Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

30.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

186

по описа за

2020

година.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от А.М.Д. ***,  действащ чрез адв.С.И. ***, против Решение № 1947р-8408/12.05.2019 г., издадено от началник РУ - Кърджали, с което е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие – пистолет „Зиг Зауер“, калибър *** мм., № ***, за самоотбрана на жалбоподателя.

Счита, че процесното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби, както и поради несъответствие с целта на закона.

Сочи, че обжалваното решение е било постановено в административно производство, в което му било отнето лично оръжие с Решение № 1947р-8084/14.05.2018 г. на началника на РУП – Кърджали, на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с  чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. В съответствие с нормата на чл. 213, ал. 4, изр. 3 от ЗОБВВПИ депозирал Молба вх. № ***/*** г., адресирана до началника на РУП – Кърджали, с която поискал да му бъдат върнати отнетите му лични оръжия и разрешението за носене, употреба и съхранение на оръжие, със срок на валидност до 18.05.2022 г., издадено под № ***. Молбата била подаден в срока по цитираната разпоредба, а именно три месеца след окончателното приключване на наказателното производство срещу него с постановено Решение № 6/30.01.2019 г. по ВНОХД № 146/2019 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което не бил осъден по наказателен ред и не му била ангажирана наказателна отговорност.

Независимо от горното и представеното пред административния орган свидетелство за съдимост, видно от което бил „неосъждан“, началникът на РУП – Кърджали постановил отказ да му върне лично огнестрелно оръжие – пистолет „Зиг Зауер“, калибър *** мм., № ***, с аргумента, че отказва да му издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие за посоченото огнестрелно оръжие.

Излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

В този смисъл въвежда доводи, че след като административното производство е започнало на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с  чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, респ. на това основание му е било отнето личното оръжие и разрешението за него, то след като наказателното производство е приключило без да му бъде ангажирана наказателна отговорност и е реализирал правата си по чл. 214, ал. 4 от ЗОБВВПИ в законоустановения срок, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма основание да отказва връщането на оръжието. Изцяло незаконосъобразно се явявало позоваването на издателя на оспореното решение, на  нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

На следващо място, твърди, че е поискал връщане на отнетото оръжие и разрешението за носене, употреба и съхранение на същото, а не издаването на ново разрешение за това, поради което не се налагало повторно доказване на нуждата от самоотбрана. В случая било налице неправилно смесване на две различни процедури, тази по реда на чл. 213, ал. 4, изр. 3 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и такава по смисъла на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което обуславяло наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Релевира доводи за нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, довели до нарушаване правото му на защита.

Сочи, че обжалваният акт страдал от съществени вътрешни противоречия, а именно в случая било върнато част от отнетото оръжие – ловна пушка „Арми Ковалто“ и съответно Разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие, издадено под същия номер и със същия срок на валидност – до 18.05.2022 г.с № ***. Или, при наличието на едно и също искане, въведено с  Молба вх. № ***/*** г., административният орган е разгледал същото в частта му относно ловното оръжие като заявление за връщане по реда на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, а по отношение на личното оръжие – пистолет, е разгледал искането като заявление за издаване на ново разрешение за оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ.

Излага съображения, че в случая били налице индикации за прилагането на непоследователни практики от началника на РПУ – Кърджали по отношение на жалбоподателя относно тълкуването и прилагането на ЗОБВВПИ при едни и същи факти и спрямо едно и също лице.

Въвежда доводи, че с оглед постановеното решение и мотивите на издателя, административният орган е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1, изр. 1 от АПК, тъй като е бил длъжен да уведоми жалбоподателя, че започва производство по издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие, тъй като в случая е било поискано връщане на отнето такова, а не издаване на ново разрешение, което се явявало съществено процесуално нарушение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 1947р-8408/12.05.2019 г., издадено от началник РУ - Кърджали и отказът на административния орган да върне отнетото разрешение за носене, употреба, и съхранение на оръжие, в частта му за лично огнестрелно оръжие – пистолет „Зиг Зауер“, калибър *** мм., № ***.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не изпраша представител.

Ответникът по жалбата, началник на РУ - Кърджали при ОД на МВР гр.Кърджали, чрез юрисконсулт М. П., оспорва жалбата. Представя писмени бележки, в които излага съображения, че при издаване на оспорвания отказ се е позовал на разпоредите чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжия, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Според посочената норма, разрешения за придобиване, съхранение, носени и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издавали, а издадените се отнемали на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Тази причина следвало не само да бъде посочена в заявлението, но и доказана от заявителя. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с писмо per. № ****/\*** год. на РУ - Кърджали е било изискано да се представят мотиви или документи, от които да е видно, че е необходимо лицето да притежава огнестрелно оръжие. На 24.04.2020 г. А.М.Д. *** мотивирано искане /мотиви/ ведно с ксерокопие на заверен ловен билет № ***, членска карта № *** и удостоверение за подборен лов № ***, съгласно изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и ЗОБВВПИ. В тази връзка на 21.05.2020 г. на заявителя е била върната ловна пушка „Арми Кобалто“, кал.***, №***, придобита за ловни цели и Разрешение № ***. А.М.Д. е представил и удостоверение с № *** за завършен курс и успешно положен изпит за дейности с оръжие. В мотивираното искане лицето е заявило, че оръжието - пистолет „Зиг Зауер“, кал *** мм., №*** му било необходимо с оглед собствена сигурност, във връзка с дейността на фирмата му, тъй като в дружеството работели много хора, които упражняват дейност в различни населени места в страната, на различни обекти и много често се налагало да пренася големи парични суми за изплащане на заплати на работниците или закупуване на строителни материали и вещи.

В хода на извършената проверка било установени, че аргументите на жалбоподателя не били основателни и липсвали конкретни данни, обосноваващи по безспорен и убедителен начин необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана (самоохрана). В РУ-Кърджали не били постъпвали жалби от негова страна за получени закани и заплахи, както и нямало данни, които да сочат потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на лицето или на неговите близки и роднини. Отчетено било, че жалбоподателят е притежавал на законно основание огнестрелно оръжие, но процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагали за всяко следващо отправено искане. Фактът, че вече са му били издавани разрешение за носене и съхранение, не означавало, че е налице основание за неговото продължаване към настоящия момент с оглед необходимостта от установяване на законовите и фактическите предпоставки за това. Не съществувало законово задължение за органа, при веднъж издадено разрешение, задължително да продължава срока на действието му.

Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На А.М.Д., с ЕГН **********, е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № *** от *** г. /л. 34/, със срок на валидност до 18.05.2022 г. В приложението към разрешението са вписани следните оръжия: „Арми Кобалто“, кал.***, №*** и Зиг Зауер“, кал *** мм., №***;

С Решение № 1847р-9084/15.05.2018 г./л. 31 – л. 32/, издадено от началника на РУ - Кърджали, е отнето издаденото на жалбоподатела Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № *** от *** г. и са иззети за временно съхранение пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №***, придобит за самоотбрана и ловна пушка „Арми Кобалто“, кал.***, №***, придобита за ловни цели. Като основание за отнемането е посочена нормата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ;

Срещу А.М.Д. е било образувано ДП №***/*** г. по описа на РУ-Кърджали, за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С Присъда №***/*** г. на Районен съд – Кърджали, постановена по НОХД № ***/*** г., А.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по  чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание ***. Присъдата е изменена с Решение № ***/*** г. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по ВНОХД № ***/*** г., като деянието е преквалифицирано по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, А.М.Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ ***/Справка за съдимост – л. 28 – л. 29/;

С Молба вх. № ***/*** г./л. 23/, адресирана до началника на РУП – Кърджали, жалбоподателят е поискал да му бъдат върнати отнетите му оръжия пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №*** и ловна пушка „Арми Кобалто“, кал.***, №***, както и  Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № ***, със срок на валидност до 18.05.2022 г. На 24.04.2020 г. на Д. е било връчено уведомително писмо изх. № *** от *** г./л. 21/, издадено от началник РУ – Кърджали, с което му е указано да представи документи (мотиви), от които да е видно, че не е отпаднала необходимостта да притежава огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В съответствие с писмото жалбоподателят е депозирал мотивирано искане/л. 17/ до началник РУ – Кърджали, в което отново е поискал да му бъдат върнати иззетите оръжия и разрешението за носене, съхранение и употреба за тях. Изложил е мотиви, че образуваното наказателно производство срещу него е приключило без да му бъде ангажирана наказателна отговорност, поради което основанието за отнемане на оръжията и разрешението е отпаднала. Посочил е, че ще използва оръжията съгласно предназначението им, а именно за лов, тъй като е ловец и за самоотбрана, с цел защита на здравето и живота си, както и тези на членовете на семейството му;

На 12.05.2020 г. началникът на РУ – Кърджали е издал Решение с изх. № 1947р-8408, с което е отказал издаването на Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №***, за самоотбрана на А.М.Д., на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ/л. 12 – л. 13/;

На жалбоподателя е издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № *** от 12.05.2020 г. /л. 15/, със срок на валидност до 18.05.2022 г. В приложението към разрешението е вписано оръжие „Арми Кобалт“, кал.***, №***;

С разписка от 21.05.2020 г./л. 18/ на А.М.Д. е била предадена ловна пушка с гладкостенна цев „Армикобалт“, кал.***, №***.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспореното решение е незаконосъобразно.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.

Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗОБВВПИ, контролът върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи на МВР. В конкретния случай, постановеният отказ да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие е издаден от полицейски орган, началник на РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, който е местно компетентния административен орган, с оглед местожителството на А.М.Д. и разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОВВБПИ. По аргумент от чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.

В конкретния случай е безспорно, че на А.М.Д. е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № *** от *** г., със срок на валидност до 18.05.2022 г. В приложението към разрешението са вписани следните оръжия: „Арми Кобалто“, кал.***, №*** и Зиг Зауер“, кал *** мм., №***. Така издаденото на жалбоподателя разрешение е било отнето с Решение № 1847р-9084/15.05.2018 г., като са били иззети за временно съхранение пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №***, придобит за самоотбрана и ловна пушка „Арми Кобалто“, кал.***, №***, придобита за ловни цели. Като основание за отнемането е посочена нормата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ.

След приключване на образуваното наказателното производство срещу него/Решение № ***/*** г. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по ВНОХД № ***/*** г./, А.Д. е подал молба до началника на РУ – Кърджали за връщане на разрешителното и иззетите оръжия. С Решение с изх. № 1947р-8408, началникът на  РУ – Кърджали е отказал издаването на Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №***, за самоотбрана на А.М.Д., на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което решение е предмет на настоящето производство.

Така изложените факти обосновават приложението на нормите на чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, чл. 213, ал. 4 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

При условията на обвързана компетентност административния орган отнема издадено разрешение за дейности по ЗОБВВПИ, когато са налице основанията да се откаже издаването му по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Редът за изпълнение на решението по чл. 155 от ЗОБВВПИ, когато отнемането е постановено поради повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, е регламентиран в нормата на чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3. Очевидно е, че в последната хипотеза се има предвид възможността за собственика на оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия, да поиска връщането на отнетото разрешение, когато срокът на същото не е изтекъл, което право лицето може да реализира в тримесечен срок от приключване на наказателното производство.

При депозирането на такава молба административния орган дължи произнасяне с административен акт, като според настоящия съдебен състав, при произнасянето си органът следва  да упражни задълженията си, произтичащи от разрешителния режим, а не фактическо действие по връщане на документа – разрешението. С решението по чл. 155 от ЗОБВВПИ не се отнема документа, а разрешението да се извършва дейността, поради което и вещите, за които същото се отнася, се изземват. Предвид това, в случаите на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ следва да се извърши преценка от органа дали са налице пречки да бъде върнато разрешението и иззетите вещи. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че в ЗОБВВПИ липсва разпоредба, която указва изрично, че отнетото разрешение се връща при приключване на наказателното производство, а единствено е предоставено право на лицето да иска връщането му. Приемането на обратното, т.е., че реализирането на правото да се подаде заявление за връщане на отнето разрешение, автоматично  поражда задължение за органа за фактическо действие по връщането на разрешението и иззетите вещи, без преценка на наличието на основанията, за които е издадено, би се явило в противоречие с разрешителния режим на закона, както и с правата и задълженията на органите по контрола му. В този смисъл, ако се приеме, че с прекратяването на наказателното производство, за органът възниква задължение безусловно да върне отнетото разрешение и иззетите вещи, то би означавало, че дори и при осъждане за престъпление от общ характер, на лицето следва да му бъде върнато разрешението за дейности по закона.

С други думи, според съда, в случаите на произнасяне по депозирано заявление по чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ за връщане на отнето разрешение, административният орган следва да се произнесе, след като извърши преценка налице ли са основания същото да продължи да има правно действие, до посочения при издаването му срок. Органът следва да установи по надлежен начин всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с връщане на иззетите разрешително и оръжия, въз основа на тях да извърши преценка дали не е налице фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по ЗОБВВПИ, а ако такъв не е налице, да постанови позитивен за заявителя административен акт. Ако прецени, че междувременно е отпаднало някое от основанията, което е послужило за издаването на отнетото разрешение, то следва да изложи мотиви в този смисъл, след което да постанови отказ.

В конкретния случай постановеното от началника на РУ – Кърджали  Решение с изх. № 1947р-8408, с което е оказал издаването на Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №***, за самоотбрана на А.М.Д., се явява незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл оспореният акт, с оглед съдържанието му, се явява издаден на основание по реда на чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което е в противоречие със съществуващите по преписката релевантни факти. Видно от изложеното по-горе, началникът на РУ – Кърджали е бил сезиран с молба от А.М.Д., на основание чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ – за връщане на иззетите му оръжия пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №*** и ловна пушка „Арми Кобалто“, кал.***, №***, както и отнетото Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № ***, със срок на валидност до 18.05.2022 г. Вместо да се произнесе със съответният административен акт по предявената молба, респ. да върне или откаже връщането на отнетото разрешение и иззетите оръжия, органът се е произнесъл с решение за отказ за издаване на разрешение, което е различен акт и касае различно производство, а именно произнасяне по депозирано заявление за разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В оспорения акт липсват мотиви, от които да е безспорно, че издателят на решението е разгледал подадената от жалбоподателя молба за връщане на иззети разрешително и огнестрелни оръжия, което е равнозначно на липса на изразено волеизявление на административния орган относно въведеното пред него искане.

Предвид горното, съдът намира, че следва оспореното Решение с изх. № 1947р-8408/12.05.2020 г., издадено от началник на РУ – Кърджали, да бъде отменено като незаконосъобразно, като делото бъде върнато на административния орган като преписка с указания за ново произнасяне по Молба вх. № ***/*** г. с подател А.М.Д. ***. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да установи по надлежен начин всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с връщане на иззетите разрешително и оръжия, въз основа на тях да извърши преценка дали не е налице фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по ЗОБВВПИ, при което да постанови мотивиран отказ за връщане, а ако такъв не е налице, да постанови позитивен за заявителя административен акт.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лв., произтичащи от внесена държавна такса при образуване на делото. В производството не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат, поради което разноски за такова не следва да бъдат присъждани. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Кърджали, която дирекция е юридическо лице, в чиято структура упражнява дейността си издателят на отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение с изх. № 1947р-8408/12.05.2020 г., издадено от началник на РУ – Кърджали, с което е отказано издаването на Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет Зиг Зауер“, кал *** мм., №***, за самоотбрана на А.М.Д., на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

ВРЪЩА административната преписка на началник РУ – Кърджали, за ново произнасяне по Молба вх. № ***/*** г. с подател А.М.Д. ***, при спазване на дадените задължителните указания по прилагането на закона.   

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, ***, да заплати на А.М.Д. ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: