год. по т. д. № 156/2009 год. на ВКС на РБ, ТК, І ТО, размерът на
застрахователното обезщетение по посочения текст се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер
на претърпяната, вследствие на застрахователното събитие, вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на повреденото имущество, определено по
пазарната му стойност към момента на увреждането. Така действителната вреда е
пазарната стойност на вещта, към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Самата разпоредба на чл. 27..л. 2 КЗ, която определя размера на
застрахователното обезщетение, следващо да се плати на увредения от застрахователя
по договор за задължителна Гражданска отговорност, в първото си изречение отново
препраща към действителната стойност на увреждането, като сума следваща да се
възстанови.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от ...оя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно
застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща
само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до
размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие - без овехтяване (Решение №2 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество
и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 27..ал. 2 и чл. 20..З (отм.) е
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на
имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо
лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.0..6 г. на КФН /в този
смисъл Решение № 165 от 24.10.201... по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение
№2 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г.
по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №2 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В
3
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (..ли 5 години в зависимост от конкретно определения от
продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените
автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се
ремонтира в сервиз с цени над средните с оглед запазване на гаранцията на
автомобила, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца. В случая по делото лип...ат данни за
необходимостта ремонтирането на автомобила да бъде извършено в оторизиран
сервиз, в това число и влагането на оригинални части и детайли с оглед запазване на
гаранцията. От заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза по
делото се установява, че увреденият автомобил е бил в експлоатация 6 години, 1 месец
и 10 дни, и лип...ат твърдения, нито пък се установява да е бил в гаранционен срок. Ето
защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация над 5
години от датата на производство, съдът не може да приеме при липса на
доказателства, че същият е подлежал на гаранционно обслужване.
По отношение на определянето на действителната стойност на частите и
материалите, които са необходими за да бъде ремонтиран автомобилът, съдът намира,
че не би могла да се вземе единствено стойността на алтернативни части, тъй като тази
стойност не представлява средна пазарна стойност. Съгласно разпоредбите на 27..л. 2
изр. 1 КЗ действителната стойност на вредата се определя по средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на обезценка, а не
само на база средни цени от алтернативни доставчици, т.е. съобразно цени само от
ограничен сегмент на пазара. Средната пазарна цена следва да бъде формирана на база
цени на всички доставчици – на нови оригинални части и алтернативни такива.
В случая с оглед заключението на САТЕ, размерът на действително претърпените
вреди е в размер на ....2 лв., доколкото релевантни при определяне на действително
претърпените вреди са средните пазарни цени към датата на увреждането, която
стойност е в по-нисък размер от определеното по процесната щета, съответно
заплатено обезщетение на увредения застрахован от ..9,16 лева, като съдът взема
предвид стойността посочена от експерта. Поради това и с извършеното плащане само
на част от сумата от 1802,7..ева не е покрито изцяло дължимото регресно вземане на
ищеца, поради което искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1..,4..ева (с вкл.
25,00 лв. ликвидационни разноски), ведно със законна лихва, която се дължи от
предявяване на претенцията в съда – 21.0..024 г. до пълното изплащане на вземането по
главницата.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищецът на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е сторил разноски, както следва за заплатена държавна такса в размер на 54,05
лева, депозит за САТЕ в размер на .. лева и адвокатско възнаграждение в размер на
4..00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 77 ГПК да внесе в полза на бюджета
на съда ДТ за преписи от отговора на исковата молба в размер на 0,80 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, ..състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Застрахователно
4
дружество Е..” АД, ЕИК ....със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. „Х.. КК.”
№да заплати на ЗАЕД „БВИГП“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..
пл. „П..“ № сума в размер на 1..,4..в. - част от престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К..“ ( с вкл. 25 лева
ликвидационни разходи) за вредите, причинени на лек автомобил „Л... ..”, рег. № .......
от настъпило на 29.06.2023 г. ПТП, ведно със заплащане на законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата- 21.0..024 г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Е..” АД, ЕИК ....със седалище и адрес
на управление: гр. С.., бул. „Х.. КК.” № да заплати на 4..да заплати на ЗАЕД
„БВИГП“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С.. пл. „П..“ № на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 789,05 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Е..” АД, ЕИК ....със седалище и адрес
на управление: гр. С.., бул. „Х.. КК.” № да заплати на 4..да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на СРС на осн. чл. 77 ГПК сумата от 0,80 лева –
държавна такса за преписи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5