РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Благоевград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210101865 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. И.
Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.", чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за
призоваване: гр. Б, ул. "А" , ет. , ап. против: „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141,
представлявано от А.М..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:
- Да се признае уволнението, обективирано в Заповед № 3 - 00973/10.05.2021г., издадена
от управителя на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, за незаконно и да се отмени.
- да се възстанови ищецът на работата, заемана преди уволнението - „охранител, патрулен
автомобил” с код по НКП 54141007, при „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД.
- да се осъди „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, да заплати на Н. И. Ч., сума в размер на 1527.50
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 21.05.2021г. до
31.07.2021г. включително, ведно със законната лихва от предявяване на иска да
окончателното плащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че по силата на сключен трудов договор се е
намирал в трудови правоотношения с търговското дружество „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД,
като е заемал длъжността „о., п. а.” с код по НКП 54141007. Сочи се, че трудовия му договор
е бил сключен на 04.11.2020г. на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ,
със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. При сключване на трудовия
договор страните се договорили, че основното месечно възнаграждение на ищеца ще бъде в
размер на 610.00 лева, което възнаграждение от 01.01.2021г. е изменено на 650.00 лева.
Твърди се, че на 05.11.2020г. е започнал да изпълнява трудовите си задължения, като е
осъществявал охранителна дейност на територията на град Благоевград, съгласно утвърден
график. По време на съществуване на трудовото му правоотношение съвестно е изпълнявал
трудовите си задължения, съгласно изискванията на работодателя му и през този период от
време срещу него не са образувани дисциплинарни производства.
Поддържа се в исковата молба, че на 21.05.2021г. ищецът бил извикан в офиса на
работодателя му, находящ се в гр. Благоевград и служителка от офиси му връчила заповед
1
№ 3 - 00973/10.05.2021г. въз основа на която е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 10.05.2021г.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Поддържа
се, че ищецът е започнал да изпълнява трудовите си задължения на 05.11.2020г. поради
което изпитателният срок би изтекъл на 05.05.2021г., в случай, че не е използвал отпуск,
доколкото нормата на чл. 70, ал. 4 КТ посочва, че в срока за изпитването не се включва
времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по
други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Твърди
се, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от
04.12.2020г. до 13.12.2020г., поради което изпитателният срок изтича на 15.05.2021г.
Поддържа се, че за да е извършено законно уволнението по чл. 71 КТ, следва трудовото
правоотношение да е било прекратено в срок до 15.05.2021 г., като в противен случай, на
основание чл. 71, ал. 2 КТ договорът се смята за окончателно сключен. Съгласно чл. 335, ал.
1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с
предизвестие / чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на
предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие / чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ - от
момента на получаване на писменото изявление за това от работника. Независимо обаче от
начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото
изявление на работодателя трябва да достигне до работника. Изявлението на страната по
договора поражда действие с достигането си до адресата, т. е. съобразно общите правила на
ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на
трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска
услуга — чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено
надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя;
редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в
чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния
закон — чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
В конкретния случай се твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена лично на ищеца на 21.05.2021г., след като е изтекъл 6 месечният
изпитател срок.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В конкретния случай в следствие на прекратяване на трудовото му правоотношение се
твърди, че ищецът е останал без работа за периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г.
включително, в следствие на което следва да му бъде заплатено обезщетение при незаконно
уволнение за периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г. включително.
С разпореждане № 496/30.07.2021 г. след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.131 от ГПК
съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на
ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 11.08.2021 г.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 13.09.2021 г. /със запазено пощенско клеймо от 10.09.2021г.
е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника.
В същия се изразява становище, че предявените искове са недопустими, неоснователни и
недоказани, като са изложени съображения относно законността на извършеното уволнение.
При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане със заплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Претендира се присъждане на разноски.
2
В писмения си отговор ответникът оспорвам изцяло предявените искове като
недопустими, неоснователни и недоказани. Счита, че връчената на ищеца на 21.05.2021г.
Заповед № 3- 00973/10.05.2021г., с която на основание чл.71, ал.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, е законосъобразна и правилно
издадена, в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, поради което следва да бъде
оставена в сила.
Сочи се, че Заповед № 3-00973/10.05.2021г. на управителя на Вип Секюрити ЕООД е
издадена и връчена на ищеца на 21.07.2015г., като предвид липсата на данни за образуване
на делото и датата на получаване на исковата молба - 10.08.2021г., прави евентуално
възражение за погасяване по давност на претенцията на основание чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
В случай че се приеме, че не са налице основания за погасяването по давност на правото
на ищеца да обжалва процесната заповед, то се оспорват изцяло като неоснователни
предявените искове.
Твърди се, че действително между страните е сключен трудов договор от 04.11.2020г., по
силата на който ищецът е заел длъжността „о., п. а.“ в дружеството. С нея ВИП Секюрити
ЕООД е прекратило трудовия договор на ищеца в срока за изпитване, въпреки твърденията
на ищеца, че този срок не е спазен. Съгласно чл.71, ал.4 КТ „в срока за изпитването не се
включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск
или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът”.
Твърди се в писмения отговор, че служителят е бил в законоустановен отпуск в размер на 3
работни дни и болничен - 10 календарни дни през м.декември 2020г., а в периода от
10.05.2021г. до датата на връчване на заповедта за уволнение не се е явявал на работа без
причина и без да предостави какъвто и да било документ на работодателя.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, оспорва
претендиралия от ищеца размер на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, както и
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.
Ако се приеме уволнението на ищеца за незаконно, при разглеждането на претенцията му
за обезщетение по чл.225 КТ се иска да се има предвид начисленото и изплатено на същия
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Обезщетението е
следствие на наличието на законно уволнение, поради което прави възражение за
прихващането им с евентуалното присъдено на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от
КТ.
С протоколно определение от 01.10.2021г. е допуснато изменение на предявени иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ предявен от ищеца Н. И. Ч.
против „ВИП Секюрити“ ЕООД, като същият се счита предявен за сумата от 3900,00 /три
хиляди и деветстотин/ лева за периода от 21.05. 2021 година до 21.11.2021 година.
С Протоколно определение от 11.01.2022г. е допуснато изменение на предявения иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, предявен от ищеца Н. И. Ч. против
„ВИП Секюрити“ ЕООД, като същият се счита предявен за сумата от 4567, 20 лева за
периода 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г.
С протоколно определение от 01.10.2021г. е прието за съвместно разглеждане в процеса
стореното от ответника, при условията на евентуалност, възражение за прихващане. В
случай, че се уважи предявения иска с правно основани чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ да се извърши прихващане за сумата от 267,65 лева /двеста шестдесет и седем
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща получено от ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 7 дни за 2021 година.
Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК настоящото производство е разгледано по
реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и другите
искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са
относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл.
3
146 от ГПК, е направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им
е разяснил другите способи за доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник-адвокат П.. Поддържа
исковата молба по съображенията изложени в нея като по същество пълномощника изразява
становище за уважаване на кумулативно обективно съединените искове поради доказаност
на претенциите, като се приспадне по стореното възражение за прихващане сумата от 267,
65 лв.-изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски,
като за същите представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между, а и се установява от представения по делото безсрочен трудов договор
със срок за изпитване № 14834/04.11.2020г., че на 04.11.2020г. между страните по делото е
сключен трудов договор на основание чл. 67, ал.1, т.1, във връзка с чл. 70 от КТ, със срок на
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя съобразно чл. 4 и 5 от трудовия
договор, считано от 05.11.2020 г., когато ищецът се е задължил да постъпи на работа.
Ищецът е заемал длъжността „охранител, мобилен патрул“ код НКП 54141007, с място на
работа-обекти на фирмата в регион Благоевград. Трудовият договор е за неопределено
време, уговореното основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 610, 00 лева и
0,6 % за придобит трудов стаж и професионален опит. По делото е приета и длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност.
Установява се от заявление за ползване на отпуск и заповед за отпуск, че ищецът е
ползвал три дни платен годишен отпуск. От болничен лист № Е 201993331981 се установява,
че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 04.12.2020г. до
13.12.2020г., общо 10 календарни дни.
Видно от приетата по делото Заповед № 3-00973/10.05.2021г на Управителя на „Вип
Секюрити” ЕООД, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от
10.05.2021г. Като основание за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочен чл.
71, ал.1 от КТ, а причините за прекратяване на договора-уговорения срок на изпитване. В
Заповедта е посочено на служителя да бъдат изплатени следните обезщетения: На
основание чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2021г.-7 дни.
Видно от отбелязването Заповед № 3-00973/10.05.2021г е връчена на ищеца на дата
21.05.2021г.
Видно от приложена по делото Справка актуално състояние на всички трудови договори
по ЕГН от ТД на НАП, последното трудово правоотношение на ищеца е с „Вип Секюрити”
ЕООД за периода от 05.11.2020г до 21.05.2021г.вкл.
Няма спор по делото, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от фиш за
начислено възнаграждение за месец май, че на ищеца е заплатена сумата от 267, 65 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2021г. по чл.
224, ал. 1 от КТ.
Видно от приложено копие от трудова книжка на Н. И. Ч., както и от оригинал,
представен в съдебно заседание, който съдът е констатирал, че отговаря на представеното
копие, последното вписано трудово правоотношение на ищеца е с ответното дружество, с
последната основната работна заплата в размер на 650,00 лева.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице С.Т.. Видно от заключението вещото лице е констатирало, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението - м.04.2021г. е
770,00 лева, от които: плащания е постоянен характер - 761,20 лева (основна РЗ - 650,00
лева; възнаграждение за професионален опит - 31,20 лева и ваучери за храна - 80,00 лева) и
плащания с непостоянен характер - допълнително възнаграждение за постигнати резултати -
8,80 лева. Според заключението размерът на дължимото се обезщетение по чл. 225, ал.1 от
4
КТ /брутно трудово възнаграждение/ за оставане без работа за периода от 21.05.2021г до
21.11.2021г. вкл. е 4 567, 20 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
пълно, ясно, обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ.
На първо място с оглед стореното възражение от страна на ответното дружество за
погасяване по давност на претенцията на основание чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът намира
същото за неоснователно. Съобразно посочената разпоредба искът за отмяна на уволнението
се предявява в двумесечен срок, а съобразно разпоредбата на ал. 2 срокът започва да тече от
деня на прекратяването. В случая заповедта е връчена на 21.05.2021г. Съгласно чл. 335, ал.2,
т.3 от КТ, трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. Исковата молба е подадена на
20.07.2021г. Следователно от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до
датата на предявяване на иска не е изтекъл двумесечния срок и искът не е погасен по
давност.
По същество на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Доказателствената тежест в производството по исковете с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ пада върху работодателя, който следва да установи, че е извършил правилно и
законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на
трудовия договор между страните е извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валидна клауза за
изпитване в полза на работодателя, извършване на уволнението преди изтичане на срока за
изпитване с писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт.
Предмет на трудовия спор е заповед № 3-00973/10.05.2021г на Управителя на „Вип
Секюрити” ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от
10.05.2021г., на основание чл. 71, ал.1 от КТ.
Установи се, че на 04.11.2020г. между страните е сключен безсрочен трудов договор –
съобразно чл. 3 от същия/ с валидна уговорка за изпитване в полза на работодателя 6 месеца,
по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „о., м. п.“.
Според чл. 70, ал.1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува
от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Уговорка за изпитване може да се направи
както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на
срочен трудов договор. (така и в Решение № 98 от 4.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1083/99 г.,
III г. о., Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о. и др.). Тя не
влияе върху вида на правоотношението, а представлява възможност за страните, или едната
от тях, да провери за определен период, дали създадената трудовоправна връзка я
удовлетворява и ако прецени обратното, да я прекъсне по облекчен ред. В настоящия
случай, в сключения между страните трудов договор от 04.11.2020 г. е отбелязано като
основание чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70 от КТ и изрично е посочено, че е за неопределено
време. Следователно, още със сключване на трудовия договор трудовото правоотношение
между страните по него е възникнало за неопределено време, като е налице и изрична
уговорка в чия полза е уговорен срока за изпитване, а именно на работодателя.
Страните не спорят, че ищецът е започнал да изпълнява задълженията си по трудов
договор считано от 05.11.2020г.
С нормата на чл. 71, ал.1 КТ е уредено субективното право на страната, в полза на която е
уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ, до изтичането на същия едностранно без
предизвестие да прекрати трудовия договор. Изявлението не следва да бъде мотивирано,
като прекратяването на договора е оставено единствено на преценката на страната, в чиято
полза е договорен модалитета по чл. 70 КТ, и същата преценка не подлежи на съдебен
контрол.
5
По вече изложените мотиви на съда в процесния трудов договор условието за срок за
изпитване е в полза на работодателя на основание чл. 70, ал. 2 КТ за шест месеца. Срокът
във връзка с чл. 70 КТ започва да тече от датата на постъпване на работника/служителя на
работа и във връзка с чл. 70, ал.4 КТ не включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал възложената му с трудовия договор работа. Горното законодателно решение
цели осигуряване реалната възможност на страната, в чиято полза е договорено условието за
срок за изпитване, да извърши преценка за годността на насрещната страна по трудовото
правоотношение да изпълнява произтичащите от същото задължения.
В случая срокът е започнал да тече на 05.11.2020г.
Установи се, че на ищеца е бил разрешен платен отпуск в размер на три работни дни,
както и че за времето от 04.12.2020г. до 13.12.2020г. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност 10 календарни дни.
На 10.05.2021г. работодателят е издал процесната заповед, която е връчена на 21.05.2021г.
Спорен е въпроса относно правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на посоченото основание, предвид твърдението, че прекратяването е
станало след изтичане на изпитателния срок и трансформиране на договора в окончателен за
неопределено време.
За да е законосъобразно прекратяването следва да е налице валидно сключен трудов
договор със срок за изпитване; 2/. писмено едностранно волеизявление за прекратяване на
трудовия договор в срока за изпитване; 3/ волеизявлението да изхожда от страната, в чиято
полза е уговорката за изпитване; 4/ достигане на волеизявлението до другата страна в
рамките на срока за изпитване.
С оглед разпоредбата на чл.70, ал.4 КТ следва да се приспадне времето, през което
ищецът е ползвал платен отпуск, както и времето, през което е ползвал отпуск, поради
временна нетрудоспособност. Следва да се посочи, че след като в срока за изпитване не се
включва времето през което работникът по каквито и да било уважителни причини не е
изпълнявал работата си, то срокът за изпитване се продължава със съответния брой работни
/а не календарни дни/. Законодателя е регламентирал възможността за сключване на трудов
договор със срок за изпитване поради необходимостта в определен период от време
страните по правоотношението да преценят дали съответната работа е подходяща за
изпълнителя и обратно дали работникът е подходящ да изпълнява тази работа. Преценката
не може да се извърши по друг начин освен в самия процес на работа, като за целта във
времето в което тече срокът за изпитване работникът трябва реално да изпълнява трудовите
си функции. Ето защо с толкова работни дни, с колкото той по уважителни причини не е
могъл да полага труд се продължава срокът за изпитване. В тази насока е установената по
този въпрос практика / решение № 425 от 28.04.1999г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 749 от
16.06.2000г. на ІІІ г.о на ВКС, както и определение № 1092 от 21.10.2010г. по гр.д.№
1492/2010г. на ВКС. В случая срокът би изтекъл на 05.05.2021г., но ищецът е ползвал три
дни платен отпуск, като във времето 04.12.2020г. до 13.12.2020г. е бил в болничен, от които
6 работни дни. Предвид изложеното следва да се прибавят още 9 работни дни. С оглед
изложеното изпитателния срок изтича на 18.05.2021г., съобразно работните дни. В случая
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на 21.05.2021г., т.е. след
изпитателния срок.
За да е извършено законно уволнението по чл. 71 от КТ, следва трудовото
правоотношение да е било прекратено в срок до 18.05.2021 г., като в противен случай, на
основание чл. 71, ал. 2 КТ договорът се смята за окончателно сключен. Съобразно нормата
чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия
договор с предизвестие /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, моментът на прекратяването настъпва с
изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие /чл. 335, ал. 2,
т. 3 КТ/ – от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. За да
породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до
6
работника. Т.е. заповедта следва да е връчена на работника в изпитателния срок. В случая
същата няма спор между страните, че е връчена на 21.05.2021г., което е след изпитателния
срок, поради което прекратяването е извършено след като е изтекъл уговорения изпитателен
срок и на основание чл. 71, ал. 2 от КТ, трудовият договор се счита за окончателно сключен
и не може да бъде прекратен поради изтичане на срока за изпитване.
Работодателят ответник е въвел с отговора на исковата молба изгодните за него
твърдения, че през периода след 10.05.2021г. до датата на връчване на заповедта за
уволнение ищецът не се е явявал на работа без причина и без да предостави какъвто и да
било момент.
Съдът намира стореното възражение за такова, че според ответника в посочения не следва
да тече изпитателния срок. Посоченото е неоснователно. На първо място разпоредбата на
чл. 70, ал. 4 от КТ предвижда, че изпитателния срок не включва времето, през което
работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни
причини не е изпълнявал възложената му с трудовия договор работа. Неявяването без
причина на работа не е по уважителни причини, поради което разпоредбата е неприложима.
Ответникът следва сам да е положил усилия да връчи заповедта в рамките на изпитателния
срок, което може да стане и по пощата, а в случай, че работникът не се е явявал е
разполагал с предвидените в КТ права.
На следващо място ответното дружество не е и ангажирал доказателства в подкрепа на
твърдението си, че ищецът не се е явявал на работа от 10.05.2021г. до 21.05.2021г.
При съблюдаване нормата на чл. 154 ГПК в тежест на въвелият изгодните за него
твърдения ответник е да установи при изискуемото главно и пълно доказване наличието на
предпоставките по чл. 70, ал. 4 КТ - неизпълнение от служителя на задълженията му, за
които е сключен трудовия договор. За доказване на възражението си ответникът не е
ангажирал доказателства, единствено във фиша за работна заплата за м. май 2021г. е видно,
че е отбелязано самоотлъчка 9 дни. Същият обаче представлява частен свидетелстващ
документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа.
Предвид горното, съдът намира, че уволнението е незаконно, като работодателят не е
извършил прекратяване в срока за изпитване, поради което предявеният иск за отмяната му
по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо наличие на следните
предпоставки: признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед
акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че атакуваното
уволнение е незаконно, както и, че трудовото правоотношение между страните е за
неопределено време, искът се явява основателен. Предвид изложеното ищецът следва да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- „охранител, мобилен патрул“.
По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ:
Основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки – отмяна на
уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната
полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6
месеца. Доказателствената тежест по този иск е на ищеца. В настоящия случай уволнението
е признато за незаконно по гореизложените съображения. Ищецът е предявил иск за
обезщетение за оставането й без работа за период от 6 м след уволнението от 21.05.2021г. до
21.11.2021г. за сумата от 4567, 20 лв. /съобразно допуснатото изменение в съдебно
заседание/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-20.07.2021г.
По делото ищеца представи доказателства-копие на трудова книжка, както и същото е
видно от писмо на ТД на НАП, че след уволнението е останал без работа. Налице е
фактическият състав на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди вследствие
7
оставането си без работа в рамките на законоустановения шестмесечен срок, в размер на
неполученото брутно трудово възнаграждение за същия период, в което именно се състоят
подлежащите на репариране пропуснати ползи.
От приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца за
месеца, предхождащ уволнението й - месец април 2021г. с постоянен характер, което служи
като база за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е за 761,20 лева, в което са
включени основна работна заплата-650, 00 лв., възнаграждение за професионален опит-31,
20 лв. и вучери за храна- 80, 00 лв. Съобразно трайната практика на ВКС /Решение №
23/16.02.2016г на ВКС, III г.о. по гр.д № 1407/2015г и др./, в брутното трудово
възнаграждение като основа за обезщетенията по чл. 228 КТ се включват основното трудово
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения е постоянен характер -
предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Посочено
е: „По отношение на неполучени ваучери за безплатна храна следва да се има предвид, че те
представляват специфична добавка към трудовото възнаграждение и се дължат по силата на
чл.269, ал.2 от КТ. Следва да се различават от безплатната храна по чл.285, ал.1, която
винаги се осигурява в натура - в тази насока виж Решение № 206/09.06.2011г по гр.д №
718/2010г, IV г.о. и № 1086/2012г на IV г.о.ВКС.
Според заключението на вещото лице размерът на дължимото се обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ /брутно трудово възнаграждение/ за оставане без работа за периода от 21.05.2021г
до 21.11.2021г. вкл. е 4 567, 20 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
Като всяко парично обезщетение и обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е лихвоносно.
Исковата претенция за обезщетение поради незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение е предявена с оглед на всички законови последици от това, поради което
съдът счита, че искането за законна лихва върху претендираната сума като главница за
дължимото обезщетение също е дължима. Лихвата върху тази сума се дължи от деня на
поканата/чл.84 ал.2 от ЗЗД/, а в случай че такава не е отправена, лихва се дължи от деня на
завеждането на иска пред съда. В случая обаче първоначално е бил предявен иска само за
периода от 21.05.2021г. до 31.07.2021г. в размер на 1527, 50 лв. В съдебно заседание от
01.10.2021г. е допуснато изменение на предявения иск за целия период от 21.05.2021г. до
21.11.2021г., за който иска е основателен за сумата от 4 567, 20 лв. При частично предявен
иск по период претенцията за присъждане на законната лихва от момента на завеждане на
иска, е само по отношение на предявената част от вземането за главница, която част
представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет
на спора и от момента на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за
присъждане на законната лихва върху увеличената част./В тази насока Решение №
60141/25.11.2021 година по т.д. № 2022/2020г. по описа на ВКС, I т.о./. С оглед изложеното
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати законна лихва върху сумата от 1527,
50 лв. от датата на подаване на исковата молба- 20.07.2021г. до окончателното й изплащане,
а върху сумата от 3039, 70 лв. /увеличената част до уважената такава/ от датата на молбата
по чл. 214, ал. 1 от ГПК-01.10.2021г. до окончателното й изплащане.
По арг. на чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на
решението, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Относно стореното възражение за прихващане от страна на ответното дружество, прието
за съвместно разглеждане в процеса при условията на евентуалност, в случай, че се уважи
предявения иска с правно основани чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да се
извърши прихващане за сумата от 267,65 лева /двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и
пет стотинки/, представляваща получено от ищеца обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 7 дни за 2021 година.
Не е спорно по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ищецът е получил
сумата от 267, 65 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по чл. 224, ал. 1 от КТ. Независимо от това обаче, настоящия съдебен състав намира, че
8
възражението за прихващане е неоснователно. При прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224,ал.1 КТ
за неизползувания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване
работника на заеманата длъжност не се дължи връщане на това обезщетение - трудовото
правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно. Обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 КТ се дължи безусловно към датата на
уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално
завръщане на работа работникът или служителят вече не може да претендира реалното
ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им
към един предходен момент, т. е. въпросът за отпадането на правото не стои.
Затова обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не подлежи на връщане и не
може да се компенсира с обезщетението за незаконно уволнение, в какъвто смисъл е
искането на ответника. Такава е постоянната практика на съдилищата, част от която
Решение № 1627 от 13.10.2005 г. по гр. д. № 562 /2003 г., I. г.о. на ВКС, Решение № 623 от
24.06.2002 г. по гр.д.№ 933 /2001 г., I. г.о. на ВКС, Определение № 1120 от 15.09.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 741/2009 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските.
С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл.359 от КТ и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи да заплати дължима държавна такса по исковете–
по двата неоценяеми по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – в общ размер на 160,00 лева /по 80.00
лева за всеки иск- арг. чл.3 от ТДТССГПК/, а по оценяемия по чл. 344, ал. 1, т. 3 - 182, 69
лв. или общо сума в размер на 342, 69 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Благоевград и сумата от 250, 00 лв. /двеста и петдесет лева/ възнаграждение на
вещото лице за изготвената експертиза, изплатено от бюджета на съда. Следва да се заплати
и 5, 00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните
суми.
От ищеца е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, които на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважаването на исковете ответната страна следва да
заплати. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. С оглед изложеното
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1000, 00 лв.
/хиляда лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от Кодекса на труда, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението и прекратяването на
трудовото правоотношение между Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.",
чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б, ул. "А" , ет. , ап. и „ВИП
СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост,
бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от А. М. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ Заповед № 3-00973/10.05.2021г на Управителя на
„Вип Секюрити” ЕООД, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
71, ал. 1 от КТ, считано от 10.05.2021г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.", чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б, ул. "А" ,
ет. , ап. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност – „о., м.
п.” с код по НКП 54141007, при „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 „ВИП СЕКЮРИТИ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ 141, представлявано от А. М. да заплати на Н. И. Ч., ЕГН **********, с
адрес гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.", чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б, ул.
"А" , ет. , ап. сумата от 4 567, 20 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
двадесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, за
времето, през което е останал без работа поради незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение за периода от 21.05.2021г до 21.11.2021г. вкл., ведно със законната лихва
върху сумата от 1527, 50 лв. от датата на подаване на исковата молба- 20.07.2021г. до
окончателното й изплащане, а върху сумата от 3039, 70 лв. от датата на молбата по чл. 214,
ал. 1 от ГПК-01.10.2021г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително изпълнение на
настоящото решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ, имащ за предмет присъдено в полза на ищеца обезщетение поради незаконно
уволнение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно евентуалното възражение на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ 141, представлявано от Александър Митев срещу Н. И. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.", чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за
призоваване: гр. Б, ул. "А" , ет. , ап. за прихващане на сумата 267, 65 лв. /двеста шестдесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващо платено обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2021г., с обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от А. М.
да заплати на Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул. "Ц. И. Ш.", чрез пълномощника си
адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б, ул. "А" , ет. , ап. сумата от 1000, 00 лв. /хиляда лева/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ 141, представлявано от А. М.
да заплати по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 342, 69 лв. /триста четиридесет и
два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща държавни такси по предявените и
разгледани искове, сумата от 250, 00 лв. /двеста и петдесет лева/ възнаграждение на вещото
лице за изготвената експертиза, изплатено от бюджета на съда, както и сумата от 5, 00 лв.
/пет лева/ в случай за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от посочения по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК ден за обявяването
му – 25.01.2021 г.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10