Р Е Ш Е Н И Е
№ 1486/8.8.2023г.
Гр. Пловдив, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, I отделение, XIV
състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 1489 по опис на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Постъпила е жалба на М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Х.Д., срещу заповед № ЗРИ-346/26.05.2022г. на кмета на район
„Източен“ при община Пловдив, с която е наредено премахване доброволно от
извършителите на обект, представляващ „стационарен преместваем обект за
търговска дейност“, административно определен под № 1, с приблизителна площ 280
кв.м., поставен в имот с идентификатор 56784.527.9 по КККР на гр.Пловдив в УПИ I-озеленяване и спорт, кв.1 и в улична
регулация по плана на кв.„Изгрев-Изток“, с адрес: гр.Пловдив. ул.„Ландос“ № 48,
собственост на Б.М.А., М.А.А., М.И.С. и И.М.С..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт, като се иска отмяната му от съда. Според жалбоподателя в мотивите
за издаване на оспорвания акт не са описани характеристики на обекта – предмет
на премахване, които да отговарят на нормите на чл. 56 или чл. 57 от ЗУТ.
Твърди, се че обектът не е преместваем по смисъла на посочените разпоредба,
съответно не е приложим реда за премахването му, регламентиран в чл.57а от ЗУТ.
Сочи се, допуснато при издаване на акта съществено нарушение на административно-производствените
правила по чл. 35 и 36 от АПК, тъй като кметът на района не е изпълнил
задължението си да установи кое е лицето, на което да бъде разпоредено да премахне
процесния обект. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
Ответникът –
кмет на район „Източен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С.
- служител с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа, че обектът, чието премахване е разпоредено е преместваем,
съгласно чл.56 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Сочи, че заповедта е
издадена на лицата, които са подали искане за издаване на разрешение за
поставяне на обекта във вида и обема, както е изграден. Излага съображения, че
за обекта е отказано да бъде издадено разрешение за поставяне с оглед висяща
процедура по изменение на ПУП за имота. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - Б.М.А., М.И.С. и И.М.С.,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебното производство.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не встъпва в
процеса.
Оспорената заповед е съобщена на 30.05.2022г. лично на
жалбоподателя, видно от обратна разписка на л.15 по делото. Жалба е подадена от
нейния адресат, чрез административния орган на 01.06.2022г. Издадената заповед
засяга пряко и неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. С оглед на
изложеното, жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и от
лице с правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Предвид доказателствата представени с приетата по
делото административна преписка се установява, че на 29.03.2022г. длъжностни лица от район „Източен“
при община Пловдив са извършили проверка на обект, описан като „стационарен
преместваем обект за търговска дейност", административно определен под №
1, с приблизителна площ 280 кв.м., поставен в имот с идентификатор 56784.527.9
по КК и КР на гр.Пловдив в УПИ I-озеленяване и спорт, кв.1 и в улична
регулация по плана на кв.„Изгрев-Изток“, с адрес: гр.Пловдив. ул.„Ландос“ № 48.
За резултата от проверката е съставен констативен акт № 10/29.03.2022г. (л. 22)
като в същия е записано, че проверката е осъществена в отсъствие на лицата: Б.М.А.,
М.А.А., М.И.С. и И.М.С.. Посочените лица са вписани в констативния акт като
собственици на терена и на обекта, съгласно титули за собственост – н.а. № 69,
т.3,рег.№ 3922 от 2021г., н.а. № 55, т.3, рег.№ 7543 от 2015г. и н.а. № 109,
т.11,рег.№ 8822 от 2005г.
Констатирано е от страна служителите на район
„Източен“, че на място е установен преместваем по смисъла на чл.56 от ЗУТ или
чл.57 от ЗУТ обект, който се сочи да е поставен при неспазване на изискванията
на чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗУТ и чл. 46,
ал. 1, т. 1-8 от Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговски и
други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на
община Пловдив. Съгласно установеното в акта, за посочения обект не са издавани
разрешение за поставяне и разрешение за ползване.
По делото са представени доказателства за съобщаването
на КА, както и разпечатка от интернет страницата на община Пловдив - район „Източен”
/л.19/, от която е видно, че съобщение за издаването на КА до жалбоподателя и
заинтересованите страни е публикувано на интернет страницата на община Пловдив на
02.06.2022г.
Въз основа на изложеното в КА от 29.03.2022г. е
издадена оспорваната заповед, с която е наредено премахване на процесния обект.
Посочено е, че заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4
от ЗУТ във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 2 ал. 6 от Наредба за разполагане
на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на
градското обзавеждане на територията на община Пловдив.
По делото е представен протокол № 11/08.10.2020г.
(л.55) от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при район
„Източен“, видно от който на заседанието на съвета е представена за разглеждане
схема-предложение за поставяне на СПО по чл. 56 от ЗУТ в имот с идентификатор
56784.527.9 по КК и КР на гр.Пловдив по заявление № 9400-2124 (1)/21.09.2020г.
към № 9400-2124/24.07.2020г. от Д.С., Л.Т. и И.С.. Видно от съдържанието на
протокола предложената схема за разполагане на СПО не е приета за одобряване предвид
изготвяне на проекто-предложение за допускане на ПУП от изпълнителя по договор
№ 10-Д79 за обект с предмет „Транспортно комуникационен план за част от ул.
„Бъндерица“ в участъка от ул. „Ландос“- ул. „Бъндерица“ и изработване на
ПУП-ПУР по плана на кв.„Изгрев“ и кв.„Източна индустриална зона“. Представен е
по делото и протокол № 2/31.03.2022г. (л.28) от заседание на Експертния съвет
по устройство на територията при район „Източен“, видно от който на заседанието
на съвета е представена за разглеждане схема за поставяне на СПО по чл.56 от ЗУТ
в имот с идентификатор 56784.527.9 по КК и КР на гр.Пловдив по заявление №
9400-600/04.03.2022г. от Б.М.А., М.А.А., М.И.С. и И.М.С.. По отношение на предложената
схема съветът е взел решение да предложи на главния архитект да откаже
одобрението й по следните мотиви: район „Източен“ е в изпълнение на договор №
10-Д79; издадена е Заповед № 21ОА-1909/15.07.2021г. на община Пловдив за
допускане за изменение на ПУП; издадени са положителни становища от
експлоатационните дружества, както и Удостоверение № 01-718745-22.12.2021г. за
приемане на проект за изменение на КК и КР на гр.Пловдив, издадено от АГКК; съставени
Констативен акт № 10/29.03.2022г. и Констативен акт № 11/29.03.2022г. Посочва се
в мотивната част на решението на експертния съвет, че трасето на споменатите
улици и гъбарити е уточнено, нанесено е на схемата предложение, но СПО не е
съобразено с действащата регулация и с бъдещото разширение на улицата за
изграждане на пътна връзка на ул.„Удроу Уилсън“ и ул.„Бъндерица“.
От ответната страна по делото е представено решение №
429, взето с протокол № 17 от 30.09.2022г. на Общински съвет Пловдив, съгласно
което е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на част от кв.„Изгрев“, „Източна
индустриална зона“ IV част, кв.„Изгрев изток“ кв. „Ландос“, кв.„Дружба“,
гр.Пловдив и ПУР на ул.„Крайна“, ул.„Бъндерица“ и ул.„Ландос“, ул.„ Удроу
Уилсън“.
По делото е изслушана и приета без
възражение на страните съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице инж.Я.Р.,
което от представените по делото документи приема, че за имота, в който е
разположен процесният обект не е одобрявано изменение на КККР. Посочено е, че в
същия се намират шест сгради, отразени в кадастралната карта, а процесният
строеж не е отразен в същата. По
отношение на материалите от които е изпълнен, размерите, конструкцията,
разположението и предназначението на обекта, вещото лице посочва, че същият представлява
стоманена конструкция с начупена конфигурация, която следва имотните граници на
ПИ с идентификатор 56784.527.9 и е изцяло разположен в него. Изпълнената
стоманена конструкция е монтирана върху хоризонтална бетонова площадка, която
по лицето на имота от северозапад, югозапад и югоизток е изравнена с нивото на
тротоара пред обекта, а от другите страни /вътре в имота/ е на 60 см. над
естествения терен. Бетоновата площадка продължава след края на обекта в посока
на изток вътре в имота с ширина 4,75м. и дължини 24,00м. и 24,50м. съответно в
южната и северната си страни, без върху нея да има построен обект. Конфигурацията
на обекта е начупена на три части така, че като цяло общия обект да следва
линиите на имотните граници. От север конструкцията е с ширина 7,00м., с лице
16,90м. към улицата и 15,85м. към вътрешността на имота. Конструкцията
продължава с чупка в посока на югоизток. Ширината на този участък е 6,00м. и
има дължини съответно 25,60м. 21,14м. към улицата и към имота. След края на
този втори участък конструкцията продължава на югоизток с трети къс участък,
който има дължина 4,25м. само към улицата, а другият му край съвпада с края на
предния участък. Вещото лице
посочва, че цялата
стоманена конструкция е изпълнена от система от колони в три реда със сечение
кутия с размери 100/100мм. с две еднакви осови разстояния между редовете. В
напречна посока осовите разстояния са: в първия участък по 4,20м., във втория
4,35м. и третия 4,20м. По горните краища на колоните са монтирани стоманени
греди в две посоки, изпълнени от еднакви профили кутия със сечение 50/100м. По
късите страни на обекта гредите са в осите на трите колони и според ВЛ представляват
главни греди, а по дългите страни са монтирани второстепенни греди през 100см.
една от друга. Върху гредите е монтирана трапецовидна ламарина. По лицето на
обекта към улиците колоните и гредите създават височина 3,20м. от нивото на
бетоновата площадка, а към вътрешността на имота тази височина е 3,00м. Поради
разликата в нивата на терена откъм улицата и откъм имота, към имота височината
на обекта е 3,60м. от терена. Конструкцията оформя едноскатен покрив с наклон
към имота. По челните греди към улиците, с ивици трапецовидна ламарина заварена
към рекламна конструкция от малки профили е оформено рекламно пано по цялата
дължина на обекта. Според ВЛ, колоните са монтирани към бетоновата площадка с
„пети" от заварени за тях стоманени плочи 200/200мм. Стоманените плочи са
анкерирани в бетоновата площадка с болтове. Посочва се, че стенното ограждане
на обекта е от два пласта водоустойчив гипсокартон, монтиран към колоните и с
изолация между двата пласта. От външната страна е положена тънкослойна мазилка.
Дебелината на получената ограждаща стена е 125мм. Констатирано е, че вътрешните
прегради и окачените тавани в помещенията са гипсокартон. По цялото лице на
обекта към двете улици са монтирани неотваряеми витрини за остъкляване, които
са с височина от тротоара до долния край на конструкцията на покрива. Монтирани
са врати за всяко помещение с отделна функция. Дограмата е алуминиева. Към
двора на имота няма входове и остъкляване. По отношение на ползването на
процесния обект ВЛ посочва, че в същия са налични няколко отделни търговски
обекти (заложна къща, бръснарски салон, кетъринг и продажба на готови храни,
склад, магазин за пакетирани хранителни стоки, цигари и алкохол и магазин за
мебели), а от северната му страна не е създадено затворено помещение, а има
празно пространството, представляващо навес. Вещото лице установява, че обекта
е със застроена площ 265,04 кв.м., височината му е 3,20 и 3,60 м. като
размерите му са подробно онагледени в Приложение № 1 към СТЕ. Според
становището на инж. Р., процесният обект не може да бъде отделен от бетоновата
площадка, към която е анкериран и да бъде преместен на друго място в неговата
цялост. Монтираната стоманена конструкция е обща, с дължина 46,75м. и площ
265,04 кв.м. и няма транспортно средство, с което да бъде преместена. Колоните
могат да бъдат лесно отделени от бетоновата площадка под нея, тъй като
присъединяването им към бетона става външно, с болтове, но връзките между
отделните елементи на конструкцията: колона-греда, греда-греда, са създадени
чрез заваряване и така е получен голям обем, който не може да се премести без
предварително разглобяване на по-малки сегменти, възможни за транспортиране или
цялостно разглобяване до съставните елементи. Изводът на ВЛ е, че обектът не
може да бъде преместен без да изгуби своята индивидуализация във вида, в който
е в момента. Допълва се, че в същия са изградени ел. и ВиК инсталации, в имота,
непосредствено до фасадата на обекта е изградена водомерна шахта, в която се
намира общ водомер, а измервателните средства за ел.енергия са монтирани в общо
табло, намиращо се до една от сградите в имота. За да онагледи ситуирането на обекта ВЛ е изготвило
скица – Приложение № 2 с нанасяне на обекта върху извлечение от кадастралната
карта. Към СТЕ е приложен и снимков материал. При разпита си в с.з. инж.Р. пояснява,
че захващането на стоманените колони, за бетоновата площадка е с анкерни
болтове, които могат да се развият, но цялото съоръжение като обект не може да се премести или да се
раздели на модули, трябва да се разглоби и отново да се сглоби.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна и фактическа страна следното.
Предмет на настоящия правен спор е заповед № ЗРИ-346/26.05.2022г. на кмета на район
„Източен“ при община Пловдив, с която е наредено премахване на обект,
представляващ „стационарен преместваем обект за търговска дейност",
административно определен под № 1, с приблизителна площ 280 кв.м., поставен в
имот частна общинска, собственост с идентификатор 56784.527.9 по КК и КР на
гр.Пловдив в УПИ I-озеленяване и спорт, кв.1 и в улична регулация по
плана на кв.„Изгрев-Изток“, с адрес: гр.Пловдив. ул.„Ланодс“ № 48, собственост
на Б.М.А., М.А.А., М.И.С. и И.М.С..
В
заповедта е определен седемдневен срок (от съобщаването й) за доброволно изпълнение, а в случай на неизпълнение
в указания срок, е
наредено заповедта да се изпълни принудително. Процесната заповед е
издадена въз основа на констативен акт № 10 от 29.03.2022г. Както констативния акт така и
заповед № ЗРИ-346/26.05.2022г. са обявени по законоустановените начини - чрез
залепване на съобщение върху обекта, чрез обявление на интернет-страницата на Община
Пловдив. Няма данни по преписката да е постъпило и възражение.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, оправомощен съгласно заповед №
21 ОА1418 от 10.06.2021 г. на кмета на Община Пловдив (л. 9), който е компетентен орган при издаване на заповеди
за премахване по чл. 57а от ЗУТ, и заповед № 21 ОА-1247/25.05.2021 г. (л. 12), на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, при отсъствие,
кметът може да предостави по заместване функциите си на заместник-кметовете на
общината. В случая със заповед № 21 ОА 1247 от 25.05.2021 г. на кмета на Община Пловдив /посочена в оспорения
административен акт/, правомощията на кмета за периода от 25.05.2021 г. до
завръщането на титуляра, са предоставени на заместник - кмета Величко Родопски. Оправомощаването е направено от компетентен орган,
съобразно предоставената възможност от закона, като заповедта е издадена при
отсъствие на титуляра.
По отношение на издателя на оспорваната заповед също е налично валидно
оправомощаване, съгласно заповед № ЗРИ-289/16.05.2022г. на кмета на район „Източен“
(л.16), с която е разпоредено А.К. – заместник - кмет на район „Източен“ да изпълнява
функциите на кмет на района за времето от 16.05.2022г. до приключване на отпуска
по болест на И. ***, съгласно болничен лист № Е20220794375 от 16.05.2022г. (л.17).
Оспорваната заповед е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да
отговаря на предписаната в този закон форма. В административното производство
по издаване на индивидуалния административен акт са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.
Настоящата инстанция намира, че за характера
на един обект като преместваем такъв следва да се съди по неговото
предназначение и от възможността да бъде демонтиран и преместен другаде без
разрушаване, а не от обстоятелството къде е разположен. Така по делото не се
установява по безспорен начин, че процесният обект, описан в заповедта като: „стационарен
преместваем обект за търговска дейност“, административно определен под № 1, с
приблизителна площ 280 кв.м., не е сред обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 от ЗУТ.
Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ „Преместваем
обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му
от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван
в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването
му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на
обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект
може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска
отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен
елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да
гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да
служи за основа за изграждане на строеж.
Съдът кредитира напълно заключението по
изготвената СТЕ, което е прието по делото без възражения на страните като
намира същото за обосновано, мотивирано, ясно и изготвено от компетентно лице. Вещото
лице прави извод, че процесният обект е невъзможно да бъде отделен от
бетоновата площадка, към която е анкериран и да бъде преместен на друго място,
без да изгуби своята индивидуализация. С оглед на становището по приетата без
оспорване и без да е направено искане за назначаване на повторна такава СТЕ, съдът
намира, че процесният обект не представлява самостоятелен преместваем такъв по
смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Същият е посочен от ВЛ като неотделяема от
бетовнова площадка стоманена конструкция, която е обща с дължина 46,75 м. и с
площ 265,04 кв.м. като връзките между отделните елементина конструкцията са
създадени чрез заваряване и поради получения голям обем обектът не може да се
премести в пространството, без да се разглоби на по-малки сегменти, респ.
цялостно да се разглоби. Последното, както се сочи и от ВЛ, безспорно ще доведе
до загуба на индивидуализацията му по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ.
Строеж
по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята. В случая в терена има положена
бетонов фундамент, което изменя субстанцията на земята и го характеризира като
строеж, а не като преместваем обект. Налице е трайно прикрепяване към терена, с
което е променена целостта на терена и прави невъзможно обектът да може да бъде
преместваем без нарушаване на цялостната конструкция на съоръжението. От
изложеното се налага извод, че обекта предмет на оспорената заповед е строеж по
см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Премахване на строежи се извършва по реда на
чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ, при наличие на предпоставките по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Административния орган е допуснал неправилно определяне на обекта като
премествам, с което е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби - §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ и чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, вр. § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ при
издаване на оспорената заповед. Наред с това, съдът намира, че в мотивите на
оспорената заповед не са посочени и конкретните фактически основания за
издаването на акта. В същия не е описано защо административният орган е приел,
че процесният обект е преместваем. Не са изложени конкретни мотиви, подкрепящи
правните основания за издаване на акта. Същият се сочи да е издаден на
основание чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, а в тази разпоредба се съдържат осем различни
хипотези, при които законодателят допуска премахване на обекти по чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. В мотивите си органът е изложил единствено, че за
обекта не са издавани разрешение за поставяне и разрешение за ползване и същият
не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията.
Съдът
не намира за основателно да коментира посоченото в жалбата възражение относно
неизследването от страна на административния орган на собствеността на обекта,
чието премахване е наредено, поради изложеното по-горе становище, че този обект
не представлява преместваем такъв, по смисъла на ЗУТ и съответно не е приложима
и разпоредбата на чл. 57а, ал. 5 от същия закон. От
друга страна, обстоятелството, че е подадено искане за издаване на разрешение
за поставяне на преместваем обект не е основание да се приеме, че соченият
обект е именно такъв. Съдът не намира за релевантно към спора издаденото след
процесната заповед решение на Общински съвет Пловдив (№ 429/2022г.), с което се
одобрява изменение на ПУП-ПР за процесния квартал.
На база на тези констатации съдът
приема, че разпореденото от ответния административен орган премахване на процесния
обект е незаконосъобразно, а издадената от кмета на район „Източен“ заповед за
премахване № ЗРИ-346/26.05.2022г. се явява материално незаконосъобразна,
доколкото не са били налице обстоятелствата, съставляващи материалноправното
основание за издаването й.
Ето защо
оспорваната заповед следва да се отмени.
Предвид изхода на делото, следва да се уважи претенцията
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от
910 лв., от които 10 лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит на ВЛ и 500 лв.
за адвокатско възнаграждение
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗРИ-346/26.05.2022г. на кмета на район
„Източен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.А.А.,
ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на общо 910 (деветстотин и десет)
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: