РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 29.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Татяна Щерева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 16067 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на С.О.и третото лице – помагач и ответник по обратните искове – „Е.С.С.Б.“ ЕООД, срещу Решение № 390977/20.04.2018 г. по гр. дело № 31757/2017 г. на Софийския районен съд, 41. състав, в частта, с която С.О.е осъдена да плати на ищцата С.Й.Т. следните суми: 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и неудобства от ограничения в придвижването, получени в резултат на фрактура на фибуларния (външен) глезен вследствие на подхлъзване и падане върху непочистени сняг и лед, настъпило на 05.01.2017 г. около 20 часа на тротоара на спирка № 1407 на автобусни линии №№ 88 и 413 на бул. „Г.М. Димитров“ в София (до едноименната метростанция); 5, 80 лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатена потребителска такса, за лечение на описаната по-горе фрактура, и 1 138, 05 лева – обезщетение за пропуснати ползи от гореописаното вредоносно събитие, възлизащи на разликата между сбора от месечните трудови възнаграждения на ищцата за периода от месец януари 2017 г. до месец април 2017 г. включително и сбора от получените от нея обезщетения за временна неработоспособност за същия период, ведно със законните лихви върху трите горепосочени суми за периода от 05.01.2017 г. до окончателното плащане,  като при условията на евентуалност – ако С.О.заплати посочените по-горе суми на С.Й.Т., въззивникът „Е.С.С.Б.“ ЕООД е осъден да плати същите на С.О.поради неизпълнение на задълженията си по договор № СО15-РД-55-158/25.03.2015 г. за осъществяване на дейностите по почистване и обработване против заледяване на тротоарите в част от град София, включително и тези по бул. „Г.М. Димитров“ – от северната страна спрямо осевата линия на булеварда в посока кв. „Хладилника“. С.О.обжалва решението в частта, с която са уважени главните искове срещу нея и е осъдена да плати на С.Й.Т. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и присъдените законни лихви, а „Е.С.С.Б.“ ЕООД – в същата част, както и в частта, с която са уважени срещу дружеството обратните осъдителни искове, предявени от Столичната О..

В жалбата на С.О.се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, довела до противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че инцидентът с въззиваемата Т., при който е получила травми, се намира в причинно-следствена връзка с неизпълнение на възложени на С.О.задължения. Излагат се доводи, че задълженията на въззивника за почистване на тротоарите са били изпълнени от наетото от него търговско дружество за изпълнение на тази задача – въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД. Излагат се твърдения, че установените от първоинстанционния съд условия за заледяване на настилката на тротоара в района на инцидента, не установяват бездействие на Столичната О.. Сочи се, че съдът бил приел, че констативният протокол за извършени на 05.01.2017 г. дейности по снегопочистване от страна на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД, не следвало да се кредитира поради  липса на подпис на контролиращ, но този извод не почивал на обективен анализ на останалите констативни протоколи, цитирани в отговора на исковата молба. Посочва се, че протоколът за 05.01.2017 г. е бил съставен в края на работния ден на същата дата, а процесният инцидент е настъпил в по-късен час. Във връзка с това се развиват доводи,    че снегопочистването вечерта на 05.01.2017 г. в района на процесния инцидент е било отразено в протокола от следващия ден – 06.01.2017 г., където не са констатирани забележки по дейностите по снегопочистване. Отбелязва се, че в този протокол за начало на моторизирането почистване е посочен час 20:50 ч. Това били частни свидетелстващи документи, които не били оспорени изрично от въззиваемата Т. и съдът следвало да ги кредитира. Излагат се освен това доводи за неяснота и противоречие в кредитираните от първоинстанционния съд показания на свидетелите В. и Тодоров, като не било отчетено, че свидетелката В. не пази ясен спомен дали тротоарната настилка е била почистена или не, което било индиция, че атмосферните условия не били такива, че да изискват непременно обработване на тротоарната настилка към часа на процесния инцидент (т.е. към този час снеговалежът не бил достатъчно интензивен, за да натрупа снежна покривка върху тротоара). По отношение на свидетеля Т.се констатира, че същият пази спомен за това, че върху пътното платно е имало сняг, но не си спомня дали е забелязал да е имало такъв при слизането му от автомобила, за да вземе пострадалата си майка – въззиваемата Т., и да я закара в болница, а в същото време категорично сочи, че тротоарът между метростанцията и автобусната спирка не е бил почистен. Излагат се доводи, че съвкупността от доказателства по делото не обуславяла категоричен извод, че мястото на инцидента е било заледено, което било довело до процесното падане. Излагат се и доводи за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева поради липса на доказателства за проведена от въззиваемата Т. рехабилитация. В условията на евентуалност, ако съдът намери, че главните искове са основателни, въззивникът С.О. поддържа правилност на първоинстанционното решение в частта му относно обратните искове, предявени срещу „Е.С.С.Б.“ ЕООД. Претендират се разноски.

В жалбата на „Е.С.С.Б.“ ЕАД се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че по делото не е установено въззивникът – ответник по евентуалните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД, да не е изпълнил задълженията си по договора за почистване. Твърди се, че липсват данни за това тротоарната настилка в района на процесния инцидент да не е била почистена и да е била в лошо състояние за пешеходно движение. Поради това не било доказано противоправно поведение, въз основа на което да се ангажира вината на дружеството – въззивник. Сочи се, че съдът не бил кредитирал представените по делото констативни протоколи за извършено изпълнение по договора единствено на основание неправилен извод, че същите не били подписани от двамата районни инспектори, контролиращи зимното почистване. Излагат се доводи, че такива подписи съществуват в протоколите и поради това неправилно съдът не ги е кредитирал. Излагат се освен това и доводи, че като ответник по евентуален иск въззивникът – „Е.С.С.Б.“ ЕООД, носи тежест при условия на насрещно доказване да обори твърденията на ищците по двете групи искове – главни и обратни, и с посочените документи било внесено достатъчно съмнение относно застъпената от ищците теза. Оспорват  се и мотивите на първоинстанционния съд за уважаване на главния иск, като се сочи, че въззивникът – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД има интерес от такова оспорване, тъй като при отхвърляне на главния иск обратният такъв, предявен като евентуален, не следва да се разглежда. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд бил приел, че вредоносно събитие е настъпило единствено по данни на заинтересовани свидетели. Освен това първоинстанционният съд не бил изложил ясно мотивите си относно механизма на падането на въззиваемата Т. и възникването на вреди за нея, като не било установено това падане да се намира в причинна връзка с лошото състояние на тротоарната настилка. Поради това се иска отхвърляне на предявените искове – главни и обратни, като неоснователни. Претендират се разноски.

Постъпил е общ отговор на двете въззивни жалби от въззиваемата С.Й.Т., като с него се оспорва основателността и на двете жалби. Оспорват се оплакванията за немотивираност на първоинстанционното решение, като се сочи, че изводът си за това, че процесният инцидент е настъпил на замръзнал тротоар, първоинстанционният съд е направил въз основа на представени удостоверения от Националния институт по метеорология и хидрология към деня на процесния инцидент и показания на свидетели-очевидци. По отношение на съставените документи за изпълнение на задачите по снегопочистването е посочено, че това са частни свидетелстващи документи, които по настоящото дело установявали изгодни и за двамата въззивници факти и поради това не следвало въобще да се ценят от съда. Не било установено конкретно изпълнение на задълженията на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД чрез установяване на разпръскване на противозаледителни смеси и други на конкретното място, където е настъпил процесният инцидент. Излагат се и възражения относно правоотношението между въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД ***. Оспорват се твърденията на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД за това, че механизмът на процесния инцидент не бил доказан, като се твърди, че съдът е обяснил механизма на инцидента, като се е позовал на показанията на свидетелката В., както и на заключенията на медицинската експертиза, изслушана от Софийския районен съд. Излагат се мотиви, че е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане и поради това първоинстанционното решение е правилно. Иска се потвърждаването му. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата на „Е.С.С.Б.“ ЕАД от въззивника С.О., с който се поддържа неоснователност на посочената въззивна жалба в частта ѝ относно уважаването на предявените обратни искове. По отношение на неоснователността на главните искове на въззиваемата Т. жалбата на „Е.С.С.Б.“ ЕООД се поддържа напълно. Сочи се, че отговорността на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД се ангажира на договорно основание, като последното дружество е поело задължение по договор за обществена поръчка да почиства уличните платна и тротоарните настилки в район „Изгрев“ на Столичната О.. Част от договора било и техническото предложение на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД, в което изрично се посочвало, че ще се извършват дейности по зимна поддръжка на улиците и прилежащите им тротоари, включително чрез почистване на натрупал се сняг и лед качествено и по одобрени графици. Поради това при уважаване на главния иск срещу Столичната О., следвало да се уважат и евентуалните претенции на последната спрямо въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД, тъй като последното е поело по договор задължение да извършва дейностите, с които С.О.е натоварена по закон. Излагат  се и аргументи, че оплакванията на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД били преклудирани, тъй като били заявени за пръв път с въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение. Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД в случай, че въззивната жалба на С.О.не бъде уважена изцяло, в който случай обратните искове се превръщали в безпредметни по делото.

В съдебното заседание страните изпращат представители. Представителят на въззивника С.О. прави и допълнително възражение за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради несъответствието му с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, което не следва да бъде разгледано, тъй като не е направено в срока за подаване на въззивна жалба, докогато съгласно чл. 269 ГПК страните могат да излагат възражения пред въззивния съд за неправилност на първоинстанционното решение.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че на 05.01.2017 г. въззиваемата Т. (ищца в първоинстанционното производство) около 20.00 часа излязла от изхода на метростанция „Г.М. Димитров“ с посока към спирката на автобуси №№ 87 и 413, разположена на бул. „Г.М. Димитров“, от която посочените автобуси пътували към Зоопарка, като този извод е направен на база на показанията на свидетелката В. – очевидец на случката, и косвено – въз основа на показанията на свидетеляТ.– син на ищцата, чиито показания са кредитирани като подробни, логични и невлизащи в противоречие с останалия доказателствен материал. Съдът е приел, че времето в този ден е било със снеговалежи, температурата към часа на инцидента е спаднала до – 0, 8 градуса по Целзий, като до вечерта на 05.01.2017 г. в София се е натрупала снежна покривка с дебелина около 7 – 8 сантиметра. Преминавайки по тротоара на бул. „Г.М. Димитров“ в описаната по-горе посока въззиваемата Т. преминала през заледено място, където се подхлъзнала и паднала. Съдът е установил, че ищцата била закарана от сина си в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където вечерта на 05.01.2017 г. било установено, че е претърпяла счупване на външен глезен (закрито), за което ѝ е направено вътрешно наместване на фрактурата и фиксация с две медицински изделия на тибия и фибула, и ѝ е издаден болничен лист за домашно лечение за 32 дни. В последствие за въззиваемата Т. са издадени още болнични листове за обща продължителност на лечението от 122 дни. За болничните процедури първоинстанционният съд е установил, че въззиваемата Т. е платила 120 лева за гипс и 5, 80 лева – потребителска такса за първоначален и вторичен преглед. Съдът е установил, че в този период в първата седмица въззиваемата Т. е била с шина и оток, боляло я много и изпитвала страх да не загуби работата си. След това била три месеца с гипс, но ангажирала близките с грижи за себе си, трудно свикнала да ходи с патерици и първия месец изпитвала страх да става. С оглед заключението на съдебномедицинската експертиза по делото съдът е приел, че установените увреждания са в причинно-следствена връзка с падането на въззиваемата, че същата не отбелязва удължен поради извънредни причини период на възстановяване, както и че възстановителният период при счупване на глезен може да бъде и по-дълъг и при въззиваемата Т. не се забелязват изключителни отклонения спрямо оздравяването при други пациенти. Вещото лице не е установило поява на артроза. Първоинстанционният съд е установил, че преди инцидента въззиваемата Т. е работела като „личен асистент – секретар“ при „Г.К.Н.“АД, като за четирите месеца неработоспособност разликата между заплатата ѝ и получените обезщетения за временна нетрудоспособност възлиза на 1 138, 05 лева. Съдът е установил, че към 2017 г. между С.О.и „А.С.А. България“ ЕООД (със сегашно наименование „Е.С.С.Б.“ ЕООД) е действал договор за обществена поръчка № СО15-РД-55-158/25.03.2015 г., по силата на който въззивникът – Столичната О., е възложил заедно с други дейности на въззивника – ответник по евентуалния иск „Е.С.С.Б.“ ЕООД дейностите по зимно почистване на улици и тротоари в трета градска зона, която обхваща и процесната спирка. Част от задълженията на изпълнителя по договора е да почиства и зоните на тротоари и спирки от натрупал се през зимата сняг чрез изстъргване и чупене на натрупал се лед, както и чрез обработка със смеси против заледяване. Софийският районен съд е приел, че в констативен протокол № 05.01.2017/868134-08 е отразено приемане без забележки на дейностите по договора, но за зимно почистване в договора не е положен подпис на инспектор от Столичната О.. С оглед на възприетите факти първоинстанционният съд е приел, че задължение на въззивника С.О. е отговорна на основание чл. 31 от Закона за пътищата за поддръжката и управлението на пътищата, като съгласно § 1, т. 1 и 2 ЗП понятието „път“ включва и тротоара като част от елементите на пътя. Поради това за О.та съществува задължение да поддържа тротоара на мястото, където е настъпил процесния инцидент почистено, но служителите ѝ не са успели да направят това и въззиваемата Т. е претърпяла вреди, като същите не се дължат на нейно поведение, тъй като е била добре обута за сезона и няма данни сама да се е спънала. С оглед на изложеното е приел, че О.та отговаря за вредите, претърпени от въззиваемата Т. на основание чл. 49 ЗЗД поради противоправно бездействие на свои служители. Като е взел предвид продължителността на лечението на ищцата; вида на травмата (леко счупване); обстоятелството, че в първата седмица въззиваемата Т. е търпяла силни болки; изпитваният страх и стрес от загуба на работа; неудобството въззиваемата да следва да бъде гледана от близките си, но и липсата на усложнения в оздравителния процес; възрастта на ищцата и резките промени в начина на живот, съдът е определил за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди този от 4 000 лева. Съдът е приел, че следва да обезщети и платените потребителски такси, представляващи необходими разходи за лечение, и е уважил иска за имуществени вреди за сумата от 5, 80 лева, но го е отхвърлил за сумата от 120 лева, като е приел, че същите са били платени не за шина за обездвижване, а за специален гипс, като не е установена необходимост от такъв и поради това липсва причинна връзка между претърпените от ищцата травми и закупуването на подобно медицинско изделие. Освен това съдът е уважил и иска за пропуснати ползи за сумата от 1 138, 05 лева, като е приел, че въззиваемата Т. е щяла да се обогати с тази сума, ако е била здрава и е работела в процесния период, което означава, че е налице сигурност за увеличаване на имуществото ѝ, което е пропуснато, и за тези вреди се дължи обезщетение. По обратните искове на С.О.съдът е приел, че същите следва да бъдат разгледани с оглед уважаването на главните такива, като е приел, че за въззивника – ответник по тези искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД, съществува договорно задължение да почиства района на спирките каквато е процесната и същият не бил доказал изпълнение на това задължение по делото, тъй като не е установено инспектиране на снегопочистването в представения по делото констативен протокол, цитиран по-горе. Поради това и обратните искове са уважени в пълен размер. Присъдени са и разноски на въззиваемата Т. по главния иск, и на С.О.– по обратния.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се спори по следните факти: че на 05.01.2017 г. въззиваемата Т. е получила счупване на външния глезен с възстановителен период от 122 дни, че в този период се е наложило нейното обездвижване и обслужване от близките ѝ, че в първата седмица тя е търпяла и по-силни болки от увреждането си, че е загубила доходи в размер на 1 138, 05 лева, тъй като не е работела, а е получавала само обезщетения от осигурителната система, както и сключеният между С.О.и въззивника – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД договор за обществена поръчка за зимно почистване на тротоари, включително процесния. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд не извършва проверка за правилно установяване на онези факти по делото, за които страните не са навели оплаквания във въззивната жалба или отговора си, поради което настоящият съдебен състав приема за установени по делото описаните по-горе в настоящия абзац факти.

Страните спорят за точния начин, по който въззиваемата Т. е получила счупване на външния си глезен вдясно на 05.01.2017 г. Това обстоятелство има значение за ангажиране на отговорността на С.О.като лице, натоварено да поддържа пътната мрежа в София, включително и тротоарите съгласно
чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗП във връзка с § 1, т. 2 ЗП. Ако задължението за поддържане на тротоарите проходими от пешеходци не е било изпълнено, то за С.О.би възникнала отговорност по чл. 49 ЗЗД, тъй като нейните служители са допуснали чрез бездействие да не се постигне изискваният от цитираните разпоредби на ЗП резултат. Когато от това са произтекли вреди поради неполагане на дължимата грижа от служителите (с оглед изискването на чл. 45, ал. 1 ЗЗД тези служители да се причинили вредите виновно, като вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и вредите са в причинна връзка с непочиставнето на тротоарите, за С.О.ще възникне отговорност за поправяне на настъпилите вреди чрез паричната им компенсация.

Следва да се има предвид, че и въззиваемият може да прави възражения за недоказаност на претърпения от въззиваемата Т. инцидент, тъй като неговата отговорност зависи от уважаването на иска на последната срещу Столичната О..

По отношение на направените възражения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил, че въззиваемата Т. е паднала при подхлъзване върху лед на тротоара на 05.01.2017 г. По делото първоинстанционният съд се е позовал на справка от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ; тогава – към БАН) изх № ОД-03-119-1/13.03.2018 г. (на лист 638 от първоинстанционното дело), според която към 20.00 ч.на 05.01.2017 г. в София температурата на въздуха е била – 0,8 ºС, а снежната покривка – 7 сантиметра, като към 12.00 часа същата е била около 2 см, както и на показанията на свидетелката А.В. (на лист 627 от първоинстанционното дело), която пряко посочва, че в района на спирката е било заледено. В тази част съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В., които са обективни, последователни и логични и кореспондират с установеното от официалния удостоверителен документ, установяващ атмосферните условия – писмото на НИМХ. Не съществува противоречие в спомените на тази свидетелка, както се твърди във въззивната жалба на Столичната О., като се установява, че свидетелката не си спомня да е имало натрупан сняг, а че към момента на инцидента е имало снеговалеж. С оглед данните за натрупала снежна покривка именно в следобеда на 05.01.2017 г. такава липса на конкретен помен е обичайна. Показанията на свидетелката В. не противоречат и на тези на другия разпитан свидетел – сина на въззиваемата Т. – МариоТ.(на лист 628 от първоинстанционното дело). Същият не излага противоречиви сведения в показанията си и ясно посочва, че е имало сняг на спирката на автобусите около 10 минути след инцидента и че не е било чистено. Свидетелят посочва, че е валял сняг и пътят (в смисъл на платно за движение) е бил мокър, но почистен от сняг. Тези сведения не си противоречат, тъй като е общоизвестен факт, че платната за движение и тротоарите се почистват с различни машини, а това изрично е отразено и в офертата за зимно почистване на въззивника – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД, която представлява неразделна част от цитирания договор за обществена поръчка от 25.03.2015 г., в която е посочено, че това дружество ще ползва за почистване на платната за движение комбинирани товарни автомобили с надстройка (на лист 155 от първоинстанционното дело), а за тротоари и площади – малогабаритен самоходен (с малък бензинов двигател и на две колела) снегорин (на лист 157 от първоинстанционното дело). Следователно почистването на платната за движение и тротоарите не се извършва от въззивника – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД по един и същи начин и не е невъзможно платното за движение на един булевард да е почистено, а тротоарът – не. Следователно няма основание въззивният съд да не даде вяра и на показанията на свидетеля Тодоров, че когато е намерил майка си на спирката, посоченото от последната място на падането (което кореспондира на изнесеното от свидетелката В.) не е било почистено.

Що се отнася до представените два протокола за извършени дейности – ежедневни констативни протоколи №№ 05.01.**********-08 за 05.01.2017 г. (на лист 366 – 367 от първоинстанционното дело) и 06.01.**********-08 за 06.01.2017 г. (на лист 368 – 380 от първоинстанционното дело), то настоящият съдебен състав намира, че същите имат характер на частни свидетелстващи документи – удостоверяват факти извън изявленията на страните и не са издадени от длъжностно лице в кръга на компетентността му, поради което и нямат никаква обвързваща съда доказателствена сила. Поради това и за оспорването на отразените в тях констатации не е необходимо изрично изявление и откриване на процедура за формално оспорване по чл. 193 ГПК. Верността на такива документи се преценява от съда свободно с оглед преценка по вътрешно убеждение на цялата доказателствена съвкупност. Поради това и настоящият съдебен състав приема становището на първоинстанционния съд, че същите не са достоверни, тъй като са съставени между страните по договора за зимно почистване и удостоверяването на факти от страна на техни представители по силата на договорно отношение не може да обвърже третото за договора лице – въззиваемата Т. съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Поради това доколкото установеното в протоколите се разминава с другите доказателства по делото – свидетелските показания на свидетелите В. и Тодоров, тези частни документи, съдържащи изявления в полза на страните по тях не могат да служат като доказателство в полза на издателите си. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд, че констативните протоколи не отразяват извършено снегопочистване на спирката, където въззиваемата Т. е счупила глезена си към 20.00 ч. на 05.01.2017 г. са правилни.

Неоснователни са и доводите на въззивника – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД, че не бил установен механизмът, по който въззиваемата Т. била счупила глезена си – напротив, първоинстанционният съд изрично е споменал, че това е станало при падане на покрит със сняг тротоар, като е констатирал и обстоятелството, че въззиваемата Т. е носела ботуши и не е можела да падне поради неподходящо за зимата облекло – на стр. 6 от решението (лист 667 от първоинстанционното дело). По отношение на обстоятелството дали тротоарът е бил заледен или само заснежен, настоящият съдебен състав намира, че същото е без значение за въпроса дали следва да се ангажира отговорността на С.О.– общоприетото разбиране за зимно поддържане на тротоар изисква настилката да е почистена и свободна от сняг и лед, като и на двете може да се получи подхлъзване при движение. По делото е безспорно установено, че по тротоара, където въззиваемата Т. е счупила крака си, настилката е била покрита със сняг или лед, поради което е налице неизпълнение на задължението за почистването му от служителите на О.та.

По делото е безспорно установено, че счупването на външния глезен на въззиваемата Т. е в резултат от падането ѝ, като двамата въззивници не оспорват това, а дали такова падане е имало.

По последния елемент от иска на въззиваемата Т. – този за вредите, настоящият съдебен състав намира, че страните не спорят пред настоящата инстанция относно претърпените от последната имуществени вреди – установено е, че тя е заплатила потребителски такси в размер на 5, 80 лева за два медицински прегледа, като съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗО за всяко посещение при лекар се изисква заплащане на минимален разход – потребителска такса, която е в размер на 2, 90 лева съгласно Постановление на МС № 193/2012 г., както и не се оспорва приетото от първоинстанционния съд заключение на счетоводната експертиза по делото, че въззиваемата Т. е загубила поради неработоспособност трудови доходи в размер на 1 138, 05 лева.

По отношение на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди настоящият съдебен състав намира, че е длъжен да извърши преценка дали първоинстанционния съд правилно е приложил критерия за обезщетяването им по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като се отчита, че са взети предвид всички фактори за определяне на справедлив размер на обезщетението – възраст на пострадалата ; вид на увреждане (леко счупване на глезен); интензивност на болките; засягане на движенията и възможността за водене на спокоен начин на живот; притеснение и стрес от възможна загуба на работа; неудобство от ограничението в движенията; продължителност на оздравителния процес (4 месеца); липса на трайни последици, и икономическата обстановка в страната към датата на увреждането. Поради това и доколкото страните не спорят по въпроса за размера на обезщетението във въззивната жалба и в отговора (такова възражение е направено едва след срока за това в първото открито заседание пред въззивната инстанция), то правилна е преценката на първоинстанционния съд, че и искът за неимуществени вреди следва да се уважи в пълен размер от 4 000 лева.

Следователно първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната си част, с която С.О.е осъдена да заплати на въззиваемата Т. обезщетения в определените от първоинстанционния съд размери.

По обратните искове:

Тези искове са предявени от С.О.в условията на евентуалност – ако бъдат уважени исковете срещу същата, предявени от въззиваемата Т.. Доколкото това процесуално условие е налице и пред въззивната инстанция, то същите следва да бъдат разгледани.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с договора между въззивника С.О. и въззивника – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД за обществена поръчка от 25.03.2015 г. на последния са възложени редица дейности, включително и тези по почистване на тротоарите от натрупал се лед и сняг през зимата за района, в който е настъпил процесният инцидент с въззиваемата Т.. Поради това и правилно искът е квалифициран като такъв за компенсация на вреди от договорно неизпълнение – чл. 79, ал. 1, изр. второ ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че не е основателно възражението на Столичната О., че въззивникът – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД бил навел твърдения за изпълнение на договора за пръв път пред въззивната инстанция. С оглед на обстоятелството, че същият е страна по евентуален иск, той може да се позове на твърденията на другия ответник по делото, които го ползват, както и на представените от ищеца по обратния иск доказателства. И доколкото самата С.О. като главен ответник е твърдяла пред първоинстанционния съд, че договорът за почистване, сключен с праводател на дружеството „Е.С.С.Б.“ ЕООД, е бил изпълняван и работата е приета, не е било нужно последното да преповтаря всички доводи за изпълнение на договора пред първоинстанционния съд. Не е просрочена и възможността пред въззивния съд да бъдат изтъкнати и недостатъци в мотивите на първоинстанционния съд в частта им, с която е прието, че такова договорно изпълнение не е налице.

Поради това доводите за приемане на изпълнението по договора за изработка следва да бъдат обсъдени по същество, като въззивникът – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД твърди, че е доказал изпълнение на договора с представените по делото от С.О.протоколи, подписани от нейни служители. По същество това се поддържа и в отговора на исковата молба и във въззивната жалба на Столичната О., като се посочва, че ежедневни констативни протоколи №№ 05.01.**********-08 за 05.01.2017 г. (на лист 366 – 367 от първоинстанционното дело) и 06.01.**********-08 за 06.01.2017 г. (на лист 368 – 380 от първоинстанционното дело) съдържат признание за приемане на работата по договора като извършена качествено и срок. А щом е налице такова признание, то съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се смята приета и възражения за некачественото ѝ извършване не могат да се правят от възложителя – въззивника С.О..

За пълнота следва да се обсъди и възприетото от първоинстанционния съд, че в протоколите липсва подпис на инспектор, удостоверил почистването на сняг. Липсата на подпис в графата за удостоверяване на снегопочистването на определени улици в двата констативни протокола при наличие на такива подписи в други графи, както и в края на документа, следва да се тълкува съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД с оглед цялостното съдържание на документа – т.е. като данни, че не е извършена проверка за изпълнение на място на тези операции, за които не е поставен подпис в съответната графа. Наличието на подпис на инспекторите на С.О.в края на протокола, който цели използването му като искане за заплащане на разходи за описаните в протокола дейности по почистване и поддръжка от общинския бюджет не води до извод за лична проверка на всички извършени по протокола дейности. Подписите в края на протокола обаче имат друго значение – че работата е приета, без да са направени забележки. Право на възложителя по договор за изработка е да избере как да приеме работата, като това е въпрос на конкретно техническо решение. Когато обаче работата е била приета без щателен преглед на извършеното и констатиране на всички видими недостатъци, се прилагат правилата на чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД – налице е задължение на възложителя за преглед преди приемането на работата, и ако такъв не е направен, отговорността на изпълнителя за недостатъци на работата не може да бъде ангажирана, освен ако не се касае за „скрити“ недостатъци –
чл. 264, ал. 3 ЗЗД. В случая е приета работа по сметоизвозване и зимно почистване на улични платна и тротоари – все дейности, които подлежат на установяване при обикновен преглед и представляват явни недостатъци. Поради това поставеният подпис на служители на въззивника – Столичната О., в края на двата ежедневни констативни протокола №№ 05.01.**********-08 и 06.01.**********-08, които в пълнота отразяват извършването на всички дейности по снегопочистване, дължими се за трети столичен район на 05.01.2017 г., означават приемане на работата, независимо от недостатъците ѝ. А с това приемане изпълнителят – въззивникът – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД, се освобождава от отговорността си по договора за изпълнение на дейностите по снегопочистване на 05.01.2017 г. съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 123/11.06.2019 г. по гр. д. № 2769 / 2018 г., ΙΙΙ ГО). Поради това отговорността на ответника по обратните искове е изключена и същите следва да се отхвърлят изцяло, като първоинстанционното решение се отмени в частта, с която въззивникът – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД е осъден да плати парични суми на Столичната О..

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски по главния иск има само въззиваемата Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а по обратните искове – само въззивника – ответник „Е.С.С.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С оглед на изхода от делото първоинстанционното решение следва да отмени в частта, с която въззивникът – ответник по обратните искове „Е.С.С.Б.“ ЕООД е осъден да плати разноски на Столичната О.. Вместо това последното има право на разноски пред двете съдебни инстанции, но такива не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства да са направени.

Пред въззивната инстанция въззиваемата Т. доказва разноски в размер на 600 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.05.2019 г. (на лист 53 от делото), който съдържа и разписка за плащане на сумата в брой. Относно това възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което обаче следва да се остави без уважение, тъй като уговореният хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото и е съобразен с минималния размер по Наредба №– 1/2014 г. на Висшия адвокатски съвет, определен за всеки от исковете по реда на чл. 7, ал. 2 от същата, като само по иска за неимуществени вреди минималният хонорар е в размер на 510 лева, а по иска за пропуснати ползи – 309, 66 лева, поради което същото следва да се присъди в цялост, или С.О.да бъде осъдена да плати на въззиваемата разноски в размер на 600 лева за въззивната инстанция.

Тъй като делото се води по три иска, всеки от които с цена под 5 000 лева, решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 113, изр. второ ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 390977/20.04.2018 г. по гр. дело № 31757/2017 г. на Софийския районен съд, 41. състав, В ЧАСТТА, с която „Е.С.С.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД да заплати на С.О., с код по БУЛСТАТ: *******с адрес: гр. София, ул. „*******и съдебен адрес ***2, сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева) – обезщетение за претърпени от С.Й.Т. неимуществени вреди – болки, страдания, затруднено придвижване, неудобство от необходимостта да ползва чужда помощ за ежедневното си обслужване, притеснения от възможността да изгуби работата си и депресия, търпени в период от четири месеца в резултат от травма на дясна глезенна област на подбедрицата, довела до дислоцирана фрактура на фибуларния (външен) глезен, вследствие на подхлъзване и падане върху заледен, натрупан и непочистен сняг, поради заледяване на настилката, настъпило на 05.01.2017 г. около 20:00 часа в гр.София, до спирка на масовия гладки транспорт № 1407 на автобуси на същия, движещи се по линия №№ 88 и 413 на бул. „Г.М. Димитров“, след изхода на метростанция „Г. М. Димитров“ от северната страна спрямо осевата линия на булеварда в посока кв. „Хладилника“, настъпили поради неизпълнение на договорно задължение по договор № С015-РД-55-158/25.03.2015 г. за осъществяване на дейностите по почистване и обработване против заледяване на участък от тротоар в гр.София до спирка на масовия гладки транспорт № 1407 на автобуси на същия, движещи се по линия №№ 88 и 413 на бул. „Г.М. Димитров“, след изхода на метростанция „Г. М. Димитров“ от северната страна спрямо осевата линия на булеварда в посока кв. „Хладилника“, сумата от 5, 80 лева (пет лева и 80 стотинки) – обезщетение за претърпени от С.Й.Т. имуществени вреди,  - медицински разходи във връзка с лечението за заплатени два броя потребителска такса за два прегледа в резултат от уврежданията, настъпили в следствие на описания по-горе инцидент, както и сумата от 1 138, 05 лева (хиляда сто тридесет и осем лева
и 5 ст.) – обезщетение за пропуснати от С.Й.Т. ползи, изразяващи се в разликата между сбора на месечните ѝ трудови възнаграждения, които би получила ако е била на работа в периода месец януари – месец април 2017 г. и изплатените й реално обезщетения за временна нетрудоспособност за същия период в следствие на описания по-горе инцидент, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която „Е.С.С.Б.“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД да заплати на С.О., БУЛСТАТ: *******с адрес гр.София, ул. „*******и съдебен адрес ***2, сумата от 244, 87 лева (двеста четиридесет и четири лева и 87 ст.) – разноски по делото, вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.О. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД за осъждане на „Е.С.С.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да плати на Столичната О., с код по БУЛСТАТ: *******с адрес: гр. София, ул. „*******, и съдебен адрес ***2, сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева) – обезщетение за претърпени от С.Й.Т. неимуществени вреди – болки, страдания, затруднено придвижване, неудобство от необходимостта да ползва чужда помощ за ежедневното си обслужване, притеснения от възможността да изгуби работата си и депресия, търпени в период от четири месеца в резултат от травма на дясна глезенна област на подбедрицата, довела до дислоцирана фрактура на фибуларния (външен) глезен, вследствие на подхлъзване и падане върху заледен, натрупан и непочистен сняг, поради заледяване на настилката, настъпило на 05.01.2017 г. около 20:00 часа в гр.София, до спирка на масовия гладки транспорт № 1407 на автобуси на същия, движещи се по линия №№ 88 и 413 на бул. „Г.М. Димитров“, след изхода на метростанция „Г. М. Димитров“ от северната страна спрямо осевата линия на булеварда в посока кв. „Хладилника“, настъпили поради неизпълнение на договорно задължение по договор № С015-РД-55-158/25.03.2015 г. за осъществяване на дейностите по почистване и обработване против заледяване на участък от тротоар в гр.София до спирка на масовия гладки транспорт № 1407 на автобуси на същия, движещи се по линия №№ 88 и 413 на бул. „Г.М. Димитров“, след изхода на метростанция „Г. М. Димитров“ от северната страна спрямо осевата линия на булеварда в посока кв. „Хладилника“, сумата от 5, 80 лева (пет лева и 80 стотинки) – обезщетение за претърпени от С.Й.Т. имуществени вреди –  медицински разходи във връзка с лечението за заплатени два броя потребителска такса за два прегледа в резултат от уврежданията, настъпили в следствие на описания по-горе инцидент, както и сумата от 1 138, 05 лева (хиляда сто тридесет и осем лева
и 5 ст.) – обезщетение за пропуснати от С.Й.Т. ползи, изразяващи се в разликата между сбора на месечните ѝ трудови възнаграждения, които би получила ако е била на работа в периода месец януари – месец април 2017 г. и изплатените й реално обезщетения за временна нетрудоспособност за същия период в следствие на описания по-горе инцидент.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 390977/20.04.2018 г. по гр. дело № 31757/2017 г. на Софийския районен съд, 41. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столичната О., с код по БУЛСТАТ: *******с адрес: гр. София, ул. „*******, да плати на С.Й.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.