РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело №
20253000500226 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 18/26.02.2025г., постановено по гражданско дело № 299
по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Търговище, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Ц. С. от гр.
Търговище сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278,
ал. 6, пр. 3 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и
оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. № 143/2024г. на ВКС. Счита
се, че в обжалваната част решението е неправилно и несправедливо, поради
което се претендира да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, а евентуално – да се приеме, че присъденото обезщетение е крайно
завишено и не съответства на принципа за справедливо възмездяване на
претърпени от ищеца вреди. Поддържа се, че по делото не са били
представени никакви доказателства, удостоверяващи влошено психическо или
физическо състояние на ищеца, съвпадащо с периода на водене на
наказателното производство. Счита се, че фактът на проведено наказателно
производство не предполага задължително причиняване на вреди в
здравословното състояние на подсъдимия. Освен това не е доказано и
1
наличието на причинна връзка между вреди и наказателното производство. Не
са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за социална
изолация на ищеца от приятелския му кръг. Не е била дадена никаква гласност
на воденото срещу ищеца производство, а самият ищец е споделил тази
информация с приятелите си, което обаче според свидетелските показания не
се е отразило негативно. Липсват доказателства за негативно отражение на
воденото наказателно производство и върху семейството на ищеца. Наведени
са подробни съображения и в подкрепа на тезата, че присъденият размер не
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, включително и
при съобразяване на изведените критерии в актуалната съдебна практика на
ВКС и тази на ЕСПЧ по приложението на посочената правна норма.
Решението не е обжалвано в частта, с която е било присъдено
обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лв.
В указания срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Ц. С..
2. Въззивна жалба на С. Ц. С., подадена чрез адв. М. М. от АК-
Търговище, против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му за
заплащане на горницата над присъдената сума от 22 000 лв. до
претендираната сума от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпления по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно
признат за невинен и оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. №
143/2024г. на ВКС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поддържа се, че
спрямо ищеца са били повдигнати две обвинения в извършването на
престъпления, като всяко едно от тях предполагало постановяването на
осъдителна присъда. В периода от задържането на ищеца и до окончателното
му оправдаване, същият е претърпял неимуществени вреди, представляващи
душевни и други страдания, които са били установени чрез разпита на
свидетели. Продължителността на негативните преживявания е била
значителна, поради което определеното обезщетение се счита за занижено.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния му претендиран
размер, както и в пълен размер направените пред първоинстанционния съд
разноски. Претендира се присъждането на разноските и за въззивната
инстанция.
Решението не е обжалвано в частта му, с която е бил отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над
присъдения размер от 100 лв. до размер от 6 000 лв.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
Въззивните жалби са допустими и се поддържат в открито съдебно
заседание от процесуалните представители на страните, които оспорват
жалбите на насрещната страна.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
2
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
В исковата си молба, подадена на 18.11.24г., ищецът С. е твърдял, че
неговото хоби е търсене на метали със законно придобити металодетектори,
поради което и членува в клуба по „металдетекторинг“ в гр. Т.. Това хоби
обаче същият никога не упражнявал на археологически обекти. Всеки намерен
от него предмет, който има античен характер, е предоставял на
археологическия музей в града за експертна оценка. Твърдял, че в музея се
съхраняват предоставени от него предмети, някои от които имат висока
културна стойност. За периода от 25.04.22г-27.04.22г. С. е посетил местности
край гр. Търговище, които не са археологически обекти. Около 15:00ч. на
27.04.22г. автомобилът на ищеца е бил спрян от органите на МВР за проверка,
при която полицейските служители установили наличието на двата
металодетектора и 2 бр. монети. Въпреки липсата на извършено
престъпление, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. Проведени
са и претърсвания и изземване на вещи от дома, вилата и автомобила на
ищеца. При тези действия са били иззети няколко монети, за които ищецът е
бил уведомил надлежно музея в гр. Търговище. Въпреки това на С. са били
повдигнати две обвинения за извършени престъпления – по чл. 278, ал. 6 от
НК и по чл. 277а, ал. 7 от НК. От този момент и до окончателното
приключване на наказателното производство ищецът е претърпял огромен
психически срив, тъй като същият е знаел, че е невинен, но се страхувал от
евентуална осъдителна присъда. Храненето му станало нередовно, влошило се
здравословното му състояние. Някои от приятелите му започнали да се
дистанцират от него, а родителите му също били под стрес от неизвестността.
Тъй като двата металодетектора били иззети, същият не могъл да практикува
хобито си. С решение от 16.05.23г. по НОХД № 31/23г. на ОС-Търговище
ищецът е бил оправдан по така повдигнатите му обвинения. Присъдата е била
протестирана от прокурора и с решение от 12.10.23г. по ВНОХД № 239/23г. на
ВАпС същата е била отменена и ищецът е бил признат за виновен по двете
обвинения. Това е довело до нов емоционален срив у ищеца и у неговите
близки. След касационно обжалване е било постановено на 04.09.24г. решение
по к. д. № 143/24г. на ВКС, с което осъдителната присъда е била отменена и
ищецът е бил оправдан изцяло. Претендира се осъждането на ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на честта и достойнството, изпитан стрес и страх от евентуално
осъждане в наказателно производство, продължило повече от 2 години, в
размер на 90 000 лв.
В депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът е
поддържал, че искът е допустим, но неоснователен. В тази връзка е било
изложено, че искът не е подкрепен с никакви доказателства за претърпени
неимуществени вреди от незаконното обвинение, както и за причинна връзка
на твърдяните вреди с наказателното производство. Не са били представени
доказателства за социална изолация на ищеца, а гласност за воденото
3
наказателно производство срещу него не е била давана от прокуратурата.
Оспорен е и претендираният размер на обезщетение като несъответен на
принципа за справедливост, съобразно конкретните данни по делото (тежест
на повдигнатото обвинение, участието на подсъдимия в производството,
продължителността на последното, отзвука сред обществеността, последиците
за увредения) и икономическия стандарт в страната. В тази връзка е било
посочено, че наказателното производство е било проведено в разумен срок
(предвид характера на престъпленията и необходимостта от изготвянето на
експертиза), наложената мярка за процесуална принуда е била най-леката,
участието на ищеца се изчерпвало с повдигане на обвинение на досъдебното
производство и участие в 3 открити съдебни заседания на първа инстанция и в
по едно заседание на другите две съдебни инстанции. Освен това, още пред
първата инстанция представителят на обвинението е пледирал за налагането
на условно наказание, което не може да се свърже с оплакванията на ищеца за
изпитани притеснения от налагане на ефективно наказание. Отделно от това е
било посочено, че по данни на НСИ средният годишен доход на едно лице за
2023г. е бил в размер на 10 846 лв., а претенцията на ищеца се явява на близо
8-годишен такъв доход, което е несъответно на претърпените вреди.
Така наведените от ищеца в исковата молба твърдения по фактите, както
и формулираният петитум, сочат на иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ – претендира се присъждане на обезщетение за описаните в
исковата молба неимуществени вреди, настъпили като последица от
повдигането и поддържането на незаконно обвинение в извършването на
посочените престъпления.
С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените
като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата
материалноправна норма и в рамките на отправеното искане, решението в
обжалваните му от страните части се явява допустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД/) понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от
тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е
4
взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Значение има и обстоятелството как се е отразило
повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за
умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на
обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни
осъждания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт. Когато се определя и обезщетение на вредите от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ, същото се определя глобално като съдът в мотивите
на решението си следва да обсъди и критериите за бавно правосъдие по чл. 2б,
ал. 2 от ЗОДОВ, както и да посочи частта, която се присъжда за вредите от
неразумния срок на производството (т. 1 от ТР № 1/27.11.23г. по т.д. № 1/22г.
на ОСГК на ВКС). В този смисъл неимуществените вреди са конкретно
определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства
на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като
част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви
(по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
Видно от материалите на приобщеното към доказателствения материал
ДП № 61/22г. на ОД на МВР, гр. Търговище, че същото е било образувано на
26.04.22г. по повод съобщение от граждани за извършено престъпление и
наличието на достатъчни данни по постъпил заявителски материал – с
извършеното процесуално действие „разпит на свидетел“. От докладна
записка от 27.04.22г. на полицейски служител (л. 14) се установява, че на
27.04.22г., около 15:10 ч., на посочен пътен участък, ищецът е бил спрян с
автомобила си, в който са били намерени 1 металодетектор и 3 бр. монети с
неустановен произход и стойност. Предложено е от полицейския служител да
бъдат проведени следващи действия при условията на неотложност по
претърсване и изземване от посочения автомобил, семейното му жилище на
посочен адрес и в обитаваната от него вила в посочена вилна зона. С протокол
от същата дата 27.04.22г. е удостоверено доброволното предаване от ищеца С.
С. на един брой металодетектор, документи за неговото закупуване,
документи за предаване на РИМ-Търговище на движими културни ценности в
5
предходни периоди, както и метални монети, за които е посочил, че ги е
намерил на същия ден. Извършени са претърсвания и изземвания на вещи от
посочените обекти в часовете от 18:00ч. до 19:00 ч., от 19:15 ч. до 19:45 ч. и от
19:50 ч. до 20:30 ч. на същата дата. При претърсването във вилата ищецът е
предал доброволно 3 монети, един медальон и парче от катарама, както и
втория си металодетектор. В апартамента ищецът е предал доброволно и още
3 монети. Няма данни в посоченото ДП ищецът да е бил задържан за срок от
24 часа по ЗМВР. По ДП е била назначена комплексна археологическа-
нумизматична и оценителна експертиза на 23.05.22г., чието извършване е
наложило двукратно удължаване срока на разследването. Заключението на
експертизата е било изготвено на 12.09.22г. Въз основа на последното е било
постановено С. да бъде привлечен като обвиняем за извършени престъпления
по чл. 278, ал. 6 от НК, пр. 3 от НК (за това, че към 27.04.22г. е държал 3 и
повече археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани
по съответния нормативно определен ред – 4 бр. бронзови монети от
античната епоха и 1 бр. бронзова тока от античната епоха) и по чл. 277а, ал. 7
от НК (че през периода от 28.05.21г. до 27.04.22г. в нарушение на чл. 152 от
ЗКН противозаконно е държал 2 бр. металотърсачи, предназначени за търсене
на археологически обекти) – постановление от 03.10.22г. на окръжен прокурор
при ОП-Търговище.
На 17.10.22г. като свидетел е била разпитана жената, с която ищецът
живеел на съпружески начала. На същата дата 17.10.22г. С. е бил привлечен
като обвиняем в извършването на посочените две престъпления и е бил
разпитан (л. 83-86 от ДП). По отношение на обвиняемия е била постановена
мярка за неотклонение (МНО) „Подписка“. От представените от С. документи
пред разследващите органи се установява, че същият в предходни периоди е
предавал доброволно на РИМ-Търговище намерени от него движими
културни ценности, като последният протокол е от 26.04.22г. (л. 102 от ДП). С.
е станал член на Българска национална федерация по металдетектинг, гр.
Ловеч, считано от 27.05.22г., т.е. след образуване на наказателното
производство срещу него (л. 105 от ДП).
Разследването е било предявено на обвиняемия на 09.11.22г., при което
неговият защитник е направил съответни искания за събиране на
допълнителни доказателства, които частично са били уважени с
постановление от 11.11.22г. След извършено допълнително процесуално-
следствено действие по разпит на свидетел, разследването е било повторно
предявено на обвиняемия на 06.12.22г.
С постановление от 11.01.23г. С. е бил привлечен като обвиняем в
прецизирано обвинение по фактическата обстановка за извършване на
описаните две престъпления и на същата дата е бил разпитан и му е било
предявено отново разследването.
На 24.01.23г. е бил внесен обвинителен акт против ищеца, по който е
било образувано НОХД № 31/23г. на ОС-Търговище. От справка за съдимост
на лицето е било установено, че с присъда от 16.02.09г. то е било освободено
6
от наказателна отговорност с налагането на административно наказание
„глоба“ по чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършено на 17.11.07г. и на 20.11.07г.
продължавано престъпление по чл. 130 от НК. Подсъдимият С. се явил в
откритото разпоредително заседание по НОХД № 31/23г. на 17.02.23г., в
открито с. з. на 28.03.23г., когато е било проведено съдебно следствие, както и
в открито с.з. на 16.05.23г., когато следствието е приключило и с присъда №
5/16.05.23г. съдът е признал подсъдимия за невинен и по двете му повдигнати
обвинения.
Въз основа на подаден протест срещу оправдателната присъда е било
образувано ВНОХД № 239/23г. на ВАпС, по което е било проведено едно
открито с. з. на 12.10.23г., на което е присъствал ищецът. С присъда №
16/12.10.23г. въззивният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването
на двете престъпления и му е наложил наказания „пробация“, а на осн. чл. 23,
ал. 1 от НК – общо наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация на посочен адрес за срок от 6 месеца чрез явяване и
подписване пред пробационен служител, с периодичност – два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Постановено е било отнемане в полза на държавата на двата металодетектора.
Въз основа на подадената от подсъдимия жалба срещу присъдата, е било
образувано н.д. № 143/24г. на ВКС, ІІ н. о., по което е било проведено открито
с.з. на 20.03.24г., в което е участвал лично подсъдимият. С решение №
444/04.09.24г. осъдителната присъда е била отменена и подсъдимият е бил
оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.
Поради установеното по-горе следва да се приеме, че спрямо ищеца е
било проведено незаконно наказателно производство, преминало през
досъдебна и съдебна фаза на три съдебни инстанции. Повдигнатото му
обвинение е било за извършването на две тежки престъпления по см. на чл. 93,
т. 7 от НК, тъй като предвидените наказания в нормите на чл. 278, ал. 6, пр. 3
от НК и чл. 277а, ал. 7 от НК ал. 1 от НК са съответно: лишаване от свобода до
шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът
може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния,
както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 (по първото обвинение);
лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 (по второто обвинение).
Взетата МНО по отношение на ищеца е била най-леката – „Подписка“ и
няма данни същата да му е нарушила по съществен начин личните права и
свободата на придвижване. В рамките на досъдебната фаза на наказателния
процес ищецът е участвал лично при извършването на процесуално-
следствени действия - претърсвания и изземвания на вещи от посочените
обекти в часовете от 18:00ч. до 19:00 ч., от 19:15 ч. до 19:45 ч. и от 19:50 ч. до
20:30 ч. на 27.04.22г., привлечен като обвиняем и разпитан на 17.10.22г.;
предявяване на разследването на 09.11.22г. и на 06.12.22г.; ново привличане
като обвиняем на 11.01.23г., разпит като обвиняем и предявяване на
разследването. Пред първоинстанционния съд ищецът се явил в 3 открити
7
съдебни заседания (на 17.02.23г., на 28.03.23г. и на 16.05.23г.), когато е била
произнесена оправдателна присъда. Пред въззивния съд ищецът се явил в едно
открито с.з. на 12.10.23г., когато е била произнесена и осъдителната присъда.
Наложеното му наказание обаче не е било свързано с лишаване от свобода, а с
налагане на пробационни мерки, които по своята същност, интензитет и
продължителност не се отличават със значителни ограничения: задължителна
регистрация на посочен адрес за срок от 6 месеца чрез явяване и подписване
пред пробационен служител, с периодичност – два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца. Осъдителната присъда е било отменена след едно открито с.з. с
окончателен съдебен акт от 04.09.24г. (осъдителната присъда е съществувала
като неокончателна за период от около 11 месеца).
Цялото незаконно наказателно производство против ищеца съдът
приема, че е продължило от 27.04.22г. (макар и да не е бил привлечен като
обвиняем към посочената дата, спрямо ищеца са били предприети такива
процесуално-следствени действия, които ясно са показали образуваното
спрямо него наказателно производство) до 04.09.24г. – за период от 2 години,
4 месеца и 8 дни.
Този период съдът намира за разумен, имайки предвид, че е проведено
разследване за извършени две отделни престъпни деяния, изискващи
провеждането на множество процесуално-следствени действия за събиране и
проверка на доказателства – писмени, гласни и експертни заключения относно
характера на държаните от подсъдимия вещи и относно техническата годност
на средствата за тяхното откриване. Същевременно по делото се установи, че
ищецът се е явявал без изключение на всички насрочени заседания и не е
станал причина по никакъв начин за увеличаване продължителността на
производството.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
воденото срещу него незаконно наказателно производство в двете му фази, по
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетели. Според
показанията на св. Василев, заедно с ищеца членуват в Българската федерация
по металдетектинг и знае, че С. също е предавал намерени антични вещи на
регионалния музей. Знае от директора на музея, че ищецът е предал една
тракийска брадва, която е много ценна, предвид своята рядкост. Разбрал, че С.
е бил арестуван и са му били отнети металодетекторите, чието притежаване не
е незаконно, ако не се използват на архитектурни обекти. След обвинението
ищецът се чувствал зле, бил разстроен и се чудел каква помощ да потърси.
Тази тревожност се отразила на семейството му. Колегите по хоби му
намерили адвокат. Въпреки това ищецът по време на наказателното
производство не могъл да упражнява хобито си. С. споделил за воденото
срещу него дело, като в тази връзка свидетелят е изказал предположението, че
може би някои негови приятели да се страхували да излизат с него, както се
страхувал и самият свидетел.
Разпитаният като свидетел приятел на ищеца – Д. Г., сочи, че С. му
8
споделил за своите неприятности – че бил арестуван във вилната зона от МВР,
когато му отнели машинките за търсене на метали. От тази ситуация ищецът
се променил коренно – преди бил жизнен, а след това се усамотил, станал
необщителен и не можел да спи нощем. Майка му също се притеснявала да не
го вкарат в затвора. До арестуването си е карал такси, но след това станал
разсеян и престанал да упражнява тази дейност поради липсата на
концентрация. Самият свидетел никога не е мислил, че ищецът е извършил
нещо лошо и поради това не е прекъснал общуването си с него. Други обаче
прекъснали контактите си. Не е бил упрекван от жената, с която живее, че не
кара таксито.
Липсват доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца в
резултат на воденото незаконно производство. Същевременно с оглед на
събраните по делото гласни доказателства съдът намира за установено, че
след образуването на наказателното производство и извършените
процесуални действия по претърсване и изземване, ищецът е преживял стрес
и е изпитал страх относно налагането на една неоправдана наказателна
репресия. По делото е установено, че ищецът е предавал намерените вещи
своевременно на РИМ-Търговище, за които е имал съзнанието, че могат да
представляват движима културна ценност. Няма данни да е упражнявал
хобито си по незаконен начин – използвайки законно придобитите
металотърсачи на археологически обекти. Ищецът е имал досег със съда през
2009г., когато въз основа на частно обвинение е бил осъден за нанасяне на лека
телесна повреда на дъщеря си. Това от една страна не може да е доказателство
за изградени трайни престъпни наклонности, а от друга страна – е негативен
опит при воденето на наказателен процес срещу него, което би могло да
повлияе на формирането на едно песимистично очакване в развитието на
наказателното производство. И двете обвинения са били за тежки умишлени
престъпления, предвиждащи наказания „лишаване от свобода“ до 6 години и
имуществени санкции. Същевременно обаче се установи, че на първа
инстанция той е получил изцяло оправдателна присъда и е бил с осъдителна
такава за период от около 11 месеца, но с наложени не тежки наказания –
пробация. Всичко това се отразило на неговите преживявания, тъй като
ищецът е ограничил контактите си, а някои от неговите приятели сами са се
оттеглили от общуването с него.
Няма данни обаче по делото, които да сочат, че ищецът е претърпял
негативни преживявания, надхвърлящи обичайните за такъв вид наказателна
репресия – страх от осъждане, неудобство и притеснения от участието в
отделните фази на наказателния процес и невъзможността да упражнява
хобито си.
Съдът не приема за доказано, че в резултат на незаконното обвинение
ищецът не е могъл да упражнява дейността си като таксиметров шофьор,
защото няма данни за някакви изменения в психиката и здравословното му
състояние, които да са довели до снижаване на концентрацията във
вниманието или ограничаване на шофьорските му умения. Освен това се
9
установи, че ищецът е получавал подкрепа от част от своите приятели (така от
разпитаните като свидетели по делото лица) и от жената, с която живее на
съпружески начала.
Няма данни информация наказателното производство да е станало
достояние на широката общественост, извън лицата, на които самият ищец е
споделил, което да е накърнило неговото достойнство и чест извън обичайния
му социален кръг – близки и колеги.
В обобщение следва да се приеме, че при ищеца не е било налице
влошаване на здравословното му състояние; същият е изпитвал страх от
евентуално осъждане, което обаче като интензивност на наказателната
репресия е с ниска степен (пробационни мерки); не е налице установеност по
делото за негативно отражение на незаконното наказателно производство
върху отношенията на ищеца с лицата от семейния и приятелския му кръг (с
изключение на някои от приятелите, които са се отдръпнали от него);
наказателното производство не се е отразило и на професионалната му сфера
на дейност; същият е бил лишен от възможността да упражнява хобито си.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че за така
претърпените негативни последици, в резултат на незаконно повдигнатото
против ищеца обвинение, отчитайки посочените по-горе конкретно
установени по делото обстоятелства и неговата възраст към момента на
увреждането (на * години), липсата на изменения в психическото и
здравословното му състояние, както и в социалното му функциониране,
имайки предвид и социално-икономическа обстановка в страната в периода на
понасяне на вредите (2022г.-2024г.), когато минималната работна заплата за
страната е била съответно през годините: 710 лв., 780 лв. и 933 лв., а средният
паричен доход на едно лице по данни на НСИ е бил съответно 8 949 лв. за
2022г., 10 781 лв. за 2023г. и 12 784 лв. за 2024г., адекватното парично
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се
определи в размер на общо 5 000 лв. Тази сума, представлява около 6.20
средно аритметично изчислени минимални работни заплати за периода и
около 0.5 от средно аритметичния среден паричен годишен доход на едно
лице за посочения период. Този размер съответства на принципа за
справедливост за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени
вреди. Същевременно следва да се има предвид, че самото осъждане на
Прокуратурата също има репариращо действие предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди.
Поради несъвпадане на правния извод, инкорпориран в
първоинстанционното решение, досежно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, същото следва да бъде отменено за горницата над
дължимия размер от 5 000 лв. до присъдения размер от 22 000 лв. и
предявеният иск в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
Обжалваното решение следва да се потвърди в частите му, с които е уважен
иска до размер от 5 000 лв. и е отхвърлен този иск за горницата над 22 000 лв.
до претендирания размер от 90 000 лв.
10
По разноските.
Дължимите на ищеца за първата инстанция разноски, съобразно нормата
на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, възлизат на 328.75 лв. При това положение,
решението, в частта му, с която ответникът е осъден да му заплати като
разноски сума, представляваща горницата над 328.75 лв. до присъдения
размер от 1 381.25 лв., следва да се отмени.
За въззивната инстанция на С. се дължи сумата от 94.44 лв.,
представляваща съразмерна част от заплатеното адвокатско възнаграждение
от общо 1 700 лв. спрямо отхвърлената част от въззивната жалба на
насрещната страна за сумата от 5 000 лв., при общ защитаван интерес от 90
000 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/26.02.2025г., постановено по
гражданско дело № 299 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, в
частите му, с които
- Прокуратурата на Република България, гр. София е осъдена да заплати
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Ц. С. от гр. Т., кв. „*“, бл. *, вх. *,
ап. *, ЕГН **********, сума от 5 000 лв. като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278, ал.
6, пр. 3 и чл.277а, ал. 7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и
оправдан с решение №444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС;
- е отхвърлен иска на С. Ц. С. от гр.Т., кв. „*“, бл. *, вх. *, ап. *, ЕГН
********** за осъждане на Прокуратурата на Република България, гр. София
да му заплати разликата над 22 000 лв. до претендирания общ размер от
90 000 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 и чл.277а, ал. 7 от
НК, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение
№444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС;
ОТМЕНЯ решение № 18/26.02.2025г., постановено по гражданско дело
№ 299 по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, в частите му, с които:
- Прокуратурата на Република България, гр. София е осъдена да заплати
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Ц. С. от гр.Т., кв. „*“, бл. *, вх.
*, ап. *, ЕГН **********, сума, представляваща разликата над дължимата
сума от 5 000 лв. до присъдения размер от 22 000 лв., като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършването на престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 и чл.277а, ал. 7 от НК,
по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение
№444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС;
- Прокуратурата на Република България-гр.София е осъдена да заплати
на С. Ц. С. от гр.Т., ЕГН ********** направените по делото разноски за
горницата над сумата от 328.75 (триста двадесет и осем лева и седемдесет и
пет ст.) лева до присъдения размер от 1 381.25 лв., на осн.чл.10, ал. 3 от
11
ЗОДОВ,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Ц. С. от гр.Т., кв. „*“, бл. *, вх. *, ап. *, ЕГН
********** за осъждане на Прокуратурата на Република България, гр. София
да му заплати разликата над дължимата сума от 5 000 (пет хиляди) лв. до
сумата от 22 000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278, ал. 6, пр. 3 и
чл.277а, ал. 7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с
решение №444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София да заплати
на С. Ц. С. от гр.Т., кв. „*“, бл. *, вх. *, ап. *, ЕГН **********, сумата от 94.44
(деветдесет и четири лева и четиридесет и четири ст.) лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12