РЕШЕНИЕ
№ 7570
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110103349 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Г. срещу „***“ АД, с
която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата, сумата
от 456,07 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от * г. до *г.,
ведно със законната лихва от * г. до окончателното плащане, и сумата от 8,29 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за периода от *г. до *г.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„*“. Поддържа, че със Заповед № */*г. трудовото й правоотношение е било прекратено на
основание чл. 190, ал. 1, т. 3 – системни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че при
прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество не й е изплатило
дължимите суми за трудово възнаграждение за периода от *г. до *г. (7 работни дни), поради
което е изпаднало в забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „*“ АД, с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че дължимото трудово възнаграждение на
ищцата било заплатено в пълен размер. Поради това и акцесорната претенция за
обезщетение за забава също била неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово
1
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
Страните по делото не спорят и от представените по делото трудов договор № */*г.,
допълнително споразумение към него № ****/*г., Заповед № */*г., се установява, че през
процесния период същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищцата заемала при ответника длъжността „*”.
От неоспореното писмено доказателство – трудов договор се установява, че
ответникът се задължил да заплаща на ищцата основно месечно възнаграждение в размер на
710 лв. и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време 5,00 % за всяка
прослужена година. Видно от съдържанието на трудовия договор страните се съгласили, че
трудовото възнаграждение се заплаща авансово до 15-то число на текущия месец и заплата
до последния календарен ден на месеца.
Не е спорно обстоятелството, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че ищцата е полагала труд при ответника през исковия период.
От неоспореното по делото писмено доказателство – фиш за м.****г. съдът приема за
установено, че на ищцата за исковия период било начислено брутно трудово възнаграждение
в общ размер на 456,07 лв., както следва: 410,87 лв. основно трудово възнаграждение и
45,20 лв. допълнително такова за прослужено време. От съдържанието на представения фиш
за м.****г., се установява, че на ищцата било начислено и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 10 дни в размер на 651,52 лв.
Страните не спорят и от неоспорения по делото фиш за м.****г. съдът приема за
установено, че нетният размер на дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск след приспадане на дължимите към фиска суми за
данъци и осигурителни вноски възлиза на 940,28 лв.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства –
фиш за заплата за м. ***, извлечение от „Банка ***“ АД от ***г., както и съобразно
изричното признание на процесуалния представител на ищеца в молбата му от ***г., се
установява, че на ***г. ответникът е наредил плащане на сумата от 940,28 лв.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищцата за трудово възнаграждение за
периода от ***г. до ***г., в размер на сумата от 456,07 лв. към датата на устните състезания
са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като погасен чрез извършено в
хода на делото плащане.
Предвид обстоятелството, че претендираната от ищцата главница е погасена в хода на
производството по делото /на ****г./, поддържаната от ищцата претенция за заплащане на
законна лихва върху главницата в нетен размер от 450,07 лв., считано от завеждането на иска
–18.09.2024 г. до погасяването на вземането е основателна. Изчислена чрез лихвен
калкулатор законната лихва върху сумата от 450,07 лв. за периода от *г. до *г. възлиза на
сумата от 4,77 лв., в който размер претенцията следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и забава в погасяването му.
Видно от волята на страните, обективирана в представения по делото трудов договор
№ */*г., трудовото възнаграждение се изплаща авансово до 15-то число на текущия месец и
2
заплата до последния календарен ден на месеца. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД, считано от деня следващ 31-во число работодателят изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение и дължи обезщетение в
размерите по чл. 86 ЗЗД.
В случая, ответникът е изпаднал в забава за плащане на трудовото възнаграждение
на ищцата считано от *г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162
ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за трудово
възнаграждение в размер на 450,07 лв.за периода от *г. до *г. възлиза на сумата 8,18 лв., до
който размерът на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а
за горницата до пълния предявен размер от 8,29 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
По аргумент от чл. 78, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, ответникът е станал причина за завеждане
на делото и следва да понесе разноските, сторени от ищцата в частта, в която исковете биват
отхвърляни от съда поради извършено в хода на делото плащане. Същият на основание
нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски в частта, в която искът по чл. 128, т. 2 КТ
бива отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Н. Г. Г. има право на направените в
производството разноски съразмерно с уважената част на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
но до приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да
са били извършени.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на ищцата
Н. Г. Г. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая
по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който страните са
уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че ответникът е
материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът
на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 405,84 лв. Съразмерно на уважената
част от претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв. Ш.
следва да бъде присъдена сумата от 0,10 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 599,86 лв. – разноски,
сторени пред СРС.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските по уважените искове в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, бул. „*“ №
*, ет. *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, бул. „*“ № *, иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата,
сумата от 456,07 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от *г. до
*г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
3
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, бул. „*“ № *, да
заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, бул. „*“ № *, ет. *, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8,18 лв., представляваща лихва за забава, начислена
върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2024 г. до
17.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 8,29 лв.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*“ № *, да
заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, бул. „*“ № *, ет. *, сумата от
4,77 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 456,07 лв., представляваща
трудово възнаграждение за периода от * г. до * г.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, бул. „*“ № *, да
заплати на адв. Р. В. Ш., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 0,10 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Н. Г. Г. в
производството, съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *, бул. „*“ № *, ет. *, да
заплати на *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, бул. „*“ № *, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 599,86 лв., съразмерно на отхвърлената част от
претенциите.
ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр. *, бул. „*“ № *, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 25 лв. -
държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4