Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 05.03.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 14626
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 77 състав под № 294750 от 15.12.2017г.,
постановено по гр.дело № 10849/ 2017г. в
частта, с е признато за установено по предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу З.Т.С. искове по реда на чл. 422 ГПК, че З.Т.С. дължи „Т.С.” ЕАД, сумите както следва: 1/ на
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ - сумата от 1 472.62 лв. - главница, представляваща стойност
на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2014г.-м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. *********вх.******ап.**
и сумата от 21.12 лв., - главница за такса /цена/ на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014г.- м.04.2016г., ведно със законната лихва
върху главниците от 04.11.2016г.-до окончателното изплащане и 2/ на основание
чл. 86 ЗЗД- сумата от 103 лв.. представляваща лихва за
забава плащането на главницата за ползвана топлинна енергия за периода 15.09.2015г.-
28.10.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.11.2016г. по ч.гр.д. № 63017/2016г. на СРС, 77 състав. Решението се обжалва
и в частта, с която З.Т.С. е осъдена да
заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С.” ЕАД *** - сумата 622.52
лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 329.32
лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението
на първоинстанционния съд в горепосочената част се обжалва от ответника.
Въззивницата З.Т.С. поддържа неправилност на извода на съда, с
който е прието, че между нея и ищеца съществува облигационно правоотношение.
Възразява, че не е единствен собственик на процесния имот, а има само
качеството на съсобственик. С изложените доводи въззивницата- ответник
обосновава искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД – не заявява становище по жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца
„Б.“ ООД- не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първата инстанция, с които е обоснована основателността на исковите претениции
по чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ – за главницата, представляваща стойността на
доставената ТЕ за процесния имот през исковия период от време и за главницата-
стойност на услугата за дялово разпределение за същия период, до доказаните по
делото размери. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение
на мотивите на първата инстанция и във връзка с единствения довод, заявен с
въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Настоящият съдебен състав намира, че дори
да се приеме, че възражението на ответницата за липса на облигационно
правоотношение не е преклудирано, предвид липсата на подаден от нея отговор на исковата молба, то
се явява неоснователно. Настоящата инстанция приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното
решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответницата има качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“
от ЗЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот. Собствеността на
ответницата върху процесния имот, като нейно еднолично притежание, се
установява от представения по делото нот.акт № 193, том ХІІІ по нот.дело №
2393/1982г.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия в сила от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ –
броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“.
В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която
предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Ответницата не твърди и не установява
да е упражнили правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приела.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време
между ищеца и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
поради което тя дължи стойността на тази топлинна енергия и услугата за дялово
разпределение.
По отношение на претенцията по чл.422 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен изводът на първата инстанция, с който е
прието за доказана дължимостта на вземането за мораторна лихва от 103,00 лв. върху
главницата за топлинна енергия, натрупана
за периода 15.09.2015г..- 28.10.2016г., като намира, че искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв - следва да бъде отхвърлен по следните мотиви:
Настоящият съдебен състав приема, че върху процесната главницата от 1 472,62лв.,
представляваща дължима стойност на ТЕ за м.05.2014г.- м.04.2016г.,
ответникът не е изпаднал в забава за
плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за
този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни
клаузи е регламентиран падежът за
изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен
състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са
нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите,
като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ -
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита
на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни, като за тази нищожност
съдът следи служебно. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че за
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за процесния период м.05.2014г.- м.04.2016г., за
който приложими са ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, ответникът не е изпаднал в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция
по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД
за сумата от 103,00лв., претендирана като мораторна лихва върху
главницата- стойност на ТЕ, следва да бъде отменено и вместо него– да бъде
постановено друго, с което искът за това вземане да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана от ответника част на решението,
с която искът за главницата е уважен за сумата от 1 472,62лв., настоящият
съдебен състав приема, че то следва да бъде потвърдено,като законосъобразно и
правилно.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете от 574,12, поради което за разликата над тази сума-
до пълния присъден размер от 622,52лв. – обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено. За заповедното производство ищецът има правото на
разноски, съразмерно с уважената част от исковете от 303,72лв., като за
разликата над тази сума – до пълния присъден размер от 329,32лв.- обжалваното
решение следва да бъде отменено.
За възивното производство ищецът има правото на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответника. Ищецът не е направил искане за присъждане на
такива, поради което те остават в негова тежест така, както са направени.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответникът има право на разноски за първата
инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете и за въззивното
производство- съразмерно на уважената част от жалбата му, но тъй като от него
искания за присъждане на разноски както за първата , така и за настоящата
инстанция не са направени, съдът приема, че те остават в негова тежест така,
както са извършени.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на СРС, 77 състав под № 294750 от 15.12.2017г., постановено по гр.дело № 10849/ 2017г. в частта, с е признато за установено
по предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу З.Т.С. иск по реда на чл. 422 ГПК, че З.Т.С. дължи „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 86 ЗЗД- сумата от 103,00
лв.. представляваща лихва за забава плащането на главницата за
ползвана топлинна енергия, натрупана за периода 15.09.2015г.- 28.10.2016г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016г. по
ч.гр.д. № 63017/2016г. на СРС, 77 състав, както
и в частта, с която З.Т.С. е осъдена да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С.” ЕАД – разликата над дължимата сума от сумата 574,12лв.- до пълния
присъден размер от 622.52 лв.- разноски
за първоинстанционното исково производство и разликата над дължимата сума от
303,72лв.- до пълния присъден размер от 329.32 лв.- разноски за
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете,ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу З.Т.С. иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД- за сумата от 103,00 лв.,
претендирана като лихва за забава плащането на главницата за ползвана топлинна
енергия, натрупана за периода 15.09.2015г.- 28.10.2016г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016г. по ч.гр.д. №
63017/2016г. на СРС, 77 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
на СРС, 77 състав под № 294750 от 15.12.2017г.,
постановено по гр.дело № 10849/ 2017г. в
останалата обжалвана част, с която е признато за установено по
предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу З.Т.С. иск по реда на чл. 422 ГПК, че З.Т.С. дължи „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата от 1 472.62 лв.
- главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се гр.
София, ж.к. *********вх.******ап.55 и сумата от 21.12 лв., - главница за
такса /цена/ на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014г.-
м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.11.2016г.-до
окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.11.2016г. по ч.гр.д. №
63017/2016г. на СРС, 77 състав, както и
в частта, с която З.Т.С. е осъдена да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С.” ЕАД *** - сумата 574,12 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното исково производство и сумата от 303,72 лв. -
разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
В останалата отхвърлителна част като
необжалвано първоинстанционното решение
е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
/о.м./
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
05.03.2020 г. по гр.д.№ 14626/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ: