Определение по дело №610/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260121
Дата: 23 октомври 2020 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20191500500610
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260121

23.10.2020г., гр. Кюстендил

 

         Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                   

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА 

                                              КАЛИН ВАСИЛЕВ – мл. съдия

 

       Като разгледа докладваното от мл. съдия Василев гр. д. №610 по описа на КОС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            По молба с вх. №263610/13.10.2020г. от Националното бюро за правна помощ и разпореждане №260766 от 20.10.2020г. по гр. д. №660/2019г. по описа на КРС.

 

    По гр. д. № 610/2019г. по описа на КОС с определение от 12.03.2020г. на основание чл.21-23 от ЗПр.П  на Н.В.Е. е назначен процесуален представител – адв. А.И.. Производството във въззивната инстанция е приключило с решение №50 от 02.04.2020г. постановено по гр.д. № 610/2019г. по описа на КОС, влязло в сила. С решението е потвърден първоинстанционният акт в частта, с която е отхвърлен искът на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Е. за признаване, че последната дължи на дружеството сума в размер на 62,97 лв. по договор за далекосъобщителни услуги и отменено решението в друга част, като е прието за установено, че Е. дължи на дружеството  сума в размер на 71,89 лв.  по договор за далекосъобщителни услуги.

      С решение №КН- 568-12932/2020 от 05.08.2020г. Националното бюро за правна помощ /НБПП/ е определило на адв. И. за предоставената правна помощ по цитираното въззивно дело да се изплати възнаграждение в размер на 150 лв. Решението на НБПП, заедно с писмо с изх. №КН-568-12932/2020 е изпратено на Районен съд – Кюстендил, като се иска на основание чл.189 от НПК и чл.81, вр. с чл.78,ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПр.П да бъдат присъдени на НБПП разноските за възнаграждението на адвоката. На основание чл.405, ал.1 от ГПК да бъде издаден изпълнителен лист в полза на НБПП.

     Настоящият съдебен състав намира искането на НБПП за частично основателно и ще бъде оставено без уважение по следните съображения: разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК коментираща разноските по граждански дела очертава две хипотези: ако претенцията на лицето, получило правна помощ, бъде уважена, изплатено адвокатско възнаграждение, се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска, както и затова, че в случаите на осъдително  решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Нормата на чл. 27а от ЗПрП предвижда, че в определени случаи лицата получили правна помощ, възстановяват разноските на НБПП. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Първото изречение на чл. 78, ал. 7 от ГПК създава правото на НБПП да иска присъждане на заплатеното възнаграждение за адвокат, когато претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена. Адресат на задължението е страната, която е изгубила делото. Второто изречение на чл. 78, ал. 7 от ГПК не предвижда вземане на НБПП срещу получилото правна помощ лице, а означава, че за него съществува задължение при уважен срещу него иск, да заплати на насрещната страна разноски по делото съразмерно на отхвърлената част. Поради това лицето, което е получило правна помощ и е загубила делото, не съществува задължение да възстановява на НБПП разходите  за осигурената й правна помощ. Разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК не обвързва заплащането на правната помощ от лицето, което я е получило, с възможния изход на делото. В този смисъл – Определение №131 от 24.06.2016г., постановено по ч.гр.д. №2020/2016г. по описа на ВКС, II г.о. и  Определение №136 от 27.06.2016г., постановено по ч.гр.д. № 2039 по описа за 2016г. на ВКС.

        При този изход на делото само за „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД възниква задължение на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК да възстанови разходите на НБПП за изплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Предявената претенция на дружество е била в размер на 134, 86 лв. В полза на дружество са приети като дължими 71, 89 лв., а за 62, 97 лв. е потвърдено отхвърлително решение. При този изход „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следва да възстанови разноски на НБПП за адвокатско възнаграждение в размер на 79, 96 лв.   

 

     Водим от горното, съставът на Окръжен съд – Кюстендил

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********, адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, да плати на Националното бюро за правна помощ, адрес: гр. София 1421, ул. „Развигор“ №1, сума в размер на 79, 96 лв., представляваща  разноски за възнаграждение на адв. А.И., предоставил правна помощ на Н.В.Е., ЕГН:**********, с адрес: ***/2019г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

 

       Определението не подлежи на обжалване.

                                               

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

 

                                                                                                                     2.