Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Русе, 17.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на шести август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Венцислав Василев
при секретаря Мирослава Пенева………..……….………………………………………………………
и в присъствието на прокурора. ……………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 1139 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.Г. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 20-1085-001859 / 09.06.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му
било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща
представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2020 г. в гр.Русе около 16,40 ч. жалбоподателят се движел по бул.“Съединение“ в гр.Русе, управлявайки
л.а.“ БМВ 320Д“ с ДК № *** като на кръстовището с бул.“Цар Освободител“
изчаквал червения сигнал на светофара. След светването на зелена светлина той
потеглил и завил наляво по бул.“Цар Освободител“, като това му движение било
възприето от полицейския служител св.П.П., който също изчаквал преминаването на
червения сигнал на светофара от патрулен автомобил, като дясностоящ спрямо
жалбоподателя. При извършването на маневрата ляв завой движението на
жалбоподателя било възприето от негов познат, св. А. А.. Св.П. възприел, че
автомобилът на жалбоподателя поднесъл при
навлизане в кръстовището, поради което бил застигнат по същата улица и спрян за
проверка, като се установила, че управлява автомобила без предпазен колан. Св.П.
му съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което му наложил наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв.
и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и
„глоба„ в размер на 50 лв. за нарушение
по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба. Жалбата е подадена единствено срещу наложените
наказания по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и в рамките на въззивната проверка съдът
намира, че няма основание за отмяна или за изменение на наказателното
постановление в необжалваната част и в този смисъл същото следва да се счита за
влязло в сила в тази му част.
Разгледана по същество е основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
неправилно е приложен материалния закон.
Неправилността се изразява в това, че по
отношение на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е
извършил.
От показанията на актосъставителя се установява
единствено, че при извършване на маневрата ляв завой от бул. “Съединение“ към
бул. “Цар Освободител“ е възприел автомобилът на жалбоподателя да поднася
еднократно. Други възприятия той няма, вкл. описаната в наказателното
постановление деятелност – рязко увеличаване скоростта на движение,
последователно поднасяне на задната част на автомобила наляво и надясно,
превъртане на задните гуми по пътя и като резултат от това. От своя страна св. А.
А. не е възприел дори еднократно поднасяне на автомобила на жалбоподателя, а
още по-малко описаната в наказателното постановление поредица от действия.
Въпреки, че с жалбоподателя са в отношения на добри познати, като членове на
клуб “БМВ – Русе“, съдът само на това основание не може да не кредитира
показанията му. Съдът намира, че показанията му следва да се кредитират с оглед
изгледаните в съдебно заседание видеозаписи от видеокамерите в района на
кръстовището, от които по никакъв
начин не се налага извода, че жалбоподателят е имал поведение, идентично с
описаното в наказателното постановление. При това положение се налага извода,
че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП, защото
същият не е демонстрирал неприсъщо и нетипично движение на автомобила, с което
цели да впечатли или изобщо да предизвика внимание и интерес от останалите
участници в движението. Дори да се приеме, че автомобилът се е поднесъл
еднократно при извършване на ляв завой, това само по себе си по никакъв начин
не обуславя съставомерност по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Това е така , защото
еднократно поднасяне може да се дължи на несъобразена скорост, техническа
неизправност на автомобила, неопитност на водача и пр., като съществената
отлика с нарушението за което е наказан жалбоподателя е в липсата на желание и
стремеж да се демонстрира умения за управление на МПС, радикално различни от
обичайните, т.е. налице е разлика във волевата страна на умисъла и съответно
създаването на потенциална опасност за неограничен брой участници в движението.
С оглед изложеното незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и неправилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание
глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за
срок от 12 месеца.
Направено е искане
от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на направените
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. от които заплатени 120 лв., като капаро.
От въззиваемата
страна е депозирано становище, с което възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, като счита същото за прекомерно и прави искане за намаляването му.
Представен е по
делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
жалбоподателят П. е заплатил на процесуалния си представител сумата от 360 лв.,
от които заплатени 120 лв. капаро.
Съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата "Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа".
Съгласно чл.
18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесния вид
дело е 300 лв., но доколкото е заплатена единствено сумата от 120 лв., като
капаро въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати единствено тази сума,
тъй като това са действително направените разноски от жалбоподателя, макар и под прага от 300 лв. Поради изложено
и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, сектор ПП“ при ОД на МВР гр.Русе , следва да бъде осъдено
да заплати на жалбоподателя сумата от
120 лв., като разноски по делото.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано
и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-001859 / 09.06.2020г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на А.Г.Г. с
ЕГН **********, с което му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3
вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе да заплати на жалбоподателя сумата
от 120 лв. разноски по делото
,представляващо адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд –
гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен
съдия: