Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар А.Пашова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7404 по описа за 2019
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от Министерство на отбраната против „В.т.“ ЕООД
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД./уточняваща молба от 30.01.2017 г./
Ищецът твърди, че сключил с ЕТ „В.Т-Т.Й.“ договор за наем на недвижим имот с рег. №
1571/06.11.1996 г., с посочена в него дата на сключване 21.10.1996 г., със срок
на действие на договора от три години, считано от 30.10.1996 г. до 30.10.1999
г. Твърди, че ответникът „В.Т.“ ЕООД бил правоприемник на търговското предприятие
на ЕТ „В.Т-Т.Й.“. След изтичане срока на договора за наем наемателят продължил
да ползва имота – частна държавна собственост - до 04.03.2014 г., без правно
основание, поради което дължал обезщетение за периода 01.06.2012 г.-28.01.2014
г. в размер на 38 938 лв., което следвало да се определи по реда на т.22 от
договора за наем./допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание от
22.06.2022 г./. През периода м.06.2012 г.- м.02.2014 г. ответникът заплащал
месечно по сметка на Министерство на отбраната по 433.80 лв., с които суми било
намалено претендираното от ищеца обезщетение. Наред с това ответникът дължал и
обезщетение за забава за периода
01.06.2012г.-24.06.2015г. в размер на 14 654.86 лв. Поради изложените
доводи, ищецът с уточняваща молба от 30.01.2017 г./л. 57/ моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 38 938 лв./обезщетение за периода 01.06.2012
г.-28.01.2014 г. за ползване на недвижимия имот без правно основание, след
прекратяване на договора за наем/ и сумата от 14 654.86 лв./обезщетение за
забава за периода 01.06.2012
г.-24.06.2015г./. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете, като
прави следните възражения: оспорва да е страна по договора за наем; оспорва да
е правоприемник на лицето, сключило договора за наем; оспорва да е ползвал
имота през процесния период; оспорва размера на иска за главницата; поддържа,
че разпоредбата на т.22 от договора за наем представлява уговорена неустойка;
твърди, че съгласно чл.276, ал.2 от ЗДДС не се начислява ДДС за неустойки,
дължими за неизпълнение на задължения по договор, поради което размерът на
обезщетението е неправилно изчислен; поддържа, че клаузата за неустойка е
нищожна, поради противоречие с морала и добрите нрави – не е договорен краен
срок за начисляване на неустойката, поради което нейният размер може да
нараства неудържимо и да надхвърли многократно размера на претърпените вреди; твърди,
че уговореният размер на неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции; оспорва иска за обезщетение за забава, тъй
като вземането по главния иск не е изискуемо, не е връчена покана за
изпълнение. С допълнителен отговор на исковата молба от 14.03.2017 г. ответникът
поддържа възражение за изтекла погасителна дваност спрямо предявения иск за
главницата. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.1996 г. е сключен договор
за наем между СКЖФ и ПО, от една страна, и Едноличен търговец Т.Й.К.с фирма „В.-Т.“
- Т.К., рег. по ф.д. № 2169/1991 г. на Михайловградски окръжен съд, с обект – помещения
и сервизи с обща площ от 171,18 кв.м. за търговска дейност, находящи се в гр.
София, ул. ********, като в договора е уговорен срок на действие от 30.10.1996
г. до 30.10.1999 г. В чл. 22 от договора е предвидено, че за времето, през
което недвижимият имот е бил зает след прекратяване на договора, се заплаща
цената, определена в този договор в петорен размер. Върху подписа на едноличния
търговец е поставен печат за ЕТ „В.-Т. –
Т.К.“.
Към договора са сключени три анекса.
С първия анекс от 29.10.1997 г. е променена наемната цена, считано от 30.10.1997
г. на 360 000 лв./неденоминирани/. С
втория анекс /датата не се чете/ от 1998г. е изменена месечната наемна цена,
считано от 01.01.1998г. на 439 200 лв./неденоминирани/ с ДДС. С третия анекс от
25.11.1998 г. е променена месечната наемна цена, считано от 30.10.1998 г. на 441 030 неденоминирани лева с включен ДДС. Анексите са подписани за наемател от ЕТ Т.Й.К.с фирма „В.-Т.“. Върху подписа
й е положен печат на ЕТ „В.-Т. - Т.Й.“.
Видно от удостоверение от 01.06.2017г.,
издадено от Окръжен съд гр. Монтана, с решение № 2169/ 24.10.1991г. е вписан в
регистъра на търговците и техните клонове едноличен търговец Т.Й.К., с фирма „В.-Т.
- Т.К.“. В удостоверението е посочено, че търговецът е заличен, но не е
отразена точната дата на вписване на този факт.
През 1996 г. е открита партида в
Софийски градски съд на името отново на Т.Й.К.като едноличен търговец с фирма „В.-Т.–
Т.Й.“, което се установява от решение №
2/19.04.2002г. по ф.д. № 14280/1996г. на Софийски градски съд. С цитираното
решение е вписано прехвърляне на търговското предприятие на едноличния
търговец, като права, задължения и фактически отношения, на „В.Т.“ ЕООД, съгласно нотариално заверен
договор от 05.04.2002 г.
Придобиването на търговското
предприятие на едноличния търговец от „В.Т.“ЕООД
е отразено и по партидата на дружеството, което се установява от удостоверение
от 14.10.2010 г. по фирмено дело № 2263/2002 г. на СГС.
С констативни протоколи от 03.10.2012г. и от
20.01.2014 г., съставени от представители на ищеца, е установено, че
недвижимият имот, обект на процесния договор за наем, не функционира и е
освободен от движими вещи, но не са предадени ключовете от наемателя.
С писмо рег. №
21-30-287/ 25.11.2012 г. ищецът е поканил ответното дружество да освободи доброволно
посочения имот, както и да заплати обезщетение за ползването му на отпаднало
правно основание, съгласно т.22 от договора.
С писмо -
покана рег. № 21 -30-287/01.10.2013 г. ответникът отново е поканен в 14-дневен
срок да заплати дължимата от него сума, представляваща обезщетение за
ползването на имота на отпаднало правно основание в петорен размер на
последната договорена месечна наемна цена, съгласно т.22 от договора.
В писмата е
посочено, че са връчени при отказ на управителя на „В.Т.“ ЕООД да ги получи, за
което има отбелязване върху същите с дата 06.12.2013 г. и подписи на
длъжностните лица, свидетели на отказа.
На 04.03.2014 г.
е съставен приемо-предавателен протокол между
представители на ищеца и Л. Н.К.– упълномощен от управителя на „В.т.“ ЕООД да
предаде наетия имот. С протокола е удостоверено предаването на владението на
процесния недвижим имот. За представителната власт на лицето, подписало
протокола от името на ответника, не са представени доказателства, но доколкото
на това правно действие не е извършено незабавно противопоставяне от страна на
ответника, то следва да се счита потвърдено, на основание чл. 301 от ТЗ.
Представен
е Акт за държавна собственост от
15.03.2005 г. за два магазина, находящи
се административен адрес: гр.София, ул********– магазин №1 с площ от 205.27
кв.м., с прилежащо мазе с площ от 204 кв.м., и магазин № 2 с площ от 116.90
кв.м., с прилежащо мазе от 35.43 кв.м. Посочено е, че бивш собственик на имотите е
МНО. Имотите са предоставени за стопанисване на Министерство на отбраната - Изпълнителна агенция „Държавна собственост“.
В графа „Забележка“ на АДС е посочено, че, на основание заповед №
РД-57-06/11.12.2010 г., се отписва от актовите книги за държавна собственост
недвижим имот – магазин № 2 със застроена площ от 116.90 кв.м., заедно с мазе
от 35.43 кв.м., и 7.73 % ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
По делото са
представени молби от 09.01.2013 г. и от 19.08.2014 г., подадени от ответника до
Министерство на отбраната, както и молба
от 01.02.2007 г. от ответника до Изпълнителна агенция „Държавна
собственост“ на Минстерство на отбраната, с които ответното дружество определя
само себе си за наемател на магазини на ул.“********. В тези молби ответното
дружество е посочило други договори за
наем, по които е наемател на магазините на посочения адрес. В първата молба
ответникът е посочил, че е наемател от
1991 г.; във втората молба е посочил, че е наемател на магазин, съгласно
договор № 198/07.02.1997г., а в третата молба твърди, че е наемател на магазини на ул.“********36 с
площ от 205.27 и с площ от 116.90 кв.м. по договор за наем от 30.10.1991 г., продължен с договор за наем от 21.10.1996
г. и договор за наем от 06.02.2002г. Посочените в молбите магазини,
находящи се на същия административен адрес, не съответстват по площ на
процесния недвижим имот, нито по дата на сключване на договорите за наем. Единствено в последната молба от
01.02.2007г. е посочен договор за наем от 21.10.1996г., на която дата е сключен
процесният договор за наем.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено,
се установява, че размерът на средния пазарен имот за процесния имот за периода
01.06.2012 г. - 28.01.2014 г. е общо в размер на 38 938.02 лв. Дължимото
обезщетение за забава за периода от 01.06.2012 г. до 24.05.2015г. е 8 915.81
лв. Размерът на дължимия наем, определен съобразно глава IV от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост, за периода 01.06.2012 г. до
28.01.2014 г. е в размер на 35 433.12 лв. Вещото лице е посочило, че е
изчислило наема по чл.41, ал.1 от ППЗДС, а не както е поискал ищецът по чл.39 и по чл.40 от ППЗДС, защото посочените две разпоредби са неприложими спрямо
процесния имот. В чл.39 от ППЗДС са уредени условията за
определяне на наем на паркоместа в подземни паркинги на жилищни сгради, а в
чл.40 от ППЗДС са уредени условията за определяне на наем за помещения,
предназначени за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално
задоволяване на съответните нужди на населението или на юридически лица с
нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
Вещото лице заявява, че в чл.41, ал.1 от ППЗДС са уредени условията за определяне
на първоначална наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на
имоти за административни, производствени и стопански нужди, която не може да бъде по-ниска от размера на
наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена до 40
пъти в зависимост от реалните пазарни наемни цени за съответния район. Основната
наемна цена за 1 кв.м полезна площ се определя, съгласно разпоредбите на чл.34, ал.1 от ППЗДС. Вещото лице е посочило, че процесният недвижими имот – магазин – е
предназначен за стопански нужди, поради което неговата наемна цена следва да се
определи по реда на чл.41, ал.1 от ППЗДС.
Дължимото обезщетение за забава върху пазарната наемна цена, определена по чл.41,
ал.1 от ППЗДС, за процесния период от първо число на всеки месец до 24.05.2015
г. е 8 193.59 лв.
При
така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно
чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи
ползването на наетата вещ, въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
За да бъде
уважен предявеният иск трябва да е доказан следният фактически състав: 1/
страните или техните праводатели да са били обвързани от договор за наем; 2/ползването
на имота да е продължило от наемателя след прекратяване на договора за наем,
въпреки противопоставянето на наемодателя; 3/да е установен размера на
дължимото обезщетение.
От представения
по делото договор за наем от 21.10.1996 г. се установява, че между Министерство
на отбраната, от една страна, и трето за спора лице - едноличен търговец Т.Й.К.с фирма „В.-Т.“ - Т.К.,
рег. по ф.д. № 2169/1991 г. на Михайловградски окръжен съд, е възникнало наемно правоотношение, съгласно
което Министерство на отбраната е предоставило под наем на едноличния търговец помещения
и сервизи с обща площ от 171,18 кв.м. за търговска дейност, находящи се в гр.
София, ул. ********, като в договора е уговорен срок на действие от 30.10.1996
г. до 30.10.1999 г.
Към договора са
сключени три анекса, с които е променяна единствено наемната цена по договора. С първия анекс от 29.10.1997 г. е променена
наемната цена, считано от 30.10.1997 г.
на 360 000 лв./неденоминирани/. С втория анекс /датата не се чете/ от
1998г. е изменена месечната наемна цена, считано от 01.01.1998г. на 439 200
лв./неденоминирани/ с ДДС. С третия анекс от 25.11.1998 г. е променена
месечната наемна цена, считано от 30.10.1998 г. на 441 030 неденоминирани лева
с включен ДДС.
Анексите са подписани за наемател от ЕТ Т.Й.К.с
фирма „В.-Т.“. Върху подписа й под два от анексите е положен печат на ЕТ „В.-Т.
- Т.Й.“.
Спорни въпроси по делото са: дали ответното дружество е правоприемник на наемателя ЕТ Т.Й.К.с фирма „В.-Т.“; дали ответното
дружество е ползвало имота през процесния период; какъв следва да е размерът на
обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем;
погасено ли е по давност вземането.
По спорния въпрос дали ответното дружество е
правоприемник на наемателя по договора за наем:
В договора за
наем от 21.06.1996 г. е посочено, че
наемателят ЕТ Т.Й.К.с фирма „В.-Т.“ – Т.К.
е регистрирана като едноличен търговец по ф.д. № 2169/1991 г. на ОС – Михайловград,
което се потвърждава и от удостоверение от 01.06.2017г., издадено от Окръжен
съд гр. Монтана, в което е посочено, че ЕТ
Т.Й.К.с фирма „В.-Т. – Т.К.“
е била регистрирана като едноличен
търговец с решение № 2169/ 24.10.1991г. В удостоверението е посочено, че
търговецът е заличен, но не е отразена точната дата на вписване на този факт.
През 1996 г. е
открита партида в Софийски градски съд на името отново на Т.Й.К.като едноличен
търговец с фирма „В.-Т.– Т.Й.“, което се установява
от решение № 2/19.04.2002г. по ф.д. № 14280/1996г. на Софийски градски съд. С
цитираното решение е вписано прехвърляне на търговското предприятие на едноличния
търговец, като права, задължения и фактически отношения, на ответника „В.Т.“ ЕООД, съгласно нотариално
заверен договор от 05.04.2002 г.
Събраните
доказателства установяват, че Т.Й.К.през различни периоди от време се е регистрирала
като едноличен търговец с различни наименования на фирмата си – през периода от 1991 г. до
неизвестна дата, когато е заличена от Окръжен съд Монтана, е осъществявала
търговска дейност като едноличен търговец с фирма „В.-Т. – Т.К.“, а от
неустановена по делото дата на 1996 г. е регистрирана в Софийски градски съд
като едноличен търговец с фирма „ В.-Т. – Т.Й.“ по ф.д. № 14280/1996 г. на СГС.
Независимо от
обстоятелството, че Т.Й.К.е подписала договора за наем като едноличен търговец
и анексите с различни наименования на фирмата си, се касае за едно и също
физическо лице, с което е сключен договорът за наем. Едноличният търговец е
физическо лице, което по занятие извършва търговска дейност/арг. от чл.56, вр
чл.1, ал.1 от ТЗ/. За да извършва такава дейност той следва да е регистриран
като търговец, но регистрирането на фирмата на едноличния търговец не води до
възникване на друг, различен от физическото лице, правен субект. Съгласно
чл.58, ал.4 от ТЗ, едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен
търговец. В този смисъл, сключването на договора за наем и подписването на
анексите е извършено с едно и също физическо лице Т.Й.К., действаща първоначално
като ЕТ „В.-Т. –Т.К.“, а след това като ЕТ „В.-Т.–Т.Й.“.
Видно от
решение № 2/19.04.2002г. по ф.д. № 14280/1996г. на Софийски градски съд
едноличният търговец Т.Й.К.с фирма „В.-Т.–Т.Й.“ е
прехвърлила търговското си предприятие на ответното дружество „В.Т.“ ЕООД,
съгласно нотариално заверен договор от 05.04.2002 г. Придобиването на
търговското предприятие на едноличния търговец от „В.Т.“ЕООД е отразено и по партидата на
дружеството, което се установява от удостоверение от 14.10.2010 г. по фирмено
дело № 2263/2002 г. на СГС. С прехвърляне на предприятието на едноличния търговец
се прехвърлят всички негови права, задължения и фактически отношения/арг. от
чл.15 от ТЗ/. Съгласно чл.15, ал.3 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго
споразумение с кредиторите,
отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на
получените права. По изложените съображения съдът намира за установено
по делото, че ответникът носи отговорност за изпълнение на задълженията по
договора за наем, вкл. и за задължението да предаде наетия имот на наемодателя
след прекратяване на договора за наем, респ. да заплати обезщетение при
неизпълнение на това задължение.
По спорния въпрос дали ответникът е ползвал имота през
процесния период:
Договорът за
наем е бил сключен със срок на действие от 30.10.1996 г. -30.10.1999г. След
изтичане на срока на действие договорът за наем не може да бъде продължен. Това
е така, тъй като се касае за имот, който представлява частна държавна
собственост, и по отношение на него е неприложимо общото правило на чл.236,
ал.1 от ЗЗД, поволяващо договорът да бъде трансформиран в безсрочен. В този
смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 97/07.07.2017 г.
по т.д. № 1108/2016 г. на ВКС и решение
№ 172/16.12.2015 г. по т.д. № 3065/2014 г. на ВКС, ТК, в която е прието, че
въведеният от законодателя специален режим за отдаване под наем на имоти,
публична и частна общинска собственост:
след проведен търг или конкурс на база на решение на ОбС и за определен срок, изключва приложението на
чл.236, ал.1 от ЗЗД. Посоченият специален режим съвпада с условията и реда за
отдаване под наем на нежилищни имоти – частна държавна собственост, въведени с
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗДС, поради което тази съдебна практика е
приложима и към настоящия казус.
След датата на
прекратяване на договора за наем /30.10.1999 г./ до 04.03.2014г. имотът не е
бил върнат на наемодателя. Едва на 04.03.2014г. е съставен приемо-предавателен
протокол между представители на ищеца и Л. Н.К.– упълномощен от управителя на „В.т.“
ЕООД за предаване на процесния имот.
Неоснователно е
възражението на ответника, че след като не е обитавал имота, не дължал
обезщетение за ползването му.
Действително в констативни
протоколи от 03.10.2012 г. и от 20.01.2014 г. , съставени от представители на
ищеца, е посочено, че търговският обект не функционира и видимо е
освободен от движими вещи, но в тях е отразено и че ключовете от имота не са
предадени, т.е наемодателят не е имал достъп до имота си. Ищецът е бил допуснат
до имота, чрез предаване на ключовете от него, едва на 04.03.2014 г., поради
което ответникът дължи обезщетение за ползването на имота без правно основание
за посочения в исковата молба период 01.06.2012 г. – 28.01.2014 г.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Ищецът счита,
че обезщетението следва да бъде определено по чл.22 от договора за наем в
петорен размер.
Размерът на
дължимото обезщетение се определя от закона – чл.236, ал.2 от ЗЗД, чиято
разпоредба многократно е тълкувана и по отношения нея е формирана трайна съдебна практика, според която
дължимото обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за
наем е в размер на средния пазарен наем, но не по-ниско от договорения наем по
прекратения договор. В конкретния случай ищецът не твърди да е претърпял
по-големи вреди от вредата да е лишен от ползването на имота, поради което
дължимото обезщетение следва да бъде определено в размер на средния пазарен наем.
Процесният имот
представлява частна държавна собственост, като процедурата за отдаването му под наем изисква
провеждане на търг при първоначална наемна цена, определена по чл.41, ал. 1 от
ППЗДС. Изискването на закона за провеждане на търг за отдаване под наем на имот
– частна държавна собственост, означава, че по отношение на тези имоти също се
търси пазарен наем, който не може да е по-нисък от предвидения в чл.41, ал.1 от
ППЗДС. От заключението на вещото лице се установи, че първоначалната наемна
цена по чл.41, ал.1 от ППЗДС, ако за имота се проведе търг, е 35 433.12 лв., а средната пазарна наемна цена за имота е 38 938.02 лв.
Страните не спорят, че през периода
м.06.2012 г. – м.02.2014 г. ответникът е заплащал на ищеца месечно суми от по 433.80
лв. за ползването на имота. Ищецът е признал този факт в исковата молба/л.5 от
делото – абзац втори/. Следователно, общият размер на платените от ответника
суми на ищеца за ползването на имота за периода 01.06.2012 г. - 28.01.2014 г.
възлиза на 8 242.20 лв./19 месеца х 433.80 лв./, която сума следва да се
приспадне от общия размер на дължимото обезщетение.
По изложените съображения,
ответникът дължи заплащане на обезщетение в размер на 30 695.80 лв. (38 938.02 лв./среден пазарен наем за имота за процесния
период/ – 8 242.20 лв./заплатена от
ответника сума за ползването на имота през процесния период), до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 38 938 лв. следва да бъде отхвърлен.
По възражение на ответника за погасяване по давност на иска по чл.236, ал.2
от ЗЗД:
Възражението е неоснователно. Вземането
по чл.236, ал.2 от ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност./чл.110 от ЗЗД/. Тъй като обезщетението се дължи след покана, давността е започнала да
тече от деня на възникване на вземането/ чл.114, ал.1 от ЗЗД/. Най-старото от
вземанията за периода 01.06.2012 г. – 28.01.2024 г. е възникнало на 01.06.2012
г., а от тази дата до датата на подаване на исковата молба/03.02.2016 г./ е изтекъл срок, който е по-кратък от пет
години, поради което вземанията за целия
процесен период от 01.06.2012 г. до 28.01.2024 г. не са погасени по давност.
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
За да се уважи предявеният иск,
трябва да е доказано съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и да е установен размерът на обезщетението за забава.
Спорен въпрос по делото е дали
ответникът е бил поканен от ищеца да
заплати обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД преди датата на връчване на исковата
молба, респ.дали е изпаднал в забава. Ищецът се позовава на две писма с рег. № 21-30-287/ 25.11.2012 г. и № 21 -30-287/01.10.2013 г., с които поканил
ответното дружество да освободи доброволно процесния имот, както и да заплати
обезщетение за ползването му на отпаднало правно основание, съгласно т.22 от
договора. Върху писмата е направено отбелязване на 06.12.2013 г. от служители
на ищеца, че същите са връчени при отказ на управителя на „В.Т.“ ЕООД да ги получи. Ответникът
оспорва да са му били връчвани покани за
заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД. При направено от ответника
оспорване на удостоверяването върху поканите, в тежест на ищеца е да установи,
че поканите действително са били връчени, но по делото не са ангажирани
доказателства в тази насока, поради което не бе доказано ответникът да е изпаднал
в забава преди датата на връчване на
исковата молба. По изложените съображения, предявеният иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 2128.17 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Разноските
са определени по формулата – цената на уважения иск, умножена по общата
стойност на направените разноски, като получената сума е разделена на общата
цена на предявените искове. При
определяне размера на разноските съдът взе предвид разноските за държавна такса
от 2043.76 лв.+ 100 лв.+ 1021.89 лв., за вещо лице от 250 лв. и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 854.48 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска. Разноските са определени по формулата – общата цена
на отхвърлените искове, умножена по направените разноски за адвокатско
възнаграждение, като получената стойност е разделена на общата цена на предявените
искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, съдебен адрес:*** – за адв.С., да
заплати на Министерство на отбраната, с адрес: гр.София, ул.“********, на
основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, сумата от 30 695.80 лв./ обезщетение
за ползване без основание, през периода 01.06.2012 г. -28.01.2014 г., на
недвижим имот - частна държавна собственост, след прекратяване на договор за наем
от 21.10.1996 г., който недвижим имот е описан в договора за наем като
помещения и сервизи с обща площ от 171,18 кв.м. за търговска дейност, находящи
се в гр. София, ул. ********/, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 38 938 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Министерство на отбраната, с адрес: гр.София, ул.“********против „В.Т.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** –
за адв.С., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 14 654.86 лв. - обезщетение за забава с натрупване за периода
01.06.2012 г.-24.06.2015 г. върху дължимото обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД
за периода 01.06.2012 г. -28.01.2014 г. за ползване без основание на недвижим
имот – частна държавна собственост, след прекратяване на договор за наем от
21.10.1996 г.
ОСЪЖДА „В.Т.“ ЕООД да заплати на Министерство на отбраната, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 2128.17 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на „В.Т.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 854.48 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му .
СЪДИЯ :