М О Т И В И по НОХД № 2769/2012 г. по описа на ПлРС
Обвинението е против подсъдимия В.Т.К. *** за извършено от него
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че:
през
периода 23.08.2012 – 15.09.2012 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, извършил както следва:
На
23.08.2012 г. в гр. Плевен отнел чужда движима вещ – златно колие с тегло 60 грама, на стойност 3510 лв. от владението на собственика Ц.Ц.Д. от с.гр., с намерение противозаконно да я
присвои , като употребил за това сила;
На 12.09.2012 г. в гр. Плевен отнел чужди
движими вещи – златен ланец с тегло 3 грама, на стойност 175.50 лв. и златна висулка
с изображение на Дева Мария, с тегло 3 грама на стойност 175.50 лв., всичко на обща
стойност 351 лв. от владението на
собственика Т.С.Н. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил за това сила;
На неустановена дата през периода 01.09 - 15.09.2012 г.
в гр. Плевен отнел чужди движими вещи
– златен синджир с тегло 4.8
грама, на стойност 280.80 лв. златен синджир с тегло 5.7 грама, на стойност 333.45 лв. всичко на обща
стойност 614.25 лв. от владението на
собственика П.Г.Г. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила;
Всичките отнети чужди движими
вещи са на обща стойност 4 475.25 лв.
Представителят на Районна
прокуратура – гр. Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума предвиден в
закона, като същото бъде намалено с 1/3.
Подсъдимият
В.Т.К. се явява лично и с адв. *** от АК – Плевен и категорично заявява, че е
запознат със съкратеното съдебно
следствие и дава съгласие то да бъде проведено
при условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимият признава вината си, запознат
е с чл. 371 от НПК, че самопризнанията,
направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на
присъдата, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство
№ Д-2069/2012 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и направеното самопризнание на подсъдимия в
хода на съдебното следствие, приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са следните:
Подсъдимият
В.Т.К. не работел и по тази причина изпитвал остра нужда от парични средства.
Решил да си ги набави чрез извършване на престъпления.
На
23.08.2012 г., около 14.00 ч., подсъдимият К. ***.
Видял
по улицата да се движи свидетелката Ц.Ц.Д.
и че Д. има на врата си голямо златно колие. Решил със сила да отнеме
колието от владението на Д.. В изпълнение на престъпното си намерение
подсъдимият К. проследил свидетелката Д. ***. Рилски. Подсъдимият К. застанал в
близост до едно дърво, намиращо се до бл. “Белмекен” и изчакал свидетелката Д.
да се доближи до него. Д. била с внучето си и в момента, с който се разминала с
подсъдимия К., подсъдимият се пресегнал, сграбчил колието на врата на Д. и
започнал да го дърпа. Тъй като колието било от масивно злато, не се скъсало
веднага. Д. започнала да удря с длан ръката на К., като се опитвала да се
освободи от него, но К. държал здраво колието, дърпайки го непрекъснато, докато
то се скъсало. След като К. установил фактическо владение върху вещта,
собственост на Д., избягал в посока центъра на града.
Колието
собственост на св. Д. било изработено от 60 гр. бяло и жълто злато, плетка тип
„Клеопатра” с ширина 2 см. и дължина 40 см. и същото било на стойност в размер на
3 510 лв.
По-късно
същият ден подсъдимият отишъл в заложна къща „Юве Трейд” и продал отнетата чужда движима вещ, собственост на
свидетелката Д. на свидетеля М.В.Г. за
сумата от 1 200 лв.
На
12.09.2012 г. подсъдимият К. бил със свидетелката М.Д.Б.,***, в посока
автогарата. В близост до автогарата двамата се разделили, като свидетелката Б.
продължила към автогарата, тъй като й предстояло пътуване до гр. Белене, а
подсъдимият К. отишъл на детска площадка, намираща се на ул. “Цвятко Аврамов” в
близост до бл. “Крали Марко”. В този момент подсъдимият К. видял свидетелката Т.С.Н.,
която минавала през детската площадка. Подсъдимият тръгнал след нея и не след
дълго я настигнал. Приближавайки се към гърба на свидетелката Н., подсъдимият К.
със сила издърпал златния ланец, намиращ се на шията на Н., представляващ
златен синджир с тегло от 3 грама, на който била прикачена и златна пластина с
изображението на Дева Мария на стойност 351 лв. След като ланеца се скъсал,
подсъдимият К. ***. По-късно същия ден подсъдимият продал отнетите чужди
движими вещи от владението на свидетелката Н. в заложна къща, собственост
на Я. – 71” ЕООД , находяща се на ул. *** за сумата от 250 лв.
На
неустановена дата в средата на м. 09.2012 г. свидетелката П.Г.Г. около 10,00 ч.
сутринта се намирала пред блока, в който живее, находящ се на адрес *** в гр. Плевен. Била заедно с нейни съседки от блока и
разговаряли. В този момент оттам минал и подсъдимият К.. На К. му направило
впечатление, че свидетелката Г. има златни накити на врата си и решил да ги
отнеме със сила. Подсъдимият К. решил да
изчака удобен момент. Затова се отправил до намиращия се на около 3-4 метра, където била св. Г. до лост, който деца
от блока използвали за спорт. К. започнал да прави упражнения на лоста. Към
12,00 ч. свидетелката Г. и нейните
съседки тръгнали да се прибират. Подсъдимият К. в този момент се приближил до
тях и в момента, в който свидетелката Г. все още била седнала на пейката, подсъдимият
К. се протегнал и издърпал намиращите се на врата на Г. 2 бр. златни синджира, единият с тегло 4,8 грама на стойност 280.80 лв., а другият с
тегло 5.7 грама, на стойност 333.45 лв. и след като ги скъсал, избягал в посока
ул. “Г. Кочев”.
По-късно
същият ден подсъдимият К. продал отнетите от свидетелката Г. златни накити на
неустановено по делото лице.
От
изложеното е видно, че с деянието подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По случая било образувано и
проведено досъдебно производство.
Обвинението
се доказва по несъмнен начин от събраните при разследването доказателства и
доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели, назначените и
изготвени оценителни експертизи, извършени разпознавания, приложените по делото
писмени доказателства – свидетелство за съдимост на подсъдимия, справки, както
и от самопризнанията на подсъдимия.
Съдът възприема и кредитира
изцяло показанията на свидетелите Т.С.Н., П.Г.Г., Ц.Ц.Д., Я.Г.К., И.Н.Н., М.Д.Б.,
Т.В.В., М.В.Г. дадени на предварителното производство и приети и от подсъдимия
като доказателствен материал по делото. Съдът изцяло цени посочените
доказателства, тъй като те са
кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Между тях няма противоречия и те
възпроизвеждат по идентичен начин
в логична последователност фактите от значение за делото, които очертават възприетата от
съда фактическа обстановка.
В подкрепа на така изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт са
прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по
досъдебно производство № Д-2069/2012 г. по
описа на Районна прокуратура - гр. Плевен.
На досъдебното производство подсъдимият
В.Т.К. се признава за виновен, дава обяснения по всеки пункт от обвинението,
като подробно описва начина, по който е осъществил престъпните деяния.
От
така приетата от страните за установена фактическа обстановка се установява, че
с деянието си подсъдимият В.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като през периода 23.08.2012 – 15.09.2012 г. в гр. Плевен, при
условията на продължавано престъпление, извършил както следва:
На
23.08.2012 г. в гр. Плевен отнел чужда движима вещ – златно колие с тегло 60 грама, на стойност 3510 лв. от владението на собственика Ц.Ц.Д. от с.гр., с намерение противозаконно да я
присвои , като употребил за това сила;
На 12.09.2012 г. в гр. Плевен отнел чужди
движими вещи – златен ланец с тегло 3 грама, на стойност 175.50 лв. и златна висулка
с изображение на Дева Мария, с тегло 3 грама на стойност 175.50 лв., всичко на обща
стойност 351 лв. от владението на
собственика Т.С.Н. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил за това сила;
На неустановена дата през периода 01.09 - 15.09.2012 г.
в гр. Плевен отнел чужди движими вещи
– златен синджир с тегло 4.8
грама, на стойност 280.80 лв. златен синджир с тегло 5.7 грама, на стойност 333.45 лв. всичко на обща
стойност 614.25 лв. от владението на
собственика П.Г.Г. от с.гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила;
Всичките отнети чужди движими
вещи са на обща стойност 4 475.25 лв.
От обективна страна са всички
признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал елементите
от обективна страна на основния и квалифициран състав и неизбежното
настъпване на обществено опасните последици на своето противоправно деяние, което
именно е целял.
Причина за извършване на деянието е
ниското правно съзнание на подсъдимия.
Смекчаващо
вината обстоятелство е направеното самопризнание.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са многобройни предишни осъждания на подсъдимия К.,
които не са оказали необходимото превъзпитателно и превантивно въздействие,
както и високата обществена опасност на деянията му.
При определяне на наказанието на подсъдимия В.Т.К.
съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по текста на 198, ал.
1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от
три до десет години. Тъй като делото е разгледано при условията на съкртено съдебно следствие
и по-точно на чл. 371, т. 2 от НПК, е на лице изискването за императивното
приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал. 2 от НПК и
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя
наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл. 54 от НК и така
определенето наказание се намалява с 1/3 и осъжда подсъдимия В.Т.К. на три години лишаване от свобода, като
намалява така определеното наказание с 1/3, а именно го осъжда на две години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
Затвор.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К. следва да заплати в полза на ОД
на МВР Плевен направените разноски в размер на 95.00 лева, както и да заплати
по сметка на ПлРС направените разноски в размер на 75.00 лева.
Съдът счита,
че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани в чл. 36 от НК.
С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: