Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр.Горна Оряховица, 11.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1517/2019г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ
ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД,
чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност -
обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Райфайзенбанк
/България/”ЕАД с ЕИК:****(чрез
юрисконсулт Л. Ч.Х. и юрисконсулт Д.И.И.), твърди в исковата си молба,
че между „Райфайзенбанк
/България/”ЕАД(кредитор) и Б.М.Б.(кредитополучател) е сключен Рамков
договор №0805070233343845 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Visa Platinum/Billa Visa
Classic от 04.12.2015г., no силата на който банката отпусна кредитен лимит в размер на
2000.00лв., т.е. възникнало валидно кредитно
правоотношение. Твърди се, че кредиторът изпълнил задълженията си по процесния
договор, вкл. задължението да предостави за временно и възмездно ползване
паричната сума. Задължението на кредитополучателя било да върне на банката сумата по кредита и
да заплати уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до
изтичане на крайния договорен срок, и което е парично, носимо и срочно
задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ. Настъпването
на частичните срокове за плащане само по себе си подканя задълженото лице към
незабавно и несъмнено изпълнение, самият срок "кани" длъжника и при
неизпълнението от негова страна (щом не е предложил изпълнение по начина,
уговорен в Договора), той е изпаднал във виновна забава ipso iure. Твърди се, че кредитополучателят не заплатил дължимите
месечни вноски(включващи главница и лихва) към банката за периода:
16.06.2018г.-16.03.2019г. вкл. и изпаднал в забава по отношение на същите
- неизпълнение на договора, съгласно
чл.62 т.1 ввр. чл.146 от договора(неспазване на задължение от страна на
кредитополучателя да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния
лимит по договора). На основание чл.62 т.1 от договора, при случай на
неизпълнение банката има право да обяви предсрочна изискуемост на усвоената и
непогасена част от кредита. Твърди се, че предсрочната изискуемост на всички
вземания на банката по договора била обявена на кредитополучателя c писма изх.№ИЗХ-001-16373/06.03.2019г. и изх.№ИЗХ-001-16375/06.03.2019г.
и била осчетоводена на 28.03.2019г. Задълженото лице отговаря за всички
материалноправни последици на забавата. В чл.ЗЗ от договора страните уговорили
размера на възнаградителна(редовна) лихва,
като за ползваната част от кредитния лимит, кредитополучателят заплащал на
банката-кредитор годишна лихва в размер на 18.90%. При забава в заплащането на
дължими вноски по кредита била дължима неустойка-наказателна
лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
сума(вноска или част от вноска), считано от деня на забавата до окончателното
им погасяване. Банката предприела действия за принудителното събиране на
вземанията си – издаване на Заповед №831/12.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело№727/2019г. на ГОРС за: сумата 2000.00лв., представляваща
неизплатено задължение по рамков
договор №0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCard,
Visa Classic, MasterCard Gold, Visa Platinum, Billa
Visa Classic,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
93.90лв., представляваща редовна лихва за периода:
05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата
3.80лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 28.80лв., представляваща
изискуема такса за периода: 16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата 6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия
за периода: 15.06.2018г.-15.09.2018г. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр.
чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, по издадената Заповед№831/12.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№727/2019г. на ГОРС за: сумата 2000.00лв., представляваща неизплатено
задължение по рамков договор№0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard, Visa Classic, MasterCard Gold, Visa Platinum,
Billa Visa Classic, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.04.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 93.90лв., представляваща
редовна лихва за периода: 05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 3.80лв., представляваща обезщетение за забава за
периода: 16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 28.80лв., представляваща
изискуема такса за периода: 16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата 6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия
за периода: 15.06.2018г.-15.09.2018г.;
-в условията на
евентуалност - предявени осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК,
чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, за: сумата
2000.00лв., представляваща
неизплатено задължение по рамков
договор№0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCard,
Visa Classic, MasterCard Gold, Visa Platinum, Billa
Visa Classic,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
93.90лв., представляваща редовна лихва за периода:
05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата
3.80лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 28.80лв., представляваща
изискуема такса за периода: 16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата 6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия
за периода: 15.06.2018г.-15.09.2018г.
Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Б.М.Б. с редовно връчено
съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.И.
П.С. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове. Счита, че длъжникът не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор, тъй като не била налице предсрочна изискуемост на кредита. Изискуемостга
на целия кредит била поставена в зависимост от настъпването на определени
обстоятелства, предвидени в рамковия договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта. Съгласно чл.62 т.1 ввр. чл.146 от договора,
кредитополучателят е изпаднал в забава и това представлявало случай на
неизпълнение на договора(неспазване на задължение от страна на
кредитополучателя да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния
лимит по договора). На това основание, банката имала право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като изпрати съобщение на кредитополучателя. В настоящия
случай, освен твърденията в исковата молба, нямало никакви доказателства,
ответникът да е бил уведомяван чрез съобщения за предсрочна изискуемост(в т.ч.
изпратените писма са върнати като непотърсени от получателя). И след като не била налице предсрочна
изискуемост на задължението, не можело да се установи, че длъжникът Б. дължи на
кредитора претендираната сума, заедно с всички претендирани лихви и разноски.
Счита също, че длъжникът не дължи плащане
на задълженията, тъй като от страна на банката било налице неизпълнение на
договора за кредитна карта. Не били налице доказателства относно предоставянето
на кредитна карта ведно със запечатан плик с ПИН не по-късно от три месеца от
одобрението на искането за издаване на Карта–(чл.9, чл.12 от договора), в т.ч.
и и данни за действително предоставения
разрешен кредитен лимит от 2000.00лв. Представена била справка за извършени тегления от ATM устройства, без да е ясно кой ги е извършвал. Не
се установява, дали Б.Б. е притежавал лично кредитната карта, дали е усвоявана
сума по кредита, както и дали е правил погасителни вноски(твърди се единствено,
че не е заплатил дължимите месечни вноски за периода:
16.06.2018г.-16.03.2019г.). За да изпадне в просрочие по кредита,
кредитополучателят следва да е усвоил сумата по кредита и след това да не е
спазил договорните клаузи относно изплащането на усвоената сума на кредитора(не
ставало ясно - усвоен ли е кредита, предоставена ли е кредитната карта и съответния
ПИН за ползването, погасяван ли е от кредитополучателя, ако е
погасяван, каква сума е внесена, приспадната ли е тя от претендиралото
задължение, както и не е посочено ясно кога е спрял кредитополучателят да си
обслужва кредита). На различни места в исковата молба е посочена
различна дата на просрочие по кредита - 16.06.2018г., 16.07.2018г. или
05.06.2018г. В рамковия договор са изброени всички видове кредитни карти, които
издава банката - RaiCard,
Visa Classic, MasterCard Gold, Visa Platinum, Billa
Visa Classic и няма никакви твърдения относно обстоятелството, каква точно
карта е предоставена на кредитополучателя, а това е от съществено значение за
спора. Според рамковия договор всяка една от картите се различава от останалите
по определени характеристики, включително и размера на дължимата лихва за
ползваната част от кредитния лимит, дължимата такса, размера на ГПР и т.н. -
чл.33, чл.35, чл.24 от договора. Оспорва се искането за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 93.90лв. В исковата молба са наведени
твърдения, че договорената годишна възнаградителна лихва е в размер на 18.90%,
като при различни кредитни карти се начислява различна годишна лихва(не става
ясно каква карта е предоставена на ответника, за да се начисли и съответната
годишна лихва), в т.ч. и оставя неясно по какъв начин е определен период:
05.06.2018г.-16.08.2018г. Не било посочено основанието и начинът на заплащане
на изискуемата такса в размер на 28.80лв. и застрахователната премия. Оспорва
изцяло предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за същите
суми. Не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради което и не се
дължи връщането му. Не следва да се счита, че исковата молба служи като покана
за изпълнение и има характер на уведомление на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост. Както и извънсъдебните писма, така и заповедта за
изпълнение и исковата молба не били връчени на ответника, като предсрочната
изискуемост на задължението все още не била произвела спрямо ответника своето
действие(връчването на исковата молба на особен представител на ответника,
назначен от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия). Оспорва претенцията(относно евентуалните искове) и по
размер. Не са посочени никакви доказателства, от които да става ясно кога и как
ответникът е получил разрешения кредитен лимит, използвал ли го е целия, налице
ли е плащане на вноски, на коя дата се твърди, че кредитополучателят е изпаднал
в забава, за да бъде начислена лихва върху главницата в претендирания размер,
как е определена дължимата лихва и съответните такси. Прави възражение за
прекомерност на претендираното юристконсултско възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за
установено следното:
Между „Райфайзенбанк /България/”ЕАД(кредитор) и Б.М.Б.(кредитополучател)
е сключен Рамков договор№0805070233343845 за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Visa
Platinum/Billa Visa Classic от 04.12.2015г., no силата на който банката
отпусkа кредитен лимит в размер на 2000.00лв.,
т.е. възникнало валидно кредитно правоотношение. Задължението на
кредитополучателя било да върне на
банката сумата по кредита и да заплати уговорената лихва в рамките на
уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок.
Предоставянето на кредитна карта ведно със запечатан плик с ПИН следва да се извърши не по-късно от три
месеца от одобрението на искането за издаване на Карта–(чл.9, чл.12 от
договора). Съгласно чл.62 т.1 ввр. чл.146 от договора, кредитополучателят е
изпаднал в забава и това представлявало случай на неизпълнение на
договора(неспазване на задължение от страна на кредитополучателя да обслужва
редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит по договора). На основание
чл.62 т.1 от договора, при случай на неизпълнение банката има право да обяви
предсрочна изискуемост на усвоената и непогасена част от кредита. Твърди се, че
предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора била обявена
на кредитополучателя c писма
изх.№ИЗХ-001-16373/06.03.2019г. и изх.№ИЗХ-001-16375/06.03.2019г. и била
осчетоводена на 28.03.2019г. В чл.ЗЗ от договора страните уговорили размера на
възнаградителна(редовна) лихва,
като за ползваната част от кредитния лимит, кредитополучателят заплащал на
банката-кредитор годишна лихва в размер на 18.90%. При забава в заплащането на
дължими вноски по кредита била дължима неустойка-наказателна
лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
сума(вноска или част от вноска), считано от деня на забавата до окончателното
им погасяване.
Съгласно чл.24 от рамковия договор банката
събира годишна такса за обслужване на картата, съгласно действащата тарифа на
банката(различна за различните кредитни
карти). Съгласно чл.32 от договора, за ползвания кредитен лимит или част
от него, картодържателят заплаща на банката годишна лихва(различна за
различните кредитни карти). Уговорени са
хипотези на едностранно изменение от банката на лихвата за което последната е
поема задължение да уведоми картодържателя, като промяната се публикува и на Internet-страницата на банката. Предвидени са и клаузи за предсрочно
погасяване от картодържателя на всички свои задължения към банката без да дължи
неустойка или обезщетение на банката във връзка с погасяването – чл.47
от рамковия договор. Посочен е и годишния процент на разходите(ГПР) при покупка
на стоки и услуги на стойност 3000.00лв, със средства от кредитния лимит,
платими на 12бр. равни месечни вноски(различен за различните кредитни карти) - чл.34 от рамковия договор.
Предвидено е издаване от банката на месечно извлечение на хартиен носител
изплащано на адреса за кореспонденция на картодържателя, както и какви данни
съдържа - чл.27 от рамковия договор. Предвидено е, че при внасяне на средства
по сметка към която е издадена картата, надвишаващи размера на ползвания
кредитен
лимит и сметката е на кредитно салдо, по нея не се начислява възнаградителна
лихва - чл.38 от рамковия договор. Съгласно
чл.43 от договора минималната погасителна вноска е в размер на 5% от общата
дължима сума/усвоеният кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни/
плюс по-голямото от сумата на неплатените минимални погасителни вноски за
предходен период или надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 10.00лв.
В чл.41 е предвидено задължение за картодържателя всеки месец да внася
погасителна вноска, която да е в размер не по-малък от минималната погасителна
вноска като срокът за плащането на МПВ е
различен за различните кредитни карти -
чл.44, чл.45 от рамковия договор, съобразно изготвеното извлечение, като неполучаването на извлечението от
картодържателя не е основание да не внесе в срок дължимата минимална
погасителна вноска – чл.46 от договора. Предвидени са клаузи за
неблагоприятните последици от неизпълнението, едно от които е обявяване на
предсрочна изискуемост на кредитния лимит при непогасяване в срок задължение,
произтичащо от договора - чл.52; право на отказ от договора - чл.53, настъпване
на предсрочна изискуемост(чл.62 от договора) след обявяване на кредитния лимит
за такъв с писмено предизвестие до картодържателя. В чл.170 и
чл.171 от договора е уговорено, че същият влиза в сила от датата на подписването
му и предоставяне на картата на картодържателя и срока на действие на договора.
В Раздел ХVI „Застраховки“ са
предвидени клаузи относно сключването на застраховка „Живот“ покриваща
задълженията му и във връзка с кредитния лимит по картата, която се сключва със
съгласие на картодържателя и по негово искане,като застраховането се извършва
от банката за срока на действие на договора/автоматично подновяване за всяка
следваща застрахователна година/, като премията по застраховката се събира
служебно от неусвоения кредитен лимит по картата, като банката служебно ще
заплаща от негово име и за негова сметка сумите необходими за плащанията на
застрахователната премия – чл.197 от рамкивия договор. В чл.212 е декларирано
от картодържателя, че банката му е предоставила преддоговорна информация
свързана с кредитния лимит във формата на стандартен европейски формуляр,
съгласно чл.5 от ЗПК и потвърждава, че е
запознат с нея. В договора са посочени параметрите на Тарифата на банката във
връзка с процесната кредитна карта и кои операции и действия подлежат на
плащане, както и каква е тяхната стойност. Договорът е подписан двустранно
както от банката така и от картодържателя.
От страна на банката-ищец е приложена разпечатка от електронен документ „справка по
чл.366 за размера на дълга“, според която задълженията на Б.М.Б.(към
26.07.2019г.), съответно: 2000лв. - главница в пълния размер
на кредитния лимит; 8.80лв. - месечна такса за обслужване; 20.00лв. - такса за
надвишаване на кредитния лимит; 93.90лв.
- редовна лихва; 6.22лв. - застрахователна премия; 3.80лв. - обезщетение за
забава.
„Райфайзенбанк /България/”ЕАД предприелo
действия за принудителното събиране на вземанията си от страна на Б.М.Б. – издаване на
Заповед№831/12.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело№727/2019г. на ГОРС за: сумата
2000.00лв., представляваща
неизплатено задължение по рамков
договор№0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Visa Platinum/Billa Visa
Classic, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 93.90лв., представляваща редовна лихва за периода:
05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата
3.80лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 28.80лв., представляваща
изискуема такса за периода: 16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата 6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия
за периода: 15.06.2018г.-15.09.2018г. Издадената заповед за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК. С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против
длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като
довнесе дължимата държавна такса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице установило, че от страна на банката е предоставен
кредитен лимит в размер на 2000.00лв., която
по данни на кредитора била налична по кредитната карта на 13.12.2015г. Вещото лице посочва съществуващите просрочени
задължения по договора за кредит, като обшият
им размер към датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение -
12.04.2019г. е 2132.70лв.(2000лв.
- главница в пълния размер на кредитния лимит; 8.80лв. - месечна такса за
обслужване; 20.00лв. - такса за
надвишаване на кредитния лимит; 93.90лв. - редовна лихва; 6.22лв. -
застрахователна премия; 3.80лв. - обезщетение за забава. Според вещото
лице общият размер на просрочените
задължения към датата на връчване на писмото за обявяване на предсрочна
изискуемост - 06.03.2019г е - 2132.70лв.. като дните просрочие към 06.03.2019 са 245дни.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно т.11б от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално съединяване на
исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква
преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно
разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от
която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай
в производството по чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС).
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява сключен Рамков
договор№0805070233343845 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/Visa Platinum/Billa Visa Classic от 04.12.2015г. между „Райфайзенбанк /България/”ЕАД(кредитор) и Б.М.Б.(кредитополучател)
е no силата на който банката
отпуснала кредитен лимит на кредитополучателя. Договорът е обективиран в
писмена форма(подписан от представител на банката-кредитор и кредитополучателя)
и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката. От ответната страна не е оспорена действителността на
договора или отделни негови клаузи, поради което следва да се приеме за доказано,
че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.240
ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Според характера това е
договор за банков заем - чл.430 от ТЗ
и чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването
на търговската му дейност. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а
е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за
заем, подлежи на пълно и главно доказване. Следва да докаже и конкретния размер
на дълга, който се претендира.
Изправността на банката досежно
задължението и за предоставяне на парични средства се установява от приобщената
към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, в която е
посочено, че от страна на банката е предоставен кредитен лимит
в размер на 2000.00лв., която по данни на
кредитора била налична по кредитната карта на 13.12.2015г.
Всяко задължение възниква в момента
на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент
длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се
счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение,
което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието
на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение
означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически
факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на
иск за изпълнение на задължението.
Предсрочната изискуемост предполага
действащ между страните и непрекратен на някое от основанията, предвидени в
него договор, като предсрочната изискуемост предполага наличие на неизпълнение
на договорните задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение
е предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за
предсрочно изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него
незабавно без да чака да изтече крайния срок на действие на договора. По този
начин банката се отказва от възможността да приема погасяването на отпуснатия
кредит на месечни погасителни вноски, и може да иска връщане на цялата заета и
непогасена сума от длъжника наведнъж. Включената в договора
клауза за предсрочна изискуемост(чл.62 от рамковия договор) при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД,
като за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са
осъществени действия iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Отбелязано е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на 28.03.2019г.,
като се обосновава на приложението на разпоредбите на чл.62 и сл. от рамковия договор, с които кредитополучателят
се съгласил при подписване на договора(кредиторът има право едностранно да
прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или
неплащане на четири последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита
- главница и лихви – чл.63 от рамковия
договор), т.е. предсрочната изискуемост
представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
кредиторът не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Кредитополучателят
въобще не е изплащал вноските по погасителния план към договора в периода:
31.05.2018г.-06.03.2019г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.18 от
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в т.ч.
и Решение№139/05.11.2014г. по
т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират
приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора
автоматична предсрочна изискуемост ще породи действие, ако заемодателят е
уведомил ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата
се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата институция
съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта
за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва
преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на
изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе
изтекъл. В настоящия случай ответникът-кредитополучател по надлежно възникнало
договорно правоотношение, е изпаднал в забава по отношение изпълнението на
задължението и да погасява предвидените анюитетни вноски(в случая - минимални
погасителни вноски по договора). Забавата на длъжника е породила потестативното
право на кредитора да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо,
съгласно клаузата на чл.63 от договора. Въз основа на събраните по делото
доказателства, обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този
смисъл, кредиторът фактически да е
упражнил правото си на предсрочна изискуемост.
Субективно право на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за
предсрочно изискуем, при настъпване на определени предпоставки. След като
ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост, настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, съдът не
разполага с възможността да изследва дали общо заявеното задължение за цялата
сума по договора, съществува на друго договорно основание и в различен размер,
тъй като би излязъл извън предмета на очертания спор(Решение№123/09.11.2015г.
по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС). В молбата си кредиторът твърди, че е изпратил уведомление
от 06.03.2019г. до длъжника Б.М.Б., в която изрично е обявил вземането
си за предсрочно изискуемо и незабавно платимо(2132.72лв. към
06.03.2019г.) и го е поканил да го погаси. Не се установява уведомителното писмо да е достигнало
до адресата(приложеното известие за доставяне – лист 41 от делото). Не се
установява поради липса на представени доказателства и изпращането му до
длъжника. По този начин, не са налице
доказателства за достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до
длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано връчване(фингирано връчване на съобщението -
опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване,
без фактически то да е получено) по смисъла на чл.148 от договора на посочения от кредитополучателя
адрес за кореспонденция, доколкото не са представени каквито и да е
доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита, на която се позовава в заповедното и в исковото
производство относно установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Искът се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
По предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е
упражнил правото си да обяви задължението по кредита за предсрочно изискуемо,
като исковата молба съдържа и изявление в този смисъл. Предсрочната изискуемост
е изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при
кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от
кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне
до знанието на длъжника по аргумент на
чл.60 ал.2 от ЗКр.И. За разлика от установителното исково производство
по чл.422 от ГПК - предмет на което е съществуване на вземането към минал
момент - към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е
надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и с оглед изискването за удостоверяване изискуемостта
по чл.418 ал.3 от ГПК, то в производство по осъдителен иск, исковата молба има
характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост. Ако заповедното производство има характер на принудително
изпълнение, като препис от заявлението не се връчва на длъжника, то при
предявен по общия ред осъдителен иск и при неговото уважаване осъдителното
решение ще подлежи на принудително изпълнение. При образуваното по общия ред
осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на
препис от исковата молба, както и се посочи по-горе в мотивите. Ето защо в
настоящия случай и по така предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че
нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до
знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от
същата на ответника.
В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал
вземането си на сключен с длъжника Рамков
договор№0805070233343845 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/Visa Platinum/Billa Visa Classic от 04.12.2015г., no силата на който банката
отпусна кредитен лимит в размер на 2000.00лв.
Основното възражение на ответниka(чрез
особения представител) е, че същият не е получавал и съответно не е
активирал картата и не бил изтеглял никакви суми чрез кредитната карта.
Договорът се счита за сключен от
момента на предявяване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на
заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 2000.00лв. е реално усвоена от ответника. Именно, предвид
реалният характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума,
ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице,
не може да се цени като доказателство за сключен договор. В действащата към момента(а
и след това) на сключване на процесния
рамков договор Наредба№3/16.07.2009г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти/обн. ДВ бр.62/2009г., изм.
доп. ДВ бр.48/2011г., ДВ бр.57/2012г., ДВ бр.69/2016г., ДВ бр.30/2017г., ДВ
бр.32/2018г.) се съдържа изрична разпоредба(чл.25) относно задължението за
предаване на банковата карта на картодържателя(в срок не
по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта). В тази връзка, безспорно едно от
задълженията на издателя и е да я предаде на картодържателя, за да може да бъде
използвана за извършване на платежни операции. Няма изрично изискване за
предаването на банковата карта да бъде съставян протокол, но доколкото
предаването е съществено задължение по договора, то при спор между страните
относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението
на това задължение. При липса на съставен протокол, няма пречка доказването да
стане с всички допустими доказателствени средства – други писмени документи, в
които получаването на картата е удостоверено от издателя, свидетелски показания
и т.н.
В рамковия договор са изброени всички
видове кредитни карти, които издава банката - RaiCard, Visa Classic, MasterCard Gold, Visa
Platinum, BILLA Visa Classic и няма никакви твърдения относно
обстоятелството, каква точно карта е предоставена на кредитополучателя, а това
е от съществено значение за спора. Както
беше посочено, в самия рамков договор са предвидени различни хипотези при определяне на годишната такса за
обслужване на картата, годишната лихва, годишния процент на разходите(ГПР),
минималните погасителни вноски(брой и размер) и т.н., които параметри в цифрово
изражение са различни за различните кредитни
карти.
От представените по делото
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна
карта е била получена от ответника,
както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения
кредитен лимит. Върху представените от ищеца обратни разписки за доставени на
ответника пратки(освен непопълнена такава във връзка с уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост) липсва
отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта(без да е установено
от кой вид е). Настъпването на
последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо
несигурно събитие - активиране и използване на издадения от кредитора платежен
инструмент. Касае се за отлагателно условие, едва при сбъдването на което, ще
възникнат задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата. Доказателства във връзка с активирането и използването на
кредитната карта по делото не са представени. Ползването на кредитната карта за
извършване на плащания и транзакции безспорно сочи на нейното активиране.
Усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на
уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за
кредитополучателя за връщане на усвоените суми респ. плащане на минимална
погасителна вноска. По делото ищецът не доказа пълно и главно да са се
осъществили в обективната действителност онези факти, с който той свързва
претендираните вземания.
Счетоводните записвания на банките
не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на официални
удостоверителни документи. Банката-ищец
по иска по чл.415 от ГПК носи доказателствената тежест да установи по безспорен
начин своето вземане, като в това производство неподписаният електронен документ -
т.н. „справка по чл.366 за размера на дълга“(лист43-лист50 от делото - по
своята природа е аналогична на т.н. „извлечение от счетоводните книги“) не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила и се цени с оглед на всички събрани по делото
доказателства. Съгласно
чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат
да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили
книгите. Обстоятелството, че в
счетоводството на ищеца са отразени и осчетоводени транзакции с процесната
кредитна карта(без да е установено от кой вид е) не е основание да се заключи,
че между страните е възникнала облигационна връзка по договор за заем, след
като липсват доказателства за предаването на пластиката на ответника и за
обстоятелствата по активирането и. Изводът в заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, че
кредитът е усвоен, се основава на
данните, предоставени от ищцовото дружество. Освен, че липсват и други данни по делото
кредитната карта да е била връчена на ответника, не се изложиха и доказателства
по делото, че ответникът е изтеглял суми
от нея. Следва да се има предвид и действащата(към момента, а и
след това) на сключване на процесния
рамков договор разпоредба на
чл.56 от Закона за платежните услуги и платежни те системи(обн. ДВ бр.23/27.03.2009г.,
отм. 2018г.), аналогичен на чл.78 ал.1 от ЗПУПС(обн. ДВ бр.20/06.03.2018г.)
предвиждаща, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената
тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната
от техническа повреда или друг недостатък. Само регистрираното от доставчика на
платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. Казано с
други думи - в
тежест на ищеца е установяване на ползването на кредитната карта от страна на
ответника, което доказване не е успешно проведено по делото.
С оглед гореизложеното, следва да
се отхвърлят предявените осъдителни искове от страна „Райфайзенбанк
/България/”ЕАД против Б.М.Б. за: сумата 2000.00лв., представляваща неизплатено
задължение по рамков договор№0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта raicard
fix/visa classic/mastercard gold/visa platinum/billa visa classic, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 93.90лв., представляваща редовна лихва за периода:
05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата
3.80лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 28.80лв., представляваща
изискуема такса за периода: 16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата 6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия
за периода: 15.06.2018г.-15.09.2018г.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца разноски не
следва да се присъждат.
Разноските в
заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно
решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител не следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№727/2019г. на ГОРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
„Райфайзенбанк /България/”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Н.Вапцаров№55, Експо 2000, представлявано от
Изп.директор А.В.А. и прокурист М.Т.П.против
Б.М.Б. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, за приемане
за установено, че Б.М.Б. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, дължи
на „Райфайзенбанк /България/”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Н.Вапцаров№55, Експо 2000, представлявано от
Изп.директор А.В.А. и прокурист М.Т.П., по
Заповед№831/12.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№727/2019г. на ГОРС за: сумата 2000.00лв., представляваща неизплатено
задължение по рамков договор№0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Visa
Platinum/Billa Visa Classic, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 93.90лв., представляваща редовна лихва за периода:
05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата
3.80лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 28.80лв., представляваща
изискуема такса за периода: 16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата 6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия
за периода: 15.06.2018г.-15.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни
искове от страна „Райфайзенбанк /България/”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Н.Вапцаров№55, Експо 2000,
представлявано от Изп.директор А.В.А. и прокурист М.Т.П.против Б.М.Б. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***,
за: сумата 2000.00лв., представляваща
неизплатено задължение по рамков
договор№0805070233343845/04.12.2015г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Visa Platinum/Billa Visa
Classic, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 93.90лв.,
представляваща редовна лихва за периода: 05.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата 3.80лв., представляваща
обезщетение за забава за периода:
16.06.2018г.-16.08.2018г.; сумата
28.80лв., представляваща изискуема такса за периода:
16.07.2018г.-31.08.2018г.; сумата
6.22лв., представляваща изискуема застрахователна премия за периода:
15.06.2018г.-15.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ искането от страна на „Райфайзенбанк
/България/”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, бул.“Н.Вапцаров№55, Експо 2000, представлявано от Изп.директор А.В.А.
и прокурист М.Т.П.за присъждане на разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№727/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: