Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 730 /
19 .05.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и втори април две хиляди
двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 654/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано e по жалба от „Уелдинг
сървисес Петров 2016“ ЕООД – Бургас с ЕИК *********, представлявано от адвокат Р.С.
***, против решение № 260107/09.02.2021 година по н.а.х.д. № 48/2021 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № 02 -
0002549/29.10.2020 година на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за
нарушение на чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл. 415 ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 (две хиляди) лева, която съдът е
намалил на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Касаторът счита, че решението
е необосновано и неправилно. Твърди, че са налице обективни фактори, които са
възпрепятствали изпълнението на даденото предписание за заплащане на дължимо
трудово възнаграждение – пандемията от Ковид – 19, затваряне на производствата
и забавяне на плащанията между търговеца и негови съконтрахенти, довели до
временна невъзможност за издължаване към работниците.
С тези мотиви иска отмяна на съдебното
решение и на НП.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването.
С НП дружеството е
санкционирано за това, че при извършена проверка по документи, е констатирано,
че като работодател не е изпълнило задължително предписание, дадено с т. 5 от
протокол № ПР 2016836/23.06.2020 година (с първоначален срок до 20.07.2020
година, удължен до 10.08.2020 година) за изплащане на трудовото възнаграждение
за месец февруари 2020 година на работниците И.Т.Т.на длъжност „шлосер -
монтьор“ в размер на 1 361,23 лева, С.И.В.на длъжност „заварчик“ в размер на
954,46 лева, С.Н.К.на длъжност „шлосер - монтьор“ в размер на 540,91 лева и Т.М.М.на
длъжност „шлосер - монтьор“ в размер на 1 678,60 лева, работили на обект
„Производствена база“ в град Бургас, улица „Крайезерна“ № 3.
За да постанови решението си,
съдът е приел, че в производството по установяване на нарушението и налагане на
санкцията не са допуснати съществени процесуални нарушения и е намалил размера
на санкцията с оглед обществената опасност на нарушението и по мотиви, които
изрично е изложил.
По основателността на жалбата.
Предвид констатираната
противоречива съдебна практика по сходни казуси, към момента, настоящият
съдебен състав приема, че следва да бъде обсъден въпроса дали волеизявлението
по т. 5 от протокол № ПР 2016836/23.06.2020 година представлява едно
предписание или е съвкупност от няколко отделни предписания, доколкото в него
се съдържа изискване към „Уелдинг сървисес Петров 2016“ ЕООД за заплащане на трудови
възнаграждения на четири физически лица, всички дължими за месец февруари 2020
година.
Задължителното предписание е
индивидуален административен акт, който се издава от административния орган в
условията на оперативна самостоятелност – при предварителна преценка дали, кога и как да бъде издаден. Този
извод следва от изричната формулировка на чл. 404 ал. 1 изр. първо от КТ,
според която контролните органи на
инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или
по предложение на синдикалните организации
могат да прилагат конкретни принудителни административни мерки, сред които
и предписания.
Издаването на предписание не е
задължение на контролните органи, а е правна възможност, от която те могат да
се възползват или не по свое усмотрение, при еднаква законосъобразност на
юридическите последици от извършването на това действие или от въздържането от
извършването му. Условията, при които се издава предписанието, обуславят и по –
широките възможности за административния орган да формулира спрямо работодателя
правилата за поведение, чието
съблюдаване изисква.
Прегледът на протокола за
извършената проверка показва, че за всяко волеизявление, с което на
работодателя е разпоредено да заплати дължимо възнаграждение на определени
работници или служители, от контролния орган, е формулирана отделна точка, в
която съответните лица са описани с трите си имена, длъжност и размер на
дължимата сума. За такова групиране в предписанието (т.е. в административното
производство) няма законова забрана, а неизпълнението на установеното
задължение по конкретната точка (в случая т. 5) ще е налице при положение, че
не бъде изплатено трудовото възнаграждение дори на едно от тях. Обратно,
неизпълнението по отношение на повече от едно лице, от описаните в точката, не
би представлявало две или повече отделни нарушения на предписанието, защото
предписанието по т. 5 за заплащане на трудови възнаграждения е дадено за тях
като съвкупност и административнонаказателната отговорност за търговеца
възниква от неизпълнението на влязлото в сила волеизявление на контролния орган
– във вида, в който е формулирано. Затова настоящият състав приема, че т. 5 от
протокола не съдържа множество отделни предписания, а с издаването на едно НП за
неизпълнение на т. 5 и налагането на една имуществена санкция от наказващия
орган не е допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Съгласно чл. 415 ал. 1 от КТ,
който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
В случая, на работодателя са
дадени указания за заплащане – до определен срок - на трудови възнаграждения на конкретно
посочени лица. Тези указания в предписанието по т. 5 от протокола не са
обжалвани. След влизането им в сила и след изтичането на дадения срок, от
служители на инспекцията е извършена нова проверка, при която е констатирано
неизпълнение, а на работодателя е даден нов срок за изпълнение. След повторното
констатиране на неизпълнение на предписанието, работодателят е бил санкциониран
законосъобразно.
Решението следва да се остави
в сила.
Основателно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за
присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът
следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на
80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 221
ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260107/09.02.2021 година по н.а.х.д. № 48/2021 година на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Уелдинг сървисес
Петров 2016“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – София сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: