№ 57
гр. Враца, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260152/20.08.2021 г. по гр. д. № 227/2020 г. Районен съд - Мездра, на
основание чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД, е прогласил нищожността на Договор за
дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело
№ 427/2019 г. на нотариус Б. М. с рег. № *** НК, с район на действие PC гр.Мездра, като
привиден, въз основа на който В. К. В. с ЕГН ********** е дарила на Ц. Т. Ц. с ЕГН
********** 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“ от 7.689
дка, IV категория, имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в землището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.27.9 в землището на
с.***, общ.Мездра, местност „Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с предназначение на територията
- земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка,
девета категория, имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.10.79 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма
категория, имот № 033002 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.33.2 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж. бърдо“ от 1.292 дка, десета
категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135 землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.199 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка, десета
категория, имот № 001078 ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който понастоящем
1
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.78 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета
категория, имот № 001182 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.182 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м. “Керимица“ от 0.900 дка,
четвърта категория имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598 землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 06598.9.47 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; обявил е за действителен, на основание чл.17,
ал.1 ЗЗД, сключеният между В. К. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника й Ц. Т. Ц. с
ЕГН **********, като продавач и Ц. Т. Ц. с ЕГН **********, като купувач, Договор за
покупко-продажба на 1/3 идеална част от същите недвижими имоти и е допуснал
изкупуване, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, от страна на В. М. В. с ЕГН ********** от
с.***, общ.Червен бряг, на 2/3 идеални части от тези имоти, при условие, че в едномесечен
срок от влизане на решението в сила В. М. В. заплати на Ц. Т. Ц. сумата 2 000 лв., а ако в
посочения едномесечен срок не заплати посочената сума, на основание чл.33, ал.3 от ЗС
решението в частта за изкупуване ще се счита за обезсилено по право. Със същия съдебен
акт ответниците В. К. В., ЕГН **********, Т. К. К., ЕГН ********** и Ц. Т. Ц., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на ищцата В. М. В., ЕГН ********** разноски по делото
в размер 1 320 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба, подадена от Ц. Т. Ц., чрез адв. Н. П. САК, с
твърдения за неправилност поради необоснованост, нарушение на закона и на
процесуалните правила. На първо място жалбоподателят твърди, че първоинстанционният
съд е нарушил правилата за докладване на делото (чл. 146 ГПК) - не е представил правилно
обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, нито правната им
квалификация, не е посочил дали има обстоятелства, които не подлежат на доказване и не е
изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест. Също така съдът не е
обсъдил нито едно от възраженията на ответника и не е направил преценка на
доказателствата /нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК/ - възражението му, че пълномощното,
дадено му от ответницата В., няма характера на разписка и че текстът му е бланков,
приложим за всякакъв вид сделки на разпореждане и управление; че е кредитирал
показанията на св. С., а не тези на св. Б., на св. Ц. В. и на нотариус Ц. П., без да изложи
мотиви; с едно изречение, което е неразбираемо и не отговаря на правилата на формалната
логика, е мотивирал и определил твърденията му, че процесните имоти са дарени от
благодарност, като неоснователни, поради което не е налице правен извод, съгласно чл. 236,
ал. 2 ГПК, по отношение на фактическата констатация на съда. В заключение счита, че
решението на съда въобще не съдържа логически издържани фактически констатации, нито
пък правни изводи. Поддържа, че декларативно изявление за получаване на цена от
дарителката липсва, но дори и изявлението й в пълномощното да е било такова, верността
му е опровергана с показанията на свидетелите Б., Ц. В. и нотариус П., а щом този документ
не е писмено доказателство за вероятната основателност на симулацията, свидетелски
показания за доказване на тезата на ищцата въобще не са допустими. На следващо място
посочва, че обжалваното решение е необосновано, защото "изводите" на съда противоречат
на събрания доказателствен материал и на материалния закон: ищцата не е провела пълно и
главно доказване, че с атакуваната от нея сделка не са целени последиците на дарението,
съдът не е обсъдил въобще и такива изводи; по иска с правно основание чл. 17 ЗЗД съдът е
приел, че е налице валиден договор за продажба, без да е изследвал дали нотариалната
форма е спазена. Изтъква, че не е правилен извода на съда, че ответницата В. е получила
продажна цена от 1400 лв., тъй като не кореспондира с доказателствата. Твърди, че не е
2
установено, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, нито каква е
била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на
прикритото съглашение, както и какви са неговите условия. В заключение счита, че
предявеният иск за привидност не е доказан и неправилно е уважен, а при липса на сбъдване
на процесуалното условие, не подлежат на разглеждане евентуалните искове за изкупуване
по чл. 33, ал.2 ЗС. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като
първоинстанционното решение бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените от него
разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна В. М. В., чрез упълномощения й
адвокат И. З. от САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба, тъй като не са налице релевираните в нея пороци, и моли съда да я остави
без уважение. Счита атакуваното първоинстанционно решение за правилно - постановено
при спазване на съдопроизводствените правила по чл. 146 от ГПК във връзка с доклада
делото. Твърди, че първоинстанционният съд е докладвал делото, като е отразил в доклада
по чл. 146 от ГПК правната квалификация на възраженията на ответника, както и че
ответникът не е направил възражения по приемане на доклада. Счита също твърденията във
въззивната жалба, че съдът не е разпределил доказателствената тежест, за неоснователни,
тъй като е приложил правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Посочва, че правото на защита на
ответника не е препятствано, доколкото същият е направил доказателствени искания за
изложените от него обстоятелства по казуса, които са надлежно допуснати, събрани и
приобщени към делото от съда. Изтъква също, че първоинстанционно решение не страда от
сочените от въззивника пороци, като същото е постановено съобразно нормата на чл. 236,
ал.2 от ГПК - районният съд е изложил мотиви, в които е обсъдил надлежно релевантните за
делото факти и доказателства, както и основните искания и възражения на страните;
разгледал е и е обосновал всеки един от предявените искове, въз основа на правилно
възприетата от него фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приел получаване на сумата 1400 лева - продажна
цена за дела от процесните имоти на отв. В.В., обосновавайки тези изводи с показанията на
свидетелите С. С. и П. Й.. Счита за правилен и извода на съда относно липсата на дарствено
намерение, доколкото същият се подкрепя от безпогрешно възприета от него фактическа
обстановка и съвкупен анализ на относимите към въпроса доказателства по делото. Счита
също за нелогични и израз на защитна стратегия твърденията във въззивната жалба, че
„решението е необосновано, защото „изводите" на съда противоречат на събрания
доказателствен материал и на материалния закон. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане сторените по делото
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемите В. К. В. и Т. К. К..
В съдебно заседание и в писмени защити жалбоподателят и
въззиваемата В. М. В., чрез пълномощниците си, поддържат и обосновават
изложеното в жалбата и отговора.
3
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост
на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищцата.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която В. М. В., ЕГН
********** от с.***, общ.Червен бряг, чрез адвокат И.З. от САК, е предявила против Ц. Т.
Ц., ЕГН ********** от гр.Ловеч, В. К. В., ЕГН ********** от с.***, общ.Роман и Т. К. К.,
ЕГН ********** от гр.Койнаре обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.3 вр. с чл. 226, ал.3 ЗЗД и
чл. 33, ал. 2 ЗС.
В исковата молба ищцата твърди, че с Решение № 81/25.08.1999 г., Решение №
20/20.11.1996 г. и Решение № 12/24.06.1996 г., всички на ПК – Мездра, е възстановено
правото на собственост на наследниците на К. Т. Б., починал на 13.07.1969г., върху
следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“ от 7.689 дка, IV категория, имот №
027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.27.9 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка, девета
категория, имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.10.79 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма
категория, имот № 033002, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.33.2 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж. бърдо“ от 1.292 дка, десета
категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.199 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка, десета
категория, имот № 001078, ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.78 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета
категория, имот № 001182, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.182 в землището на с.***,
4
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на територията -
земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м.“ Керимица“ от 0.900 дка,
четвърта категория, имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598, землището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 06598.9.47 в землището на
с.***, общ.Мездра, местност „Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията
- земеделска и начин на трайно ползване: нива. Твърди, че с ответниците В. К. В. и Т. К. К.
– нейни лели, като наследници на К. Т. Б., са съсобственици на посочените имоти при равни
квоти - по 1/3 ид.ч. Поддържа, че с пълномощно от 29.11.2019г. с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя и на съдържанието, извършени от нотариус Ц. П. с район на
действие PC гр.Ловеч, ответницата В. К. В. е упълномощила ответника Ц.Ц. с правата да
извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане
чрез продажба, замяна или друг възмезден способ или безвъзмездно – чрез дарение, със
съ/собствения/ите й/ни идеални части от /съ/наследствения/те поземлен/и/ имот/и, а именно
седемте, изброени по-горе земеделски земи, като продава, заменя, дарява тези идеални части
на когото намери за добре, при условията и начина на плащане – каквито прецени,
включително договаря сам със себе си, както и всички действия по подготовка и
изповядване на съответната сделка пред нотариус. Посочва, че в същото пълномощно
ответницата В.В. е декларирала, че е единствен и изключителен собственик на
продавания/ите недвижим/и имот/и, както и че при подписването на настоящето
пълномощно е получила напълно в брой или по банков път от пълномощника продажната
цена за имотите. Изтъква, че на 27.12.2019г., въз основа на посоченото пълномощно
упълномощеният Ц.Ц. сключва сам със себе си договор за дарение, обективиран в нот. акт №
80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело № 427/2019 г., по силата на който придобива собствеността върху
1/3 ид. част от посочените в пълномощното имоти. На същата дата 27.12.2019 г., веднага
след изповядване на дарението и преди вписване на същото в АВ, с нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 81, т.ІІІ, рег. № 3865, дело №
428/2019 год. на нотариус Б. М., Ц.Ц., като преупълномощен от Ц. В. - пълномощник на
ответницата Т.К., продава сам на себе си нейната 1/3 ид.ч. от процесните седем имоти.
Твърди, че в резултат на посочените две сделки между нея и ответника Ц.Ц. е установен
режим на съсобственост върху процесните имоти при квоти – 1/3 ид. част за нея и 2/3 ид.
части за него. Посочва, че преди сключване на сделките, в началото на есента /м.октомври
2019г./, е водила лично разговори с ответниците В. и К. за делба или за сключване заедно на
договор за аренда; към средата на м.ноември в телефонен разговор с ответницата В. и при
лично посещение при ответницата К. е предложила на същите да изкупи дела им. По-късно с
нея се свързал по телефона ответникът Ц., за който разбрала, че се занимава с изкупуването
на земеделска земя по занятие, който й предложил да изкупи нейния дял, така както е
направил с тези на двете й лели, а в последващ телефонен разговор и казал, че вече са
съсобственици на имотите и отново й предложил изкупуване на дела й. Последвал разговор
около 21 ноември 2019г. между ищцата й дъщеря й С. С. и Ц. В. – пълномощник на двете
сестри и ответници, в който последната им заявила, че е продала на Ц. дяловете от
наследствените имоти за 2000 лв. при нотариус в гр.Ловеч.
Счита, че сключеният договор за дарение между В.В. и Ц.Ц. е нищожен, като в тази
насока навежда съображения, че същият е привиден, тъй като с него е прикрит договор за
възмездно разпореждане с идеални части от процесния имот с цел да бъде лишена от
преобразуващото й право по чл. 33, ал. 2 ЗС с оглед и последващата покупко-продажба на
другата идеална част от процесните имоти. В условията на евентуалност поддържа, че
мотивът, поради който е направен дарствения акт, противоречи на добрите нрави, доколкото
сделката е сключена непосредствено преди продажбата между ответниците К. и Ц. с цел да
се предотврати възможността й да изкупи дял от сънаследствените имоти. С оглед на
изложеното твърди, че покупко-продажбата е извършена при нарушаване на чл. 33, ал. 2 ЗС,
което създава за нея преобразуващо право да иска изкупуване на прехвърлените от К.
5
идеални части, като замести купувача Ц. в продажбеното правоотношение, при условията,
при които първият ответник и третото лице е закупило идеалните части от имотите.
Искането е съдът да обяви за нищожен Договор за дарение на описаните недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт № 80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело № 427/2019 г. на
нотариус Б. М., като привиден и прикриващ договор за продажба на идеални части от
процесните седем поземлени имоти, да приложи разпоредбата на чл.17 от ЗЗД досежно
правните последици на прикритата продажба, както и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС да
допусне в полза на ищцата срещу Ц.Ц. и В.В. изкупуване на 1/3 ид. части от процесните
седем поземлени имоти при цена 1 400 лв., каквато е действително уговорената между
ответниците Ц. и В. и получена от последната; при условията на евентуалност да обяви
същият договор за дарение за нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави –
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, доколкото единственият мотив на дарението е да бъде лишена
ищцата от преобразуващото й право по чл.33, ал.2 от ЗС; да допусне в полза на ищцата
срещу Ц.Ц. и Т.К. изкупуване на 1/ 3 ид.ч. от имотите, предмет на договора за продажба,
обективиран в нот. акт № 81, т.ІІІ, рег. № 3865, дело № 428/ 2019 год. на нотариус Б. М., при
уговорените между ответниците действителни условия, като ищцата им заплати цена от 600
лв. Претендират се разноски.
В срочно подаден отговор на исковата молба ответникът Ц.Ц. оспорва предявените
искове. Твърди, че като земеделски производител осъществява стопанската си дейност на
територията на област Ловеч и никога не е имал стопански интерес от придобиване на
земеделски земи, разположени в района на община Мездра. Поддържа, че с ответницата В.В.
се познават далеч преди сключването на договора за дарение, посредством нейната дъщеря
Ц. В. и С. С. – живеещ на семейни начала с нея, че ищцата В.В. била отдала недвижимите
имоти под аренда и не предоставяла дължимата част от рентата на ответниците В. и К., че
ответницата В. била в затруднено материално положение, поради което той проявил
съжаление към нея и оказвал съдействие като й купувал лекарства и храна, предоставял
парични средствата за посрещане разходите за лекарства, сметки и храна. Именно, за да
помогне на ответницата В., той се свързал с ищцата, за да й предложи тя да му продаде
идеалните си части от съсобствените земеделски земи на В.В., като той щял да й заплати
цената. Поради нежеланието на ищцата да продаде идеалните си части, В.В. взела решение
да му дари своите идеални части от имотите, като намерението й било както да се оттегли от
породилите се спорове за пари с ищцата, така и да му се отблагодари за всичко, което е
направил за нея, и той се съгласил. Посочва, че при подписване на процесното пълномощно
пред нотариуса В.В. е направила изявление, че е съгласна да му дари идеалните си части от
процесните имоти, а не просто да го упълномощи. Твърди също, че В.В. не е декларирала, че
е получила парични суми за имотите по процесния договор за дарение и не е изразявала воля
за потвърждаване на това обстоятелство, тъй като пълномощното е бланково, не е било
съставено за конкретния случай и същото съдържа множество неприложими клаузи спрямо
процесното дарение, каквито пълномощни са му давани от трети лица по повод други
сделки. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците В.В. и Т.К. не са постъпили отговори.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото
удостоверение за наследници от 18.11.2019г., издадено от Кметство с. ***,
6
общ. Мездра, обл.Враца, се установява, че ищцата В. М. В. и ответниците В.
К. В. и Т. К. К. са наследници на К. Т. Т. Б. Б., починал на 13.07.1969г.
Безспорно е и обстоятелството, че с Решение № 81/25.08.1999 г.,
Решение № 20/20.11.1996 г., Решение № 12/24.06.1996 г. и Протокол №
92/07.12.1992г., всички на ПК - Мездра е възстановено правото на
собственост на наследниците на К. Т. Б., б.ж. на с.***, общ.Мездра, върху
следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“ от 7.689 дка, IV категория,
имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в землището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.27.9 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка, девета категория, имот №
001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.10.79 в землището на
с.***, общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма категория, имот № 033002
ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.33.2 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж.
бърдо“ от 1.292 дка, десета категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 78135.1.199 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията - земеделска
и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка,
десета категория, имот № 001078 ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.78 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета категория, имот №
001182 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.182 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м.
7
“Керимица“ от 0.900 дка, четвърта категория имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 06598.9.47 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: нива.
Не е спорно също, че по силата на наследственото правоприемство
наследниците на К. Т. Б. са станали съсобственици на възстановените
земеделски земи при права по 1/3 ид. ч. за всяка от тях.
От приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя и на съдържанието, извършени на 29.11.2019г. от нотариус Ц. П. с район
на действие PC гр.Ловеч /л.52-53/, ответницата В. К. В. е упълномощила ответника Ц. Т. Ц.
да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и
разпореждане чрез продажба, замяна или друг възмезден способ или безвъзмездно – чрез
дарение, със съ/собствения/ите й/ни идеални части от /съ/наследствения/те поземлен/и/
имот/и, а именно седемте, изброени по-горе земеделски земи, да продава, заменя, дарява
тези идеални части на когото намери за добре, при условията и начина на плащане – каквито
прецени; включително да договаря сам със себе си или с лица, които представлява, както и
всички действия по подготовка и изповядване на съответната сделка пред нотариус; да се
снабдява от нейно име с всички необходими документи, да сключва, изменя или прекратява
договор за наем и аренда, да я представлява пред нотариус с правото да подписва
нотариални актове за разпоредителни сделки, да определи по своя преценка продажната
цена на имотите и да получи същата при плащане и пр. В същото пълномощно ответницата
В.В. е декларирала, че е единствен и изключителен собственик на продавания/ите
недвижим/и имот/и, както и че при подписването на настоящето пълномощно е получила
напълно в брой или по банков път от пълномощника продажната цена, която са уговорили за
имотите, като няма каквито и да било претенции относно същите към упълномощеното
лице.
Не се спори, а и от представения нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижими имоти № 80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело № 427/27.12.2019 год. на нотариус Б. М. с
рег. № *** НК, с район на действие PC, гр.Мездра, се установи, че Ц. Т. Ц., като
пълномощник на В.В., легитимиращ се с пълномощното от 29.11.2019г., сключва сам със
себе си договор за дарение, с който В.В. му дарява собствената си 1/3 ид.ч. от процесните
недвижими имоти.
Безспорно е също, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижими имоти № 81, т.ІІІ, рег. № 3865, дело № 428/27.12.2019 год. на
нотариус Б. М. с рег. № *** НК, с район на действие PC, гр.Мездра, се установи, че Ц. Т. Ц.,
като пълномощник на Т. К. К., преупълномощен от Ц. В. В., легитимиращ се с пълномощни
от 29.11.2019г. и от 12.11.2019г., сключва сам със себе си договор за покупко-продажба, с
който Т.К. му продава собствената си 1/3 ид.ч. от процесните недвижими имоти за сумата
600.00 лв., която е изплатена на продавача, чрез пълномощника му, напълно в брой преди
подписване.
Установява се също така, от приложените към исковата молба и отговора разпечатки
от страница на сайт zem.bg и на регистър Булстат, че Ц. Т. Ц. е регистриран земеделски
производител, който изкупува, арендова и заменя замеделски земи в област Ловеч, купува и
арендова идеални части от неразделени и спорни земи и гори, безплатно съдейства и
подготвя документи, заплаща веднага и в брой или по банков път. От справки по лице в
8
служба по вписванията гр.Ловеч за периода 01.01.1992г. - 24.02.2020г. се установява, че Ц.Ц.
е страна-приобретател по множество сделки за покупко-продажба и дарение, както и страна
по договори за наем и аренда на земеделски земи в област Ловеч.
С отговора на исковата молба ответникът Ц.Ц. е представил три броя пълномощни, с
които е упълномощен от трети за спора лица с правата, идентични с тези с процесното
пълномощно от 29.11.2019г.
По делото е представено и пълномощно с нотариална заверка на подписа и на
съдържанието от 16.03.2017г. (л.51), с което ищцата В.В. е упълномощила дъщеря си С. С.
да извърши разпоредителни сделки - продаде, дари или замени собствената й идеална част
от недвижими имоти, описани в пълномощното, сред които и процесните земеделски земи.
За доказване на предшестващите сключване на сделките отношения между ищцата и
ответниците, както и относно правнорелевантния факт дали ответницата В.В. е продала на
ответника Ц.Ц. своите идеални части от недвижимите имоти или ги е дарила, по делото са
разпитани две групи свидетели – ангажираните от ищцата В.В. - С. С. и П. Й., и
ангажираните от ответника Ц.Ц. – С. Б., Ц. П. и Ц. В..
Свидетелката С. С. - дъщеря на ищцата, твърди, че майка й никога не е искала да
продава и е искала да придобие дяловете на лелите си. От показанията на свидетелката се
установява, че през лятото на 2019г. ищцата посетила ответницата В. в с.***, за да подпишат
заедно нов договор за аренда на нивите, тъй като преди това договорът бил подписван от
брат й, който починал. Предложила й била да извършат доброволна делба на имотите или да
изкупи техните дялове. Свидетелката твърди, че две седмици след тази среща, дъщерята на
ответницата В. - Ц. В., се обадила по телефона на майка й, за да я пита дали ще продава
своите идеални части. Ищцата й отговорила, че желае да изкупи дела на ответницата В..
Свидетелката е присъствала на този разговор. Предложение от ищцата за изкупуване дела на
ответницата К., която била в Испания, също било отправено, но тя отговорила, че е дала
пълномощно на дъщерята на ответницата В.. Свидетелката установи също, че на 27.11.2019
год. ответника Ц. се обадил на ищцата, представайки се за адвокат на Ц. В., и й предложил
да му направи пълномощно, за да разполага с нейните ниви. Свидетелката му казала, че няма
да продават, а дори искат да изкупят дела на останалите наследници. Свидетелката се
обадила на дъщерята на ответницата В. - Ц., която й казала, че нивите са продадени за 2 000
лв., от които 1400 лв. за В.В. и 400 лв. за Т.К.. Свидетелката твърди, че майка й е получавала
рента през 2015г. и че ответницата Т.К. е взимала рентата и не й е давала нейния дял.
Свидетелката П. Й. – приятелка на свидетелката С. С., установява с показанията си,
че е услужила на дъщерята на ищцата с колата си и е присъствала на разговор между нея и
братовчедка й Ц.. По телефона С. С. питала Ц. дали са продали нивите и последната й
отговорила, че са ги продали за 2000 лв. Питала я също дали Ц. е собственик на нивите. С.
С. казала на дъщерята на ответницата В., че била готова да им плати по-голяма сума.
Свидетелят С. Б., който живее на семейни начала с дъщерята на ответницата В. – Ц.,
установява с показанията си, че с Ц.Ц. се познават от около 10 години. Заедно с Ц. отишли
при него, за да го питат дали може да продадат земята. Свидетелят твърди, че след като
разбрала, че за земите се взима рента, но тя не е получавала нищо от нея, ответницата В.В.
казала, че тъй като не взема никаква рента от земите, е по-добре да ги даде и дарила земята
на Ц.Ц., затова че много й е помагал от 3-4 години. Свидетелят твърди също, че Ц.Ц. му е
давал пари, за да помага на В.В., но не е виждал да й дава лично пари и Ц. не е ходил лично
при Василка. Свидетелят установи също, че В.В. е болна и живее в немотия в с.*** и че
взима малка пенсия от около 160 лв.
От показанията на свидетеля Ц. П. - нотариус в гр.Ловеч, се установява, че преди
една година в кантората му дошли ответниците Ц.Ц. и В.В., както и свидетелите С. Б. и Ц.
В., за да удостовери подпис върху пълномощно. Пред свидетеля В.В. заявила, че иска да
9
дари идеалните си части от имоти в с.***. Пред него не са давани пари.
От показанията на свидетелката Ц. В. - дъщеря на ответницата В.В., се установява, че
майка й дарила наследствеите си земи на Ц., а леля й Т. й дала пълномощно, чрез което ги
продала. Свидетелката твърди, че 10 години майка й не е взимала рента от земите в с.*** и
че ищцата е получавала цялата рента на майка й, че леля й Т. й е дала пълномощно, тъй като
и без това не получавала нищо от тези земи. Твърди също, че в разговорите си със
свидетелката С. С. същата не я е питала каква сума е получила. Майка й познава ответника
Ц. от 5-6 години, той е идвал с нея и с мъжа, с който живее, при майка й в с.*** - карал ги с
колата си, купувал е лекарства и ядене, преди сделката много им помагал. Свидетелката
установи, че майка й взима пенсия 180 лв. и има високо кръвно и анемия, а сестра й, която
живее при нея, е безработна от много време и има две деца.
При съпоставянето на показанията на свидетелите, ангажирани от
ищцата, с тези, ангажирани от ответника Ц. Ц., се установява явно
противоречие относно правнорелевантния факт каква е била волята на
страните по договора за дарение на идеални части от недвижимите имоти. В
тази връзка при анализа на свидетелските показания настоящия състав отчита,
че свидетелките С. С. и Ц. В. са в близки родствени отношения със страните,
а свидетелят С. Б. живее на семейни начала с втората свидетелка, и с оглед
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, следва показанията
им да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК с оглед всички други данни по
делото.
По делото са дали обяснения по реда на чл.176 от ГПК и тримата ответници.
Ответницата В.В. отрича да се е срещала с ищцата и твърди, че същата не е искала да
купи имотите им, че не е получавала рента и че зет й /С. Б./ не е получавал пари по банков
път от арендатора в с.***. Ответницата поддържа, че не е прочела пълномощното, че
познава Ц.Ц. от 4 години и че той е идвал у тях много пъти, както и че не е получавала пари,
нито пък дъщеря й, която се е занимавала със земите.
В обясненията си ответникът Ц.Ц. отрича да е заплащал някакви суми, както и да е
предлагал на ищцата да изкупи идеалните й части. Твърди, че е дал само сумата 600 лв. за
дела на Т., че е ходил с Ц. при Василка и е носил разни неща и по-мек салам, както и че
Василка му е казала, че ще му подари имота, тъй като 10 години не е взимала нищо от него и
така и направила.
Ответницата Т.К. установява в обясненията си, че в края на 2019 год. била в Испания
при дъщерите си и докато била там С. С. й се обадила по телефона и поискала да си оттегли
пълномощното, но тя вече била решила. След като се върнала ищцата и дъщеря й ходили
при нея, но тя им заявила, че няма да оттегли пълномощното. Двете не са й предлагали да
сключи договор за аренда. От арендата на земите в с.*** е получила 320 лв. Пари не е
получавала; казала парите да останат за сестра й.
При преценка на обясненията на тримата ответници въззивния съд
съобразява, че обясненията на страната притежават доказателствена
стойност, само когато обективират неизгодни за страната фактически
обстоятелства /решение № 475/08.07.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г., III г.о. на
ВКС, решение № 386/14.07.2009 г. по гр.д. № 1713/2008 г. II г.о. на ВКС/ и
могат да бъдат използвани като доказателствено средство само срещу
страната, от която изхождат, но не и в нейна полза. В настоящия случай
10
обясненията и на тримата ответници не съдържат неизгодни за тях
фактически обстоятелства, поради което същите не могат да бъдат ценени
като доказателствено средство.
По делото от първоинстанционния съд са събирани и доказателства за
сключен договор за аренда на процесните земеделски земи и за изплащане на
рента на Т.К., В.В. и В.В., които въззивния състав счита за неотносими към
предмета на делото.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че пред първоинстанционния съд са
предявени в условията на евентуалност следните искове за прогласяване на
нищожност на процесния договор за дарение: 1/ по чл. 26, ал. 2, пр.5 ЗЗД –
поради неговата привидност при относителна симулация, прикриваща
съглашението на първите двама ответници да сключат договор за покупко-
продажба на идеални части от процесния имот и 2/ по чл. 26, ал. 1, пр.3 вр. с
чл. 226, ал.3 ЗЗД - поради противоречие на добрите нрави на мотива,
единствено поради което е направено дарението.
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е
установяването със сила на пресъдено нещо, че същата е засегната от
посочения в исковата молба порок (в случая пороци), обуславящ
несъществуването на правоотношение между страните по сделката, със
съдържание прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот.
Поради това, съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
тежестта да проведе главно и пълно доказване на релевирания недостатък на
сделката, обуславящ непораждане на правните й последици.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1
ЗЗД:
Искът за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и
искът за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен
предмет – първият - нищожността на явната сделка, а вторият - обвързващата
сила на прикритото съглашение /тоест - съотношението между привидната и
прикритата сделка/.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД обявява за нищожни
11
привидните договори. Симулативен е договорът, при който страните, които са
го сключили, не желаят да бъдат обвързани от него, не желаят правните
последици, чието настъпване законът предвижда със сключването му. При
привидните договори намерение за обвързване от явната сделка няма, но и
двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното
намерение може да е страните въобще да не се обвържат (абсолютна
симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна
симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се
създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не
до страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И
в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако
някоя от страните по делото твърди, че има прикрито съглашение (какъвто е и
настоящият случай), тя може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД),
тъй като за разлика от привидната сделка, относно дисимулираната сделка
страните желаят последната да прояви своето правно действие. В тежест на
страната, която претендира разкриване на симулацията, е да установи чрез
главно и пълно доказване елементите от фактическия състав на симулацията.
В настоящия процес в тежест на ищцата е, чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи,
че процесната безвъзмездна транслативна сделка - дарение, е симулативна,
т.е. че страните са се съгласили да бъдат обвързани по начин, различен от
посочения в сключения договор за дарение - да се разкрият действителните
отношения между страните в конкретния момент и конкретно по повод това
съглашение, че у съда да не остане съмнение, че се касае за възмездна, а не за
безвъзмездна сделка.
В отношенията между страните привидността на договора, сключен в
писмена форма, не може да се доказва свободно със свидетелски показания.
Когато обаче едно трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, предл. последно
ГПК предяви иск за разкриване на симулативност на сделка, засягаща правата
му на съсобственик, по отношение на него, като неучастващ в договора, не
намират приложение ограниченията в доказателствените средства,
предвидени в чл. 164 и чл. 165 ГПК. В тази хипотеза и по отношение на тази
категория лица /какъвто е настоящия случай и каквато е ищцата/
привидността на разпореждането може да се разкрива с всички
доказателствени средства и без наличие на обратно писмо или начало на
12
писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК.
В случая ищцата сочи т.3 от пълномощното от 29.11.2019г., в която
упълномощителката В.В. е декларирала, че при подписване на пълномощното
е получила напълно в брой или по банков път от пълномощника продажната
цена, която са уговорили за имотите, като начало на писмено доказателство,
установяващо предварително заплащане на продажна цена и действителното
съдържание на сделката, изповядана с НА № 80/27.12.2019г. на нотариус Б.
М..
Въззивният състав намира, че декларираното в пълномощното не може
да обоснове правен извод за наличие на различна воля на страните от тази,
обективирана в нотариалния акт. Необоснован е извода на съда, че изразеното
в пълномощното, че ответницата В.В. е получила от пълномощника
уговорената цена за имотите, говори за това, че всъщност нейното намерение
е било да продаде имотите, а не да ги дари, както и извода, че при
подписването на пълномощното В.В. е получила стойността - като продажна
цена на цялата притежавана от нея ид. част от имотите, което е писмено
доказателство за вероятността сделката да е привидна. От пълномощното от
29.11.2019г. е видно, че ответницата В.В. е упълномощила ответника Ц.Ц. с
правата да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с
подготовката и разпореждане възмездно или безвъзмездно, включително и
чрез дарение, със съ/собствения/ите й/ни идеални части от
/съ/наследствения/те поземлен/и/ имот/и. Касае се за бланково пълномощно,
даващо права на упълномощения да извършва от името на упълномощителя
както възмездни, така и безвъзмездни сделки, от съдържанието на което не
може да се направи категоричен извод, че волята на упълномощителката е
била упълномощения Ц.Ц. конкретно да сключи договор за продажба на
имотите срещу определена цена, нито пък размера на продажната цена, още
по малко извод, че още при подписване на пълномощното В.В. е получила
определена сума, представляваща продажната цена на имотите. Така че за
обща воля у двамата ответници за симулативност на договора за дарение,
установена с това пълномощно, не може да става дума. Дори и да се приеме,
че пълномощното е индиция относно същинската воля на страните по
договора, то това не е достатъчно, тъй като индициите са предмет на косвено
доказване, а симулацията следва да бъде установена напълно.
13
Показанията на разпитаните по делото свидетелки С. С. и П. Й. не подкрепят извода
за симулация. На първо място следва да се отчете обстоятелството, че първата от тях е
дъщеря на ищцата, поради което е заинтересована от изхода на спора в полза на майка й,
поради което показанията й следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни
по делото, съгласно чл.172 ГПК. Относно достоверността на показанията на тази свидетелка
следва да се отчете явното противоречие между твърденията й, че майка й никога не е
искала да продава земите, с изразената от майка й воля в пълномощното от 16.03.2017г.
(л.51), с което е упълномощила свидетелката да извърши разпоредителни сделки - продаде,
дари или замени собствената й идеална част от процесните земеделски земи. Показанията на
тази свидетелка относно правнорелевантния факт за продажбата на нивите за 2 000 лв.,
което тя научила в телефонен разговор с дъщерята на ответницата В. - Ц. В., се опровергават
от показанията на последната, която също е разпитана като свидетел, и която твърди, че в
телефонните им разговори С. С. не я е питала каква сума е получила и че майка й е дарила
земите на Ц.Ц.. Показанията на другата свидетелка - П. Й. са лаконични и опосредени, а не
преки - същата твърди, че е присъствала на разговор между С. С. и братовчедка й Ц. В., в
който първата питала братовчедка си дали са продали нивите и последната й отговорила, че
са ги продали за 2000 лв., но този разговор се е провел по телефона и не е става ясно как
точно тази свидетелката е възприела казаното от Ц. В., поради което съда не би могъл да
основе фактическите си констатации на нейните показания. Показанията на двете
свидетелки в частта, касаеща продажбата на нивите за 2 000 лв., не намират подкрепа в
други доказателствени средства /гласни или писмени/, събрани по делото и дори се оборват
от показанията на свидетелите С. Б., Ц. П. и Ц. В., които твърдят, че намерението на
ответницата В.В. е било именно да дари своята идеална част от имотите си на Ц.Ц. и че е
дарила същата.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че пълномощното на В.В.
от 29.11.2019г. и показанията на свидетелките С. С. и П. Й. в своята
съвкупност не могат да установят безспорно и категорично, пряко и пълно,
каквото трябва да бъде доказването, че е извършено плащане по процесния
договор за дарение. За да се разкрие симулативността на дарението чрез
отричане на безвъзмездния му характер и то да придобие характеристиките на
продажба, е необходимо да бъде отнесено недвусмислено някакво фактическо
плащане на сума от Ц.Ц. на В.В., към цел за овъзмездяване срещу привидно
дарената 1/3 ид. ч. от имотите. Щом вътрешните субективни преживявания
/намеренията на страните да сключат договор за продажба/ не могат
обективно да бъдат доказани, на доказване подлежи реално извършена
насрещна престация, каквато обаче не е установена от страната, носеща
доказателствената тежест относно този изгоден за нея факт.
Поначало няма пречка подлежащите на доказване в процеса главни
факти да се установят и с косвени доказателства, но последните следва да са
такива, че да не оставят никакво съмнение за друг извод. В случая
ангажираните от ищцата доказателства не удовлетворяват горното изискване.
В тази връзка представените от ищцата справки от Агенцията по вписванията,
14
от които е видно, че ответникът Ц.Ц. е придобивал право на собственост
върху недвижими имоти и чрез договори за дарение сами по себе си не биха
могли да обосноват извод за привидност на процесния договор за дарение,
доколкото предмет на изследване е единствено волята на страните по тях.
От друга страна, при насрещното, непълно доказване от страна на ответниците, от
ангажираните от ответника Ц.Ц. гласни доказателствени средства се установява наличието
на причина за надаряването му от ответницата В.В. с нейната идеална част от имотите.
Свидетелите С. Б. и Ц. В. съсредоточват показанията си върху обстоятелството, че
ответницата В.В. не е имала никаква изгода от процесните земеделски земи /не е получавала
рента от използването им/ и върху помощта, оказана й от ответника Ц.Ц. преди датата на
двете сделки. Същите установяват, че В.В. не е получавала никаква рента от земите, което я
мотивирало да ги подари на Ц.Ц., затова че много й е помагал последните няколко години с
пари и като й купувал лекарства и храна. За дарствените намерения на ответницата В.В. при
удостоверяване на подписа й върху пълномощното от 29.11.2019г. свидетелства и Ц. П. -
нотариус в гр.Ловеч, който е удостоверил подписа върху документа и съдържанието му.
Този състав не намира причини да дискредитира показанията на
свидетелката Ц. В., само защото е дъщеря на В.В., и тези на свидетеля С. Б.,
само защото живее на семейни начала със свидетелката. Обратното, именно
тези обстоятелства дават пряк и непосредствен поглед на свидетелите върху
събитията и доколкото техните показания се подкрепят и от показанията на
свидетеля Ц. П., въззивният съд счита, че посочените по-горе факти са
доказани предвид и липсата на доказателства, които да ги опровергават или
да ги поставят под съмнение.
Анализът на ангажираните от ответника Ц.Ц. гласни доказателства,
чрез показанията на свидетелите С. Б. и Ц. В., обсъдени във връзка с
материализираните в нотариалния акт изявления на страните по сделката,
обосновава извода за недоказаност на твърдението, че волята на страните по
договора за дарение е била различна от заявената в нотариалния акт.
Напротив - при наличието на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС и
намерението на ответниците Ц.Ц. и Т.К. впоследствие да сключат договор за
покупко-продажба на идеалните части на последната, съдът приема, че целта
на двамата ответници е била именно безвъзмездно прехвърляне с процесната
сделка на идеалните части на дарителя, което да направи възможно
впоследствие възмездното отчуждаване в полза на надарения на идеалните
части на Т.К. от съсобствения имот.
Следователно недействителността на дарението не може да се извлече
недвусмислено и от тази доказателствена съвкупност, обратното – тя служи за
обосноваване на мотив за нето, доколкото такъв обичайно съществува в
15
психиката на човека.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че симулативността на
договора за дарение не е успешно доказана, поради което същият не е
нищожен като привиден.
Не се установява и наличие на прикрито съглашение което да носи
характеристиката на договор за продажба, който договор да е валиден и по
отношение на него да следва да се приложат правилата на прикритото
съглашение - чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се
установява атакуваната сделка да е извършена при заплащане на определена
цена от ответника Ц.Ц., поради което не може да се прогласи и
действителността на прикрит с нея договор за продажба.
В обобщение исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на договора за дарение по нот. акт № 80, том
III, рег. № 3864, дело № 427 от 27.12.2019 г. на нотариус с рег. № *** в НК и
район на действие Районен съд, град Мездра, като привиден и прикриващ
действителен договор за продажба на прехвърлените идеални части от имоти
и обявяване за валидна на прикритата сделка – покупко-продажба на
описаните в акта имоти, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.3 вр. с чл. 226, ал.3 ЗЗД - за
обявяване за нищожен на договора за дарение поради противоречие на
добрите нрави на мотива, единствено поради което е направено дарението:
Тъй като посоченият от ищцата главен иск за нищожност на договора за
дарение като привиден и прикриващ действителен договор за продажба е
отхвърлен като неоснователен, съдът дължи произнасяне и по евентуалния
иск.
Според чл. 226, ал. 3 от ЗЗД дарението е нищожно, когато то или
мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или
на добрите нрави. При договора за дарение основанието е свързано с неговия
мотив (т. е. с разнообразните съображения на едно лице да достигне до
решението да надари), който мотив според чл. 226, ал. 3 от ЗЗД не следва да е
противен на закона или да противоречи на добрите нрави.
С оглед приетото по горе, по делото не се установява нито че
дарението, нито че мотивът, поради който то е направено, са противни на
16
закона или на добрите нрави. Настоящият състав приема, че в случая нормата
на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД е спазена, тъй като събраните доказателства не
установяват дарението да е извършено с оглед постигането на цел, която
противоречи на закона или на морала.
Няма пречка чрез извършване на сделки, включително безвъзмездни,
страните да уредят имуществените си отношения, като в правната доктрина
се застъпва становището, че мотивът при договора за дарение може да бъде
"незаинтересован", но може да бъде и "възнаградителен". Мотивът в този
случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и
морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно
основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е сключена с мотиви,
противни на закона или на добрите нрави, следва да докаже тези мотиви, като
презумпцията, установена в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД обръща доказателствената
тежест.
В настоящия случай, като основание за противоречие на мотива, поради
който е направен дарствения акт, с добрите нрави ищцата сочи
обстоятелството, че договора за дарение е сключен непосредствено преди
продажбата между ответниците К. и Ц. с цел да се предотврати възможността
на ищцата да изкупи дял от сънаследствените имоти.
Фактът на сключване на двете последователни сделки – за дарение и
покупко-продажба /нотариалните актове са с поредни номера/, в един и същ
ден при един и същ нотариус, не може да обоснове еднозначен извод за
противоречие на мотива, поради който е направено дарението, на добрите
нрави. Страните по двата договора, сключени последователно на една и съща
дата, не са имали намерение да прикриват своята цел или някакво
съглашение, а чрез поредица от юридически действия да реализират една
кауза, която не е несъвместима със закона и с добрите нрави. Избраните от
тях правни средства не обосновават извод, че мотивът на предхождащото
покупко-продажбата дарение е противен на закона или на добрите нрави.
Следва да се посочи изрично, че конструкцията, ползвана от ответниците не е
недопустима, а е в пълно съответствие с приетото с ТР № 5 от 28.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК, че "когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена
17
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя
да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ
ЗЗД”. Ответниците са се ползвали от регламентирано и гарантирано им от
закона субективно право и това поведение не може да се квалифицира като
неправомерно или неморално.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото ищцата не проведе
успешно пълно доказване на твърдението си, че дарственият акт е укорим
като несъвместим с добрите нрави. Тъй като в случая не е доказано, че
мотивът за извършване на дарението е единствено с цел да се увредят
интересите на ищцата, настоящата въззивна инстанция приема, че договорът
за дарение не накърнява установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с правно основание
чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността
на процесния договор за дарение, като накърняващ добрите нрави, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:
Съдът е сезиран с два кумулативно съединени конститутивни иска с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС - за изкупуване на притежаваната от
ответницата В.В. 1/3 ид. ч. от съсобствените седем поземлени имоти и за
изкупуване на притежаваната от ответницата Т.К. 1/3 ид. ч. от същите имоти,
които са били продадени на ответника Ц.Ц. с договора за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 81, т.ІІІ, рег. № 3865, дело № 428/ 2019 год. на
нотариус Б. М. с район на действие РС-Мездра.
Правото на изкупване по чл. 33, ал. 2 ЗС е от категорията на
преобразуващите субективни права, защото предоставя възможност
съсобственика–изкупвач едностранно да предизвика правна промяна в
правната сфера на съсобственика–продавач. Това право възниква при
наличието на следните предпоставки: наличие на съсобственост върху
недвижимия имот; идеалната част на някой от съсобствениците да е
прехвърлена с действителен договор за покупко-продажба в полза на трето
лице, което не е съсобственик; другите съсобственици да не са поканени да
изкупят частта на продавача, да са поканени при привидни условия или да е
представена неистинска декларация пред нотариуса от съсобственика–
18
продавач, че никой от останалите съсобственици не е приел неговото
предложение. Законодателят предвижда двумесечен преклузивен срок за
предявяване на този иск.
С оглед на приетото по делото, че договорът за дарение на идеална част
от недвижими имоти, сключен на 27.12.2019 г., обективиран в нотариален акт
№ 80, том ІІІ, дело № 427/2019 г. на нотариус Б. М. с рег. № *** на НК и
район на действие – районен съд - Мездра, е валиден и е произвел вещно-
правния си ефект, то ответникът Ц.Ц. е станал съсобственик на процесните
недвижими имоти именно по силата на този договор. След като
прехвърлянето на собствеността не е станало чрез покупко-продажба, то за
дарителката съсобственица В.В. не е съществувало задължението по чл.33,
ал.1 ЗС да предложи собствената си идеална част от процесните недвижими
имоти за изкупуване на другите съсобственици. Съсобственик може да
предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само
ако прехвърлянето на собствеността е станало с договор за покупко-
продажба. Правото на изкупуване, според чл. 33, ал. 2 от ЗС, може да
възникне само ако сделката, с която се прехвърля идеална част на някой от
съсобствениците, е покупко-продажба и не касае останалите видове сделки.
Следователно, право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС за ищцата не е
възникнало, поради което иск на това основание не може да бъде уважен.
След като по силата на договора за дарение ответникът Ц.Ц. е бил
съсобственик на процесните недвижими имоти към момента на извършване
на разпореждането с договора за покупко-продажба на идеални части от
недвижими имоти, сключен на 27.12.2019 г., отразен в нотариален акт № 81,
том ІІІ, рег. № 3865, дело № 428/2019 г. на нотариус Б. М. с рег. № *** на НК
и район на действие – районен съд - Мездра, то за продавачката
съсобственица Т.К. не е съществувало задължението да предложи
собствената си идеална част от процесните недвижими имоти за изкупуване
на другите съсобственици. Съсобственик може да предяви искане за
изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само ако
приобретателят е външно неучастващо в съсобствеността лице. Кръгът на
купувачите според чл. 33, ал. 2 от ЗС е ограничен само до т. нар. "трети лица"
и не са отнася до останалите съсобственици. Следователно, право на
изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС за ищцата не е възникнало, поради което иск
на това основание не може да бъде уважен.
19
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове по чл. 33, ал. 2 от ЗС са недоказани и неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С оглед на изложените съображения и поради несъвпадане на приетите
от двете инстанции изводи по съществото на спора, въззивният съд намира,
че въззивната жалба е основателна и следва да се уважи, а обжалваното
първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да
се отмени изцяло, включително и в частта относно разноските, като
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде
постановено ново решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искови претенции.
С оглед изхода на процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във
връзка с чл. 273 от ГПК, отговорността за разноски за двете инстанции следва
да бъде възложена на ищцата - въззиваем, която следва да понесе своите
както са направени и заплати на ответника Ц.Ц. сумата 630 лв. за
първоинстанционното и 550 лв. за въззивното производство, съгласно
представените списъци по чл.80 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Необжалваемостта следва да се
преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове.
Цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната
оценка на всеки един от прехвърлените имоти, респ. претендирани за
изкупуване /в този смисъл определение № 201/25.05.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1806/2016 г., III г. о. /. В настоящия случай цената на всеки един от
обективно съединените искове поотделно се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4 от
ГПК, съответно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК и същата, съгласно представените
удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, не надхвърля прага
за допустимост на касационно обжалване от 5000 лв. /приемайки, че делото е
гражданско/, като не е налице и никое от изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
20
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 260152/20.08.2021 г.
по гр. д. № 227/2020 г. на Районен съд Мездра и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. В., ЕГН **********, от с.***,
общ.Червен бряг, против Ц. Т. Ц., ЕГН ********** от гр.Ловеч и В. К. В.,
ЕГН ********** от с.***, общ.Роман, иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр.5 ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за дарение на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижими имоти № 80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело № 427/27.12.2019 год. на
нотариус Б. М. с рег. № *** НК, с район на действие PC, гр.Мездра, по силата
на който В. К. В., чрез пълномощника си Ц. Т. Ц. дарява на Ц. Т. Ц.
собствената си 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“
от 7.689 дка, IV категория, имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 78135.27.9 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка,
девета категория, имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.10.79 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м.,
с предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма категория, имот № 033002
ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.33.2 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж.
бърдо“ от 1.292 дка, десета категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 78135.1.199 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията - земеделска
и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка,
десета категория, имот № 001078 ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.78 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с
21
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета категория, имот №
001182 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.182 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м.
“Керимица“ от 0.900 дка, четвърта категория имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 06598.9.47 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: нива, като привиден и прикриващ договор за
продажба; иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
действителността на договор за покупко-продажба, по силата на който В. К.
В., чрез пълномощника си Ц. Т. Ц. продава на Ц. Т. Ц. собствената си 1/3 ид.ч.
от същите недвижими имоти; както и предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.3 вр. с чл. 226, ал.3 ЗЗД
за обявяване нищожността на Договор за дарение на недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижими
имоти № 80, т.ІІІ, рег. № 3864, дело № 427/27.12.2019 год. на нотариус Б. М. с
рег. № *** НК, с район на действие PC, гр.Мездра, поради противоречие на
добрите нрави на мотива, единствено поради което е направено дарението,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В., ЕГН ********** от с.***,
общ.Червен бряг, против Ц. Т. Ц., ЕГН ********** от гр.Ловеч и В. К. В.,
ЕГН ********** от с.***, общ.Роман конститутивен иск с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС за признаване правото на изкупуване на 1/3 ид. ч. от
следните недвижими имоти: Нива в м. “Косовец“ от 7.689 дка, IV категория,
имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в землището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.27.9 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка, девета категория, имот №
001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем
представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.10.79 в землището на
с.***, общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м., с
22
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма категория, имот № 033002
ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.33.2 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж.
бърдо“ от 1.292 дка, десета категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 78135.1.199 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията - земеделска
и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка,
десета категория, имот № 001078 ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.78 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета категория, имот №
001182 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.182 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м.
“Керимица“ от 0.900 дка, четвърта категория имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 06598.9.47 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: нива, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В., ЕГН ********** от с.***,
общ.Червен бряг, против Ц. Т. Ц., ЕГН ********** от гр.Ловеч и Т. К. К.,
ЕГН ********** от гр.Койнаре, конститутивен иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС за признаване правото на изкупуване на 1/3 ид. ч. от поземлените
имоти, предмет на договор за покупко-продажба на идеални части от
недвижими имоти, сключен на 27.12.2019 г., отразен в нотариален акт № 81,
том ІІІ, рег. № 3865, дело № 428/2019 г. на нотариус Б. М. с рег. № *** на НК
и район на действие – районен съд - Мездра, а именно: Нива в м. “Косовец“
от 7.689 дка, IV категория, имот № 027009, ЕКАТТЕ 78135, находяща се в
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
23
идентификатор № 78135.27.9 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Косовец“ с площ 7 698 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Радина кория“ от 5.536 дка,
девета категория, имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.10.79 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Радина кория“ с площ 5 535 кв.м.,
с предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
нива; Нива в м. “Барите“ от 3.701 дка, седма категория, имот № 033002
ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.33.2 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Барите“ с площ 3 701 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: нива; Нива в м. “Ж.
бърдо“ от 1.292 дка, десета категория имот № 001199, ЕКАТТЕ 78135
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 78135.1.199 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Ж. бърдо“ с площ 1 292 кв.м., с предназначение на територията - земеделска
и начин на трайно ползване: нива; Ливада в м. “Мал. кория“ от 0.912 дка,
десета категория, имот № 001078 ЕКАТТЕ 78135, земището на с.***, който
понастоящем представлява Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.78 в
землището на с.***, общ.Мездра, местност „Мал. кория“ с площ 912 кв.м., с
предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване:
ливада; Ливада в м. “Ж. бърдо“ от 0.765 дка, десета категория, имот №
001182 ЕКАТТЕ 78135, землището на с.***, който понастоящем представлява
Поземлен имот с идентификатор № 78135.1.182 в землището на с.***,
общ.Мездра, местност „Ж. бърдо“ с площ 765 кв.м., с предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване: ливада; Нива в м.
“Керимица“ от 0.900 дка, четвърта категория имот № 009047, ЕКАТТЕ 06598
землището на с.***, който понастоящем представлява Поземлен имот с
идентификатор № 06598.9.47 в землището на с.***, общ.Мездра, местност
„Керимица“ с площ 900 кв.м., с предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: нива, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН ********** от с.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.
Т. Ц., ЕГН ********** от гр.***, направените разноски по делото в размер
630 лв. за първоинстанционното и 550 лв. за въззивното производство.
24
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25