О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
Град
Варна, 26 юли 2019 година.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в закрито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.ч. гр.дело
№ 1368 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивни
жалби на Банка „ДСК“ ЕАД, чрез ю.к.Б., както следва:
1.Против Разпореждане № 22061 от 2019
година, постановено по гр. дело № 1368/2019 година, по описа на ВРС, с което е оставено без движение съдебното
производство и са били дадени нарочни указания на Банката – молител, като е указано,
че при неизпълнение на същите то ще бъде прекратено.
2.Въззивна частна жалба против
Определение № 8355 от 01.07.2019 година, с което е било прекратено съдебното
производство.Искането е същото да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдо – производствените действия.
След като съобрази материалите по делото и застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
С искова молба от 06.02.2019 година Банката – ищец е
сезирала ВРС с молба по реда на чл.59 от ЗН за назначаване на управител на
наследството от Стефан Москов Пенчев.Съобразно твърденията в тази молба става
ясно, че покойния Москов е бил кредитополучател и след смъртта му на 13.08.2015
година е оставил трима наследница – съпруга и двама сина.С нарочни заявления
пред ВРС те са се отказали от наследството на покойния, а призованата да го
наследи от втори ред – Мария Москова Илиева не е била открита на адреса,
респективно ВРС е прекратил производството по чл.51 от ЗН, по отношение на
нея.Понастоящем Банката – молител, като се позовава на факта, че наследството е оставено без управление,
респективно кредита е необслужен, моли съдът да назначи управител.
Със свое Разпореждане № 22061 от 22.05.2019 година, съдът
е оставил производството без движение, като е указал на Банката, че следва да
посочи лице, което е дало съгласие да бъде назначено за такъв и е указал, че
при неизпълнение делото ще бъде прекратено.
Т.к. указанията са останали неизпълнение, с Определение №
8355 от 01.07.2019 година, ВРС е прекратил производството по него.
По
жалбата против Разпореждане № 22061 от 22.05.2019 година:
Жалбата се явява процесуално недопустима.В процесуалния
закон не е предвидена изрична възможност за обжалване на съдебния
акт по чл. 129, ал. 2 от ГПК, с
който исковата молба се оставя без движение за отстраняване на нейните
нередовности. Този съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Следователно не е налице нито една от двете хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, при които срещу
определенията/разпорежданията могат да се подават частни жалби. Ето защо
определението на Варненския районен съд, с което са дадени
указания на Банката – молител за отстраняване
нередовностите на исковата им молба, е
необжалваемо. В този смисъл е трайната, последователна и непротиворечива
практика на ВКС, произтичаща от т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т.
д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и съдържаща се в определения № 632 от 10.11.2014 г. по ч.
гр. д. № 5763/2014 г. на Първо Г. О. на ВКС, № 119 от 14.02.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 759/2014 г., IV Г. О. на ВКС № 582 от 29.11.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 6788/2013 г., Първо Г. О. на ВКС и много други.Ето
защо, жалбата против Разпорежгдането следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по нея – да бъде прекратено.
По
жалбата против Определение № 8355 от 01.07.2019 година:
За да постанови атакуваното Определение, ВРС е приел
формално, че неговите указания не са били изпълнени, респективно на това
основание е прекратил съдебното производство.По същество, въззивния съд приема,
че определението се явява правилно, но наред с изложените мотиви може да се
добави и следното:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН, когато
лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар
местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото
имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересованите,
назначава управител на наследството.Съгласно разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 ЗН управителят
на наследство има следните права: извършва опис на наследството, предявява и
отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения, а с
разрешението на районния съдия може да изпълнява наследствените задължения и
заветите и да продава наследствени имущества . Функциите на управителя на
наследството са управителни и са насочени към запазването и текущото управление
на наследството като съвкупност от права и задължения.Управителят на наследството
не е титуляр на наследствените права и задължения, а специален законов
представител на наследниците, който осъществява и процесуалното им
представителство във водените от него процеси във връзка със запазването и
управлението на наследственото имущество. Като законен представител той действа
от името и за сметка на наследниците. С оглед на това последиците от неговите
действия не възникват за него, а за наследственото имущество, респ. за наследниците.
С оглед на горното в отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме,
че управителят на наследство има право да прекрати сключен преди неговото
назначаване за такъв, договор за наем на наследствено имущество, ако са налице
материалноправните предпоставки за това и ако това е насочено към запазването
на наследственото имущество и да търси, в това число и по съдебен ред,
последиците от това прекратяване - в случая връщане на наетата вещ, заплащане
на неплатен наем и пр.Самия Управител се назначава, за да управлява
наследството, когато наследникът е с неизвестен адрес,
но неговите
права включват не само процесуално представителство, а цялостно управление на
наследствените имоти, включително и чрез реализиране на доходи от тях, с които
може да се покриват разходите за управление на наследственото имущество. Не е
изключена и възможността управителят да се разпорежда с наследствени имоти с
разрешението на районния съдия /чл. 59, ал. 2 ЗН/.
Производството
по назначаване на управител на дадено наследствено имущество е охранително.
Съдебната практика приема, че тази законова
закрила е предвидена във връзка с обстоятелството, че от откриването на
наследството, до приемането му от наследниците на наследодателя (изрично или
мълчаливо) изминава период от време, в който наследственото
имущество не принадлежи на никого.
Едва когато настъпи предвидения от закона юридически факт – приемане на
наследството, възниква правото на наследника върху тези имущества, като чл. 48/ ЗН придава на това
обратна сила към момента на откриването му. Или с други думи казано само в
случаите, когато наследникът е с неизвестно местожителство, или наследник с
известно местожителство не е поел управлението на наследственото имущество,
съдът назначава управител, който да направи опис на наследството, или да
предявява и отговаря по исковете относно същото.
В настоящия случай
молителят не е установил наличието на визираните в законовата норма
предпоставки, които му дават право да иска назначаване на управител на
наследството на покойния Стефан Москов Пенчев. Единственото твърдение в молбата
е, че Банката – Кредитор има вземане, базиращо се Договор за кредит, обезпечен
с ипотека и че наследниците на покойния – съпруга и две деца са извършили отказ
от наследство.Вярно е, че е установена и сестрата на покойния – Марияна Москова
Илиева, но не са положени задълбочени усилия за нейното установяване – доказано
е единствено, че е търсена веднъж, но не е била намерена на посочения адрес.
Тези твърдения обаче не се вместват в предпоставките на чл. 59, ал.1/ ЗН за
назначаване на управител, а само обосновават качеството на банката на
"Заинтересовано лице" по смисъла на посочената законова норма.
На следващо място следва
да се посочи, че искането за назначаване на Управител е неоснователно, т.к.
молителят не
е декларирал в молбата, че разноските за назначения Управител са за негова
сметка, нито е посочил лице, което да е изразило готовност да поеме тази
функция – декларативно, но не достатъчно е посочено, че това следва да е лице от
Адвокатска колегия – Варна, без да е определено конкретно и да е установено, че
това лице е дало съгласието си за това.
Съобразно „Закона за
наследството и научно приложния му коментар му коментар“ – с автор Станка
Чинкова и колектив, вж.л.624 и следващите, Управители на наследството могат да
бъдат различни лица, конкретно изброени, включително и самата Банка –
Кредитор.Ясно обаче следва да се посочи, че лицето трябва да е
конкретно определено, да е посочено кой и какво ще му заплащат, т.к. се
касае за огромна по своя обем дейност.Това според настоящия съдебен състав е
наложително, т.к. съгласно чл. 59, ал.2/ ЗН назначеният
управител трябва да направи опис на наследственото имущество, както и да
предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения,
или с други думи да извършва дейност, за която му се дължи заплащане и за която той
трябва да е дал предварително съгласие.
В обобщение, имайки
предвид посоченото по – горе, настоящия състав приема, че молбата на Банката -
Кредитор, с която е поискала да бъде назначен управител на наследството страда
от непълноти, които без успех ВРС е сторил опит да отстрани.В тази връзка се
явява правилно и неговото определение за прекратяване.Няма пречка след като бъдат изпълнени
условията за това, посочени по – горе съдът да бъде сезиран с нова молба.
Предвид
изложеното, съдът,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба с Вх.№ 45948 от 25.06.2019 година против Разпореждане № 22061 от 2019 година, постановено по гр. дело
№ 1368/2019 година, по описа на ВРС, с
което е оставено без движение съдебното производство и са били дадени нарочни
указания на Банката „ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* молител, като е указано, че при
неизпълнение на същите то ще бъде прекратено и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нея.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 8355 от 01.07.2019 година, постановено по гр.дело № 1913/2019 година, по
описа на РС, шестнадесети състав,с което е било прекратено съдебното
производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването пред състав на ВКС на Р България, на основание чл.280 ал.1
вр.чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: