№ 518
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503710 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 277712/02.11.2020 г., депозирана от
„Мегапорт М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Нови Искър, ж. к. „Враждебна“, ул. „Япаджа“ № 46Ф, срещу Решение №
260583/08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 7365 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 47
съдебен състав, с което въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) е
ОСЪДЕН да заплати на Н. А. Н. с ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 113,
вх. 7, ет. 7, ап. 126, сумата от 1 632.78 лева /хиляда шестстотин тридесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на
трудовата му книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 226, ал. 2 от КТ.
Въззивникът намира атакуваното съдебно решение за незаконосъобразно и
неправилно. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е бил
"принуждаван" да подава едномесечно предизвестие за напускане, а напротив, в подадената
лично от него молба е посочено, че същата следва да се счита за молба по смисъла на чл. 326
от КТ с едномесечно предизвестие, което той не е спазил, също видно от доказателствата по
делото. Намира, че съдът неоснователно не се е произнесъл по възражението за прихващане
на основание неспазване на предизвестие от страна на ищеца.
Твърди, че ищецът умишлено и целенасочено е саботирал прекратяването на
трудовото му правоотношение по законосъобразен път, от което си поведение извлича
1
противоправни дивиденти. Твърди, че съдът не е разгледал обективно и безпристрастно
всички събрани по делото доказателства, не е отчел направените възражения от страна на
ответника и е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, като е уважил
неоснователна и недоказана искова молба.
Предвид това, въззивникът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
претендира и сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от процесуалния
представител на въззиваемия, в който последният моли обжалваното съдебно решение
да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано. Сочи, че
конкретният случай се касае за производство по чл. 266, ал. 2 от КТ, като в хода на
първоинстанционното производство се е установило наличието на трудово правоотношение,
отправено писмено едномесечно предизвестие на 13.06.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, както и нарушение на трудовото законодателство от
страна на работодателя. Намира, че по делото се е доказало незаконното задържане на
трудовата книжка на въззиваемия от страна на „МЕГАПОРТ М“ ООД, както и периодът на
задържане и размерът на дължимото обезщетение. Оспорва всички твърдения изложени във
въззивната жалба, като намира същите за неаргументирани.
Предвид изложеното счита, че въззивната жалба е неоснователна, като моли за
решение в този смисъл. Претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв и от самия въззиваем, в
който същият сочи, че намира въззивната жалба за неоснователна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез
изрична молба от процесуалния си представител адвокат Н., поддържа въззивната жалба,
като моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Д., поддържа
отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на постановеното
първоинстанционно производство, като прави възражение за прекомерност на разноските на
въззивната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр.д. № 7365/2019г. по описа на РС Варна е образувано по искова
молба от Н.Н. срещу „Мегапорт М“ ООД, с която ищецът иска ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата му книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Впоследствие, в законоустановения срок размерът на исковата претенция е увеличен до 1
632,78, по реда на чл. 214 от ГПК. Ищецът Н. твърди, че е полагал труд по трудово
правоотношение в ответното дружество „Мегапорт М“ ООД за периода от 30.04.2018 г. до
13.07.2018 г. въз основа на трудов договор, сключен на 27.04.2018 г., при уговорено брутно
трудово възнаграждение в размер на 600 лева. Посочва, че на 13.06.2018 г. отправил до
работодателя едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поддържа, че за периода от прекратяването на трудовия договор на
13.07.2018 г. до 03.10.2018 г. ответното дружество е задържало нерегламентирано трудовата
му книжка.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се изразява
2
становище за неоснователност на иска. Ответникът сочи, че ищецът е подал едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, което не е спазил. Излага,
че след като Н.Н. не се е явил на работа без уважителна причина, документите му, ведно с
трудовата книжа, били обработени и подготвени за връчване. Въпреки отправените
многократни покани към ищеца, както по телефона, така и в лични разговори, той не се
явил, за да получи документите. Последното принудило работодателя да изпрати на Н.
писмена покана по пощата, получена на 03.10.2018 г., но той отново не се явил, за да получи
трудовата си книжка.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Видно от представения по делото Трудов договор с № 061 от 27.04.2018г., между
страните по делото е възникнало трудово правоотношение, съгласно което Н.Н. е приел да
изпълнява в „Мегапорт М“ ООД длъжността „Общ работник“, при договорено месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
От Молба от 13.06.2018г. (лист 32 от делото) е видно, че на основание чл. 325, ал. 1
от КТ, Н.Н. е поискал да прекрати трудовото си правоотоношение с работодателя
„Мегапорт М“ ООД. В същата молба е посочено, че в случай, че не бъде постигнато взаимно
съгласие за прекратяване на ТПО, то Н. заявява молбата да бъде приета като едномесечно
предизвестие по смисъла на чл. 326 от КТ.
Видно от отбелязване върху самата молба /ръкописна резолюция на работодателя/,
работодателят е приел така посочената молба като едномесечно предизвестие.
От товарителница № 6 102 427 767 6- 004 004 162 04 1 2 (на лист 35 от делото) е
видно, че на 03.10.2018г. работодателят „Мегапорт М“ ООД е изпратил покана до Н.Н., в
която работодателят е поканил последния да се яви в офиса на дружеството, за да получи
трудовата си книжка, която е надлежно оформена и подписана.
По делото е допусната и приета Съдебно-счетоводна експертиза. В заключението по
същата вещото лице сочи, че размерът на дължимото обезщетение по реда на чл. 226, ал. 2
от КТ възлиза на 1 632,78 лв., като се съобрази процесния период - 13.07.2018 г. до
03.10.2018 г., както и брутното трудово възнаграждение на работника – 600 лв.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
3
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ, съгласно който
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Съобразно правилата за
разпределяне на доказателствена тежест в процеса, ищецът е следвало да докаже, че между
него и ответника е било налице трудово правоотношение, както и че същото е прекратено,
считано от твърдяната от него дата. Ищецът е следвало да докаже и размерът на брутното си
трудово възнаграждение. Ответникът „Мегапорт М“ ООД е следвало да установи по
несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, че е предприел необходимите
действия по оформяне на трудовата книжка на ищеца, както и незабавното връщане на
датата, на която е прекратен трудовия договор между страните.
Като безспорно по делото е отделено, че страните са били обвързани от надлежно и
валидно възникнало трудово правоотношение; че ищецът е предал на ответника трудовата
си книжка; че на 13.06.2018 г. ищецът е отправил едномесечно писмено предизвестие до
ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид горното, съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено с изтичане срока на едномесечното предизвестие, респективно на 13.07.2018 г. В
този момент е настъпила и изискуемостта на задължението на дружеството работодател да
оформи и върне трудовата книжка на ищеца, съгласно нормата на чл. 350, ал. 1 от КТ.
Настъпването на това задължение на работодателя се извежда и от разрешението, дадено в
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС, съгласно което „Когато трудовата
книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в
забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.“
Видно от представения по делото Трудов договор с № 061 от 27.04.2018г., брутното
трудово възнаграждение на Н.Н. възлиза на сумата от 600 лв. Същото обстоятелство се
установява и от приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Заключението
на вещото лице напълно съответства на събраните по делото писмени доказателства, като
същевременно отговоря пълно и ясно на поставената задача.
От отговора на исковата молба, както и от твърденията във въззивната жалба, се
установява, че работодателят не спори, че не е върнал трудовата книжка на работника на
датата на прекратяване на трудовото правоотношение между тях, като сочи, че това се
дължи на умишлено и целенасочено поведение на ищеца. При така изложените твърдения
от страна на въззивното дружество, представляващи признание на неблагоприятен за
страната факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, съдът намира, че действително задължението
на работодателя да оформи надлежно трудовата книжка на служителя и да му я предаде
незабавно след прекратяване на ТПО между тях, не е било изпълнено навреме и в
съответствие с изискванията на закона.
По делото не се е установило твърдяното от „Мегапорт М“ ООД поведение от страна
на работника Н., а именно че последният умишлено не се е явявал да получи трудовата си
книжка, с цел да извлече благоприятни за себе си последици. Поради това, настоящият
4
съдебен състав не може да приеме, че работодателят се е освободил от задължението си по
чл. 350, ал. 1 от КТ. За да се освободи от това си задължение, дружеството е разполагало с
възможността да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която когато трудовата книжка не бъде получена от работника или
служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи
лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице
само ако за това има писмено съгласие.
Именно тези действия са били предприети от „Мегапорт М“ ООД, но видно от
приетите по делото доказателства, покана в горния смисъл е изпратена едва на 03.10.2018г.,
когато същата е изпратена чрез куриерска пратка с товарителница № 6 102 427 767 6- 004
004 162 04 1 2.
При това положение съдът намира, че работодателят се е освободил от задължението
си да предаде трудовата книжка на служителя си и е преустановил неправомерното си
поведение, изразяващо се в незаконно задържане на трудовата книжка на Н., считано от
03.10.2018г.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът не се е произнесъл по
възражението за прихващане на основание неспазване на предизвестие от страна на ищеца.
Първоинстанционният съд не е разгледал възражението, като изрично в постановеното по
делото решение е посочил, че същото е релевирано едва с писмените бележки по делото
(след даване ход по същество), поради което е преклудирано. Настоящият състав на съда
споделя напълно становището на РС Варна, тъй като видно от документите по делото,
ответното дружество е инвокирало възражението си в писмената защита, депозирана по
делото на 02.10.2020г. Поради това и съобразно нормата на чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 от
ГПК, възражението за прихващане, направено след изтичане на срока за отговор на исковата
молба, е преклудирано и като такова не следва да бъде прието и разгледано от съда.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения иск за обезщетение
по реда на чл. 226, ал. 2 от КТ за доказан по своето основание и размер, поради което и
същият следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Доколкото на въззиваемия Н. е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП,
съгласно нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, адвокатско възнаграждение следва да се присъди в
полза на Националното бюро за правна помощ, след като бюрото заплати същото на
назначения процесуален представител. Тъй като към настоящия момент от страна на НБПП
няма представени доказателства за заплащане на възнаграждението на адвокат Д., то съдът
не следва да присъди разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260583/08.10.2020 г., постановено по гр. д. №
7365 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 47 съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6