№ 22571
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110163044 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба , депозирана от
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“срещу П. Н. Д. за
признаване на установена дължимостта на сумата в размер на 1 202,00 лева,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот - апартамент № 23, находящ се
в гр. София, ж.к „Дружба-2“, бл. 519 (стар 227), вх. Б, ет. 7, за периода от 01.06.2021 г. до
31.10.2021 г., поради ползването на същия след прекратяване на Договор за отдаване под
наем, сключен на 21.06.1994 г., за което по ч.гр.д. №3604 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24
състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. При условията на
евентуалност ищецът предявява осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати за
периода 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г. дължимо обезщетение за среден пазарен месечен наем
в общ размер от 1202,00 лева за ползване на процесния имот без правно основание.
Ищецът твърди, че П. Н. Д. е настанена със Заповед № 61/21.06.1994 г. на началник
на Гарнизонна жилищна част - София към МНО (инистерство на народната отбрана), въз
основа на която е сключен Договор за отдаване под наем от 21.06.1994 г. за апартамент №
23, с адрес: гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба-2“, бл. 519 (стар № 227), вх. Б, ет. 7,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1505.2372.2.23, с площ от
102.21 кв.м., 1.377 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с прилежаща част - мазе № 23,
с площ от 4.84 кв.м., с граници на имота: на същия етаж 68134.1505.2372.2.22,
68134.1505.2372.2.24, под обекта 68134.1505.2372.2.19, както и над обекта
68134.1505.2372.2.27, както и с граници на прилежащото мазе: а именно: север - коридор,
изток - коридор, юг - мазе № 22 на ап. 22, запад - коридор. Твърди се, че имотът е отдаден
1
под наем на наемателя за срок до момента, в който наемателят загуби качеството си на
военнослужещ. Посочва, че на 16.05.2007 г. е изпратено едномесечно писмено предизвестие
с изх. № 62-00-1754 за прекратяване на наемното правоотношение, поради неплащането на
наемната цена, получено лично от ответницата на 31.05.2007 г., като й е предоставен
едномесечен срок за доброволно освобождаване на жилището. Твърди се, че въпреки това
ответницата е продължила да ползва имота, поради което дължи заплащането на
обезщетение. Подочва се, че на 18.10.2017 г. е издадена на основание чл. 80а от ЗДС Заповед
№ ЗС-205 за принудително изземване на отдадения под наем имот. Направено е искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата П. Н. Д. депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Възразява се срещу редовността на исковата молба – сочи се,
че не е посочено на какво основание се претендира сумата в размер на 1202,00 лева, как е
изчислен размерът и от кой момент се дължи. Позовава се и на изтекла погасителна давност.
Във връзка с евентуално предявения иск се възразява, че е недопустимо съединяването му с
положителен установителен иск в едно производство, тъй като предвид посочените правни
основания имало припокриване в предмета им. Възразява се срещу основателността му и се
инвокира възражение за погасяване по давност.
Съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал искова молба с вх. № 253974/21.11.2022 г. в
частта, в която е предявен осъдителен иск при условията на евентуалност за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1202,00 лева, представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к
„Дружба-2“, бл. 519 (стар 227), вх. Б, ет. 7, за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г.
Определението не е обжалвано, т.е. влязло е в сила.
Софийски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1 202,00 лева, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж.к „Дружба-2“, бл. 519 (стар 227), вх. Б, ет. 7, за периода от 01.06.2021 г. до
31.10.2021 г., поради ползването на същия след прекратяване на Договор за отдаване под
наем, сключен на 21.06.1994 г.,
Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на
ищеца, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) валидно сключен
договор за наем, въз основа на който е предадена фактическата власт върху вещта; 2)
изтичането на уговорения между страните срок или преустановяване на облигационното
действие на договора, въз основа на уговорено между страните или установено в закона
основание; 3 ползване на обекта на наемното правоотношение от бившия наемател в
рамките на процесния период; 4) въпреки изричното противопоставяне от страна на
наемодателя.
2
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договор за наем, по силата на което е предал на ответницата
фактическата власт върху наетия имот, а за последния е възникнало задължение да заплаща
наемна, че договорът е валидно прекратен, че в процесния период ответницата е
продължила да ползва имота със знанието и при противопоставянето му, както и размера на
обезщетението за ползване на имота през исковия период. При доказване на горното
ответникът следва да докаже пълно и главно правопогасяващи или правоизключващи
възражение, чрез установяване на твърдените факти и обстоятелства.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по
делото, че на 21.06.1994 г. между страните е възникнало наемно правоотношение /на
основание чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при Министерство на
отбраната и чл. 13 от Закона за наемите/, с предмет процесното ведомствено жилище –
частна държавна собственост /видно от приетия като доказателство по делото акт за
държавна собственост – на л. 17 от първоинстанционното дело/, ползването на което е било
предоставено на ответницата с нормативно определен размер на наемната цена. С писмо от
16.05.2007 г., получено на 31.05.2007 г., ищецът уведомил ответницата, че прекратява
наемния договор на основание чл. 27, т. 1 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища,
ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната – поради
неплащане на наемната цена /обстоятелство, за което е налице признание на ответницата,
обективирано в отговора на исковата молба, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК
следва да се приеме, че отговаря на истината/, поканил я в едномесечен срок от
получаването да освободи наетото жилище и я предупредил, че при неизпълнение ще й
бъде начислявано обезщетение в размер на 240.40 лв.
Впоследствие на 18.10.2017 год. била издадена на основание чл. 80а ЗДС Заповед
№ЗС[1]205 на министъра на отбраната за изземването на процесния недвижим имот, като
бил определен срок за доброволното му освобождаване до 08.11.2017 год. и било насрочено
принудителното му изземване по административен ред на 15.11.2017 год., от 11.00 ч.
Безспорно е между страните, че както след прекратяване на наемното правоотношение, така
и след връчването на горепосочената заповед ответницата е продължила да ползва имота до
края на исковия период. Настоящият съдебен състав приема, че редът за сключване на
договор за наем с предмет недвижим имот – частна държавна собственост /предоставен на
ведомство/, е регламентиран изрично понастоящем със специалните норми на Закона за
държавната собственост /ЗДС/ – чл. 22 и Правилника за неговото приложение, а към
момента на сключване на процесния договор – със специалните норми на Закона за наемните
отношения – ЗНО /отм./. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗНО /отм./, редът и начинът за настаняване и
опразване в жилищните фондове на Министерство на народната отбрана, Министерство на
вътрешните работи, Строителни войски, войските на Министерството на транспорта и на
Министерството на съобщенията се уреждат с наредби, одобрени от ръководителите на
ведомството при спазването на съответните разпоредби на този раздел от закона. По делото
не се релевирани възражения за опорочаване на горепосочения ред за отдаването под наем
3
на процесния недвижим имот. Съдът приема, че страните са сключили валидно договора за
наем и са обвързани от уговорките по него – установено е, че към момента на издаване на
настанителната заповед процесното жилище е държавна собственост /както и понастоящем/,
като за противното не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената
тежест в тази насока е била на ответницата, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
предвид релевираното от същата възражение за нищожност, което е неоснователно.
Наемните отношения за държавни имоти /по чл. 22/ се прекратяват по реда на ЗЗД,
съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗДС /редакция – изм., ДВ, бр. 124 от 1998 год./, която е
приложима и по отношение на наемните договори, сключени преди 01.06.1996 год. /виж § 4,
ал. 1 от ПЗР на ЗДС/. В частност по делото е доказано, че правоотношението между страните
е било прекратено /развалено/ при надлежно упражнено субективно потестативно право на
наемодателя с изтичане на едномесечния срок на предизвестието, което е било получено от
ответницата на 31.05.2007 год. /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/. Наличието на предпоставките за разваляне
на договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена не е
спорно във въззивното производство. Установено е също така, че през исковия период от
01.06.2021 г. до 31.10.2021 г., ответницата е продължила да ползва имота, въпреки че
действието на договора е било прекратено. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички елементи от фактическия състав, установен в разпоредбата на
чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Видно е от Заповед на министъра на отбраната на Република България № ЗС-
193/04.10.2006 г., (стр. 21 от първоинстанционното дело) че месечният наем на процесния
апартамент бил определен на 120.20 лв. на основание чл. 34 ППЗДС и чл. 24 от Наредба № 3
от 19.08.1998 год. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен
фонд на МО. Наемодателят с писмо, изх.№ 62001754/13.05.2007 г. е определил размера на
обезщетението в размер на 240, 40 лева. От приетото заключение по изслушаната в хода на
досъдебното производство СТЕ се установява, че средната пазарна цена за горепосочения
недвижим имот за процесния период е в размер на 3 644, 14 лева. При спазване на
диспозитивното начало искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от 1 202,00 лева
(240,40 х 5) за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г.,
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е
представил доказателства за платена държавна такса в размер на 28, 85 лева; сумата от 350
лева - възнаграждение за вещо лице и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за
заплащането на правна помощ. С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. №
23680/22 г. по описа на СРС, 24 състав, които са в размер на 28, 85 лева за държавна такса и
50лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо на ищеца следа да се присъдят
разноски в размер на 507,07 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД, че П. Н. Д., ЕГН
**********, дължи на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“,
ЕИК *********, сумата от 1 202,00 лева, представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к „Дружба-2“,
бл. 519 (стар 227), вх. Б, ет. 7, за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г., поради
ползването на същия след прекратяване на Договор за отдаване под наем, сключен на
21.06.1994 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, за което по ч.гр.д. № 3604 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24
състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, П. Н. Д., ЕГН **********, да
заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело“, ЕИК
*********, сумата от 507,07 лева, представляваща сторените съдебни разноски в рамките на
заповедното и първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5