Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. Б. срещу Решение № 9/08.01.2024 г., постановено по анд. № 20235220200611 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6532154 от 07.09.2022 г., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на М. С. Б. е наложена глоба в размер на 300 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно - неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че съдебният акт е постановен при неяснота и противоречие в мотивите и, че съдът не се е запознал в детайли със събраните по делото доказателства, като е постановил своето решение мотивиран от вероятности и хипотези, които не били подкрепени с доказателства. Твърди се, че оспореният електронен фиш бил издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на производствените правила, което поставяло адресата му в невъзможност да разбере за какво нарушение бил санкциониран. Твърди, че не било конкретизирано мястото на нарушението. Изложени са съображения, че в случая не бил отчетен съответния толеранс при установяване на нарушението.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Жалбата се поддържа с представена писмена защита вх. № 3112/03.04.2024 г., представена от адв. Г. – упълномощен процесуален представител. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призовани, не изпращат представител. В писмено становище с вх. № 2414/ 14.03.2024 г. процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш серия К №6532154 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.182 ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на М. С. Б. от гр. Враца е наложена глоба в размер на 300 лева.

Районният съд е извел своите правни изводи при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че на 07.09.2022г., в 14:33 часа в обл. Пазарджик, на главен път 1-8, км. 195 с мобилна радарна система АТСС ARH CAM S1 е установено, че М. С. Б. е управлявал лек автомобил Ауди А3 с рег. № [рег. номер], със скорост от 99 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 60 км/ч., с което е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ серия К № К № 6532154, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният съд е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че материалният закон е приложен правилно. Установено е, че управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед. Съдът е приел, че представеният по делото Протокол по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с № 1006р-9327/08.09.2022 г. е надлежно съставен и съдържа всички относими за правния спор реквизити и подлежащи на доказване с този протокол, а именно: място на контрол, време на осъществяване на контрола, вида на използваното техническо средство, посоката на измерване и режима на измерване. Административнонаказателната отговорност на Б. била ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС. Прието е от съда, че е налице нужната компетентност на служителя при Сектор „ПП“ при ОДМВР - Пазарджик, позиционирал и настроил процесното АТСС, доколкото същият е преминал съответното обучение за работа с него. Установено е, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл. 189 ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива не са представени от санкционираното лице. Предвид което съдът е приел, че отговорността на лицето е правилно е ангажирана, както и че правилно са определени видът и размерът на наказанието – глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.

Решението е правилно.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото релевантни за спора фактически положения е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно, по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, автоматизирано техническо средство.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният ЕФ съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начините за доброволното  заплащане.

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представеното по административнонаказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, касаещо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и валидно до 07.09.2027 г., както и Протокол № 15-СГ-ИСИС/06.04.2022 г. от извършена последваща проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 120CC9E, с направено заключение за съответствие с одобрения тип.

В преписката се съдържа и задължително изискуемия за попълване съгласно чл. 10 от Наредбата Протокол с рег. № 1006р-9327/08.09.2022 г. на ОДМВР – Пазарджик, за използване на АТСС ARH CAM S1, № 120cc9e на датата 07.09.2022 г., в който изрично е отбелязано общото ограничение на скоростта от 60 км./ч. на мястото на контрол (гл. път I-8, км. 195), режима на измерване и посоката на задействане на АТСС – от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, дата, времевия интервал на работа на АТСС – от 13.30 ч. до 18:30 ч. С оглед на това правилно инстанцията по същество е приела възраженията на жалбоподателя за неоснователни.

Протоколът по чл. 10 от Наредбата е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, ограничението на скоростта – общо или въведено с пътен знак, посока на задействане, начало и край на работа на устройството. Видно от представения по делото протокол, налице са всички реквизити, подлежащи на доказване с протокола по чл. 10 от Наредбата, като съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда.

Настоящата касационна инстанция намира, че посочените като липсващи от касационния жалбоподател реквизити не касаят подлежащите на доказване с протокола факти и обстоятелства, с оглед на което пропускът не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ. Нещо повече, в случая се установява, че протоколът е редовен от външна страна, като е подписан от две лица – от съставилия протокола, нанесъл всички данни свързани с установяване на данните подлежащи на доказване и от лицето снело снимковия материал. При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21 от ЗДвП.

Към административната преписка са представени и фотосите от установеното нарушение. На същите е виден регистрационният номер на автомобила - [рег. номер], както и отчетената скорост при нарушението – а именно 102 км/ч. На приложените по делото снимки са видни също датата на нарушението, часът, GPS координати на местоположението и въведеното ограничение на скоростта.

Предвид тези констатации, правилно при съставяне на процесния ЕФ е отчетен толеранс от 3 км/ч., като лицето е санкционирано за шофиране с превишена скорост от 99 км/ч и е наложена санкция за превишение на ограничението на скоростта с 39 км/ч., извън населено място, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва за превишаване от 31 до 40 km/h-с глоба 300 лв. В случая не е спорно, че нарушението е извършено извън населено място. При отчетен толеранс от 3 км/ч. (засечена скорост 102 км/ч. спрямо наложена санкция за шофиране с 99 км/ч.), на лицето е наложено по – благоприятното за него нарушение. При това положение, неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че не бил приложен толеранс спрямо него при съставяне на ЕФ.

Във връзка с горните, настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства, като не се констатират съществени нарушения на производствените правила.

Като е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/08.01.2024 г., постановено по анд. № 20235220200611 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА М. С. Б., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.