№ 213
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20241800500331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу
домашното насилие, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б. П. Б., действащ в качеството си на
законен представител на непълнолетната П. Б. Б. и малолетния М. Б. Б., срещу
решение № 90/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 974/2023 г. по описа на
РС – Костинброд, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на
заповед за защита по отношение на П. Б. Б. и М. Б. Б. срещу М. Е. Б..
Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като в него не били обсъдени всички факти и
обстоятелства по делото. Посочва се, че в решението първоинстанционният
съд е неглижирал реакциите на децата, като неправилно е приел, че не следа
да се довери на емоциите им. Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е в противоречие със събраните доказателства, като от изслушването
на децата, социалния доклад и от показанията на свидетелите по делото,
безспорно се установявало извършеното срещу децата от майка им
психическо насилие. По същество е отправено искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което подеданата
молба за защита да бъде уважена.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН ответника в първоинстанциноото
производство – М. Б., е подала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
1
Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба
и писмения отговор, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения.
Производството пред районния съд е образувано по предявена от
жалбоподателя Б. П. Б., в качеството му на баща и законен представител на
децата П. Б. Б. и М. Б. Б. срещу М. Е. Б. молба за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, като на ответницата бъдат наложени мерки за
защита съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН – да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо П. Б. Б. и М. Б. Б. и да й бъде
забранено да приближава децата, училището им и местата им за социални
контакти.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от Закона. Съгласно чл. 3, т. 4 от ЗЗДН
защита може да търси лице пострадало от акт на домашно насилие,
извършено от негов възходящ. В настоящия случай между страните не е
спорно, че непълнолетната П. Б. Б. и малолетния М. Б. Б., са деца на
ответника по делото - М. Е. Б., тяхна майка. Предвид това съдът намира, че
молителите (представлявани от своя баща) се явяват надлежно легитимирани
да търсят защита срещу ответника в настоящото производство.
Молбата за защита е подадена от Б. П. Б. – баща и законен представител
на децата, в рамките на срокa по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е
процесуално допустима.
Към молба за защита е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
която дословно съответства на обстоятелствената част на молбата. Посочва
се, че около 10.45ч. на 15.09.2032 г., в гр. К., училище „П. Б.“, М. Б. е
осъществила акт на домашно насилие, като е посетила първия учебен ден и се
е опитала да доближи своя син М. Б., който я е отблъснал. Впоследствие го е
била последвала в класната стая, като се е опитала да поговори с него насаме
и да му даде пари, в резултат на което М. Б. се е разкрещял и тя си е отишла.
Посочено е, че в резултат на тези действия малолетния М. Б. е бил силно
разстроен.
Сочи се, че на 23.09.23 г., около 16,15 ч., на площад намиращ се пред
читалището в село П., община К., М. Е. Б., е била осъществила акт на
домашно насилие спрямо своите деца М. Б. и П. Б., изразяващ се това, че
непосредствено преди предстоящо представление е пристигнала при децата
си, била е неприлично облечена/къси дънки и разголена блуза/, в резултат на
което П. Б. е изпитала срам и неудобство, като е казала на майка си „толкова
2
си жалка, виж се на какво приличаш, никой не те е канил“. Твърди се, че
впоследствие М. Е. Б., е започнала да дърпа М. Б. за ръката, като последният
уплашен е потърсил закрила от своята баба. Сочи се, че след това децата са
тръгнали да се качват по стълбите пред читалището, майката е тръгнала след
тях и е започнала да репликира на ръководителката, която е вкарвала децата в
салона на читалището. Твърди се още, че М. Е. Б., е била последвала децата
вътре в салона, където отново е била започнала да дърпа М. Б. за ръката,
който отново се е бил разстроил. По този начин майката е била причинила
силен емоционален и психически стрес на двете деца.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
извършеното от ответницата на процесните дати не представлява акт на
домашно насилие и е отхвърлил молбата за издаване на заповед за защита по
отношение на П. Б. Б. и М. Б. Б. срещу М. Е. Б..
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и
правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните
доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд
препраща към мотивите на районния съд както относно установената по
делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея
правни изводи.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителите
по делото са били извършени конкретни действия, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат страните по настоящото дело. За да бъде
квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
той трябва е съзнателен и да е извършен с цел да накърни телесния или
психически интегритет на пострадалото лице, или с цел принудително да
ограничи личния живот, личната свобода и личните права на пострадалото
лице. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради
което не следва да се превръщат в репресивен механизъм, водещ до
злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в ЗЗДН ограничения
биха били оправдани само при наличие на категорични и безспорни данни за
сериозна опасност от действия, с които се застрашава или уврежда
психическия, физическия и емоционален интегритет на пострадалия, каквито
данни в настоящия случай не се установяват.
3
По делото не се спори, че жалбоподателят Б. Б. и М. Б., имат сключен
граждански брак, от който имат родени две деца – непълнолетната П. Б. и
малолетния М. Б.. Не е спорно и обстоятелството, че към момента на
извършване на твърдяните актове на домашно насилие родителите живеят
разделени, а грижите за децата се полагат от техния баща – жалбоподателят Б.
Б..
В първоинстанционното производство, във връзка с установяване на
изложените в молбата за защита факти, са разпитвани свидетели, приет е
социален доклад от АСП – гр. К., в съдебно заседание са изслушани децата П.
Б. и М. Б.. Приети са по делото и писмени доказателства - индивидуален план
за подкрепа; договор за ползване на социални услуги; оценка на
потребностите на лицето; справка за съдимост и справка от регистъра при РС
- Костинброд– всичките по отношение на ответника М. Б..
От показанията на разпитаните свидетели: Блага Велева – баба на
децата по бащина линия (ценени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед
възможността им от заинтересованост); Е. Д. и Я.В., както и от изслушването
на самите молители – П. Б. и М. Б. се установява, че майка им е присъствала в
училището на М. на 15.09.2023 г., а на 23.09.2023 г. е посетила мероприятие
на площад пред читалището в село Петърч. След самостоятелен анализ на
посочените доказателства, настоящият състав намира, че не се установяват
действия на ответника, които могат да бъдат квалифицирани като акт на
домашно насилие спрямо непълнолетната П. Б. и малолетния М. Б.. По делото
не са ангажирани други доказателства, които да обосноват различни правни
изводи от вече направените в обжалвания съдебен акт.
Видно от представения социален доклад двете деца имат силна
емоционална и доверителна връзка с баща си, който е в състояние да им
осигури необходимите условия за отглеждане, възпитание и здравни грижи.
Отправена е препоръка децата да не бъдат въвличани в конфликт на лоялност
между възрастните, а родителите да постигнат споразумение, относно
отглеждането и възпитанието им.
Представените по делото писмени доказателства не установяват
актове на упражнено домашно насилие от страна на майката над двете й деца.
Тези доказателства обаче са индиция за влошените междуличностни
отношения между родителите на П. и М..
Действително по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която би била достатъчно доказателство единствено когато по делото
няма други събрани доказателства, какъвто случай настоящият не е.
Молителите е следвало да проведат пълно и главно доказване на твърдените
актове на домашно насилие, което не са сторили.
Предвид това и с оглед на всички събрани доказателства може да се
направи категоричен извод, че М. Б. не е извършила действия на насилие
спрямо децата си П. Б. и М. Б. на процесните дати.
4
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая не са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и
е отказал да издаде заповед за защита и да наложи такива мерки за защита по
отношение на М. Б..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
По разноските пред СОС
Въззивният състав намира, че в настоящия случай, макар подадената
въззивна жалба да е неоснователна, разноски за насрещната страна не следва
да бъдат присъдени. Това е така тъй като молителите са лица, ненавършили
18-годишна възраст, а съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на
заповед или при отмяна на заповедта, тези лица не дължат заплащане на
разноските.
Така мотивиран Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 90/08.03.2024 г., постановено по
гр. д. № 974/2023 г. по описа на РС – Костинброд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5