Мотиви
към Решение № 260082 / 18.03.2021г. по НАХД № 40/2021г. по описа на
Несебърския
районен съд
Производството по делото е
образувано по повод внесено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от
13.01.2021г., с което е направено мотивирано предложение на основание чл.375 и
сл. от НПК до Несебърския районен съд, да се произнесе с решение по реда на
чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а
от НК Д.С.Д. с ЕГН********* ***, за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е образувано БП № 304 ЗМ-4 / 2021г. по описа на РУ Несебър.
По внесеното постановление е
образувано НАХД № 40/2021г. по описа на Несебърския районен съд. С разпореждане
от 15.01.2021г. е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.
РП-Бургас редовно призована, не
се представлява в съдебно заседание.
Обвиняемият Д.С.Д. се явява лично
в съдебно заседание и с упълномощения си защитник, който счита предложението на
РП-Бургас за основателно и моли съда да постанови решение съобразно наличните
доказателства и да наложи минимално наказание.
Обвиняемият Д.С.Д. изразява
съжаление за случая като посочва, че е действал необмислено. В правото си на
последна дума също моли за минимално наказание.
В хода на разследването е установено
следното.
Бързото производство № 304
ЗМ-4/2021г. по описа на РУ Несебър е било образувано на 05.01.2021г. за това,
че на 04.01.2021г. около 16:40 часа в село Оризаре, община Несебър, на улица
Георги Кондолов в посока улица Любен Каравелов е управлявано моторно превозно
средство – мотоциклет “МZ150”, син на цвят, което не е регистрирано по надлежния ред –
престъпление по чл.345, ал., вр. ал.1 от НК.
На 01.01.2021г. за времето от
07:30 часа до19:30 часа свидетелите Недко Стойков Лазаров – полицейски
инспектор при РУ Несебър, и Тихомир Симов Стойков – полицай ООР при РУ Несебър,
са изпълнявали служебните си задължения, като около 16:40 часа двамата при
изпълнение на служебна задача са посетили адрес в село Оризаре, община Несебър.
Докато се придвижвали със служебния автомобил по улица Георги Кондолов, са
забелязали от лявата им страна движещ се мотоциклет син на цвят, а водачът на
мотоциклета след като ги е забелязал, е ускорил движението си пред полицаите.
Последните решили да го последват и да извършат проверка на документи, като за
целта подали звуков и светлинен сигнали, но вместо да се подчини и да спре,
водачът на мотоциклета още повече ускорил скоростта на движение. Започнал е да
се движи и да завива по различни улици с цел да избегне и осуети проверката.
Полицейските служители докато навлизали в улица Любен Каравелов със служебния
автомобил, забелязали, че водачът е бутал мотоциклета и е влязъл в двора на
една от къщите, находяща се на улица Любен Каравелов № 4. Полицаите посетили
дома и установили самоличността на водача
и че това е обвиняемия Д.С.Д., както и че мотоциклета марка “MZ” е без поставени
регистрационни табели, с номер на рама 4091324. След служебна справка установили,
че Д.С.Д. е неправоспособен водач, никога не е притежавал Свидетелство за
управление на МПС. По разпореждане на ОДЧ същият е бил задържан от двамата
полицейски служители и отведен в сградата на РУ на МВР Несебър, където е бил
задържан за срок от 24 часа със Заповед рег.№ 304зз-2 от 04.01.2021г., издадена
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В сградата на РУ на МВР-Несебър са
пристигнали и свид. Марио Николаев Маринов и Димитър Димов, двамата на длъжност
младши автоконтрольори, след като им е било поискано съдействие, и където им е
бил посочен Д.С.Д. и им е било обяснено защо същият е доведен. На Д.Д. са били
съставени два акта за установяване на административно нарушение, като единият
от тях, съставен от свид. Марио Николаев Маринов, а именно АУАН серия АА, бл. №
891401/04.01.2021г., е за това, че на 04.01.2021г. около 16:50 часа в село
Оризаре, улица Любен Каравелов, до дом № 4 с посока към село Оризаре – център, Д.Д.
управлява мотоциклет М3 150 без регистрационен номер с рама № ***който не
е регистриран по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела на
определеното за това място. Актосъставителят е квалифицирал описаното в акта
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Мотоциклетът е бил обект на
автотехническа експертиза, извършена от вещото лице Маргарит Георгиев Янчев на
06.01.2021г., относно установяване на техническите му характеристики, а според
заключението на експертизата мотоциклетът е произведен в Германия през 1988г.,
двигателят му е бензинов, двутактов с работен обем 143 куб. см., мощност 9 kW, при 6000 об./мин (12,2 hp/конски сили/),
техническа максимална скорост 105 кв./час, време на ускоряване от 0 до 80
км/час, 11,3 сек; пълна дължина – 1978 мм, височина (без огледала за обратно
виждане) 1110 мм, с огледала за обратно виждане – 1300 мм; собствена маса 120
кг., максимална допустима маса 290 кг., брой места 1+1. Мотоциклетът се
придвижва посредством едноцилиндров двутактов двигател с работен обем 143 куб.
см., с максимална мощност 9 kW, с въздушно охлаждане, с карбураторно смесообразуване. Предаването на
въртящия момент от предавателната кутия до задното колело става посредством
верижна предавка. Отношението (мощност/маса) за мотоциклет марка „MZ“ модел „150“ с номер на
рама 4091324 е по-малко от 0,2 kW/kg.
Според установените технически характеристики превозното средство мотоциклет
марка „MZ“
модел „150“ с номер на рама 4091324 се категоризира като двуколесен мотоциклет
средна мощност и се определя в чл. 4 Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 януари 2013 като превозно средство подкатегория L3e-A2. Той се придвижва
на две колела посредством двигател с вътрешно горене и е предназначен за
придвижване на хора, то подлежи на регистрация съгласно законодателството на
Република България, подлежи на периодичен технически преглед в лицензирани за
тази дейност пунктове, като при прегледа се обръща особено внимание на:
идентификация на ППС (табели с регистрационен номер, документация, VIN и други), оборудване
на спирачната уредба (функциониране, състояние, ръчна спирачка, ABS и други), кормилно
управление (механично състояние, хлабини, серво и други), светлини,
светлоотражатели и електрическо оборудване (функциониране на фарове, габарити,
стопове, мигачи, аварийни светлини, акумулатор и други), оси, колела, гуми и
окачване (оси, състояние на джанти, гуми и окачване), вредно въздействие (шум,
емисии от отработили газове, течове). При условие, че мотоциклет марка „MZ“ модел „150“ с номер на
рама 4091324 се управлява от правоспособен водач, притежава валидна към момента
застраховка „Гражданска отговорност“ и е технически изправен (преминал успешно
периодичния технически преглед), е разрешено движението му по общинската и
републиканска пътна и улична мрежа, с изключение на участъците, където е
забранено движението на МПС или мотоциклети.
След извършена справка в „АИС
КАТ – Регистрация на ПС и собственици“ е установено, че МПС - мотоциклет марка „MZ“ модел „150“ с номер на
рама ***е категория „L3“, с последен рег.№ СН 1210В, последна услуга прекратяване на
регистрация – негодно за употреба от 08.12.2011г., бивша собственост на Р.П.И.с
ЕГН **********,***. Същото не е регистрирано по надлежния ред и не подлежи на
възстановяване на регистрацията предвид последната услуга прекратяване на
регистрацията – негодно за употреба съгласно чл.21 от Наредба № I-45/2000г.
Горната фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните в хода на бързото производство
свидетели Недко Стойков Лазаров, Тихомир Симов Стоянов и Марио Николаев Маринов
и приложените писмени доказателства. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, както и със
събраните писмени доказателства и образуват една логическа цялост. От всички
събрани по делото доказателства по безсъмнен, категоричен и безспорен начин се
налага извода, че с деянието си обв. Д. е осъществил състава на престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.21 от НК, тъй като на 04 януари 2021г., около 16:50 часа в
село Оризаре, община Несебър, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет
марка „MZ“,
модел „150“ с рама № ***което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в
Наредба № I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
По делото не са налични
противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК да налагат съдът да излага съображения защо приема едни от тях за
сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка
не се оспорва и от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. Доколкото
доказателствата са непротиворечиви, то такъв анализ се явява и безпредметен.
Съгласно разпоредбата на чл.303,
ал.2 от НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състав на
престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление“ на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на мотоциклет марка
„MZ“ модел „150“
с номер на рама ***в движение и придвижването му в пространството в село
Оризаре, община Несебър, по улица Георги Кондолов, посока улица Любен
Каравелов, представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието „управление“ включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна,
няма спор, че мотоциклетът марка „MZ“ модел „150“ с номер на рама ***който обвиняемият е управлявал, е
„моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т.11 от Закона за движение по
пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство. В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице по отговора на въпрос № 3 от съдебната автотехническа експертиза, където
след детайлен анализ на техническите характеристики на ППС-о, вещото лице също
е достигнало до извод, че се касае за МПС по смисъла на закона и по-точно
категория „L3e-A2“ по смисъла на Регламент № 168/2013г. на Европейския парламент и Съвета,
вр. чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, въпреки, че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си
част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни
чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на
територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е
намерила израз в разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, съгласно която по отворените за обществено ползване пътища се
допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на
определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата
е приета и Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като
съгласно чл.2 от Наредбата – МПС задължително се представят за регистрация от
секторите „Пътна полиция“ при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния
адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4,
ал.1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за
извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава
свидетелство за регистрация (чл.9 от Наредбата) и се предоставят табели с
регистрационен номер (чл.10 от Наредбата), които следва да бъдат монтирани на
местата, определени от производителя. В конкретния случай и този признак от
обективна страна е налице, доколкото видно от писмото от Сектор „ПП“ при ОДМВР
Бургас, а и от признанието на самия обвиняем, регистрацията на мотоциклета е
прекратена на 08.12.2011г. и не е подновявана, т.е. не е извършват нова
регистрация, респ. за него не са издавани след тази дата регистрационни табели.
В случая мотоциклетът е от категория L3e-A2 и не попада сред изключенията по чл.1, ал.4
от Наредба № I-45/24.03.2000г., поради което и е следвало да бъде надлежно
регистриран. Именно липсата на надлежна регистрация прави управлението на
мотопеда престъпно, поради което и съдът счита, че правилно РП-Бургас е
квалифицирала деянието по чл.345, ал.1, вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК, доколкото обвиняемият Д. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност – интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение
мотоциклетът и го придвижва в пространството, че пътят, по който се движи е
отворен за обществено ползване, както и че мотоциклетът е МПС по смисъла на
закона и не е регистриран по надлежния ред, като от волева страна обвиняемият е
искал да управлява МПС-о въпреки липсата на регистрация.
В случая се касае за формално
престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика
осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна
страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни
последици. При сравнително зачестилия брой ПТП-а в резултат на грубо нарушаване
на правилата за движение по пътищата, обществените нагласи са особено
чувствителни към недисциплинирани водачи, поради което обвиняемият е следвало
да прояви повече усърдие при изпълнение на задълженията си като водач и да
регистрира мотоциклета си по надлежния ред, както и да не управлява същия по
улиците като неправоспособен, а като правоспособен водач.
На последно място, съдът следва
да посочи, че конкретното деяние не представлява административно нарушение, а
престъпление, както правилно е приела РП-Бургас. При анализ на нормите на ЗДвП
и НК се установява, че административна отговорност за управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидена в
разпоредбата на чл.140, ал.1, вр. с чл.175 от ЗДвП още в редакцията към 1999г.
и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017г. Същевременно с
изменение на наказателния закон от 29.11.2016г. е предвидена втора алинея на
чл.345 от НК, съгласно която е криминализирано и управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Безспорно е, че от месец декември 2016г. едно и също деяние
(управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред) е както административно нарушение, така и престъпление.
Съотношението между наказателната
и административно наказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на
чл.32, ал.1 и ал.2, чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вкл. и чл.70, б.“г“ от ЗАНН.
Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние
се нарушава едновременно наказателна и административно наказателна норми с един
и същ обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната.
Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява
най-значимите обществени отношения, а наказателно-правната репресия
най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени
отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на
отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за
двете едновременно, като административно наказателната отговорност следва да се
ангажира само ако деянието не
представлява престъпление. Изрично в този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно Решение № 3/22.12.2015г. на ВКС. Предвид горното, приоритет има
наказателно-правната норма, поради което и обвиняемият Д. следва да носи
отговорност съгласно разпоредбата на чл.345, ал.2 от НК.
Деянието не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като
последното се квалифицира като такова само когато по степен на обществена
опасност и укоримост е по-леко от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната
характеристика на деянието и дееца. От значение са и други обстоятелства като
дали е налице продължавано престъпление или повторност, способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководил при извършване на престъплението и други. В настоящия
случай съдът прие, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.
За така извършеното престъпление
по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до
една година или глоба от 500 лв. до 1 000 лв. С оглед обстоятелството, че
обв. Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от
престъплението няма нанесени имуществени вреди, съдът намира, че е налице
основание за прилагане на чл.78а от НК, като обв. Д. бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „Глоба”. При
определяне на размера на административното наказание съдът следва да отчете
като смекчаващо обстоятелство – добрите характеристични данни за обвиняемия.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете завишеният ръст на този вид
престъпления в региона и страната, а също и предишните наказания, налагани на
обвиняемия по Закона за движение по пътищата. При това положение, при превес на
смекчаващите обстоятелства, съдът намира, че спрямо него следва да бъде
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева),
който е минималният размер на предвиденото от закона административно наказание.
Обвиняемият дължи направените в
бързото производство разноски в размер на 156 лева, която сума следва да
заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас.
При този изход на процеса, съдът
намира, че мярката за неотклонение „Подписка”, взета по отношение на обв. Д. в
хода на БП, следва да бъде отменена.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: