РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 25.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №28 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда и чл.262 от Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на Х.К.Х. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат А.Х. с адрес ***, партер, срещу „БЛЕКСИРАМА“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №23, представлявано от ***., като са предявени 3 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ) за признаване на извършеното със Заповед №1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда уволнение поради съкращаване на щата за незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за заплащането на сумата от 757 лева, представляваща обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г. 3) По чл.262 от Кодекса на труда за заплащането на частично неплатения положен извънреден труд през периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2018 г. за 220 часа в размер на 902 лева, както и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. С уточняваща молба, представена в началото на съдебното заседание на 11.04.2019 г., ищецът е уточнил кога е положен претендирания от него извънреден труд, а именно както следва:
А. За м. април 2018 г. – по 2 часа извънреден труд всеки
ден в продължение на 21 делнични дни /от
понеделник до петък/, като 4 часа са положени по време на официални празници –
06.04 /Разпети петък/ и 09.04.; има 38 часа извънреден труд в делнични дни и 4
часа извънреден труд на официални празници. Общо 42 часа. Б. За м. май 2018 г. – по 2 часа извънреден труд всеки ден в
продължение на 23 делнични дни /от понеделник до петък/, като от тях 6 часа са
положени по време на официални празници – 01.05; 07.05 и 24.05.; има 40 часа извънреден
труд в делнични дни и 6 часа извънреден труд на официални празници. Общо 46
часа. В. За м. юни 2018 г. –
по 2 часа извънреден труд всеки ден в продължение на 21 делнични дни /от
понеделник до петък/. Общо 42 часа. Г.
Съгласно уточнението, направено в началото на съдебното заседание на 07.05.2019
г., погрешно посочен в уточняващата молба за втори път като „м. юни 2018 г.“, а
всъщност за м. юли 2018 г. – по 2 часа извънреден труд всеки ден в продължение
на 22 делнични дни /от понеделник до петък/. Общо 44 часа. Д. За м. август 2018 г. – по 2 часа извънреден труд всеки
ден в продължение на 23 делнични дни /от понеделник до петък/. Общо 46 часа. Е. За м. септември 2018 г. – на
03.09. и 04.09. – по два часа извънреден труд; общо 4 часа. Положените часове
извънреден труд общо са 10 часа на официални празници и 210 часа в делнични дни
или общо 220 часа извънреден труд. Съгласно направеното уточнение в началото на
съдебното заседание на 07.05.2019 г. от процесуалния представител на ищеца тези
2 часа извънреден труд са включени в посочените в заповедта на административния
директор за превоз на персонала, по която е работил ищецът, а именно от 07,00
часа до 18,00 часа всеки делничен ден. В исковата си молба Х.К.Х. сочи, че на
20.08.2008 г. е бил назначен на длъжността „шофьор – механик“ в ответното
дружество; с допълнително споразумение от 30.04.2018 г. е бил преназначен на
длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“, като местоработата му е била
изменена на „Голф комплекс Блексирама“ с адрес гр. Балчик, местност „Табиата“;
работното време е било 8 часа на ден, а основната заплата в размер на 757 лева;
през последната година е шофирал автобус със 16 места; през всичките години е
изпълнявал задълженията си съвестно и адекватно; от 31.03.2018 г. със заповед
на работодателя работното му време е било увеличено на 11 часа дневно с един
час обедна почивка, за пет дни в седмицата, без това увеличение да е заплащано
по някакъв начин; през месец септември 2018 година поради заболяване се е наложило
да отсъства от работа, за което е представил съответните документи; след
завръщането му на 02.10.2018 г. му е връчено предизвестие за освобождаване на
основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда с едномесечно предизвестие;
трудовият договор на Х.К.Х. е бил прекратен с процесната заповед от 02.11.2018
г. поради съкращаването на щата; при уволнението на изложеното основание
работодателят не е изпълнил законовите изисквания и не е провел подбор между
лицата, подлежащи на съкращаване; ищецът е най-опитният между шофьорите и
винаги е работил съвестно; това действие на работодателя цели отстраняването на
ищеца от работното му място; отговорността на работодателя за извършването на
подбор е вменена в чл.329 от Кодекса на труда, като законовата разпоредба е
допълнена с Тълкувателно решение №3/2011 г. на ОСГК на ВКС; настоява се за
присъждането на сторените по делото разноски. С определение в закритото съдебно
заседание на 04.07.2019 г. поради настъпилата на 12.06.2019 г. смърт на ищеца
на неговото място като главни страни са конституирани наследниците му Р.С.Х.
(съпруга), К.Х.П. (дъщеря) и С.Х.К. (дъщеря), като в съдебното заседание на
09.09.2019 г. същите чрез своя процесуален представител са уточнили, че съгласно Закона за наследството частите им са
по 1/3 за всяка от тях, т.е. всяка от новоконституираните желае присъждането на
по 1/3 от първоначално претендираните от Х.К.Х. суми.
В
законоустановения едномесечен срок е бил депозиран отговор от ответника, в
който се заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни;
предявеният иск по чл.262 от Кодекса на труда е нередовен, тъй като липсва
изложение на обстоятелствата около полагането на извънредния труд – през деня,
нощта, преди или след началото на установеното работно време, в работни,
почивни или празнични дни, както и как точно са разпределени тези часове в
посочените месеци и спрямо работното време на ищеца; уволнението на ищеца е
било законосъобразно, като извършеното съкращаване на щатове е било реално и е
бил извършен законосъобразен подбор между всички лица с идентични и сходни
длъжности на тази на ищеца; с оглед на законосъобразността на извършеното
уволнение искът за заплащане на обезщетение за оставането без работа в резултат
на незаконното уволнение се явява неоснователен; неоснователна е и претенцията
за заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд, тъй като ищецът не
е полагал такъв; действително между страните е имало сключен трудов договор,
който е прекратен поради съкращаване на щата; след приключването на активния
летен сезон и освобождаването на сезонните работници е извършено съкращаването
на две шофьорски длъжности от общо четирите такива, като е имало нарочно
съставена комисия, чиято преценка е възприета от работодателя и е извършено
спазване на критериите по чл.329 ал.1 от Кодекса на труда; при условията на
евентуалност за претендирания период на принудителна безработица посочва, че
ищецът е бил пасивен и не е търсел активно работа, което е видно и от липсата
на искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; състояние
на принудителна безработица е съществувало за период от не повече от 1 месец,
т.е. до 02.12.2018 г., за който период ищецът е получил обезщетение;
работодателят е установил правила за сумирано изчисляване на работното време, а
шофьорите изпълняват задълженията си на смени по график; ако е било допуснато
от работодателя осъществяване на трудовата функция извън установеното работно
време, това се е случвало в рамките на удължено работно време, компенсирано с
ползвана от ищеца почивка; при условията на евентуалност при уважаването на
исковете по чл.225 ал.1 от Кодекса на труда и/или по чл.262 от Кодекса на труда
се прави възражение за прихващане с насрещните вземания на работодателя за
сумата от 108.22 лева, представляваща неоснователно обогатяване на работника,
получено с разходен касов ордер и употребено за заплащането на стойността на
индивидуална карта за дигитален тахограф, която няма отношение към трудовото
правоотношение и изпълняваната длъжност, респективно няма характера на плащане
във връзка с трудовото правоотношение, както и прихващане с насрещното вземане
на работодателя за сумата от 103.15 лева, представляваща неоснователно
обогатяване на работника и произтичаща от получено недобросъвестно и на
отпаднало основание обезщетение по чл.40 ал.5 от Кодекса за социално
осигуряване за временна неработоспособност по отменени от ТЕЛК болнични листи
от 17.09.2018 г. и 26.09.2018 г.; настоява се за отхвърлянето на предявените
искове и присъждането на направените разноски. С оглед на депозираната
уточнителна молба от ищеца в съдебното заседание на 07.05.2019 г. процесуалният
представител на ответника е посочил, че поддържа твърдяното в отговора на
исковата молба, че липсва полаган извънреден труд; твърди, че в предприятието е
установено сумарно отчитане на работното време, както е посочено и в отговора
на исковата молба; ищецът не е полагал труд извън така установения ред на
сумарно отчитане на работното време; доколкото е имало изпълнение на трудова
функция, в какъвто и да е часови диапазон, евентуално е възможно да е имало
удължаване на работното време; имало е сменен график за изпълнение на трудовата
функция, който е спазван от шофьорите в предприятието; в предприятието е имало
за времето, за което се претендира заплащане за извънреден труд, четирима
шофьори по щат, които са изпълнявали работата си на сменен график; по негови
твърдения ищецът е имал всеки ден един час основна почивка и две почивки по 15
минути, които са му били предоставени; според установения график в ответното
дружество работните смени са били както следва: А. Първа смяна е с установено работно време от 08,00 часа до
17 часа с обедна почивка от 12 часа до 13 часа и междинни почивки от 10,00 часа до 10,15 часа и от 15,00 часа
до 15,15 часа. Б. Втора смяна
е с установено работно време от 13 часа до 22 часа с едночасова почивка от 15
часа до 16 часа и междинни почивки от 18,00 до 18,15 часа и от 20,00 до 20,15
часа. В. Трета смяна е с
установено работно време от 14 часа до 23 часа с едночасова почивка от 18 часа
до 19 часа и междинни почивки от 16,00 до 16,15 часа и от 21,00 до 21,15 часа.
В молбата си от 24.07.2019 г. (на лист 326 от делото) ответното дружество е
посочило, че ищците след смъртта на техния наследодател нямат правен интерес от
воденето на иск по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда и настоява за
прекратяването на производството в тази част в съответствие с личния характер
на иска и Определение №421/22.11.2018 г. по гр. дело №709/2018 г. на ІV г.о. на
ВКС.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита от ищците чрез своя процесуален представител са отбелязали, че заведеното
производство е имало две основни цели; първата от тях е да се докаже
незаконното уволнение на първоначалния ищец, като съдът следва да се произнесе
по това дали такъв иск е допустим с решението си; всеки работодател има право
да прецени кога не се нуждае от услугите на даден работник, но това не го
освобождава от задължението да следва законовите предпоставки за
освобождаването му; в случая се твърди извършването на подбор между служители
поради съкращаване на щата, но такъв подбор явно не е извършван; не са
определени никакви критерии, на базата на които да се извърши този подбор; единственото
доказателство за извършването на подбор са показанията на Евгени Е.С., който
работи в дружество – партньор на ответника; тези показания са непълни и
недостоверни, а същият въобще не е бил запознат със задълженията на ищеца да
представлява ответното дружество пред органите на МВР, „Пътна полиция“,
застрахователните дружества и другите държавни органи и институции във връзка с
правоотношенията, произтичащи от собствеността, ползването и застраховането на
всички автомобили на „БЛЕКСИРАМА“, а не само зачисления му; не са представени
никакви доказателства, че останалите на работа служители имат някакви лични или
професионални качества в повече от тези на ищеца; въпреки твърденията на
ответника е доказано с писмени и гласни доказателства, че Х.К.Х. е изпълнявал
много повече функции от тези по длъжностната му характеристика, не е бил
наказван и няма реален критерий, въз основа на който да трябва да бъде
освободен от работа; втората цел е била да се докаже, че първоначалният ищец е
работил извънредно, като от свидетелските показания и писмените доказателства е
станало ясно, че той всеки ден минимум 11 часа е полагал труд за своя
работодател; всякакви твърдения, че това е ставало на смени със сумирано работно
време или че е бил компенсиран по някакъв начин, са изцяло неоснователни; за
положения извънреден труд най-важното писмено доказателство е издадената от
ответното дружество Заповед №3-1803-007/31.03.2018 г. на административния му
директор, с която е определено Х.К.Х. да започва работа в 7.00 часа и да
приключва в 18.00 час; в този смисъл са и показанията на разпитаните двама
свидетели; наведените твърдения на ответника, че ищецът е работил на смени, са
неоснователни – приложените документи за смени, графици и други подобни са
частни документи, изходящи от „БЛЕКСИРАМА“АД – гр. София, които
облагодетелстват само него и не са подписани от ищеца, тъй като това не е
работното време, в което той е полагал своя труд; сумираното работно време се
въвежда с нарочна заповед, а представените заповеди за въвеждането на такова не
са подписани от Х.К.Х., а и в същите е посочено, че се отнасят за категория
служители „шофьор на лек автомобил до 9 места“, а не за шофьор на автобус,
какъвто е зачисленият на ищеца „ПЕЖО БОКСЕР“; за да бъде въведено сумирано
изчисляване на работното време, трябва да бъде изготвен график за
разпределението му и той да се предостави на служителя за подпис, а такъв
липсва (графиците са подписани само от останалите 3 шофьори); установено е, че
работодателят не отчита работното време на транспортните работници в
индивидуални работни дневници за всяко лице по образец, като тези обстоятелства
са констатирани в протокола за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич. Според ищците от всички доказателства става ясно, че трудовото
правоотношение на техния наследодател е прекратено в противоречие с
изискванията на закона; доказано е полагането за периода на претенцията на не
по-малко от 11 часа труд през периода от 7.00 часа до 18.00 часа, в които е
включен 1 час почивка; ответното дружество не е спазило предвидените в закона
задължения да спазва трудовия договор, да осигури съответните условия на труд,
да състави график за разпределение на работното време (ако претендира, че има
сумирано изчисляване на работното време) и да запознае Х.К.Х. с него; в
дружеството не се изпълняват и изискванията на наредбата за организацията на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт – няма индивидуални работни дневници и средната продължителност на
работното време далеч надхвърля 48 часа; съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза общата стойност на
допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд съобразно ищцовата
претенция е в размер на 1225.67 лева, а на положения труд в официални празници
и почивни дни е 65.54 лева; въпреки основанията за увеличение на размера на
исковете наследниците на Х.К.Х. не са пожелали това, тъй като водеща е не
финансовата страна, а желанието за правилно и законосъобразно разрешаване на
спора и чисто моралното задължение да установят, че спрямо техния баща и съпруг
е извършена една несправедливост, която е и незаконна; настояват за цялостно
уважаване на предявените искове.
В последното съдебно заседание ответникът
чрез своя пълномощник е заявил, че предявените искове са неоснователни; според
събраните доказателства уволнението е законосъобразно, поради което
неоснователен е и предявеният иск за заплащането на обезщетение за оставането
без работа; неоснователен е и искът за заплащането на извънреден труд, защото
по делото не са събрани доказателства за фактическото му полагане, както и не е
установен по безспорен начин размера на дължимото възнаграждение за извънреден
труд в делнични дни.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда след
смъртта на Х.К.Х. на 12.06.2019 г. е станал процесуално недопустим.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя посоченото в представеното от процесуалния
представител на ответника Определение №421/22.11.2018 г. по гр. дело №709/2018
г. на ІV г.о. на ВКС, че спорното
субективно потестативно право, защитавано чрез иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от Кодекса на труда за отмяна на уволнението като незаконосъобразно,
е строго лично и ненаследимо право,
поради което смъртта на ищеца представлява абсолютна процесуална пречка за
по-нататъшното развитие на производството по този иск. С посоченото определение
ВКС е обезсилил решенията на по-нискостоящите инстанции в тази част и е
прекратил производството по делото в същата част. В настоящия случай
производството по делото в частта относно предявения от Х.К.Х. иск за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна също следва да бъде
прекратено поради настъпилата след смъртта му в хода на процеса недопустимост.
Това по никакъв начин не препятства възможността в мотивите при разглеждането
на иска по чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда съдът да се произнесе по
законността на извършеното уволнение, в какъвто смисъл е и посоченото по-горе Определение №421/22.11.2018 г. по гр. дело
№709/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.
Предявените искове по чл.344 ал.1 т.3 от
Кодекса на труда и чл.262 от Кодекса на труда са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Съгласно представения по делото (на лист
116) трудов договор №105/20.08.2008 г. „БЛЕКСИРАМА“ – гр. София в качеството на
работодател и Х.К.Х. в качеството на работник на основание на чл.70 във връзка
с чл.67 ал.1 т.1 от Кодекса на труда са сключили безсрочен трудов договор при
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева за работа
на пълно 8-часово работно време на длъжността „шофьор, механик“ и допълнително възнаграждение
в размер на 10.80 лева; в него е предвиден срок на изпитване до 6 месеца; с
допълнително споразумение към този трудов договор от 01.08.2009 г. (на лист 124
от делото) са променени единствено основното месечно трудово възнаграждение на
757 лева и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит на 11.40 %, а с допълнително споразумение към същия трудов
договор от 30.04.2018 г. (на лист 127) са променени длъжността на „шофьор, лек
автомобил до 9 места“ и мястото на изпълнение на длъжността на „отдел Транспорт
в Голф комплекс „БЛЕКСИРАМА“ в гр. Балчик, местност „Табиата“. От посоченото в
договора основание за сключването му – чл.70 във връзка с чл.67 ал.1 т.1 от
Кодекса на труда – се установява, че договорът е сключен за неопределено време
след изтичането на срока на изпитване от 6 месеца. Това обстоятелство не се оспорва
от страните по делото. На лист 15 се намира Заповед №1811001/02.11.2018 г. за
прекратяването на процесното трудово правоотношение поради съкращаването на
щата на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че основанията за това не са били
налице. Действително в „БЛЕКСИРАМА“АД – гр. София е извършено реално съкращаване
на щата, при което са били премахнати две от съществуващите четири бройки за
длъжността “шофьор, лек автомобил до 9 места”. Реалното премахване на трудовите
задължения, което включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя,
е осъществено по законоустановения ред и извършено от компетентен орган преди
уволнението на първоначалния ищец. Не е спазена обаче самата процедура по
извършването на уволнението на Х.К.Х.. Това се установява от представените от
ответника писмени доказателства по осъществяването на самата процедура (на лист
182 – 197 от делото), както и от показанията на разпитания в съдебното
заседание на 09.09.2019 г. свидетел Евгени Севдалинов Е.С.. Не са представени
никакви писмени доказателства във връзка със сформирането на комисия по
подбора, както и във връзка с утвърждаването на каквито и да е критерии за
подбор. Не е имало заповед на изпълнителния директор на ответното дружество или
упълномощено от него лице, с която да са били утвърдени критериите и лицата, които ще извършат
този подбор измежду заемащите длъжността на първоначалния ищец още три лица.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел
Евгени Севдалинов Е.С., който към момента на уволнението е работил в друго
дружество, което по силата на договор за съвместна дейност е осъществило
подбора (такъв договор не е представен); същият твърди, че на него е била
възложена тази задача от изпълнителния директор със заповед (такава по делото не
е представена); той заявява, че не знае дали има съставени документи във връзка
с извършването на самата процедура по подбора; преценката си за това кои
служители трябва да бъдат съкратени е предал на административния директор на
хвърчащ лист. С оглед на липсата на каквито и да е ясни критерии заради нарушената
процедура не може да бъде изследван самият подбор по същество. Съгласно Тълкувателно решение №3/2011 г. по
тълкувателно дело №3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС преценката на работодателя
по чл.329 ал.1 от Кодекса на труда кой от работниците и служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда,
при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 от Кодекса на труда
на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа. И според константната практика на ВКС при
въведен довод за нарушение на чл.329 ал.1 от Кодекса на труда (както е в
настоящия случай) поради субективна преценка на трудовите качества на уволнения
служител съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии на действително притежаваните от служителя квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа. За да бъде осъществен този контрол
работодателят следва да докаже, че оценките по законоустановените и въведените
от него критерии са обективни и съответстват на действителните факти и
обстоятелства. Липсата на каквито и да е критерии прави невъзможна преценката по кои показатели
и как оценката на Х.К.Х. е намалена в сравнение с останалите работници на
същата длъжност. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение №236/09.07.2012 г. по гр. дело №1251/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, след
като от представените по делото от самия работодател писмени доказателства и от
показанията на разпитаните свидетели не се установява с какви професионални
умения са го превъзхождали предпочетените да останат на работа и кои факти са
обусловили преценката на работодателя за по-ниско ниво на изпълнение на
възложената работа, то уволнението е незаконно. Затова работодателят, който
носи доказателствената тежест по иска по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда,
не е ангажирал доказателства за извършването на законосъобразно уволнение, а
липсата му се установява и от всички представени по делото доказателства. Поради незаконното уволнение (установено
единствено в мотивите с оглед смъртта на първоначалния ищец в хода на
производството) са налице предпоставките за уважаването на предявения иск по
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда. Според изисканата
и неоспорена от ответното дружество служебна бележка от 21.08.2019 г. от
Дирекция „Бюро по труда“ – Добрич (на лист 356) Х.К.Х. е бил регистриран като
безработен за периода от 09.11.2018 г. до смъртта му на 12.06.2019 г., като в
този смисъл е и извършената справка в масивите на ТД на НАП – гр. Варна, офис
Добрич на 15.08.2019 г. (на лист 354 – 355) – последното му правоотношение е
било с „БЛЕКСИРАМА“ и е прекратено на 03.11.2018 г. Затова за претендирания в
исковата молба период от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г. (т.е. вторият месец след
незаконното уволнение) той е останал без работа поради уволнението и не е
полагал труд по трудово правоотношение (което не се оспорва от ответника). С
оглед на изложеното в съответствие със заключението на вещото лице му се дължи
обезщетение за оставането без работа в размер на брутното трудово
възнаграждение за последния месец преди прекратяването на правоотношението,
което е в размер на 935.18 лева. Доколкото претендираният по настоящото
производство размер е 757 лева, то искът е изцяло основателен. Ответното
дружество е направило възражения за прихващане, които са неоснователни – не
следва да бъде уважено направеното при условията на евентуалност възражение за
прихващане от страна на работодателя с насрещното му вземане за сумата от
103.15 лева, представляваща неоснователно обогатяване на работника и
произтичаща от получено недобросъвестно и на отпаднало основание обезщетение по
чл.40 ал.5 от Кодекса за социално осигуряване за временна неработоспособност по
отменен от ТЕЛК болничен лист от 17.09.2018 г. и от 26.09.2018 г. (за този болничен лист от
17.09.2018 г. НЕЛК с експертно решение от 30.09.2019 г. (на лист 385 от делото)
е преценила, че е издаден правомерно, като е отменила решението на ТЕЛК, с което
същият болничен лист първоначално е бил отменен); в първоначалното си
заключение от 20.09.2019 г. и при разпита си в съдебното заседание на
30.09.2019 г. вещото лице Дарина Д. е посочила, че именно по този първи
болничен лист от 17.09.2018 г. са заплатени първите 3 дни от работодателя в
размер на 103.15 лева; такава е и нормативната уредба – в рамките на месеца
работодателят дължи заплащането на първите три дни болнични, като останалите са
за сметка на Държавното обществено осигуряване). Неоснователно е и другото
направено при условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещното
вземане на работодателя за сумата от 108.22 лева, представляваща неоснователно
обогатяване на работника, получено с разходен касов ордер и употребено за
заплащането на стойността на индивидуална карта за дигитален тахограф, която
няма отношение към трудовото правоотношение и изпълняваната длъжност,
респективно няма характера на плащане във връзка с трудовото правоотношение – в
показанията си при разпита в съдебното заседание на 09.09.2019 г. свидетелят Е.С.С.е
посочил, че пътническите автобуси са оборудвани с тахографи и с тахокарти се
следи тяхното движение; всеки водач разполага с лична тахокарта и сам следи за
нея; дружеството е направило жест (дарение) на шофьорите и е заплатило
стойностите на техните тахокарти; всеки шофьор си има индивидуална тахокарта,
като при загубване може да се извади нова. Следователно предявените искове по
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на
сумата от 757 лева, представляваща обезщетение в размер на трудовото
възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г., са изцяло основателни и трябва да
бъдат уважени – за всеки един от ищците съобразно наследствените му дялове.
Съгласно практиката на Окръжен съд – Добрич при отхвърлянето на възраженията за
прихващане съдът не следва да се произнася в диспозитива на съдебното решение.
Основателни
са и претенциите по чл.262 от Кодекса на труда за заплащането на частично
неплатения положен извънреден труд от първоначалния ищец през периода от
01.04.2018 г. до 30.09.2018 г. за 220 часа в размер на 902 лева. С исковата си
молба същият е представил Заповед №3-1803-007/31.03.2018 г. на административния
директор на ответното дружество за превоз на персонала, с която е задължен да
превозва с поверения му автомобил останалите служители, тръгвайки от град
Добрич сутрин в 7.00 часа и пристигайки вечер в 18.00 часа. В съдебното
заседание на 24.07.2019 г. са разпитани и ангажираните от ищците двама
свидетели ***лев, които напълно потвърждават този работен график на Х.К.Х. за
процесния период. По делото са изготвени няколко заключения на вещото лице по
допуснатите съдебно – счетоводни експертизи за точния размер на частично
неплатения положен извънреден труд от първоначалния ищец за периода от
01.04.2018 г. до 30.09.2018 г., като всеки от посочените от него размери от
1191.24 лева, 1091.64 лева, 1288.21 лева в различните варианти (в зависимост от
това какво е било работното време на първоначалния ищец – първа, втора или
трета смяна) е по-висок от претендирания размер от 902 лева. Следователно предявените искове за заплащането
на сумата от 902 лева (като част от брутното трудово възнаграждение) са изцяло
основателни и трябва да бъдат уважени – за всеки един от ищците съобразно
наследствените му дялове.
На основание на чл.78 от ГПК на ищците
следва да бъдат присъдени всички направени разноски (включително по иска по
чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, тъй като производството по отношение на
него е прекратено по обективни причини – смъртта на първоначалния ищец) – по
233.33 лева за всяка от тях (т.е. по една трета) от заплатения от техния
наследодател при подаването на исковата молба адвокатски хонорар), както и в
размер на още 600 лева на К.Х.П., която е заплатила на общия процесуалния
представител допълнителното
възнаграждение за явяването му в 6 съдебни заседания след второто
заседание. На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с
чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 100 лева (в това число 50
лева за иска по чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда и 50 лева за иска по чл.262
от Кодекса на труда – смъртта на ищеца е обективно обстоятелства и ответникът не
следва да заплаща отделни такси заради раздробяването на исковете между
различните наследници), както и заплатения първоначално от бюджетните средства
на ДРС депозит за изготвянето на заключенията в размер на 230 лева.
Водим
от горното и на основание на чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, чл.344 ал.1
т.3 от Кодекса на труда и чл.262 от Кодекса на труда. Добричкият
районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Х.К.Х. с ЕГН **********
***, представляван от процесуалния представител адвокат А.Х. с адрес ***,
партер, срещу „БЛЕКСИРАМА“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №23, представлявано от ***., иск
по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда за признаване на извършеното със Заповед
№1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда
уволнение поради съкращаване на щата за незаконно и неговата отмяна, поради
настъпилата на 12.06.2019 г. смърт на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
в горната част има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОСЪЖДА „БЛЕКСИРАМА“АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“ №23, представлявано от ***., да заплати на Р.С.Х. с ЕГН **********
*** в качеството на наследник на починалия в хода на производството на
12.06.2019 г. Х.К.Х. с ЕГН ********** и съобразно нейния дял от наследството (в
размер на 1/3) следните суми: 1) 252.66 лева (двеста петдесет и два лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение в размер на трудовото
възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение
(извършено със Заповед №1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.328 ал.1 т.2
от Кодекса на труда поради съкращаване на щата) за периода от 02.12.2018 г. до
02.01.2019 г. 2) 300.66 лева (триста лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща заплащане по чл.262 от Кодекса на труда за частично неплатен
положен извънреден труд (като част от брутното трудово възнаграждение) през
периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2018 г. 3) 233.33 лева (двеста тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени съдебно – деловодни
разноски по гр. дело №28/2019 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
„БЛЕКСИРАМА“АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №23,
представлявано от ***., да заплати на С.Х.К. с ЕГН ********** *** в качеството
на наследник на починалия в хода на производството на 12.06.2019 г. Х.К.Х. с
ЕГН ********** и съобразно нейния дял от наследството (в размер на 1/3)
следните суми: 1) 252.66 лева (двеста петдесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за
времето на оставане без работа поради незаконното уволнение (извършено със
Заповед №1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на
труда поради съкращаване на щата) за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г.
2) 300.66 лева (триста лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща заплащане
по чл.262 от Кодекса на труда за частично неплатен положен извънреден труд (като
част от брутното трудово възнаграждение) през периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2018 г. 3) 233.33 лева (двеста тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща направени съдебно – деловодни разноски по гр. дело
№28/2019 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
„БЛЕКСИРАМА“АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ №23,
представлявано от ****., да заплати на К.Х.П. с ЕГН ********** *** в качеството
на наследник на починалия в хода на производството на 12.06.2019 г. Х.К.Х. с
ЕГН ********** и съобразно нейния дял от наследството (в размер на 1/3)
следните суми: 1) 252.66 лева (двеста петдесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за
времето на оставане без работа поради незаконното уволнение (извършено със
Заповед №1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на
труда поради съкращаване на щата) за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г.
2) 300.66 лева (триста лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща заплащане
по чл.262 от Кодекса на труда за частично неплатен положен извънреден труд (като
част от брутното трудово възнаграждение) през периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2018 г. 3) 833.33 лева (осемстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща направени съдебно – деловодни разноски по гр. дело
№28/2019 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „БЛЕКСИРАМА“АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“ №23, представлявано ***., да заплати по сметка на ДРС сумата
от 100 (сто) лева, представляваща дължимата държавна такса по гр. дело №28/2019
г. по описа на ДРС, както и сумата от 230 (двеста и тридесет) лева,
представляваща заплатен първоначално от бюджетните средства на ДРС депозит за
изготвянето на допуснатите експертизи.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от обявяването му, т.е. от 25.11.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: