Р Е Ш Е Н И Е № 91
10.08.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 115 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против М.А.М.,
роден на ***г. и М.С.С., родена на ***г***, село Р., община Н., к-с „***“, вх.*, ет.*, ап.*
Ищецът твърди, че М.А.М.
и М.С.С.
са клиенти на дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо
правоотношение с предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния
водоснабден обект – апартамент с административен адрес: село
Р.,
община Н., к-с
„***“,
вх.*, ет.*, ап.*, със заведена
партида в базата данни с аб.№ 920374. Счита, че ответниците притежават
качеството потребители на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на
собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно
разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се
извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично
известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством използване на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в
санитарния възел на апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота
лица имали задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че
начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено
копие от справка – извлечение, в която били отразени състоянията на
измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на
работа на електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ
било допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти
годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали
отчетените водни количества, отчетения период, за който всяка фактура се
издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора
услуги – вода, канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени
следните фактури: фактура № **********/25.10.2017г. за сумата от 77,11 лева,
фактура № **********/25.10.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура №
**********/25.11.2019г. за сумата от
101,80 лева. Ответниците следвало да
заплащат, но не са заплатили своевременно задълженията по издадените фактури в
30 – дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за
последица тяхното изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителите
дължали обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на
издадените фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на
исковата молба, като се претендира от
26.11.2017г. до 12.02.2020г. в размер на 25,79 лева, както и лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Отправя
искане да бъде постановено решение, с което ответникът М.А.М. да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 118,10 лева, представляваща ½ от общата сума
от 236,21 лева, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена
вода по издадени фактури за периода от 25.10.2017г. до 25.11.2019г., с отчетен
период от 05.04.2017г. до 21.10.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане
върху главницата в размер на 12,89 лева, представляваща ½ от общата сума
25,79 лева, за периода от 26.11.2017г. до 12.02.2020г., както и обезщетение в
размер на законната лихва върху неизплатената главница за периода от завеждане
на исковата молба до датата на окончателното изплащане, както и ответникът М.С.С.
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 118,10 лева, представляваща
½ от общата сума от 236,21 лева, което задължение произтича от
доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от
25.10.2017г. до 25.11.2019г., с отчетен период от 05.04.2017г. до 21.10.2019г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 12,89
лева, представляваща ½ от общата сума 25,79 лева, за периода от
26.11.2017г. до 12.02.2020г., както и обезщетение в размер на законната лихва
върху неизплатената главница за периода от завеждане на исковата молба до
датата на окончателното изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците М.А.М.
и М.С.С.,
не се явяват в проведеното открито съдебно заседание на 23.07.2020г., не са
направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 09.07.2020г., подадена от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез процесуалния представител
гл.юрисконсулт Д. З., отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на направените в производството разноски. В
хода на проведеното открито съдебно заседание на 23.07.2020г., юрисконсулт
Златева поддържа заявените искания в молбата.
Ответниците, редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание на основание чл.41, ал.2 от ГПК, не се явяват в съдебното
заседание, не се представляват. Същите са предупредени за възможността против
него да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на препис от
исковата молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на
нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК. С
определението, с което съдът се е произнесъл по доказателствените искания,
съставил е доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно
заседание, отново е указал на страните
последиците на чл.238 от ГПК, като препис от това определение е връчен на
ответниците при условията на чл.41, ал.2 от ГПК. В открито съдебно заседание
съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответниците не са представили
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупредени са за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно са уведомени за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 23.07.2020г., но не се явяват, не изпращат представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Справка по
лице за закупени имоти от Служба по вписванията, видно от която ответниците са закупили
водоснабдения имот, справка извлечение на отчет с мобилно устройство на водомер
на адрес на водоснабдения имот, абонатен № 920374 за титуляр по партидата
ответникът М.А.М., видно от който са отразени претендираните количествата вода,
измерени от водомера, фактура
№ **********/25.10.2017г. за сумата от 77,11 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура № **********/25.11.2019г. за сумата от 101,80 лева, на обща стойност 236,21, видно от която претендираните суми
за отчетените ВиК услуги за процесния период са осчетоводени, се установява
вероятната основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и ответниците да бъдат осъдени да заплатят както следва: ответникът М.А.М.
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 118,10 лева, представляваща
½ от общата сума от 236,21 лева, което задължение произтича от
доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от
25.10.2017г. до 25.11.2019г., с отчетен период от 05.04.2017г. до 21.10.2019г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 12,89
лева, представляваща ½ от общата сума 25,79 лева, за периода от
26.11.2017г. до 12.02.2020г., както и обезщетение в размер на законната лихва
върху неизплатената главница за периода от завеждане на исковата молба на
17.02.2020г. до датата на окончателното изплащане, а ответникът М.С.С. да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 118,10 лева, представляваща ½ от
общата сума от 236,21 лева, което задължение произтича от доставена, отведена и
пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.10.2017г. до 25.11.2019г.,
с отчетен период от 05.04.2017г. до 21.10.2019г., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху главницата в размер на 12,89 лева, представляваща
½ от общата сума 25,79 лева, за периода от 26.11.2017г. до 12.02.2020г.,
както и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената главница за
периода от завеждане на исковата молба на 17.02.2020г. до датата на
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответниците, сторените в настоящото производство разноски за платена
държавна такса в размер на 100 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
определя в размер на 100 лева или общо разноските в производството са в размер 200 лева, като
всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.М.,
роден на ***г., с адрес: ***, к-с „Дрийм Холидей“, вх.А, ет.1, ап.А13 да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З. сумата от 118,10 лева /сто и осемнадесет лева и
десет стотинки/, представляваща ½ от общата сума от 236,21 лева, което
задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по партида на абонатен № 920374, за
обект, находящ се в село Р.,
община Н., к-с
„***“,
вх.*, ет.*, ап.*, по издадени
фактури за периода от 25.10.2017г. до 25.11.2019г., с отчетен период от 05.04.2017г.
до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница за
периода от завеждане на исковата молба на 17.02.2020г. до датата на окончателното
изплащане, сумата от 12,89 лева
/дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща ½ от
общата сума 25,79 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 26.11.2017г. до 12.02.2020г., както и сумата от 100.00 лева /сто лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА М.С.С.,
родена на ***г., с адрес: село Р.,
община Н., к-с
„***“,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З. сумата от 118,10 лева /сто и осемнадесет лева и
десет стотинки/, представляваща ½ от общата сума от 236,21 лева, което
задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по партида на абонатен № 920374, за
обект, находящ се в село Р.,
община Н., к-с
„***“,
вх.*, ет.*, ап.*, по издадени
фактури за периода от 25.10.2017г. до 25.11.2019г., с отчетен период от 05.04.2017г.
до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница за
периода от завеждане на исковата молба на 17.02.2020г. до датата на
окончателното изплащане, сумата от 12,89
лева /дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
½ от общата сума 25,79 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 26.11.2017г. до 12.02.2020г., както и сумата от 100.00 лева /сто лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответниците
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия:_________________