№ 1252
гр. София, 22.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „168 часа“ ЕООД - гр. София против решение № 934 от
21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1121/ 2022 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение,
ЧЖ - ІV - Г състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпределението от
25.11.2021г. по изп. дело № 20217850400657 на частния съдебен изпълнител Л. М..
Твърденията са, че в нарушение на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът не взел предвид настъпил
след извършването на разпределението факт - погасяването в производството по изп.д. №
*********/ 2016 г. на главния публичен изпълнител С. Н. - Д. на всички публични
задължения на „Медийна група България холдинг“ ООД, като с остатъка от 6 550 183.17
лева били погасени всички публични задължения на останалите дружества от медийната
група, включително и на „168 часа“ ЕООД и с разпореждане от 15.04.2022 г. образуваното
срещу дружеството производство по принудително изпълнение било прекратено на
основание чл. 225 от ДОПК.
Частният съдебен изпълнител бил уведомен, поради което Националната агенция за
приходите следвало да бъде заличена като взискател по изпълнителното дело. Обжалваното
разпределение не се ползвало с материалноправен погасителен ефект по отношение на
съответните вземания, какъвто настъпвал едва с изплащането на дължимите на взискателя и
на присъединените кредитори суми в
седмодневен срок от влизането в сила на разпределението. По отношение на публичните
1
задължения на дружеството следвало да бъде зачетен материалноправния погасителен
ефект, настъпил в резултат на предприетите по реда на ДОПК изпълнителни действия,
затова и сумата от 1235.48 лева, отредена за присъединения взискател ТД на НАП - София
понастоящем била недължима.
Неправилно съдът приел, че не следвало да се обсъжда доводът на жалбоподателя, че
неправилно сумата от 1 266.50 лева не е била разпределена в полза на вземането за 650 лева,
представляващо разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
направени от взискателя „Медия груп 24“ ЕООД.
Съдът неправилно приел, че разпореждането по чл. 229. ал. 1 от ДОПК на публичния
изпълнител не обвързва частния съдебен изпълнител по настоящето дело, който бил
уведомен за издаването му в същия ден - 14.10.2021 г..
Молбата към съда е да отмени решението и да извърши ново разпределение, с което
задълженията жалбоподателя към първоначалния взискател по делото „Медия груп 24“
ЕООД да бъдат напълно погасени.
Ответниците по частната жалба Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - гр. София и„Медия груп 24“ ЕООД - гр. София не са представили писмени
отговори.
Съдът съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна
в изпълнителното производство, която има правен интерес от обжалването на валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
По основателността й приема следното.
Изпълнително дело № 20217850400657 на частния съдебен изпълнител Л. М. е било
образувано на 27.09.2021 г. по молба на „Медия груп 24“ ЕООД - гр. София въз основа на
изпълнителен лист от 31.08.2021 г., издаден по влязлото в сила решение № 4525/ 15.04.2020
г. по адм. д. № 14368/ 2018 г. на Върховния административен съд, IV oтделение, с което
„168 часа“ ЕООД е осъдено да заплати на „Медия груп 24“ ЕООД сумите : 650 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение; 1 500 лева, представляваща
разноски, направени в касационната инстанция. Покана за доброволно изпълнение с изх. №
4375/ 29.09.2021 г. била връчена на длъжника на 30.09.2021 г.
На основание чл. 458 от ГПК по постъпилото удостоверение с изх. № 290372103186682/
6.10.2021 г. на Националната агенция за приходите
- 3 -
2
държавата била присъединена като кредитор за сумата 3 482 426.30 лева, за което
длъжникът бил уведомен със съобщение с изх. № 4526/ 7.10.2021 г., връчено на 11.10.2021 г.
В писмо с вх. № 3568/ 15.11.2021 г. „Изипей“ АД признало за основателно вземането, върху
което бил наложен запор и заявило готовност за плащане до размер на сумата 1 266.50 лева,
налична по откритата микросметка на длъжника. Посочено било, че имало наложен запор на
13.10.2021 г. по изп. д. № *********/ 2016 г. на главния публичен изпълнител С. Н. - Д. до
размер на сумата 3 436 593.29 лева и получено в тази връзка разпореждане за временно
разрешение за неотложни плащания в пълен размер до 2.12.2021 г.
На 13.10.2021 г. длъжникът превел по банков път по сметката на частния съдебен
изпълнител сумата 3 302.28 лева.
С протокол от 14.10.2021 г. било извършено разпределение на сумата 3 302.28 лева като на
взискателя „Медия груп 24“ ЕООД била разпределена сумата 2 227 лева ; на присъединения
взискател Националната агенция за приходите - сумата 747.19 лева ; на частния съдебен
изпълнител - сумата 328.09 лева, част от дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ размер
87 442.22 лева. Разпределението било предявено на страните на 5.11.2021 г. и било
обжалвано от длъжника по реда на чл. 463 от ГПК.
С молба с вх. № 3492/ 3.11.2021 г. длъжникът представил разпореждане за временно
разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК с изх. № C210029 -
031 - 0002919/ 14.10.2021 г. на главния публичен изпълнител при Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите - гр. София „Големи данъкоплатци и осигурители“.
Съгласно разпореждането за периода на разрешението - до 15.11.2021 г., на основание чл.
229, ал. 3, т. 1 и 2 от ДОПК частта от постъпилите или постъпващи суми по сметката на
длъжника в размер на 85 % следвало да се оставят на негово временно разпореждане за
неотложни плащания във връзка с дейността му за плащане на работна заплата, ел. енергия,
топлинна енергия, вода, гориво и други дължими суми по договори, свързани с основната
дейност на дружеството, плащания към доставчици, свързани с оперативната дейност на
дружеството, плащане по изп. д. № 20217850400657 на ЧСИ Л. М. в размер на 3302.28 лева,
а останалата част от 15 % следвало да се оставят на негово временно разпореждане за
погасяване на публични задължения.
С протокол от 25.11.2021 г. било извършено разпределение на сумата 1 266. 50 лева,
постъпила от запор в „Изипей“ АД, като на присъединения взискател Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - гр. София била разпределена сумата 1
235.48 лева, а на частния съдебен изпълнител - сумата 31.02 лева, част от дължимата такса
по т. 26 от ТТЗЧСИ в общ размер 87 442.23 лева. Разпределението било предявено на
страните на 13.12.2021 г.
3
В настоящето производство жалбоподателят е представил нови писмени доказателства, от
които се установява следното.
В протокол от 26.04.2022 г. е отразено, че след извършената на основание чл. 226, ал.1, вр.
чл. 50 от ДОПК проверка от М. П. - на длъжност главен публичен изпълнител се
установило, че вследствие на извършена публична продажба на недвижим имот -
собственост на „Медийна група България холдинг“ ООД и извършеното от публичния
изпълнител разпределение на постъпилата сума същото дружество е поискало сумата
3 398 896.54 лева - част от надвнесената сума от 6 550 183.17 лева, да послужи за погасяване
на задълженията на „168 часа“ ЕООД и да бъде преведена по сметката за принудително
събиране на публични вземания на Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и
осигурители“ при „Централна кооперативна банка“ АД.
С разпореждане изх. № С220029-035-0173119/ 15.04.2022 г. на главния публичен изпълнител
С. Н. - Д., на основание чл. 225, ал.1, т.1 и т.7, вр. с чл. 168, т.1 от ДОПК производството по
принудително изпълнение на публични вземания по изп.д. № *********/ 2016 г., образувано
срещу „168 часа“ ЕООД, било прекратено.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните,
настоящият състав на въззивната инстанция приема от правна страна следното.
В съответствие с разпоредбата на чл. 460 от ГПК при извършването на разпределение на
постъпилите по сметката на съдебния изпълнител суми най-напред се отделят суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, като
предвид установения в чл. 136 от ЗЗД ред на привилегиите вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение се удовлетворяват преди останалите
вземания. Съобразно разясненията в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК не всички разноски по изпълнителното дело на
първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се
включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят. В този
- 5 -
ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
От протокола, съставен на 14.10.2021 г., се вижда, че дължимия остатък след
извършеното първо разпределение на суми е : към „Медия груп 24“ ЕООД - 650 лева
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело ; към ТД на НАП - София - 3 481 679.11
лева неолихвяемо вземане ; към частния съдебен изпълнител - 87 423.47 лева - такса по т.26
4
от ТТРЧСИ.
Съобразно реда на привилегиите постъпилата от запора в „Изипей“ АД сума 1 266.50
лева е следвало да бъде разпределена като на първоначалния взискател бъде отделена
сумата 650 лева, тъй като това вземане е в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД и следва да бъде
удовлетворено преди вземането за публични задължения към държавата, което в реда по чл.
136, ал.1, т. 2 от ЗЗД. Частният съдебен изпълнител не е съобразил тези обстоятелства и
извършил разпределението в нарушение на чл. 460 от ГПК.
В контекста на изложените съждения необосновано първоинстанционният съд е приел, че
възражение за нарушено право на привилегия по чл. 136 от ЗЗД може да се направи само от
взискател, който се ползва от съответната привилегия, но не и от длъжника. Настоящият
съдебен състав споделя изцяло становището на жалбоподателя, че с обжалването на
разпределението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение той не е
предявил от свое име чужди права, по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК, а е предприел това
действие в защита на своя собствен интерес. Несъмнено длъжникът има правен интерес от
това разпределението на сумите да бъде съобразено с действителното правно положение,
тъй като влязлото в сила разпределение обуславя материалноправния погасителен ефект по
отношение на определени вземания. Затова за него не е без значение по какъв начин и към
кои кредитори ще бъде разпределена постъпилата сума.
Изложените съждения обуславят извода, че в частта й относно сумата 650 лева, жалбата е
основателна.
По отношение на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, дължима за събраната сума, правилно съдът е приел, че това
вземане на частния съдебен изпълнител се ползва с привилегията по чл. 136, ал.1, т. 1 от
ЗЗД. Този извод е в съответствие с преобладаващата практика на съдилищата, според която
съществения признак е не вида на таксата и дали тя е била авансово дължима от съответния
взискател, а дали същата е необходима за осъществяването на изпълнителния способ, чрез
който е получена
подлежащата на разпределение сума, и от който се възползват всички участващи в
разпределението взискатели.
По въведеното за първи път във въззивната жалба възражение за погасяване на
задължението към присъединения взискател ТД на НАП - София съдът приема следното.
Уредената в чл. 463 от ГПК процедура по обжалване на разпределението на сумите, събрани
по изпълнителното дело, предвижда жалбата да бъде разгледана от окръжния съд по реда на
чл. 278 от ГПК, а производството по въззивното обжалване на първоинстанционното
решение - по реда на чл. 274 от ГПК. Съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/ 2017 г. на ВКС, ОСГТК ограниченията относно обхвата на
дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба. Предвид специфичните характеристики на
5
разпределението препращането на чл. 463 от ГПК към чл. 278 от ГПК при обжалване на
разпределението по чл. 460 от ГПК не обуславя прилагането на разрешенията в цитираното
тълкувателно решение. Относно законосъобразността на разпределението съдът е ограничен
само до въведените с жалбата оплаквания и ако тя е основателна той може да отмени
разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото
това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.
Погасяването на задължението към взискател при висящността на производството по
обжалване на разпределението несъмнено е факт, който е от значение за спорното право, тъй
като съставлява основание за прекратяване на производството по отношение на
удовлетворения взискател. В конкретния случай обаче, твърденията на жалбоподателя не са
подкрепени с доказателства, от които може да се направи извод, че публичните задължения
към държавата са изцяло погасени. Вярно е, че изявлението в коментирания по - горе
протокол от 26.04.2022 г. е индиция за погасяване в производството пред публичния
изпълнител на публично задължение от 3 398 896.54 лева, но тази сума не кореспондира със
сумата, посочена в протокола от 14.10.2021 г. като дължим остатък към ТД на НАП- София
след извършеното първо разпределение на суми, която е 3 481 679.11 лева. При липсата на
изрично изявление за пълно погасяване на задължението, отправено от взискателя към
органа на изпълнителното производство - чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, няма основание да се
приеме, че твърдения от жалбоподателя факт се е осъществил.
В съответствие с изложеното до тук обжалваното решение, с което разпределението е било
потвърдено, ще следва да бъде отменено, като бъде извършено ново разпределение на
сумата 1 266.50 лева, както следва:
- 7 -
І. Вземания, които се удовлетворяват в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД : 650 лева - разноски,
заплатени от „Медия груп 24“ ЕООД за възнаграждение на един адвокат по изпълнителното
дело ; 31.02 лева - пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума в полза
на частния съдебен изпълнител Л. М. ; ІІ. Вземания, които се удовлетворяват в реда по чл.
136, ал.1, т. 2 от ЗЗД - 585.48 лева - публични задължения към ТД на НАП - гр. София.
По тези съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 934 от 21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1121/ 2022 г. на Софийския градски
съд, гражданско отделение, ЧЖ - ІV - Г състав.
6
ОТМЕНЯ разпределението на суми, извършено с протокол от 25.11.2021 г. по изп. дело №
20217850400657 на частния съдебен изпълнител Л. М..
ИЗВЪРШВА разпределение на сумата 1 266.50 лева, постъпила от наложения запор върху
сметките на длъжника „168 часа“ ЕООД - гр. София в „Изипей“ АД - гр. София, както
следва :
І. Вземания, които се удовлетворяват в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД :
650 лева - разноски, заплатени от първоначалния взискател „Медия груп 24“ ЕООД - гр.
Пловдив за възнаграждение на един адвокат по изпълнителното дело ;
31.02 лева - пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума в полза на
частния съдебен изпълнител Л. М. ;
ІІ. Вземания, които се удовлетворяват в реда по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД : 585.48 лева -
публични задължения към Териториална дирекция на Националната агенция за приходите -
гр. София „Големи данъкоплатци и осигурители“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7