№ 732
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000503125 по описа за 2023 година
Въззивното производството е образувано по жалба на М. Л. П. срещу
решение № 3903/ 14.07.2023г. на СГС, ГК, 14 състав, постановено по гр.д. №
10702/22г., с което са уважени искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и противоречиво. Съдът е приел погрешно фактическата
обстановка. Процесният имот се ползва от трето лице, а не от жалбоподателя
П., а именно Фондация „ Помощ за лица с проблеми в развитието“.
Безспорно по делото е, че ищецът е отправил покана до същата за предаване
на имота. По отношение на иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД също
следва да бъде предявен към фондацията, тъй като няма идентичност между
нея и М. П.. Той би бил основателен срещу нея само за периода 27.08.2021г.
до 15.04.2022г. Счита, че от събраните гласни доказателства се установява, че
въззивникът ползва имота като свой от края на 2004г. и до настоящият
момент. Владението й е непрекъснато. Тя прави ремонти, разпореждане с
него като го отдава под наем, определяла е условия и цената на наема, както и
лицата, на които го отдава. Тя лично е получавала сметките за ток, вода и
парно. Счита, че показанията на свидетеля Н. Ц. не противоречат на
1
останалите свидетелски показания.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове .
В депозиран писмен отговор З. М. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за
неоснователността й. Сочи, че възражението срещу кой е следвало да се
насочат претенциите е следвало да се направи с отговора на исковата молба,
а в сегашния момент то е преклудирано. Поддържа, че наемателите са
ползватели на имота, а правната норма на чл.108 от ЗС предвижда искът да
се предяви срещу владеещия несобственик, какъвто е М. П..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД . В исковата
молба ищецът З. М. твърди, че през 2019г. е получил по завещание, заедно с
починалата му майка, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект за
търговска дейност в гр. ***, ж.к. „***“, кв. ***, бл. *, вх. *, ет. * – магазин №
1 с площ от 124, 52 кв.м. заедно с прилежащите 2, 60% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор
68134.206.144.1.47. Завещанието е открито с протокол за обявяване на
саморъчно завещание вписан под № 25 в регистъра на Нотариалната камера.
По волята на завещателя Г. Л. С. ищецът и неговата майка получават горния
имот. За смъртта на завещателя са били уведомени от кмета на с. ***. От
тогова се опитва да влезе в завещания имот, но той е бил заключен и е имало
надпис Творителница „ Арт и скок“, проект на Фондация „ Помощ на лица с
проблеми в развитието“, която е на ответника. Майка му е починала на
********г. и неин единствен наследник е ищецът. Той е изпратил покана до
фондацията, от която не е получил отговор. Образувана е прокурорска
преписка в СРП. Ответникът М. П., при проведени разговори с адвокати на
ищеца, е отказала да предостави достъп до имота на З. М.. Затова ищецът
моли съда да признае по отношение на ответника, че той е собственик на
описания в исковата молба имот и да го осъди да му предаде владението
върху него. Моли съда да осъди М. П. да му заплати обезщетение за
ползване за периода от 23.06.2020г. до 15.04.2022г. в размер на 27 000 лв., в
2
едно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Излага, че преди години Г. С.
е казал на ответника и майка й, че остава на тях да управляват и ползват като
собственици процесния магазин. Те е трябвало да се грижат за него.
Пазарували са му, водели са го на лекар и са го гледали. След смъртта му са
научили, че е оставил завещание, но това не променя нищо, тъй като
ответникът и майка й владеят магазина повече от десет години за периода
месец май 2009г. до месец май 2020г. като Г. С. не се е противопоставял.
Давали са магазина под наем, търсели са наематели, заплащали са
консумативите. Имотът им е предаван от наемателите. Не са оформили
отношенията си с Г. С. пред нотариус. Затова ответникът прави възражение за
придобивна давност в нейна полза.
Ищецът черпи правото си на собственост върху магазин № 1, находящ
се в гр. София с площ от 124, 52 кв.м. от завет, направен в полза на него и
майка му от Г. С. със завещание от 05.03.2007г. То е обявено с протокол от
06.02.2019г.
Не е спорно, че завещателят Г. С. е бил собственик на процесния имот
на основание договор за учредено право на строеж срещу задължение за
строителство, оформен в нот. акт № 43/16.04.2002г. Към исковата молба
ищецът е представил схеми за процесния имот от АГКК от 14.03.2022г. и от
24.11.2022г.
Безспорно е обстоятелството, че З. М. е единствен наследник по закон
на майка си М. Б. П.- удостоверение за наследници № 84/30.07.2021г. От
удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че
имената М. Б. П. и М. Б. П. са на едно и също лице.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се
установява, че имената З. Т. М. и З. Т. С. са на едно и също лице.
Ищецът е отправил покана до Фондация „Помощ на лица с проблеми в
развитието“ за прекратяване на неправомерното владение върху процесния
имот.
Към исковата молба е представен договор за наем, сключен от Г. Л. С.
3
и „Ашком- Николаев“ ЕООД от 15.02.2013г. за ползването на процесния имот
за период от шест години. Този частен диспозитивен документ не е оспорен
по реда на чл.193 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени
доказателства: 2бр. епикризи на Г. С., които са неотносими към спора и не
следва да се обсъждат в решението на въззивния съд.
Прието за безспорно и ненуждаещо от доказване е обстоятелството че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота за периода месец януари
2019г. до месец май 2020г.
В хода на съдебното дирене е допуснато и е прието заключение на
техническа експертиза, която е дала заключение за пазарният наем за
процесния имот. За исковия период обезщетението е 32 614 лв.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
безпристрастно, основаващо се на професионалния опит на експерта.
В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с
оглед твърденията и възраженията на страните.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. заявява, че познава ищецът и неговата майка повече от
20 години, тъй като има наследствен имот в с. ***. В края на май 2020г. З. М.
му се е обадил и от кмета и нотариус Я., са разбрали, че ищецът и майка му са
били търсени заради завещание. Те се ползват от завет. Свидетелят е адвокат
и са го помолили да им съдейства. Заедно с ищеца са отишли при нотариуса,
който им е показал завещанието. То е било за един магазин. Вписали са го.
Заедно са видели имота. Свидетелят се е срещал с ответника като
пълномощник на ищеца и майка му. На тази среща е поискал ключа от М. П.,
но тя е отказала да му го даде. Когато са ходили до магазина са провели
разговор с наемателката Б. Н.. От Службата по вписванията са извадили
договор за наем, които е бил вписан. Наемателят е плащал наем на Г. С. по
банкова сметка.
Свидетелят К., живее с М. П. на семейни начала от 2011г. Знае за
процесния имот и къде се намира. Той заявява, че ответникът ползва имота
като първо го е давала под наем и се е занимавала с него. От 2010г. е даден
под наем, взимала е наема и е плащала сметките. Знае, че имотът е неин.
4
След като е бил даден под наем се е направил основен ремонт лично от
ответника- пребоядисване, разширение за новата цел- детски център. В
момента се ползва от ответника и фондацията от 2018г.-2019г. Свидетелят
познава Г. Л.. Той е живеел в с. ***, но е имал и апартамент в центъра. Не е
живял с тях, идвал е от време на време, за да се видят. М. и Г. не са живели в
общо домакинство. Последният наемател е била жена, която се е занимавала
със сладкарство и хлебопекарство.
Свидетелят С. заявява, че лично е познавал Г. Л. покрай майката на М.
П. от около 2014г. Знае, че той е тя са живеели на семейни начала. Г. Л. е
живеел в с. ***, където и свидетелят, и в центъра на София. Те са полагали
медицински грижи за него, тъй като не е имал деца. Виждал го е в
апартамента в кв. ***. Той е работил в центъра към фондация за деца на
доброволни начала от 2017г. Тогава се е направил ремонт на помещението,
което преди това е било сладкарски цех. Свидетелят работи само през
почивните дни. Знае, че помещението е на ответника и майка й. Знае, че Г. е
бил негов собственик, но той физически не могъл да разполага с имотите си.
Той го е оставил на М. П., и тя се е занимавала с него. Апартаментът, в
който живее М. П. се намира над магазина. Г. е идвал понякога, но не е
живеел там. Първоначално ги е посещавал рядко, но след това по няколко
пъти месечно. М. П. се е грижела за документацията и администрацията на
имотите- ключове, документи, телефони, карти, всичко е било при нея.
Ключът от центъра също е бил в нея. Тя е слизала в помещението, когато е
било сладкарски цех да взема наема.
Свидетелят Ц. познава Г. Л.. Той е бил хазаин на процесното
помещение, което майка му е била наела от него за сладкарски цех. Фирмата
е „Ашком- Николаев“. Помещението се е намирало на ул. „Родопски извор“
номер тридесет и нещо. Видял го е за първи път при подписване на договора.
Година по- късно е станал управител на цеха. През 2018г. са освободили
помещението. Виждал е Г. Л. два пъти. Веднъж се е появил на прозореца на
цеха вечерта и е попитал за наема. Иначе е звънял по телефона на майката на
свидетеля, после тя му е дала неговия номер. Наемът се е плащал по банков
път. Последните две години свидетелят е банкирал и плащал наема на Г. Л..
Договорът за наем е бил сключен с него и той не е бил представляван. Той
лично го е подписал. Впечатлил се е от външния му вид на клошар. Над
5
помещението е живеела жена, която не е събирала наема, но е обяснявала, че
е имала отношения с Г. Л.. Познава ответника като съсед и знае къде живее.
Наемът е бил 600лв. или 800 лв. Те са плащали разходите за ток и вода.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ц. като основаващи
се на лични впечатления за фактите, които излага, като вътрешно
непровтиворечиви си.
Кредитира показанията на свидетеля Б. като основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага. Те са последователни и убедителни.
Не кредитира показанията на свидетеля К. в частта, в която той
споделя впечатления за това от кога имотът се ползва под наем и кой
получава наема и плаща сметките. Кредитира ги в останалата им част, тъй
като не противоречат на останалите събрани свидетелски показания. Тези на
св. К. ги преценява и при условията на чл.172 от ГПК, поради близките
отношения с ответника.
Не кредитира изцяло показанията на свидетеля С., тъй като ги намира за
вътрешно противоречиви по отношение на факта, че майката на М. П. и Г. Л.
са живеели на семейни начала. В останалата част ги кредитира като
отразяващи лични впечатления за фактите, които излага.
Като е обсъдил събраните доказателства СГС е приел, че исковете по
чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са основателни.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.108
от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното съдебно решение, по допустимостта му в обжалваната
част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-
чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма от първоинстанционния съд.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
6
Основателността на ревандикационната претенция зависи от
наличието на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, ответникът да го владее и това да е без правно
основание. В негова тежест е да докаже основанието, от което произтича
правото му на собственост, а на ответника всички възражения,
правоизключващи и правопогасяващи, които е направил, за да обоснове
своето право, което се конкурира с това на ищеца. Разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК предвижда всяка страна да
докаже фактите, които твърди и от които черпи за себе си благоприятни
правни последици.
Ищецът черпи своето право от завет, оставен в полза на него и майка му
чрез саморъчно завещание от 05.03.2007г., оставено от Г. Л. С.. То не е
оспорено по отношение на валидността му, поради което следва да се приеме,
че е породило правни последици. Ищецът е единствен законен наследник на
майка си М./М./ П., поради което той на лично основание- завет и по
наследствено правоприемство е придобил правото на собственост върху
процесния магазин. Доказана е неговата активна процесуална и материална
легитимация.
В жалбата се навеждат довод за неоснователност на исковете, тъй като
са предявени срещу страна, която не ползва имота. Ищецът определя
надлежните страни в процеса с твърденията си в исковата молба. Активната
материална легитимация е свързана с гражданското правоотношение- кой е
носител на правото и кой на задължението. Пасивната материална
легитимация също се определя от ищеца чрез твърденията за
принадлежността на задължението или оспорването на неговото право, което
претендира. Ако първата не е доказана искът е неоснователен. Липсата на
процесуална легитимация води до недопустимост на иска. Процесуалната
легитимация е принадлежността на правото на иск и поради това е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и
упражняването на правото на иск. С оглед на твърденията в исковата молба
ищецът завява, че правото му на собственост се оспорва от М. П., която
владее имота и отказва да го допусне в него. Фондация „Помощ за лица с
проблеми в развитието“ е само ползвател на имота и защитата на правото на
ищеца би била ефективна само, ако е насочена срещу владеещия
7
несобственик. Въпрос на доказване е дали ответникът или трето лице
владее имота и противопоставя свое конкуриращо право на това на ищеца.
В това производство ответникът е длъжен да направи и изчерпи всички
свои възражения, правопогасяващи или правопрекратяващи правото на
ищеца. Като негова е доказателствената тежест да докаже основанието на
своето право, от което твърди, че то е възникнало и което конкурира правото
на ищеца. С влизане в сила на съдебното решение възраженията се
преклудират и не могат да бъдат заявени в нов процес, включително и тези,
които не са заявени. Ответникът в спора извежда своето конкуриращо право
на това на ищеца от изтекла в негова полза придобивна давност- чл.79, ал.1
от ЗС. Тя се дефинира като период от време, в който едно лице упражнява
фактическа власт върху недвижим имот и с изтичането му се пораждат права
за него. Придобивната давност е правопораждащ юридически факт, чието
установяване е в тежест на този, който се е позовал на нея. Осъществяването
на владението е свързано и с прекратяване на правото на предишния
собственик. Придобивната давност по чл. 79 от ЗС е свързана с владението,
което едно лице осъществява върху конкретен имот. Това е оригинерен
способ на придобиване на правото на собственост, който изключва права на
други правни субекти.
Владението се характеризира с два признака- фактическа власт и
държане на вещта като своя. В гражданския процес доказването му е
свързано с установяване на комулативното наличие на тези два признака-
обективен и субективен. В тази връзка могат да бъдат ангажирани и гласни
доказателства. Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда оборима презумпция,
според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Оборването й означава, че липсва субективният елемент
на владението, анимус, а именно владелецът не държи вещта като своя.
Тежестта за оборването й е за този, който счита, че владелецът не държи
вещта за себе си. Установена е в полза на владелеца поради трудността на
доказване на субективния признак на владението, а именно намерението за
своене. Според нея субективният елемент от фактическия състав на
владението- намерението да се владее за себе си, се предполага до доказване
на факта, че владелецът е владял за другиго. При доказване на факта на
осъществявана фактическа власт върху имота за осъществил се следва да се
8
приеме и предполагаемият факт за наличие на намерение същият да се
държи като свой. Презумпцията размества тежестта на доказване и при
твърдение, че владелецът не е владял за себе си, оспорващия трябва да
докаже това. Когато владението върху имота е предадено от собственика на
трето лице, за да си служи с него, презумпцията е оборена. Когато
основанието, на което е предадена фактическата власт сочи на установяване
на държане, за да установи владеещият придобиване на правото на
собственост на основание давностно владение, следва да докаже, че е
променил намерението си и владее имота за себе си, което е демонстрирал
пред собственика/ Р № 31/08.02.2016г. по гр.д. № 4539/15г., I г.о. на ВКС, Р
№ 219/31.10.2014г. по гр.д. № 793/14г., I г.о./. Презумпцията на чл.69 от ЗС е
приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение от момента на установяването си и ползва владелеца в
отношенията му със собственика.
Ответникът е недобросъвестен владелец, тъй като не владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик. По делото е прието за
безспорно и ненуждаещо от доказване, че М. П. упражнява фактическа власт
върху процесния магазин от месец януари 2019г. до месец май 2020г. За
останалата част от периода на придобивната давност не може да се приеме, че
ответникът е бил владелец на магазина. За периода от 15.02.2013г. до 2018г.
той е отдаван под наем от неговия собственик Г. Л. С. като от показанията на
свидетеля Ц. се установява, че именно той лично като наемодател е сключил
договора за наем с фирмата на майка му, че наемът е заплащан по банковата
му сметка от свидетеля . Твърденията в отговора, че М. П. е отдавала
магазина под наем и е търсила наематели, че е следяла да се откриват партиди
и се е грижела за ремонта му, говорят за търпими действия, извършвани със
съгласието на собственика, поради близките отношения между нея и
завещателя, установени от свидетелите К. и С.. Те почиват на добри
взаимоотношения и взаимопомощ. Търпими са действията, които са
незначителни, не създават безпокойство за владелеца. Те не са фактическа
власт и чрез тях не може да се придобие владение./ Р № 196/18.03.2019г. по
грд. № 1371/18г., ВКС, I г.о., Р № 26/15.01.2024г. по гр.д. № 4840/22г., ВКС,
I г.о., Р № 483/11.12.2012г. по гр.д. № 493/12г., ВКС, I г.о./ В обясненията си,
дадени по реда на чл.176 от ГПК, М. П. е заявила, че тя е търсила наематели,
но договорът е сключен от името на Г. С., защото той е бил собственик на
9
имота. Не се установява, че за периода от май 2009г. до 09.01.2019г. тя е
манифестирала по отношение на собственика Г. С., че владее магазина за
себе си с намерение да свои. Трансформирането на търпимите действия във
владение за себе си трябва да бъде доказано чрез недвусмислени действия от
страна на ответника. Периодът от месец януари 2019г. до месец май 2020г. е
по- малък от десет години и недостатъчен, за да се придобие имотът по
давност. Оборена е презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/ за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с които се придобиват или погасяват
права. С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. С последващо решение на Народното
събрание, обнародвано в ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г., срокът на обявеното
извънредно положение е удължен до 13.05.2020 г. Предвиденото в ЗМДВИП
основание за спиране на придобивната давност е установено в специален
закон и поражда правни последици. Т.е. за месеците март -май 2020г. в
полза на М. П. придобивната давност е спряла да тече. Този период не може
да се вземе предвид при определяне на давностното владение.
По делото не се установи, че ответникът владее имота на правно
основание. Доказа се, че той е фактически в имота, поради което на налице
всички предпоставки за основателност на предявения ревандикационен иск.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Активно легитимиран да предяви иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване е собственикът на
вещта.
Пасивно легитимиран да отговоря по иска е ползвателят на вещта без
основание.
Институтът на неоснователно обогатяване обхваща фактическите
състави на чл.55-58 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Вторият от тях е за обогатяване за
чужда сметка. Предпоставките му са няколко: да е налице обедняване в
10
имуществото на едно лице за сметка на друго, последното да се е обогатило и
да липсва основание за обогатяването. Той е субсидиарен и се предявява в
случаите, когато обеднялото лице няма друга правна възможност, за да
преодолее неоснователното разместване на блага. Необходимо е
обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група
факти, т.е. наличие на връзка между тях./ ППВС № 1/28.05.1979г./
Съгласно установената практика / решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр.
д. № 13/13 г. на ІІІг.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ обогатяването,
което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само
когато се увеличава имуществото на едно лице, но и когато се спестяват на
обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе
от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Той обхваща елементите : 1. ищецът да е обеднял 2. ответникът да ползва
вещта/имота фактически без наличие на правно основание за това и 3.
обогатяване на ответника и размера на обезщетението, изчислен на база
сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този
функционален тип имоти, както и връзка между обедняването и
обогатяването, т.е. че произтичат от един и същи факт или група от факти.
По делото е установено, че М. П. е ползвала процесния магазин през
периода 23.06.2020г. до 15.04.2022г. Това е било без основание, което е
довело до обедняване на ищеца от невъзможността да реализира за себе си
доход. От друга страна ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е
спестил разходи. От приетата по делото техническа експертиза се установява,
че пазарният наем за процесния период е 32 614лв. Искът е основателен за
пълния размер.
Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
По разноските.
На основание чл.78 от ГПК страните имат право на разноски
съобразно уважената или отхвърлената част от иска.
11
Ищецът няма сторени разноски за въззивното производство. На адв. Е.
Г. следва да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 13 941, 44лв.
на основание чл.38 от ЗАдв.
Жалбоподателят няма право на разноски с оглед на изхода на спора
пред въззивния съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3903/ 14.07.2023г. на СГС, ГК, 14 състав,
постановено по гр.д. № 10702/22г.
ОСЪЖДА М. Л. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. ***, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. * и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.2,
офис 3 чрез адв. Д. С. да заплати на адв. Е. Г. гр. ***, ул. „***“ № * сумата
от 13 941, 44лв. / тринадесет хиляди деветстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и четири стотинки/ на основание чл.38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12