№ 513
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Василев
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20221001000109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С Решение № 60147/ 14.01.2022 година по т.д.№1757/2020г . по описа
на ВКС, ТК, II т. о. е отменено Решение № 853/21.04.2020 г. по т. д. №
1845/2018 г. на САС, в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от
синдиците на „КТБ“ АД (н.) иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и в частта
му, с която е обезсилено решението на СГС за отхвърляне на предявения като
евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и вместо него е
постановено решение,с което:
- е отхвърлен иска на синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД
(н.) против Х. П. П. за обявяване на основание чл.59, ал.5 ЗБН за относително
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ"
АД (н.) на изявление за прихващане с вх. №10294/31.10.2014г., отправено от
Х. П. П. , с което погасява предсрочно част в размер на 82 431 евро от
задълженията си по Договор за банков кредит от 20.07.2010г. с придобитото
от А. Р. М. вземане по договор за цесия от 17.09.2014г. и
-делото е върнато на друг състав на Софийски апелативен съд за
разглеждане на евентуално съединения иск с правно основание чл.59, ал.3
1
ЗБН.
С решението на касационната инстанция делото е върнато на настоящия
съд за произнасяне единствено по предявения при условието на евентуалност
иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във
връзка с нормата на чл. 294 ГПК, решаващият състав приема следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на
синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“-АД /Н/ А. Д. и К.
М. чрез пълномощника адв. П.В. против решение на СГС №211/30.01.2018
год., постановено по т.д.№ 1461/2017 год., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените при условията на обективно евентуално
съединяване искове по чл.3,ал.3, във вр. с ал.2 от ЗБН, по чл.59,ал.5 и по
чл.59,ал.3, във вр. с ал.4 от същия закон. Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.В жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това.
Моли въззивния съд да отмени решението и постанови друго, с което уважи
предявения главен иск, а при условията на евентуалност и заявените такива
по чл.59,ал.5, или по чл.59,ал.3, във вр. с ал.4 от ЗБН.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата
инстанция Х. П. П., в който излага подробни доводи за неоснователност на
жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно
и правилно.
След запознаване с данните по първоинстанционното дело настоящият
състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил , че
страните не спорят по съществуването на активното и пасивно вземане, както
и по датата, на която изявлението за прихващане и за извършената цесия е
достигнало до банката - 31.10.2014 г. По делото не е налице спор и по
качеството на КТБ-АД /Н/ на кредитор на ответника по Договор за банков
кредит от 20.07.2010г. в размер на 115 000 евро.,както и относно наличието
на изискуемо парично задължение на ответника за връщане на заетата сума
към момента на изявлението за прихващане, което надхвърля по размер
цедираното вземане.Ответникът по жалбата отправил до банката-
жалбоподател изявление за прихващане входено в банката с
2
№10294/31.10.2014 г. , с което уведомил банката за придобито вземане от А.
Р. М., произтичащо от сключен между същия и КТБ договор за
преференциален депозит №14052/13.04.2006 г.С писмото ответника направил
изявление за прихващане, с което погасява предсрочно част от задължението
си по договора за банков кредит в размер на 82 431 евро с придобитото по
договора за прехвърляне на вземане от 17.09.2014 г. Договорът за цесия е
сключен на посочената в него дата 17.09.2014 г. за което не е налице спор
между страните.С решение №73/ 20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на
23.06.2014 г. КТБ-АД е поставена под специален надзор.С Решение №138 от
6.11.2014 г. е отнет лиценза на банката за извършване на банкова дейност,
като решението е обявено в ТР на 7.11.2014 г.С Решение №664 от 22.04.2015
г. на СГС е отрито производство по несъстоятелност на КТБ-АД, определена е
началната й дата /с отменителното решение на САС в тази част за начална
дата на неплатежоспособността е определена 20.06.2014 г./ и банката е
обявена в несъстоятелност с всички произтичащи от това законни последици,
като е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността. Това решение било вписано по партидата на
банката в ТР на 08.07.2015 г.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 ГПК след като извърши служебна проверка за
валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
задължителните указания на касационната инстанция в отменителното
решение, приема следното:
Първоинстанционният съд с обжалваното решение се е произнесъл по
същество по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.Решението
на СГС по този иск е било обезсилено с Решение № 853/21.04.2020 г. по т. д.
№ 1845/2018 г. на САС.С цитираното по горе решение на ВКС е отменил
решението на САС и е върнал делото за нова разглеждане от друг
състав,предвид на което се е възстановила висящността на спора по иска по
чл. 59, ал. 3 ЗБН пред настоящата въззивна инстанция.
За да отхвърли предявения като евентуален иск с правно основание чл.
59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност в обжалваното решение СГС
е приел следното: Съгласно чл.59,ал.3 от ЗБН прихващането може да бъде
3
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.От анализа на разпоредбата може да се
направи извод,че предпоставките за уважаване на иска са:
- да има извършено прихващане
- кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката
-към момента на придобиване на вземането или на задължението да е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 59, ал.4 от ЗБН счита се, че кредиторът е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.
36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.Т.е. с посочената разпоредба
законодателят е въввел презумпцията,че ако придобиването на вземането е
станало след този обективен момент, е налице знание за настъпилата
неплатежоспособност.
В настоящия случай по делото е установено, че уведомлението за
извършената цесия и изявлението за прихващане, които са обективирани в
два отделни документа ,са постъпили в деловодството на длъжника
"К.Т.Б."АД/н/ на една и съща дата – 31.10.2014 год.-т.е. преди датата на
вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова
дейност, което е станало на 07.11.2014 год.Предвид на това,че представеният
по делото договор за цесия не е нотариално заверен за удостоверяване на
достоверна дата, съдът е приел, че за достоверна дата следва да се счита
датата на уведомяването на банката за встъпването в дълг.От този момент
може да се установи със сигурност предхождащото съставяне на
документа,поради което последиците от цесията и прихващането следва да се
преценяват към тази дата- 31.10.2014 г.Предвид на това,че изявлението за
прихващане е отправено преди 07.11.2014 год., то по отношение на ответника
4
по жалбата не е налице предвидената в закона презумпция за знание за
настъпилата неплатежоспособност/ чл. 59, ал.4 от ЗБН/.Предвид на
посоченото съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 59,
ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност като неоснователен.
Софийският апелативен съд счита,че решението на СГС в обжалваната
му част по отношение на иска по чл. 59, ал.3 от Закона за банковата
несъстоятелност е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.При така установените релевантни факти решаващият състав взе
предвид, че по правния въпрос относно знанието за неплатежоспособност по
смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН е налице трайна и последователна практика на
касационната инстанция, която този състав на САС изцяло споделя като
същата е изцяло относима и към процесния казус.Според застъпеното в
практиката разбиране "знанието за неплатежоспособност" по смисъла на чл.
59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ
за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна
принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със
спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ.Приема се
последователно, че под "знание за неплатежоспособност" в хипотезата на чл.
59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в
качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за
неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн.
ДВ бр. 62 от 2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на
лиценза за банкова дейност. Именно недобросъвестното възползване от
достъп до тази информация се санкционира от закона. Знанието за настъпила
неплатежоспособност не би могло да се приравни на опасност от
неплатежоспособност, което е основание за поставяне под особен надзор на
банката.Освен това предвиденият от законодателя субективен елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
/Решение № 131 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 751/2019 г., I т. о., ТК,
Решение № 161 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 3089/2018 г., II т. о., ТК,
Определение № 226 от 7.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1357/2020 г., I т. о., ТК,
Решение № 60157 от 3.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 462/2020 г., I т. о., ТК и
др. /.
В казуса наличието на знание е обосновано от жалбоподателя с наличието на
5
публична информация относно недоброто финансово състояние на
банката.Съдът счита,че нито публикациите в медиите, отразяващи изявления
на различни служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под
специален надзор по реда на чл. 115, ал. 1 ЗКИ могат да бъдат определени
като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен
орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2
ЗКИ.Подобно разбиране е застъпено и в Решение № 143/12.02.2021 г. по т. д.
№ 2343/2019г. на ВКС, II т. о., където е прието, че за разлика от актовете на
БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в
Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ
/напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и
за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на
информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на
БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване.Последното,
независимо че тази информация да е предназначена за неограничен кръг
субекти, доколкото достъпът до нея зависи от свободната воля и от
инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от
БНБ актове, съобщения, данни и др.Възприето е в тази връзка и решаващият
състав изцяло се присъединява към това становище, че фактът, че преди
придобиване на вземането БНБ е оповестила публично становището си за
установено състояние на неплатежоспособност на "КТБ" АД /н/, би могъл да
се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3
от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален
надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по
отношение на нея действия от страна на компетентния орган -
БНБ.Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче е предпоставено от
пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че
към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът
е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата
неплатежоспособност на банката.Предвид на това се налага извода, че у
прихващащия кредитор е не е било налице знание за настъпила
неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на активните
вземания, поради което и предявеният иск с посоченото правно основание
законосъобразно е отхвърлен с обжалваното решение.
6
С оглед на горното решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
От страна на ответника по жалбата не е направено искане за присъждане
на разноски.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 211/30.01.18г. по т. д. № 1461/2017 г. на
СГС,ТО в частта му,с която е отхвърлен предявеният от „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, чрез синдиците А. Н. Д. и К.
Х. М., иск с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН за обявяване за
относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ на
извършеното прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх.№
10294/31.10.2014 год., отправено от Х. П. П., с което погасява предсрочно
част в размер на 82 431 евро, от задължение по договор
за банков кредит от 20.07.2010 год.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7