№ 3844
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100112787 по описа за 2023 година
Образувано е по предявени от Р. К. Т. с ЕГН **********, гр. София, ул.
******* срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша ******* обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на следните суми: сумата от 26 200 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди /болки
страдания/ и сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по
образуваното наказателно дело, ведно със законната лихва върху всяка една
от главниците, считано от 25.05.2022г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с Постановление от 18.04.2018г. по описа на РП –
Добрич било образувано досъдебно производство № 2288/2018 за извършено
престъпление по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на 31.01.2017 г., в
гр. София, бул. “Витоша“ № 2, СГС-ТО, в качеството на управител и
представител на „Е.И.-Г“ ЕООД, ЕИК *******, след като дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност на 30.12.2016 г., като имало установени,
непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения към държавния
бюджет в размер на 36 911,07 /тридесет и шест хиляди деветстотин и
единадесет лева и седем стотинки/ лв., от които 33 203,61 /тридесет и три
хиляди двеста и три лева и шестдесет и една стотинки/ лв. - главница и 3 707,
1
46 /три хиляди седемстотин и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ -
лихви, и в тридесет дневен срок от спиране на плащанията от 31.12.2016 г. до
30.01.2017 г. вкл. не е поискала от съда – СГС-ТО да открие производство по
несъстоятелност /съгласно изискванията на чл. 608, ал. 1 ТЗ -
„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане“ и чл. 608, ал. 2 ТЗ –
„Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията“.
С Решение с № 1655/11.05.2022г. по НАХД № 7557/2021г. по описа на
СРС, 14 с-в ищцата била призната за невиновна, като съдебният акт не бил
протестиран от СРП и влязъл в сила на 25.05.2022г. В резултат на
осъщественото наказателно преследване на ищцата били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в силен психоемоционален стрес и
страх, душевни болки и страдания, накърнено достойнство и репутация,
накърняване на доброто име в обществото и социалната среда на ищеца,
притеснения, загуба на доверие в българското правосъдие и
правоохранителни органи, страх, че Miele /управляваното от ищцата
търговско дружество било представител на световноизвестната компания
Miele/ ще разбере за наказателното производство и това ще доведе до
прекъсване на търговските взаимоотношения помежду им, което от своя
страна ще доведе до почти сигурен фалит на дружеството.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника
Прокуратура на Република България е постъпил отговор, в който взема
становище като оспорва като недоказани по основание и по размер
предявените искови претенции. Релевира, че отговорността на държавата за
дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в случая
няма доказателства, които да установяват действително претърпените вреди
като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. В
отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в
2
България, несъобразен с изискванията за справедливост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в
извършване на престъпление, ако ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът
кредитира като обективни и безпротиворечиви.
Не е спорно и от приложеното наказателно производство се
установява, че с Постановление от 18.04.2018г. по описа на РП – Добрич било
образувано досъдебно производство № 2288/2018 за извършено престъпление
по чл. 227 б, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на 31.01.2017 г., в гр. София, бул.
“Витоша“ № 2, СГС-ТО, в качеството на управител и представител на „Е.И.-
Г“ ЕООД, ЕИК *******, след като дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност на 30.12.2016 г., като имало установени, непогасени,
изискуеми и ликвидни публични задължения към държавния бюджет в
размер на 36 911,07 /тридесет и шест хиляди деветстотин и единадесет лева и
седем стотинки/ лв., от които 33 203,61 /тридесет и три хиляди двеста и три
лева и шестдесет и една стотинки/ лв. - главница и 3 707, 46 /три хиляди
седемстотин и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ - лихви, и в
тридесет дневен срок от спиране на плащанията от 31.12.2016 г. до 30.01.2017
г. вкл. не е поискала от съда – СГС-ТО да открие производство по
несъстоятелност /съгласно изискванията на чл. 608, ал. 1 ТЗ -
„Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане“ и чл. 608, ал. 2 ТЗ –
„Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията“.
Наа 31.7.2019г. от ищцата е поискано по досъдебното произовдство да
разкрие банкова тайна и да предостави информация относно дружеството, с
3
която разполага. На 20.11.2020г. била разпитана като свидетел, а на
17.5.2021г. била привлечена като обвиняем. На 18.5.2021г. била разпитана
като обвиняема.
С Решение с № 1655/11.05.2022г. по НАХД № 7557/2021г. по описа на
СРС, 14 с-в ищцата била призната за невиновна, като съдебният акт не бил
протестиран от СРП и влязъл в сила на 25.05.2022г.
От показанията на свидетелката М. се установява, че двете са
приятелки, а свидетелката освен това е била счетоводител известно време на
ищцата. Предишната счетоводителката отказала да върне каквито и да било
документи, свързани представляваното от ищцата дружество. Свидетелката
се опитала да получи документи от НАП Добрич, но й било трудно да се
ориентира. Ищцата изживяла много тежко събитията и цялото това
напрежение рефлектирало и здравословно, и в отношенията на ищцата с
хората, и в работата. В продължение на 5 години от 2018 г. до 2021 г., ищцата
била под непрекъснат стрес и напрежение. Преди 2018 г. тя била различен
човек, защото нещата вървели много добре. След 2018г започнало да й става
много често лошо, тревожела се какво ще стане с фирмата й.
От показанията на свидетелят М. се установява, че познава Р. от 2010 г.,
били колеги, работили заедно от 2013-2014 г. дружеството, в което работили,
се занимавало с мебели, проектиране на кухни и било партньор на фирма
“Miele“. След започване на наказателното производство ищцата тотално се
променила, не била същата – обърквала работата, забравяла, била разсеяна, по
няколко пъти трябвало да й се повтаря едно и също нещо. Според свидетеля
причината за нейното състояние била, че е под съд. Тя много се разстроила,
когато й взели отпечатъци от полицията. Изживявала този период със страх и
едва след като отпаднали обвиненията тя започнала малко по малко да се
възстановява, но все още не била в нейния ритъм.
Съдът намира, че в случая признаването на ищцата за невиновна с
решение по НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в, обосновава
отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на
ищеца вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите
предпоставки за това, а именно - настъпили за лицето вреди и причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
От представения договор за правна помощ и съдействие от 16.8.2021г.
/л.12 от НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в / е видно, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение за воденото срещу него наказателно
4
производство в общ размер 2000лв. Съдът, като взе предвид правната и
фактическа сложност на наказателното производство, намира че платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. Платените разноски за
адвокатско възнаграждение представляват имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, поради
което и подлежат на обезщетяване.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснение, напрежение и стрес от висящото обвинение и от
дискредитирането му пред пред неговите бизнес партньори.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, за
което се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване, взетата мярка за процесуална принуда, данните за
психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят
характерът на обвинението – за престъпление, за което е предвидено
наказание до 3г. лишаване от свобода или глоба до 5000лв.,
продължителността на наказателното преследване около 1г. /от момента на
привличането й като обвиняема 17.5.2021г. до влизане в сила решението на
27.5.2022г./, липсата на взета мярка за неотклонение, настъпилите последици
в личния живот на ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с
обвинението в деяние, което не е извършила, душевните болки и страдания,
които е търпяла във връзка с това наказателно производство, по което в
крайна сметка е призната за невиновна.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за
съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл.
52 ЗЗД, размер на обезщетение от 4000лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото
производство в размер на 10лв. държавна такса. Не е представил
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Следва да й се присъди сумата 2,13лв., съразмерно с уважената
част от иска.
5
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
Витоша *******, да плати Р. К. Т. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******,
сумите:
- 2000 лева, ведно със законната лихва от 25.05.2022г. до плащането –
обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение,
настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за
престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК, за което образувано НАХД №
7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в
- 4000 лева, ведно със законната лихва от 25.5.2022г. до окончателното
плащане - обезщетение за неимуществени вреди /тревожност, притеснение,
уронване на доброто й име/, настъпили вследствие повдигане и поддържане
на незаконно обвинение за престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК, за
което образувано НАХД № 7557/2021г. по описа на СРС, 14 с-в., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4000лв. до предявения размер от 26200лв.
- 2,13 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6