№.............,
град Шумен, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Росица
Цветкова
при участието на
секретаря В. Русева
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова АД №30 по описа за 2024
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК
във връзка с чл.120 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/, образувано по
жалба на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Ж., чрез пълномощник и процесуален представител
адвокат Цв. Д. при ВТАК, със съдебен адрес ***, срещу Задължително предписание
по т.1 от Констативен протокол №ДЙ-83/22.11.2023 г. на експерти при РИОСВ град
Шумен.
В жалбата се изразява несъгласие с даденото задължително
предписание, като оспорващият твърди, че същото е незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон
и неговата цел. В жалбата са наведени и доводи, че процесното предписание е
издадено без фактическо и правно основание, тоест при липса на мотиви, както и
не са налице основания за издаване на предписанието. Твърди се, че на площадката
на „А.т.“ ЕООД няма никакви отпадъци, както и че при изпълнение на даденото
предписание ще се осуети достъпа на друго дружество, също опериращо с отпадъци
на площадка, разположена на съседен имот, още повече, че към момента на
издаване на разрешението по чл.67 от ЗУО контролните органи са били наясно с
този факт. Въз основа на това жалбоподателят отправя искане към съда за отмяна
на така даденото предписание и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна РИОСВ град Шумен, представлявана
от Директора, редовно призована, за нея се явява юрисконсулт Н. Г. която
изразява становище за недопустимост на жалбата, с оглед изпълненото предписание
от дружеството-жалбоподател, и респективно неоснователност на жалбата. Отправено
е искане към съда за прекратяване на съдебното производство поради липса на
правен интерес за страната, и респективно отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и съгласно Решение
№15-ДО-333-00/23.12.2022 г. на Директора на РИОСВ град Шумен, на основание чл.71
ал.1 във вр. с чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО и във връзка със заявление
№УО-01-14/22.08.2022 г., на жалбоподателя е разрешено да извършва дейност по
третиране на отпадъци на площадка №1, с местонахождение с.Хитрино, община
Хитрино, област Шумен, УПИ V, кв.12 по плана на
с.Хитрино, площ от 6 940 кв.м. В Решението конкретно са посочени видът
/кодът и наименованието/, количеството, произходът на отпадъците и дейностите
по третиране. В т.3.2 от Решението е посочено, че площадката следва да отговаря
на изискванията на Наредбата по чл.43 ал.1 и чл.13 от ЗУО.
На 22.11.2023 г. била извършена планова проверка
от Д.Й.С.Й.Й., и двамата служители на длъжност съответно ст. експерт и гл.
експерт при РИОСВ град Шумен, на площадка за дейности с отпадъци, стопанисвана
от жалбоподателя и находяща се в с.Хитрино, община Хитрино, област Шумен, УПИ
V, кв.12 по плана на с.Хитрино, по повод извършен текущ контрол. Контролните
органи установили, че по данни в НИСО през 2022 г., както и от началото на 2023
г. и към момента на проверката на площадката не са приемани, съответно
третирани и предавани отпадъци. При извършения оглед на площадката било установено, че
няма налични отпадъци. Установено е също, че имотът, на който е разположена
площадката на жалбоподателя, граничи с имот VI, стопанисван от „Био Енигма“ ЕООД,
на който е разположена площадка за дейности с отпадъци, като на границата между
двата имота V и VI липсва
ограда или съоръжение, посредством което да бъдат разграничени двете площадки.
При проверката са били констатирани и други факти и обстоятелства, които
не са предмет на настоящото дело и не следва да бъдат обсъждани в настоящото
решение.
Проверката била обективирана в Констативен протокол
№ДЙ-83/22.11.2023 г. Във връзка с направените констатации и на основание чл.119
от ЗУО, на дружеството било дадено следното предписание: 1.На границата на имот
V и VI да се постави ограда, чрез която да се разграничи площадката на „А.Т.“
ЕООД от тази на „Био Енигма“ ЕООД и площадката да отговаря на изискванията на
чл.27 ал.1 т.1 от Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията на
които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци.
За отговорно лице е посочен управителят на дружеството-жалбоподателя и е даден
срок за изпълнение на предписанието - 13.13.2023 г., като за изпълнението
следва да бъде уведомена РИОСВ Шумен. Проверката била извършена в присъствието
на упълномощено лице, което вписало като възражение, че определеният срок е
прекалено кратък за поставяне на оградата и към момента тече процедура в Община
Шумен. Процесният Констативен протокол №ДЙ-83/22.11.2023 г. е връчен на
упълномощеното лице на 22.11.2023 г.
С молба от 13.12.2023 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока за
изпълнение на предписание №1 по Констативен протокол №ДЙ-83/22.11.2023 г., като
с писмо от 14.12.2023 г. на Директора на РИОСВ град Шумен този срок е бил
удължен до 12.01.2024 г.
Ням спор между страните, а това се потвърждава и от приложените по
делото Констативен протокол №СС-063/11.11.2022 г. и Констативен протокол
№СС-065/13.12.2022 г., че на дружеството-жалбоподател са правени и предходни
проверки, при които е констатирана липса на ограда на площадката или съоръжение,
като са давани предписания за поставяне на такава. Видно от Констативен
протокол №СС-066/21.12.2022 г., е било установено монтирано съоръжение за
разграничаване на двата парцела.
От приложеното по делото Решение №15-ДО-324-03/01.04.2022 г. на
Директора на РИОСВ град Шумен се установи, че „Био Енигма“ ЕООД е разрешено да
извършва дейност по третиране на отпадъци на площадка №1, с местонахождение
с.Хитрино, община Хитрино, област Шумен, УПИ VI, кв.12 по плана на с.Хитрино, площ
от 6 940 кв.м. В Решението конкретно са посочени видът /кодът и
наименованието/, количеството, произходът на отпадъците и дейностите по
третиране.
В хода на съдебното производство от
процесуалният представител на ответната страна бе представен и приет като
доказателство по делото Констативен протокол №ДЙ-01 от 13.02.2024 г., съставен
от експерти в РИОСВ град Шумен и във връзка с изпълнение на предписания, дадени
с Констативен протокол №ДЙ-83/22.11.2023 г. От Констативен протокол №ДЙ-01 от
13.02.2024 г., безспорно се установи, а това не се оспорва и от жалбоподателя, че
при проверката е констатирано от контролните органи изпълнение на дадено
предписание №1 по Констативен протокол №ДЙ-83/22.11.2023 г., а именно на
границата между площадките на „А.Т.“ ЕООД и „Био Енигма“ ЕООД е поставена
метална ограда, която разграничава двете площадки една от друга.
В хода на съдебното производство от
процесуалният представител на жалбоподателя бе представен и приет като
доказателство по делото АУАН №ДЙ-03/05.02.2024 г., който е съставен срещу
дружеството за нарушение по чл.136 ал.2 т.4 предл. първо от ЗУО, изразяващо се
в неизпълнение на Условие №3.2 от издаденото Решение №15-ДО-333-00/23.12.2022
г. на Директора на РИОСВ град Шумен, а именно площадките за третиране на
отпадъци да отговорят на изискванията на Наредбата на чл.43 ал.1 и чл.13 от
ЗУО.
Срещу предписанието е депозирана жалба на 12.01.2024
г. чрез РИОСВ-Шумен до АдмС град Шумен.
По делото е представена и приета цялата
административна преписка по издаване на оспореното Задължително предписание.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, поради следните съображения:
По
отношение спазване на законоустановения срок за обжалване на предписанието.
Безспорно в процесния Констативен протокол /КП/
липсва посочване на срок и пред кой съд подлежи на обжалване даденото
предписание. При това положение е приложима разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК,
съгласно която когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. КП е
връчен на жалбоподателя на 22.11.2023 г., а жалбата срещу предписанието е
депозирана на 12.01.2024 г. чрез РИОСВ-Шумен до АдмС град Шумен, поради което
съдът приема, че срокът по чл.140 ал.1 от АПК е спазен.
По
отношение правния интерес от обжалване на предписанието.
Даденото предписание, въвежда задължително
поведение за жалбоподателя, поради което съдът намира, че същото има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК. В този смисъл
е Определение №16148/20.12.2018 г. на ВАС, постановено по АД №14485/2018 г. и
други. Независимо, че предписанието е изпълнено в хода на съдебното
производство, за дружеството-жалбоподател правният интерес от оспорване на
същото не е отпаднал, тъй като преценката за законосъобразност на оспорения акт
се извършва към момента на неговото издаване и безспорно засяга правата и
интересите на дружеството, поради което направеното възражение от ответната
страна в тази връзка съдът намира за неоснователно.
По
съществото на спора:
Съгласно Заповед №94/11.04.2022 г., издадена
от Директора на РИОСВ-Шумен, на основание чл.119 от ЗУО са упълномощени
длъжностни лица, определени поименно, които да осъществяват превантивен, текущ
и последващ контрол, включително да дават задължителни предписания с определени
срокове за изпълнение им, като под т.3 и т.6 фигурират имената на длъжностните
лица, извършили процесната проверка и издали предписанието. Следователно,
процесното предписание е издадено от компетентен по степен и материя орган.
В разпоредбата на чл.119 ал.7 от ЗУО
изрично е предвидено правомощие при извършване на проверките контролните органи
да съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на
административни нарушения. При констатирани нарушения контролните органи дават
задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.
Оспореното в случая задължително предписание
е издадена спрямо лице, което има издадено Решение по реда на чл.67 и сл. от
ЗУО да извършва дейности по третиране на отпадъци на определена площадка и на
определен вид отпадък, с посочени конкретни кодове в Решенията. Териториалният
обхват на дейност на РИОСВ - Шумен обхваща и територията на община Хитрино,
област Шумен.
Съдът приема, че задължителното предписание е
издадено в законоустановената форма, като съдържа относимите фактически и
правни основания. В него се съдържа конкретно посочено материалноправно
основание, обусловило издаването му. Волеизявлението на органа е напълно ясно и
конкретно - фактическите действия, за които е задължен адресата са ясни и са
посочени срокове за изпълнението им. Не е налице нарушение на изискванията за
форма и съдържание на акта, както и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. В тази
връзка възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не е посочено правното
основание за неговото издаване, както и не са изложени относими факти, съдът
намира за неоснователно. Видно от процесния КП, в същия изрично е посочено като
основание за издаването на процесното предписание разпоредбата на чл.119 от
ЗУО, регламентираща правомощието на контролните орган да извършват проверки (по
документи и на място) – ал.1, както и компетентността на същите при
констатирани нарушения да дават задължително предписание и определят срок за
отстраняване на нарушенията – ал.7. Според чл.120 от ЗУО при извършване на
проверките контролните органи по чл.119 ал.1 съставят Констативни протоколи.
При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения. В конкретния случай
цитираното изискване относно формата на акта е спазено.
Съдът намира за неоснователно и възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта, поради липса на указание пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалват същите. Липсата на тази информация
е санкционирана с удължени срокове за обжалване и от която възможност
жалбоподателят се е възползвал в настоящия случай по правилото на чл.140 ал.1
от АПК. Наред с това, тази липса по никакъв начин не би могла да се отрази
върху валидността и законосъобразността на акта, а единствено е свързана с
преценката за допустимост на оспорването.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че административният орган не е изпълнил задължението си да
уведоми засегнатото лице за започналото производство, като и да предостави
възможност до запознаване с документите. Съдът намира, че в хода на
административната проверка са установени релевантните за правилното разрешаване
на спора факти, като същите са отразени в съставения констативен протокол.
Видно от констативния протокол при извършване на проверката е присъствало
упълномощено лице от управителя на дружеството-жалбоподател, което е било
запознато с констатациите на проверяващия екип и на което лице е била
предоставена възможност да изложи възраженията си относно отразеното в
протокола.
Съдът намира, че предписанието е съобразено
и с материалния закон и с целта на закона. В тази връзка следва да се отбележи
на първо место, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение
на материалния закон.
Съгласно цитираната по горе разпоредба на чл.120
от ЗУО при извършване на проверките контролните органи съставят констативни
протоколи, като при констатирани нарушения те дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения. Основната предпоставка, за
да възникне правомощие за контролния орган да даде задължително предписание, е
да бъде установено нарушение. В процесния случай с предписанието по КП е разпоредено
на границата на имот V и VI да се постави ограда, чрез която да се разграничи
площадката на „А.Т.“ ЕООД от тази на „Био Енигма“ ЕООД и площадката да отговаря
на изискванията на чл.27 ал.1 т.1 от Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г. за условията
и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или
третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и
за транспортиране на производствени и опасни отпадъци /наричана за краткост
Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г./.
Съгласно посочената по-горе разпоредба на чл.27 ал.1 от Наредба №Н-4 от
02.06.2023 г., са въведени изисквания, на които трябва да отговарят площадките
за съхраняване или третиране на отпадъци и за разполагане на съоръжения за
третиране на отпадъци, като в т.1 е конкретизирано „да имат ограда и ясни
надписи за предназначението на площадката, дружеството, което я експлоатира, и
работното време“. В настоящия случай безспорно дружеството-жалбоподател
експлоатира площадка за третиране на отпадъци, съобразно Решение
№15-ДО-333-00/23.12.2022 г. на Директора на РИОСВ град Шумен, с местонахождение
на площадката с.Хитрино, община Хитрино, област Шумен, УПИ V, кв.12 по плана на
с.Хитрино, площ от 6 940 кв.м. Безспорно се установи, че към момента на
проверката на посочения обект такава ограда не е била поставена на площадката,
стопанисвана от жалбоподателя, към имот УПИ VI, кв.12 по плана на с.Хитрино,
площ от 6 940 кв.м., за който имот също е издадено разрешение на „Био Енигма“
ЕООД да извършва дейност по третиране на отпадъци на площадка №1, съгласно Решение
№15-ДО-324-03/01.04.2022 г. на Директора на РИОСВ град Шумен.
При тези факти съдът намира, че правилно и
законосъобразно контролните органи са издали процесното предписание, тъй като
жалбоподателят не е изпълнил вмененото му задължение в разпоредбата на чл.27
ал.1 т.1 от Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г., а именно стопанисваната от него
площадка за третиране на отпадъци да има ограда. Изрично в КП е посочената конкретна
правна норма, регламентираща това задължение, което е и материално правна
предпоставка за издаване на процесното предписание.
Действително Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г. е
приета и влязла в сила след издаденото на жалбоподателя Решение
№15-ДО-333-00/23.12.2022 г. на Директора на РИОСВ град Шумен, с което му е разрешено
да извършва дейност по третиране на отпадъци. В това Решение и в частност т.3.2
изрично е посочено, че площадката следва да отговаря на изискванията на
Наредбата по чл.43 ал.1 от ЗУО, каквато е Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г. Следователно
независимо, че това задължение не е било налице към момента на издаване на
разрешителното за третиране на отпадъци, то към момента на извършената проверка
е действало и с оглед въведеното задължение в т.3.2 от Решението №15-ДО-333-00/23.12.2022
г. на Директора на РИОСВ град Шумен площадката да отговаря на изискванията на
Наредбата по чл.43 ал.1 от ЗУО, то на дружеството законосъобразно е издадено
предписанието, тъй като не е изпълнило свое нормативно установено
задължение.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че актът е издаден в противоречие с целта на закона. Наредба
№Н-4 от 02.06.2023 г. е издадена на основание чл.43 ал.1 от Закона за
управление на отпадъците, съобразно пар.4 от ПЗР на Наредбата. Безспорно условията
и изискванията към площадките за съхраняване или третиране, разполагане на
съоръженията за третиране на отпадъци, са във връзка с регламентираната в чл.1
от ЗУО цел, а именно да се предотврати или намали вредното въздействие на
отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и управлението на отпадъците
да се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове.
С оглед гореизложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно по
реда на чл.119 от ЗУО е издадено на жалбоподателя процесното задължително
предписание, тъй като дружеството не е изпълнило вмененото му задължение по чл.27
ал.1 т.1 от Наредба №Н-4 от 02.06.2023 г., а именно стопанисваната от него
площадка за третиране на отпадъци да има ограда.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Актът е издаден в съответствие на материалния закон и целта на закона,
поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. на основание чл.143 ал.3
от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя И.Ж., срещу Задължително
предписание по т.1 от Констативен протокол №ДЙ-83/22.11.2023 г. на експерти при
РИОСВ град Шумен.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
И.Ж., да заплати на Регионална
инспекция по околна среда и води – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 /сто лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: