РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Карлово, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320100072 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от
ЗЗД.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че на ************ г. сключила договор за
потребителски кредит № *********** с „Ф.Б.“ ЕООД за сумата от 1000 лева,
платима на 12 броя месечни погасителни вноски, при лихвен процент 0%.
Съгласно договора, ищцата следвало да върне обща сума в размер на 1230
лева, а лихвата била изчислена в размер на 230 лева. Годишният процент на
разходите бил посочен в размер на 49.11%.
Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс и извършила плащания по
договора.
Излага подробни правни съображения за нищожността на договора
като се позовава на разпоредбите на чл. 22 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД. Твърди, че
не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент, че не е
посочено как се разпределя във времето размерът на възнаградителната лихва
с изплащане на месечните вноски по погасителния план. Счита, че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общата дължима
сума. Сочи, че в погасителния план не е посочено разпределението на всяка
вноска спрямо дължимите по договора суми. Не било ясно как е изчислена
сумата за възнаградителна лихва при посочен 0% лихвен процент.
Счита, че сумата, платена от нея по оспорения договор над
предадената в заем сума за главница, се явява дадена при начална липса на
основание.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди на основание
чл. 55, ал. 1, пр. I-во от ЗЗД, „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
1
адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.3.“, бул. „А.М.“ №
*********************, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да заплати на Е.
М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица ********,
сумата от 30.00 лева, представляваща недължимо платена сума, при начална
липса на основание по договор за потребителски кредит № *********** от
************ г., след покриване на главницата по договора, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в
съда - 15.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира за разноските
по делото.
Сочи банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените
суми, а именно:
„УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ***************************
Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
оспорва иска.
Признава факта, че ищецът е кредитополучател, който сключил с
ответното дружество договор за паричен заем договор за потребителски
кредит № *********** от ************ г.
Счита договора за действителен и породил правно действие.
Твърди, че ищцата е поела задължение да заплати на ответника
възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23% на годишна база
при ГПР 49.11%. Твърди, че общата сума, която ищцата следвало да върне по
договора е в размер на 1230 лева.
По силата на чл. 5 от договора, ищецът бил длъжен да даде
подходящо обезпечение чрез поръчителство на Фератум Банк (Малта).
Излага подробни правни доводи относно валидността на договора и
отделните негови клаузи.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на производството ищцата е поискала и е допуснато на
основание чл. 214 ал.1 от ГПК, изменение в размера на иска като същият се
счита предявен за сумата от 1238.85 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между
ответника „Ф.Б.“ ЕООД като кредитодател и Е. М. Б. като кредитополучател е
бил сключен договор за потребителски кредит № *********** от
************ г., по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в
размер от 1000.00 лева (чл.1). В чл. 2 у говорено заемът да се погаси на 12
вноски с първа падежна дата: 28.04.2022 г. съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. В чл. 3 е уговорена общата сума за връщане за
целия период в размер на 1230 лева, представляваща сбор от главница в
размер на 1000 лева и лихва в размер на 230 лева при лихвен процент – 23%. В
чл. 4 се сочи, че общият разход по кредита е в размер на 230 лева, а ГПР,
изчислен по чл. 8.4 от общите условия е в размер на 49.11%. Посочено е, че
ГПР включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като
годишен процент върху размера на предоставения кредит. В чл. 5 е уговорено
2
обезпечение, като страните са се съгласили, че договорът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от *********** в полза на дружеството. Не е
посочено възнаграждение в договора.
В чл. 7 и 8 от договора, ищцата е дала съгласието за ползване на кода
за потвърждение като саморъчен подпис на заемателя и за използване на
идентификационния номер като знак за авторството на документите,
изпратени от ищцата, включително идентификационния номер да служи за
удостоверяване на електронни изявления да се считат удостоверени с
електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал.1 от ЗЕДЕП както и да има силата
на саморъчен подпис.
По делото е представена преддоговорна информация (стандартен
европейски формуляр), съдържаща примерен погасителен план, съгласно
който задълженията по договора следва да се платят на 12 месечни вноски,
всяка с различен размер, с дата на първата вноска 28.04.2022 г. и дата на
последната – 24.03.2024 г. и е посочен срок на договора – 12 месеца. В графата
фиксиран лихвен процент е посочено – 0% . В т.4 – свързани с договора
разходи, в подточка 3 е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, то той
дължи възнаграждение в размер на 930 лева. Посочено е, че договорът за
гаранция представлява допълнителна възмездна услуга, предоставена от лице,
различно от кредитора. Посочено е, че разходите по тази услуга не се
включват в ГПР.
По делото са представени общи условия като в разпоредбата на чл.
5.3 от договора са посочени два вида възможни обезпечения на кредита – чрез
гарант, предложен от кредитора или чрез поръчител, физическо лице
предложен от кредитоискателя и одобрен от кредитора. В чл. 5.4 е посочено,
че кредитоискателят свободно избира вида на предпочитаното от него
обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит.
От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и изчерпателно, се
установява, че:
1) По зададените параметри на договора за потребителски кредит,
ГПК включва само възнаградителна лихва.
Ищцата е платила по процесния договор обща сума в размер на
2238.85 лева общо на пет вноски, посочени в заключението.
С посочената сума са покрити задължения, както следва:
- главница в размер на 1000 лева;
- възнаградителна лихва в размер на 207.89 лева;
- плащания съгласно тарифа и общи условия – 255 лева;
- обезщетения за предсрочно погасяване в размер на 5.00 лева;
- допълнително избрана незадължителна услуга в размер на 775.96
лева.
2) Сумата от 775.96 лева не е задържана от ответника, а е преведена
на посочения гарант.
3) Не са предвидени и не се дължат допълнителни такси, ако
3
потребителят избере личен гарант.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че при кандидатстване за кредит потребителят попълва необходимите данни.
Във формата е налична секция „Избери гарант“, в която потребителят има
възможност да избере една от двете възможности „Личен гарант/поръчител“.
При избор на някоя от двете възможности се зарежда форма с допълнителни
данни за избраната възможност. На вещото лице е била предоставена справка
за лица, сключили договор при избрана възможност – „Личен гарант“.
Установено е, че на ищцата е била предоставена цялата преддоговорна
информация, съдържаща СЕФ, общи условия и договор за потребителски
кредит. Получаването на информацията е потвърдено на уеб страницата на
ответника.
Съдът намира предявения иск за основателен по следните
съображения:
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението
си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник – да
върне заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Предмет на спора е осъдителен иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 55 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК
за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договор за
потребителски кредит.
Основателността на главния иск предполага заплащане на сочената
от ищеца сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
основание за задържане на сумата, в т.ч. наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за заем.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит,
сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговата
действителност следва да се съобрази с изискванията на специалните закон -
ЗПК и ЗПФУР, както и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
4
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на
чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на
доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ, а
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по
смисъла на чл. 3 т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014 г.), а съгласно
чл. 3 ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл. 13 ал. 4
от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка
между страните се съдържа в клаузата на чл. 7 и чл.8 от договора, съгласно
които ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение,
предоставен от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал.
1 от ЗЕДЕУУ във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов
собственоръчен подпис.
Оспорва се от ищцата, че процесния договор за кредит е подписан от
нея с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ във връзка с
чл. 3 т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на
Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва,
за да се подписва - три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ
адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят
би следвало да има достъп. В тази връзка, при доказателствена тежест на
ответника, като доставчик на услугата, същият установи факта, че е изпълнил
задълженията си да предостави на ищцата преддоговорната информация с
неоспорената съдебно-техническа експертиза.
Разпоредбите на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12
ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора за
потребителски кредит, чието неизпълнение води до неговата
недействителност съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма.
Не се установява дали е спазено е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от
ЗПК договорът за потребителски кредит да съдържа погасителен план,
доколкото ответникът не предоставя такъв. В преддоговорната информация,
съдържаща проект на погасителен план изрично е посочено, че съдържащото
се в него не съставлява предложение за сключване на договор и не задължава
5
ответника да предостави кредитния продукт. Така, по делото остава неизяснен
въпроса дали към процесния договор е имало погасителен план съгласно
изискването на чл. 2, който да е неразделна негова част и какво е
съдържанието му. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза сочи, че е проверявало книжата по делото, т.е. проектът за
погасителен план, съдържащ се в преддоговорната информация.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
ГПР по кредита, според разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т. 1 от ДР на ЗПК и
включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит
не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за
реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за
заем е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, макар да е посочено кои
компоненти точно са включени в него – само възнаградителна лихва, за съда
остана неизяснен въпроса как се формира конкретният ГПР от 49.11 %,
доколкото договорът е със срок 12 месеца (една година), а посоченият в него
лихвен процент е в размер на 23%, т.е. неустановено е в процеса от кои
разходи по кредита го оскъпяват от 23% до 49.11%. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11 т. 10 от
ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води
до недействителност не само на тази клауза, но и на цялото договорно
правоотношение поради противоречие със закона.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза може да се направи извод, че в посочения в договора за
потребителски кредит ГРП от 49.11 % не е включена сумата от 930 лева,
представляваща такса за поръчителство по договора за гаранция
6
(поръчителство), сключен с „Фератум банк“, който обезпечава договора за
заем. С тази допълнителна такса се покриват разходи, които са свързани с
договора за заем и са били предварително известни на кредитора, най-малкото
защото сключването на договора за гаранция (поръчителство) е
регламентирано в клаузата на чл. 5 от договора за заем, а също и предвид
извършеното плащане на таксата в полза на кредитора. Поради това
стойността на тази такса е следвало да бъде включена в ГПР по кредита
съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 във връзка с чл. 19 ал. 1 от ЗПК. По този начин
макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия
ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като не
отразява реалната стойност на ГПР и на практика се стига до заобикаляне на
императивното изискване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
ГПР по потребителски кредити.
Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима
сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски,
представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа
тежест на договора. В този смисъл клаузата за размера на ГПР е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП, за което съгласно чл. 7
ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП
клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и данни да е
индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е представено
съдържанието на договора и общите условия, може да се предположи, че
същият е бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил
предложен на потребителя. Поради това когато е сключвал договора,
потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.
Нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора
за гаранция (поръчителство), в случай, че такъв е бил сключен. По делото не е
установено сключването му, нито страните по него. За посоченият в чл. 5
гарант *********** не са установени никакви данни, които да го
индивидуализират, като в случа е невъзможно да се провери дали се касае за
съществуващ правен субект. В общите условия също не е посочено между кои
лица се сключва договора за поръчителство. Дори да се приеме, че същият е
бил сключен между ищцата и трето неучастващо лице, което притежава
процесуална правоспособност, то такъв договор би имал акцесорен характер
спрямо договора за заем и не би могъл да съществува самостоятелно, тъй като
служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем, доколкото
разпоредбата на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД предвижда, че поръчителство може да
съществува само за действително задължение. В случая липсват задължения,
които да бъдат обезпечени, което бил довело и до нищожност на договора за
поръчителство.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение
на поръчителя е уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава
неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем. Налице е следователно явна
7
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като срещу задължението за
заплащането на възнаграждение на поръчителя, потребителят не получава
никаква насрещна престация.
Тази клауза също е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 20
във връзка с чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително неравноправие в
правоотношението. Дружеството-поръчител поема задължение да отговаря за
задълженията на заемателя в общ размер на 1230 лева, срещу което заемателят
заплаща възнаграждение в размер на 930 лева, представляващо 93% от
размера на главницата по заема. При това отговорността на поръчителя може
изобщо да не бъде реализирана, ако заемателят добросъвестно изпълни
задълженията си по договора за заем, но въпреки това ще следва да заплати
възнаграждение на поръчителя. Освен това отговорността на поръчителя
зависи изцяло от преценката на заемодателя, което означава, че дори и да не
получи изпълнение по договора за заем, имуществената отговорност на
поръчителя може да не бъде ангажирана. По този начин клаузата на практика
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на заемодателя за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
С оглед изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на договора за заем. Нищожните договори не
произвеждат правно действие в отношенията между страните. По общото
правило на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което
е получила от нея
Ищецът е заплатил по договора за потребителски кредит сума в
размер на 2238.85 лева, което се установява от заключението на вещото лице
по счетоводната експертиза, прието по делото без възражения от страните.
Дължимостта на главницата в размер на 1000 лева произтича от изричната
законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което заплащането й е било
надлежно и кредиторът не дължи нейното връщане. Недължимо платена с
оглед установената по делото нищожност на договора за заем и разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК е разликата над 1000 лева до пълния размер на плащанията
по договора за кредит, а именно сума в размер на 1238.85 лева, включваща
недължимо планетите суми над главницата. Без правно значение е факта, че
ответникът е заплатил на гаранта платената от ищеца такса за предоставяне на
поръчителство, уговорено в чл. 5 от договора. За наличие на неоснователно
обогатяване е достатъчно и необходимо да се установи липса на правно
основание за разместване на блага между правните субекти, в случая между
кредитора и кредитополучателя. Без значение за неоснователното обогатяване
са облигационните отношения на една от страните с трети лица.
Поради изложеното съдът следва да уважи предявения иск като
основателен и доказан в пълния му предявен размер.
ОТНОСНО разноските:
Следва, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 42.50 лева за
държавна такса.
8
Следва, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, да се осъди ответника да
заплати на адв. К. К. сумата в размер на 423.88 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА във вр. с
чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, „Ф.Б.“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.3.“, бул.
„А.М.“ № *********************, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да
заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица
********, сумата от 1238.85 лева (хиляда двеста тридесет и осем лева,
осемдесет и пет стотинки), представляваща недължимо платена сума, при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит №
*********** от ************ г., след покриване на главницата по договора,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда - 15.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М.3.“ бул.
„А.М.“ № *********************, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да
заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица
********, деловодни разноски в размер на 42.50 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М.3.“ бул.
„А.М.“ № *********************, представлявано от И.В.Д. и Д. В. Н. да
заплати на адв. К. Й. К. с адрес на упражняване на дейността – град П., ул.
„Р.Д., адвокатско възнаграждение за осъществено на Е. М. Б. безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 423.88 лева, определено
от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Й.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9