№ 301
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Георги Ушев
Димитрина Ангелова
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600912 по описа за 2024 година
С протоколно определение №732/01.07.2024г. по ЧНД №677/2024г. на Окръжен съд,
гр.Благоевград, пети наказателен съдебен състав е прекратил производството, образувано по
молба на осъдения К. С. М., ЕГН **********, за определяне по реда на чл.23 НК на едно
общо наказание по двете наложени му наказания, за две отделни престъпления с Решение №
397.429/2016 г. от 20.10.2016 г. на Втори Смесен Апелативен съд - Атина, Република Гърция,
влязло в сила на 08.01.2017г., и прието за изпълнение е Решение № 153/28.04.2023 г. по н.д.
№ 156/2023 г. на Трето наказателно отделение на ВКС на Република България.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на
осъдения К. С. М.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като, „…макар и да коментира в своите мотиви на постановеното
решение №153/28.04.2024г. състава на ВКС, приложима ли е разпоредбата на чл.23 от НК
по отношение на осъденото лице М., в диспозитива на същото решение №153/28.04.2024г.,
постановено по н.д.№156/2023г., никъде не е посочено, че не може да се групират двете
наказания, и че двете наказания трябва да се търпят отделно…“.
Определение №732/01.07.2024г. по ЧНД №677/2024г. на Окръжен съд, гр.Благоевград
е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.6 НПК, поради налично предходно произнасяне
на ВКС Трето наказателно отделение по същите въпроси с Решение №153/28.04.2023г., по
н.д.№156/2023г., с което е установено формализирано и ненормено фактическо положение
по смисъла на чл.413 ал.1 НПК, което има задължителна сила за вече решените въпроси,
включително и по наказанието, което следва да се изтърпява.
На всички поставени в жалбата на защитника на осъдения К. С. М. въпроси е даден
отговор с Решение №153/28.04.2023г., по н.д.№156/2023г., на ВКС. Общоизвестно е, че
съдебният акт представлява единство между мотиви и диспозитив и сепаративния подход на
неговото осмисляне и тълкуване винаги е незаконосъобразно. Производството по
признаване на чужда присъда се извършва, доколкото се налага изпълнение на наказание
1
наложено от друг съд на лице/а, което/ито трябва да се изпълнява на територията на
Р.България. В нормата на чл.463 и сл НПК ясно е посочено, че производството по
признаване на присъда постановена от съд в друга държава се провежда заради
евентуалното изпълнение на санкционната и част в Р.България „Влязла в сила присъда,
постановена от чужд съд се признава и изпълнява...", като в този смисъл основанието за
провеждането на това производство е посочено от законодателя включително в заглавието на
Раздел 2 от Глава 36 НПК.
В случая Решение № 397.429/2016 г. от 20.10.2016 г. на втори смесен Апелативен съд-
Атина - Република Гърция, влязло в сила на 8.01.2017 г., с което българският гражданин К.
С. М. е бил признат за виновен за две отделни престъпления, както следва:
1. Престъпление по чл. 45, чл. 299 от Наказателния закон на Република Гърция-
„умишлено убийство, извършено в съучастие“, за което е наказан с „доживотен затвор“,
което съответства на престъпление по чл. 115 вр. чл. 20, ал.2 от НК и за което следва да
изтърпи, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСВМЛС 20 (двадесет) години „лишаване
от свобода“.
2.Престъпление по чл. 45 и чл. 380 , nap. 1 от НК на Република Гърция- „грабеж в
съучастие“, за което е наказан с лишаване от свобода за десет години, което съответства на
престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за което на основание чл. 13, ал.1 и 2
от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да изтърпи наказание 10 (десет) години „лишаване от
свобода“.
Р.България е ратифицирала със закон Европейската конвенция за международно
признаване на присъди (ЕКМПП) приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 януари 2004г.
(ДВ, бр.11 от 2004г.), в сила за Р. България от 01.07.2004 г., като Решение № 397.429/2016 г.
от 20.10.2016 г. на втори смесен Апелативен съд- Атина - Република Гърция е било
ПРИЗНАТО и ПРИЕТО за изпълнение в Република България, включително и по отношение
на оспорваното неприлагане на правилата за съвкупността.
Претенцията на жалбоподателя и защитника му, вече е била обсъдена на съдебния
акт на върховната съдебна инстанция, където ясно е посочено, че „…След консултация с
органа, издал удостоверението, се отстрани несъответствието между него и съдебния
акт за срока на наложеното на българския гражданин наказание. Издаващата държава
изрично е посочила в решението, и в съответстващото му допълнено удостоверение, че
осъденият следва да изтърпи две отделни наказания за две отделни престъпления.
Няма основателност в основното искане на защитника да се приложи
разпоредбата на чл.23 от нашия наказателен кодекс и да се определи да се търпи само едно
общо наказание - доживотен затвор. Българският наказателен съд няма правомощията да
прилага материалноправните норми относно съвкупността, предвидени в българското
законодателство и така да променя размера на наложените наказания…“.
ВКС изрично е посочил, че, „…Нито рамковото решение, нито РР № 2008/909 ПВР,
обаче предвиждат възможност изпълняващата държава да променя влязъл в сила съдебен
акт, като по същество той бъде изменен или отменен. Единствената хипотеза на
приспособяването на наказанията, засягаща вида на наказанието, е уредената в чл. 13,
ал.2 от ЗПИЛишСв, но тя приложима в случай, когато наказанието в издаващата
държавна не съответства по вид на това по българското законодателство….“
В Решение № 341/11.10.2023г. по ВНЧД 1097/2023г. на 11 –ти състав на САС,
ОТНОВО е даден отговор по предмета на настоящото производство, като съдът ясно е
посочил, че „…Първостепенният съд не може да бъде упрекнат и че не е приложил
нормата на чл. 23 от НК относно двете наказания „лишаване от свобода“, приети за
изпълнение с решение на ВКС № 153 от 28.04.2023г. В посоченото решение, върховната
инстанция изрично се е обосновала, че двете наказания следва да бъдат изтърпени
2
отделно. Решението на ВКС е окончателно и е влязло в сила на 28.04.2023г. След като този
въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, той не може да бъде пререшаван, според
разпоредбите на чл. 413 и чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК…“
Предвид изложеното, настоящата въззивната инстанция намира, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, настоящият състав на Апелативен съд София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №732/01.07.2024г. по ЧНД №677/2024г. на Окръжен
съд, гр.Благоевград, пети наказателен съдебен състав за прекратяване на производството на
основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 НПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3