Решение по дело №1339/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 669
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20243110201339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от А. Шкодров Административно наказателно
дело № 20243110201339 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. Т. И. срещу наказателното
постановление, издадено от Началник на група в сектор ПП към ОДМВР- Варна, с което са
му наложени административни наказания ГЛОБА и Лишаване от право да управлява МПС.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се фактическата обстановка относно вменените
нарушения. Въззивникът сочи, че е имало само леко съприкосновение между двата
автомобила и са липсвали увреждания и щети по тях. Веднага след като освободил пътя,
извършил оглед и установявайки липсата на имуществени вреди си тръгнал. Счита ,че не е
извършено допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита за нарушени
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което е нарушено правото му на защита. Липсва конкретно
описание на вредите, по начин да бъдат отличени от други такива, настъпили в различно
време и място. Счита, че обвинението е недоказано.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление, като
сочи, че ПТП въобще не е имало. Автомобила, за който се твърди, че имал нанесени щети не
е бил в движение и в него не е имало никакви лица. В този смисъл и не е налице ПТП.
Въззивникът поддържа заявеното от адвоката му.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.10.2023г. около 13,30 часа въззивника И. управлявал л.а. „Тойота Аурис“ с
рег. № В 5745ТР, извършвайки маневра по излизане от реда на паркираните автомобили по
ул. „Найден Геров“, до №18 в гр. Варна. При управлението на автомобила въззивникът не
оставил достатъчно странично разстояние между своя и паркирания отпред лек автомобил
1
„Нисан Кашкай“ с рег.№В3161ТН и в следствие на това го блъснал, нанасяйки му
имуществени вреди.
След ПТП въззивникът И. не уведомил и не изчакал пристигането на полицейски
служители, а след като си почистил автомобила на мястото, където станал удара, го привел
в движение и си тръгнал.
Собственика на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег.№В3161ТН - св. Я. разбрал за
ПТП от оставена върху автомобила бележка с номера на автомобила, управляван от
въззивника. Впоследствие св. Я. възприел и клипче, публикувано в интернет, на което си
виждали действията на въззивника И. по почистване на неговия автомобил и напускане на
местопроизшествието.
По сигнал за настъпилото ПТП полицейски служител - св. А. извършил
разследване.
При това установил двата автомобила и им извършил оглед. Св. А. не извършил
съпоставка на място между двата автомобила, а се ориентирал от местоположението на
установените при огледите им поотделно щети. Прегледал и съдържанието на изготвен от
свидетел видеозапис, като възприел действията на въззивника по причиняване на ПТП и
напускането му. При разговор с въззивника И., той посочил, че се е случила такова нещо.
Съставен бил протокол за ПТП.
Снети били обяснения от св. Я., който изложил известните му обстоятелства, както
и приложил намерената от него бележка с номера на автомобила на въззивника И..
Въззивника И. декларирал, че той е управлявал автомобила.
Полицейските служители установили, че виновното поведение на въззивника И. е в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Срещу
въззивника И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по
допускане на ПТП и напускането му и били посочени правни квалификации на нарушенията
по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника. При предявяване на акта въззивникът
не вписал в съдържанието му възражения, а такива постъпили по АНП впоследствие.
Възраженията били преценени като неоснователни.
На 17.01.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган
изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като
нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП, като на осн. чл.185 и
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от
право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, заповед,
справка за нарушител; протокол за ПТП; декларация; докладна записка; обяснения;
показанията на св. Я. и св. А. и др.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. А., който е добил
преки впечатления от наличните следи върху превозните средства, възприел е съдържанието
на изготвен видеозапис, както и показанията на двамата водачи относно ПТП и е установил
механизма на ПТП.
Показанията на св. А. се подкрепят от показанията на св. Я., който също е възприел
съдържанието на изготвен видеозапис, както и това на оставената бележка върху
автомобила.
2
Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН; Протокол за ПТП и
докладни записки, отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушението.
Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.
За да се произнесе по жалбата, съдът предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от
орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен
да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗДП. Правилно са били преценени
санкционните норми и отговорността на въззивника е била ангажирана съобразно чл.185 и
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.
Показанията на св. Я. и св. А. изясняват начина на установяване на механизма на
настъпилото ПТП. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно
съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно
наказателния процес, както и със съдържанието на приобщените протокол за ПТП и
обяснения.
Съдът констатира, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право да
управлява МПС по т.2 от НП, административно наказващия орган правилно е съобразил и
факта, че нарушението не показва завишена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид, поради което адекватен за конкретния нарушител се явява
минимален размер на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС и в този
смисъл наказанията са правилно определени.
Що се отнася до наведените от въззивника доводи за отмяна на НП, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
Въззивникът оспорва фактическата обстановка относно вменените нарушения.
Сочи, че е имало само леко съприкосновение между двата автомобила и са липсвали
увреждания и щети по тях. Веднага след като освободил пътя, извършил оглед и
установявайки липсата на имуществени вреди си тръгнал.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото
извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от
наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и
обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. По
административнонаказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата
на докладна записка; АУАН, обяснения и протокол за ПТП, които са в унисон с показанията
на св. Я. и св. А., въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществен от
обективна и субективна страна състав на нарушение от страна на въззивника.
Въззъвникът счита още, че не е извършено допълнително разследване по реда на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Подобни твърдения не отговарят на доказателствата, събрани по делото, като видно
от изготвеното становище, възраженията на въззивника са били преценени по същество и е
3
изготвено становище за тяхната неоснователност.
Считат за нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита
на въззивникаа. Липсва конкретно описание на вредите, по начин да бъдат отличени от
други такива, настъпили в различно време и място.
По така наведените възражения, съдът намира, че следва да отбележи единствено,
че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяна
на наказателното постановление. Анализът на доказателствата по делото извежда
фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и
правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.
По отношение на вида на нанесените вреди са събрани безспорни гласни и писмени
доказателства и това са показанията на св. Я. и св. А., както и протокол за ПТП.
На последно място се възразява, че ПТП въобще не е имало. Автомобила, за който
се твърди, че имал нанесени щети не е бил в движение и в него не е имало никакви лица. В
този смисъл и не е налице ПТП.
По така възразеното следва да се отбележи, че за настъпване на ПТП не е
задължително и двете превозни средства, участнички в него , да са били в движение.
Достатъчно е само едното от тях да извършва движение, какъвто е и случая в настоящия
казус.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0819-004982/17.01.2024г. на началник група в ОДМВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на В. Т. И. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 50 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.


ОСЪЖДА В. Т. И. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4