№ 13860
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110149250 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А.
срещу „Ф.Б“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 14.02.2023 г. е сключил с ответното дружество „Ф.Б“ ЕООД
договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора му била
предоставена в заем парична сума в размер на 500 лева, която следвало да върне в срок
от 1 месец, заедно с лихва в размер на 11,20 лева, съответно сума в общ размер от
511,20 лева. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49.82 %. В чл. 5 от договора
било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „М.“ в
полза на ответното дружество. Сочи, че без да е упоменато в основания договор, му е
начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 103,80 лева. Счита
процесния договор за кредит за недействителен, тъй като в него не са посочени
дължимите вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита, каквото
всъщност се явява. Твърди още, че договорът не е надлежно подписан, поради което
липсва съгласие за сключването му, както и че не е представян на ищеца, не отговаря
на изискуемата в ЗПК форма. Сочи, че договорът е недействителен и доколкото
противоречи на закона, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР,
като посоченият размер на разходите не отговаря на действително приложимия между
страните. Поддържа, че в размера на ГПР следва да се включи и дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство, имащо характер на разход във връзка с
предоставянето на кредита, като в този случай същият би надхвърлил предвидения в
закона максимален праг, а в противен случай би се допуснало заобикаляне на закона.
Счита, че посочването на по-нисък ГПР в договора представлява нелоялна търговска
практика. Поради тези съображения и останалите подробно изложени такива в
исковата молба моли съда да уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф.Б“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава факта
1
на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че
същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага
подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не
следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е
сключен с друго юридическо лице – М. Банк, поради което не следва да бъде вземан
предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от
ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно М. Банк
(Малта). Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е за разглеждане установителен иск от А. Г. А. срещу „Ф.Б“ ЕООД с
искане за прогласяване нищожността на слючения между страните договор за
потребителски кредит № ******, на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******/14.02.2023 г. с посоченото в исковата
съдържание, включително и клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на
задълженията по договора чрез поръчителство от „М.“, както и че същият е нищожен
на сочените основания.
Не е спорно между страните по делото, а и от представените Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от 14.02.2023 г. и преддоговорна
информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на
14.02.2023 г. между "Ф.Б" ЕООД, като кредитор, и А. Г. А., като кредитополучател, е
бил сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да
предаде в собственост на А. А. сума в размер на 500 лв. Кредитът е бил отпуснат при
следните условия: срок за връщане 20 дни, при фиксиран лихвен процент (ГЛП) – 2,24
% (не е посочено на каква база се изчислява лихвеният процент), годишен процент на
разходите (ГПР) – 49,28% и общ размер на всички плащания – 511,20 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "М. Bank" в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със
сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо
лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от
кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
От приетия Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между "М. Bank p. l.
c." и А. Г. А. се установява, че страните са се споразумели "Ф. Банк p. l. c." да отговаря
като поръчител за изпълнение на задълженията по договора за кредит срещу
възнаграждение в размер на 103,80 лева, платима по банков път на месечни вноски.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на
ищеца е представена дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването
относно шрифта на договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на
договора от разстояние по електронен път.
2
Сключеният между Александър А. и "Ф.Б" ЕООД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло
с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 49,82 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по
кредита. В случая, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще
бъде обезпечен от "М. Bank", тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв
договор ще бъде сключен. Отделно от изложеното, от извършена справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Ф.Б" ЕООД е "М.
АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование "М. Банк" (преди
Ф. Банк).
Посоченото опровергава твърдението на ответника, че дължимото
възнаграждение в полза на гаранта не е част от общите разходи по кредита, които са
били известни на кредитодателя. Това възнаграждение безспорно е свързано с
договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също
така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването
не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за
кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да
3
бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По делото е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на годишния процент на
разходите по кредита, изчислен съгласно разпоредбите на приложение №1 към ЗПК, с
включено възнаграждение по договор за гаранция, е в размер на 276%.
При това положение се установява, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021
г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от
10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.),
като доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Ищецът
претендира заплащането на разноски за държавна такса в размер на 50 лева държавна
такса, депозит за възнаграждаение на вещото лице по СсчЕ в размер на 300 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Представени са
доказателства за плащане, поради което искането следва да бъде уважено в пълен
размер.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от А. Г. А., ЕГН: ********** срещу
„Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно основание 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК договор за потребителски кредит №******/14.02.2023 г., сключен между А. Г. А.,
в качеството му на кредитополучател, и „Ф.Б“ ЕООД, в качеството му на
кредитодател.
4
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********
сумата в размер на 2750 лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5