МОТИВИ към присъда от № 273/
13.07.2021
г. по НЧХД
№ 1384/2019г. по описа на Видинския районен съд, ІV наказателен състав.
Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от З.П. *** против подсъдимата А.Е.И.
***, за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, именно за това, че в условията на
продължавано престъпление с три деяния, които осъществява поотделно, един
състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен период от
време при една и съща обстановка и при еднородност на вината при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като съзнателно не е изпълнила
или осуетила изпълнението на определените с Решение № 39 от 19.07.2016г. на
Районен съд Кула режим на лични контакти между бащата З.П.К. и малолетния М.
Златозаров К., като на 15.06.2019г., в определените съдебно решение дни за контакти детето не е
било предадено, на 20.07.2019г. осуетила осъществяването на личните контакти с М.
Златозаров К., като разстройва детето, внушава му да се страхува от бащата и
отказва да го види и допълнително го манипулира към това крещейки „Не го давам,
не го давам”, на 15.08.2019г., след като е предупредена и чрез писмо, и чрез
нотариална покана и доброволно предаде детето, за да прекара с бащата месец
през лятото, както е посочено в съдебното решение, същата чрез подаване на
сигнал, че бащата е „отвлякъл детето си” осуетила отново постановеното съдебно
решение досежно определените лични контакти за летния период.
В съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя К. поддържа изцяло възведеното обвинение с частната тъжба против подсъдимата И. и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата излага съображения за недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната
тъжба обвинение, пледира за постановяване на оправдателна присъда и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата твърди, че е невинна и моли
да бъде оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят К. и подсъдимата И. имат родено от брака си малолетно дете М.
Златозаров К., като бракът е прекратен с Решение №39 от 19.07.2016г. по гр.
дело №141/ 2016г. по описа на Районен съд – Кула.
Постигнато е
споразумение между двамата родители, с което доброволно са определили режим на
лични контакти между бащата, който не упражнява родителските права и
малолетното дете М. Златозаров К.. Определеният режим на лични контакти е следният:
бащата да взема и да вижда детето си при себе си както следва: всяка първа и
трета събота и неделя на месеца от 9 часа до 18 часа, така и през празниците
Коледа и Великден годишно за два дни от 9 часа на първия ден до 18 часа на
следващия ден, след което да го връща по местоживеене на майката до навършване
на тригодишна възраст на детето, като след това бащата –тъжителят К., ще има
право да вижда и взима при себе си М. всяка първа и трета събота и неделя на
месеца през лятото, като на всеки четен рожден ден на детето за два дни от
09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на следващия ден.
От
приложения и приет социален доклад е видно, че грижи за детето М. полага
майката – подсъдимата И., подкрепяна от
бабата и дядото по майчина линия. Майката задоволява базовите и индивидуални
потребности на детето, а битовите
условия в жилището му гарантират сигурност и уют.По информация на майката А.И. М.
до декември 2018 г.рядко е виждал баща си З.К., но в началото на2019г. той е
идвал във Видин и е осъществил няколко срещи с детето.И. за рождения ден на
детето М. на 19.11.2019г. го преместила от детска градина „Детелина“ в детска градина „Русалка“, където тя е
учител. И. не е информирала бащата К. за това преместване, тъй като след
посчедната среща в отдел „Закрила на детето“ – Видин К. не е звънял да търси
детето.Социалният работник Д. в с.з. заяви, че през ноември 2020г.била
уговорена среща с детето в присъствието на двамата родители, с цел преодоляване
на конфликтите помежду им.Бащата К. звъннал и казал, че не може да се яви и
вместо него се явил адвокат.Още една среща не се състояла поради ангажираност
на бащата К..
На 15.06.2019г. тъжителят К. поискал да вземе детето
М. от майката – подсъдимата И., като тя му отговорила, че са на кръщене. На
20.07.2019г. тъжителят К. отишъл пред дома на подсъдимата в с. Иново, като
повикал органите на полицията от РУ-Видин – свидетеля П., за съдействие, като
подсъдимата И. извела детето М. пред къщата си, но детето било разплакано и К.
твърди , че си е тръгнал, за да не разстройва детето. На 15.08.2019г.
подсъдимата И. предала детето М. на тъжителя К., за да прекара с него един
месец през лятото, но по пътя била подала сигнал на тел. 112, че детето е
отвлечено, при което детето било върнато на майката от органи на МВР.
Така установената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите К. – майка на тъжителя К., свидетеля Д.
– социален работник, свидетеля П. *** и свидетеля Иванов – баща на подсъдимата И.,
както и от посочените по-горе писмени доказателства, които съдът кредитира като
обективни, кореспондиращи помежду си.
Приложените към делото полицейски преписки не
съдържан доказателства, събрани по реда и при условията на НПК, чрез надлежни
доказателствени средства, поради което не следва да се обсъждат при вземане на
решение по делото. Същите са изискани, за да се установи полицейски служител,
който е посетил сигнал за неизпълнение на процесното съдебно решение, като това
е разпитаният свидетел П..
Приложеното писмено доказателство –уведомление с
приложено копие от заповед на директора на детска градина „Русалка“-Видин не
следва да се вземат предвид при решаване на делото, тъй като касаят период от
време, настъпил или настъпващ в бъдеще, който е различен от определения с
тъжбата по време предмет на доказване.
Подсъдимата И. в обясненията си пред съда отрича да
е осуетявала изпълнението или съзнателно да не е изпълнявала изпълнението на
съдебното решение. Твърди, че е предоставяла детето на бащата, веднъж детето се
разплакало, втори път казала на К., че на следващия ден са във Вършец на
кръщене, но той казал, че ще дойде да вземе детето за една седмица За третия
случай твърди, че К. взел детето и отишли на разходка в градската градина на
гр. Видин, като уговорката била да се видят след обяд, но като звъннала никой
не отговорил, тя отишла в полицията и подала сигнал, като тъжителят К., свидетелката
К..
и детето М.
били спрени в София. След три – четири дни К. ***, защото с подсъдимата имали
друго дело.Твърди, че е преместила детето в детската градина, където тя работи.
Съдът счита,че чрез нормата на чл.102 от НПК законодателя
е очертал кръга от факти и обстоятелства,които следва да бъдат доказани в
процеса, като е поставено”доказване на извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него”,като това доказване следва да бъде извършено по правилата и
способите предвидени в НПК. Изведените въз основа на него правни изводи следва
да бъдат единствено възможни /за да е доказано несъмнено съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 от НПК/ и да не почиват на предположения.
Видно от
показанията на свидетеля П.П. ***, който е посетил сигнал, че баща на дете
отишъл в с. Иново да види детето си, но не му го давали. При пристигането си П.
установил, че давала детето и нямала нищо против да го вземат, но детето се
разревало и бащата отказал да го вземе. Комплексният анализ на горепосочените
доказателства формира извода, че обяснението на подсъдимата относно причината
за неотиването на детето при баща му че тя няма нищо против да дава детето на
бащата, следва да се приеме за достоверно. Субективната страна на конкретното
престъпление има своята специфика и поради това са релевантни всички случили се
непосредствено преди и след периода на обвинението събития, които да разкрият
най-пълно и максимално достоверно действителните причини за поведението на подсъдимата при изпълнението
на задължението си съгласно съдебното
решение да предаде детето на бащата при определените от съда условия. Следователно причината за неизпълнение на
определението на 20.07.2019г. е поведението на самото дете, с което подсъдимата
се е съобразила, а това свидетелства за липса на умисъл у нея за неизпълнението
му.
Формално се
твърди, че неколкократно детето не е предавано на бащата но обективния анализ
налага извод,че когато детето и майката са били в къщи,т.е. липсвали са
обективни причини водещи до невъзможност за предаване на детето то е било
предавано на бащата без уговорки. По делото не се представиха никакви
доказателство относно това до какво степен бащата е приел детето и полага грижи
за него.
Не на
последно място съдът следва да отбележи ,че престъплението по чл. 182, ал.2 от НК може да бъде осъществено
чрез две форми на изпълнителното деяние - като родителят не изпълни съдебно
решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с
дете или когато родителят осуети изпълнението на такова съдебно решение. Тези
форми са дадени алтернативно в закона и обуславят наличието на различни състави
на престъплението с оглед особеностите на изпълнителното деяние, като в
частната тъжба са посочени и двете форми на изпълнително деяние.
Като
обобщаващ извод съдът приема, че неизпълнението от подсъдимата на съдебното
решение не е тенденциозно и самоцелно детето да не осъществява лични контакти с
бащата и да е целяла постигане на точно този противоправен резултат, а
неизпълнението е било с една единствена цел и намерение - да предпази детето,
предвид и здравословно състояние на детето, да запази крехкото
емоционално-психическо здраве на детето, съобразявайки се и с неговото желание.
Съдът счита, че
с демонстрираното поведение подсъдимата И. не е осъществила субективните
признаци на престъплението по чл.182 ал.2 от НК. Същата е постъпвала водима
само и единствено от разбирането да не допусне детето да бъде травмирано.
При така
събраните по делото доказателства съдът в изпълнение на задължението си по
чл.304 НПК прие, че всички процесуални средства
за доказване на обвинението са изчерпани,като в хода на съдебното дирене
не се установи по безспорен начин да е извършено предупреждение относно
изпълнение на съдебно решение, т.е. че подсъдимата е осъществила престъпния
състав на чл.182 ал.2 от НК, водим от което съдът я призна за невинна и я
оправда изцяло.
Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1
и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, не
се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата И. е
отказала да предаде детето си на бащата – тъжителя, К., като е съзнателно да не
е изпълнила или осуетило.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимата И. в него не се
доказва по безспорен и категоричен начин от гласните и писмени доказателства по
делото. Поради липса на каквито и да било доказателства за съставомерните признаци
на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК съдът приема, че не е налице каквато
и да е доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за извършено
престъпление от подсъдимата И..
Съгласно чл. 303, ал.1 от НПК присъдата
не може да почива на предположения, а съгласно ал. 2 съдът признава подсъдимия
за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко
съмнение се тълкува в полза на подсъдимия. В настоящия случай наказателната
отговорност на подсъдимите Тодорова и Тодоров не би могла да бъде ангажирана
законосъобразно при наличието на недоказано обвинение, в съответствие с
предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимата А.Е.И. родена на ***г.
в гр. Видин, ЕГН **********, разведена, работи в детска градина, неосъждана, с
висше бакалавърско образование, българка, български гражданин, с. Иново, обл.
Видин, ул. „Дружба“ № 43 за НЕВИННА за
това, че в условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществява
поотделно, един състав на едно и също престъпление, извършени са в
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, като
съзнателно не е изпълнила или осуетила изпълнението на определените с
Решение № 39 от 19.07.2016г. на Районен съд Кула режим на лични контакти между
бащата З.П.К. и малолетния М. Златозаров К., като на 15.06.2019г., в
определените съдебно решение дни за
контакти детето не е било предадено, на 20.07.2019г. осуетила осъществяването
на личните контакти с М. Златозаров К., като разстройва детето, внушава му да
се страхува от бащата и отказва да го види и допълнително го манипулира към
това крещейки „Не го давам, не го давам”, на 15.08.2019г., след като е
предупредена и чрез писмо, и чрез нотариална покана и доброволно предаде
детето, за да прекара с бащата месец през лятото, както е посочено в съдебното
решение, същата чрез подаване на сигнал, че бащата е „отвлякъл детето си”
осуетила отново постановеното съдебно решение досежно определените лични
контакти за летния период – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК във вр. с чл.
26, ал.1 от НК, поради което и на същото основание, във вр. с чл. 304 и чл.
301, ал.1, т.1 от НПК следва да се оправдае по повдигнатото обвинение.
Следва да се осъди частният тъжител З.П.К. *** да заплати на
подсъдимата А.Е.И. *** сумата от 500.00лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за един защитник.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: