Решение по дело №2031/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267
Дата: 18 януари 2023 г. (в сила от 18 януари 2023 г.)
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20221100502031
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100502031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.М.З.“ ЕАД, с предишно
наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, срещу решение № 4604/10.12.2021г., постановено по
гр.д. № 42428/2021г. по описа на СРС, 62-и състав, с което е уважен предявеният от
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за сумата
837.92 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 44012132022216, образувана във
връзка с настъпило на 19.08.2020г. в гр. София, ж.к. „Надежда-1“, ул. „Недко войвода“,
застрахователно събитие, при което са нанесени материални щети на л.а. „Мерцедес“ с
рег. № СВ ******* и на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение. По делото не били събрани категорични доказателства за противоправно
поведение на служители на ответника, ответникът не бил допринесъл за вредоносния
резултат със свое виновно или безвиновно поведение. Увреждането било резултат на
вътрешни свойства на вещта – скъсан проводник от мрежа с ниско напрежение и
поведение на пострадалия. Ответникът не можел да предвиди вредоносния резултат,
липсвала причинна връзка между негово поведение и вредоносния резултат. Съдът не
направил задълбочена и всестранна преценка на събраните по делото доказателства и
1
неправилно приел, че процесният автомобил не попадал в сервитутната зона на
авариралия въздушен електропровод. Възразява и по размера на претенцията – САТЕ
била изцяло оспорена от ответника, като изготвена по данни на ищеца. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-О.З.“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото
несъмнено били установени всички елементи от фактическия състав на регресното му
вземане – излага подробни съображения в тази връзка. Претендира разноски пред
въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:
Съобразно разясненията, дадени в т. 2 на Постановление № 17 от 18.11.1963г. на
Пленума на ВС за обобщаване на практиката по някои въпроси за непозволеното
увреждане, ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили
при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е
възложил работата, пред увредения, е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта,
с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава
отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД. За отговорността по
чл. 50 ЗЗД е характерно, че тя се свързва с проявлението на самата вещ, а не от
волевото поведение на човека.
В конкретния случай с исковата си молба ищецът е въвел твърдения, че вредите
настъпили от действия на работници на ответника, извършвали ремонтни дейности,
предвид на което правната квалификация на деликтната отговорност на ответника
правилно е подведена от първоинстанционния съд под диспозицията на нормата на чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя
има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата и затова няма място за възражение, че то е
невиновно и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
2
възложената му работа.
Страните по делото не спорят и от събраните по делото писмени доказателства,
в т.ч. комбинирана застрахователна полица № 440119215016942 от 15.11.2019г. и ОУ
към същата, уведомление за щета, депозирано пред застрахователя на 19.08.2020г.,
опис-заключение по щета № 44012132022216, калкулация и платежно нареждане за
кредитен превод от 21.08.2020г. по делото се установява наличие на застрахователен
договор по имуществена застраховка и изплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на сумата 822.92 лева на собственика на увредения лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № СВ *******.
От писмените доказателства по делото – уведомление за щета №
440119215016942, депозирано пред застрахователя на 19.08.2020г., писмено обяснение
от св. П..К, депозирано пред застрахователя на същата дата, опис-заключение по щета,
заявление на св. К. до ответника от 19.08.2020г. за издаване на документ, който да му
послужи пред застраховател, констативен протокол № 1/20.08.2020г. и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. К. се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 19.08.2020г., гореописаното МПС било увредено от
паднал проводник от електроразпределителната мрежа.
Видно от съдържанието на констативен протокол № 1/20.08.2020г. за нанесени
имуществени щети, неоспорен от страните, документът бил съставен от посочените в
документа служители на ответника Б. и Л. в присъствието на св. К.. Съобразно
констатациите на подписалите протокола служители на ответника, на 19.08.2020г., при
извършвани ремонтни работи по аварийно събитие № 874250, паднал проводник от
въздушната мрежа по ул. „Недко войвода“ върху лек автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № СВ *******, като надраскани били предното стъкло на автомобила, преден
капак, ляв калник, десен калник и предна броня. Същите вреди по застрахования
автомобил се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета №
440119215016942, в т.ч. опис-заключение и калкулация по щетата.
Разпитан св. К. излага, че когато паркирал автомобила на ул. „*******,
служители на ответника се били качили на електрически стълб, намиращ се на
разстояние около 7-10 метра от него и извършвали ремонт. Свидетелят попитал ще
пречи ли колата, на което те отговорили, че няма да им пречи. Когато се върнал след
около половин час видял падналия проводник. Работниците все още били там и
потвърдили, че те го били изпуснали. На улицата били паркирани и други автомобили.
Нямало знак, който да забранява или ограничава паркирането. Свидетелят добре си
спомня и уврежданията по автомобила и подробно ги описва.
При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира
показанията на свидетеля К. в обсъдената част. Същите възпроизвеждат
непосредствени възприятия. Те са логични, безпротиворечиви и напълно
3
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства – писмени такива, в т.ч.
подписания от служители на ответника протокол № 1/20.08.2020г., заключения на СТЕ
и САТЕ.
От писмените доказателства по делото, в т.ч. – констативен протокол №
1/20.08.2020г. за нанесени имуществени щети, съставен от служители на ответника и
неоспорен от страните, гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. К. и
заключение на САТЕ, съдът приема за установено, че описаните щети на
застрахованото МПС били причинени от работници на ответника, които при
отстраняване на аварийно събитие изпуснали проводник от въздушната мрежа, който
паднал върху паркирания на улицата лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ
******* и по този механизъм били увредени предното стъкло на автомобила, преден
капак, ляв калник, десен калник и предна броня.
Видно от категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза
вредите настъпили именно в причинна връзка с гореописания механизъм. Съгласно
изслушаното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото МПС,
изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1 207.12 лева.
Противно на твърдението във въззивната жалба заключението на САТЕ е прието
без оспорване от процесуалния представител на ответника. Неоснователни са и
възраженията, че то било изготвено изцяло по данни, предоставени от ищеца,
доколкото и в съставения от служителите на ответника протокол № 1/20.08.2020г. са
констатирани същите увреди на лекия автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите.
За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по
делото на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на
служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията
не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на
които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени
при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и
когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането,
4
когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл
Постановление 9/1966г. на ВС.
Възраженията на ответника, че процесният автомобил бил паркиран в
сервитутната зона на енергиен обект, с което била нарушена разпоредбата на чл. 14,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, са
неоснователни. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник, изрично
указана му от първоинстанционния съд с доклада на делото (в о.с.з. на 25.11.2021г.) е
да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. От събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива и заключения на СТЕ и САТЕ възраженията
на ответника не се установяват. Напротив – съобразно неоспореното заключение на
изслушаната по делото СТЕ, конкретният вид улична въздушна мрежа на ниско
напрежение по технология била изпълнена с голи проводници. Съобразно специалните
си знания вещото лице приема, че същата представлява електрическа мрежа ниско
напрежение по смисъла на т. 16 от Приложение № 1 към Наредбата, за която
минималните размери на сервитутните зони за изграждане, експлоатация и ремонт са
ивици по оста на трасето на ВЕ с размери: 4.5 метра от едната страна и 1.5 метра от
другата страна - към сгради. Вещото лице онагледило схематично в заключението си
сервитутната зона, но при носена от ответника тежест, изрично указана му от съда да
установи възражението си дължимото от него пълно и главно доказване на факта, че
автомобилът бил паркиран именно в сервитутната зона не е проведено, включително
не се установява и от събраните по делото гласни доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: наличие на
договор за застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение и вреди, причинени по вина на работници на ответника
при изпълнението на работата, възложена им от него.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 1 207.12 лева и е по-голям от размера на
изплатеното от застрахователя обезщетение. Поради това регресното право на ищеца
възникнало за по-малката от двете суми и ликвидационните разноски от 15 лева. По
тези мотиви съдът намира претенцията на ищеца–застраховател за основателна за
пълния предявен размер от 837.92 лева – заплатено застрахователно обезщетение.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
5
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 837.92 лева. Ето защо
претенцията на ищеца е изцяло основателна.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната
норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 360 лева с ДДС, което
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4604/10.12.2021г., постановено по гр.д. №
42428/2021г. по описа на СРС, 62-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК ******* с
предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата 360 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство
пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6