№ 367
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000433 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Титан БКС“ ЕООД
със седалище гр.Шумен срещу решение № 19 от 17.04.2022г. по търг.дело №
58/21г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е прието за установено че
дружеството дължи на Г. С. Г. от гр.Шумен сумата 150 000лв.,
представляваща частична претенция, цялата в размер на 310 000лв., за
договорна неустойка поради неспазване на срок за заплащане на такси по
изп.дело № 9/15г. на ЧСИ Г К, уговорена по споразумение от 13.03.2018г. –
чл.11 вр.чл.8 от споразумението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 48 от
08.03.2021г. по ч.гр.дело № 650/21гг. На ШРС и изпълнителен лист, както и е
осъдено да заплати разноски в заповедното и в исковото производство.
Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с нормите на процесуалния и материалния закон и практиката
на ВКС.
На първо място поддържа възражението за нередовност на исковата
молба като твърди че няма яснота за вида на претендираната неустойка.
Позовава се на изложените в исковата молба твърдения за неизпълнение на
1
поето задължение по споразумение и последващо твърдение за изпълнение на
същото със закъснение. Твърди че непрецизирането на неустойката като или
компенсаторна ограничава правото му на защита като няма яснота срещу
какво се брани.
Твърди че по делото е установено по безспорен начин че дружеството
не е изпаднало в забава, съответно не е нарушило процесното споразумение,
доколкото видно от представеното по делото удостоверение от ЧСИ
дружеството никога не е било уведомявано за дължимите по изп.дело №
9/15г. суми за такси и разноски. Твърди че всички дължими по изп.дело №
9/15г. такси и разноски са платени, за което обстоятелство няма спор между
страните. Позовава се на представена от ищеца електронна кореспонденция,
игнорирана от съда, съобразно която, ищецът се е задължил всички такси и
разноски по изпълнителните дела да бъдат прихванати със събраните от
съдебния изпълнител суми, което поставя ищецът Г. в неизпълнение на
поетите от него задължения.
Позовава се и поддържа направените от него в отговора на исковата
молба възражения за нищожност на неустоечната клауза в споразумението,
приети за неоснователни от първоинстанционния съд. Твърди че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с морала, като размерът и
надвишава стойността на вредите, каквито в настоящия случай не са
настъпили и ищецът не е търпял. Твърди че претендираната неустойка излиза
извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Сочи че съдът е приел че претендираната неустойка е за неизпълнение, а не за
забавено изпълнение, а между страните не е спорно че задължението е
изпълнено. Твърди че дължимите такси към съдебния изпълнител са в размер
на 5 843.99лв., а уговорената неустойка е в размер над 50 пъти размера на
задължението. Твърди че уговорената неустойка е нищожна като
накърняваща добрите нрави, като това подлежи и на служебна проверка от
съда. Твърди че клаузата на чл.11 от споразумението от 13.03.2018г. не
дефинира каква неустойка се дължи, съответно дали същата е дължима при
неизпълнение, при забавено изпълнение и/или при лошо изпълнение. Твърди
че съдът е допуснал съществено нарушение като е приравнил неустойката за
забавено изпълнение с неустойката за пълно неизпълнение. Твърди че
тълкувайки нищожната клауза на чл.11 от договора следва да се приеме че тя
2
е за пълно неизпълнение, а не за забавено изпълнение. Сочи че така
посоченото в споразумението неустойка за „нарушение“ противоречи на
принципите на справедливостта и добросъвестността тъй като е определена
по начин, който не държи сметка на периода на забавата.
Твърди че съдът неправилно е игнорирал възражението им че чл.309 от
ТЗ не се прилага когато се иска намаляване на неустойката поради неточно
изпълнено задължение, както и когато неустоечната клауза има фиксирана
сума, която кумулира неизпълнение на различни задължения.
Твърди че неправилно съдът е приел за неоснователни направените
възражения че дружеството не е изпаднало в забава, защото ищецът сам е
изпаднал в забава като не е изпълнил задълженията си по чл.12 от
споразумението, а именно не е предприел никакви действия по вдигане на
наложени обезпечителни мерки по търг.дело № 397/16г. на ШОС № 34/16г.
на ШОС. Твърди че с поведението си Г. е продължил активно да осуетява
вдигането на наложените обезпечителни мерки.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявеният срещу него установителен иск да бъде отхвърлен, а в
отношение на евентуалност да присъди неустойка за конкретното твърдяно
неизпълнение. Претендира направените за двете инстанции разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли
съда да я увважи.
Въззиваемата страна Г. С. Г. от гр.Шумен, в депозиран в срока по
чл.263 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск след заповедно производство от Г. С. Г.
срещу „Титан БКС“ ЕООД, с който да се приеме за установено в отношенията
между страните, съществуването на вземания на Г. от дружеството за
неустойка по споразумение от 13.03.2018г. за уреждане на финансови
отношения, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
3
от ГПК.
Между страните по делото Г. С. Г. и „Титан БКС“ ЕООД на 13.03.2018г.
е сключено писмено споразумение за уреждане на финансовите отношения
между страните, произтичащи от прекратяване на членствено
правоотношение на Г. в дружеството – въззивник. Писменото споразумение
има характер на договор за спогодба. Страните са постигнали съгласие за
изплащане на сумата 310 000лв., която следва да бъде платена по специална
сметка, разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД след представяне на
подробно описани в договора документи – оригинали на изпълнителни листи,
издадени в полза на Г. по водени от него дела, записи на заповеди издадени
от дружеството – въззивник, и постановления за прекратяване на образувани
изпълнителни дела. Не е спорно че сумата 310 000лв. е усвоена от Г. след
представяне на 30.04.2018г. на всички изискуеми съобразно споразумението
документи, за което по делото е представен приемо-предавателен протокол,
подписан от банката.
В споразумението страните са се уговорили разноските за водене на
посочените в споразумението искови и изпълнителни производства да се
поемат от „Титан БКС“ ЕООД. Съобразно чл.8 от споразумението е уговорен
седмодневен срок от подписване на споразумението, в който дължимите
такси следва да бъдат заплатени на частните съдебни изпълнители с оглед
прекратяването на делата.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол от
30.04.2018г. пред банката е представено постановление за прекратяване на
изпълнително дело № 9/2015г. на ЧСИ с рег.№ 924. Поради което и предвид
данните в удостоверение от 20.04.2018г. на ЧСИ, сочещо постъпила молба на
взискателя за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригинала
на изпълнителния лист, съдът приема, че към 30.04.2018г. изпълнително дело
№ 9/15г. е прекратено по молба на взискателя Г..
Въззиваемият Г. претендира по делото неустойка на основание чл.11 от
споразумението. В него страните са уговорили че в случай че дружеството
наруши настоящето споразумение по какъвто и да е начин то дължи на Г.
неустойка в размер на 310 000лв.
Съставът на въззивния съд намира, че в случая не е налице
неизпълнение на задължение на дружеството – въззивник, което да ангажира
4
отговорността му за неустойка.
Неустойката е установена отнапред по съгласие на страните
отговорност на длъжника за в случай че не изпълни или неизпълни точно
договорното си задължение.
В настоящия случай страните в чл.11 от споразумението при
уговарянето на неустойка са използвали израза нарушение на
споразумението, по какъвто и да е начин. Така формулирана уговорката за
неустойка подлежи на тълкуване от въззивния съд съобразно правилото на
чл.20 от ЗЗД, тъй като не става ясно за неизпълнение на какво задължение на
дружеството е уговорена. Тълкувайки волята на страните, съставът на
въззивния съд приема, че уговорената неустойка е за пълно неизпълнение на
задължението за плащане на сумата от 310 000лв. от страна на дружеството
или за такова неизпълнение на негово задължение, осуетяващо изпълнението
на задължението за плащане.
Целта на сключения между страните договор за спогодба е уреждане на
съществуващите задължение на дружеството към Г. и заплащане на
дължимите му суми. Постигането на тази цел е обусловено от действия на
всяка от двете страни, свързани с вдигане на наложени обезпечения и
прекратяване на образувани граждански, наказателни и изпълнителни
производства между страните. Съобразно договорката плащането на
задължението е обусловено от прекратяване на изпълнителни дела, сред
които и № 9/15г. на ЧСИ с рег.№ 924 и представянето на постановление за
прекратяването му и на оригинала на изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано. Принципно прекратяването на изпълнителното
производство е свързано с плащане на дължимите такси, ако същите не са
били авансирани. Защо в настоящия случай се е стигнало до прекратяване на
изп.дело № 9/15г. без в изпълнителното производство да бъдат събрани
дължими на съдебния изпълнител такси е извън предмета на делото. С
прекратяването на изпълнителното дело и връщането на оригинала на
изпълнителния лист, едно от условията за плащане на сумата по
споразумението от 13.03.2018. е настъпило и с поведението си дружеството
„Титан БКС“ ЕООД не е осуетило изпълнението на своето основно
задължение по спогодбата. Отношенията между страните и ЧСИ по повод
плащането на дължимите му такси са се развили извън отношенията между
5
страните по делото по повод изпълнение на споразумението. Забавеното
изпълнение на поетия ангажимент по споразумението за заплащане на такси
по изп.дело № 9/15г. не е довело до никакви вреди за въззиваемия Г..
Да се е приеме буквалния текст за неустойка в размер на 310 000лв. за
каквото и да е нарушение на задължение, включително за установеното по
делото плащане на такси към ЧСИ след уговорен срок в споразумението, и
след изпълнение на главното и основно задължение по спогодбата, ще доведе
до извод за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави,
противоречието и с принципа на справедливостта и уговорка извън
присъщата на неустойката обезщетителна функция.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд, намира, че не
може да бъде ангажирана отговорността на дружеството въззивник за
неустойка по чл.11 от споразумение от 13.03.2018г., поради което и
предявеният иск установителен иск след заповедно производство е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да
бъде отменено.
На основание 78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
дружеството въззивник следва да бъдат присъдени направените по делото за
двете инстанции разноски в размер на сумата 5 135лв., представляващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 8 130лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 19 от 17.04.2022г. на Шуменски ОС по
търг.дело № 58/21г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. Г. от гр.Шумен срещу „Титан БКС“ ЕООД със
седалище гр.Шумен, с който да се приеме за установено в отношенията
между страните съществуването на вземане на Г. за неустойка в размер на
150 000лв., предявено като частичен иск от целия в размер на 310 000лв.,
претендирана по чл.11 от сключено между страните споразумение от
13.03.2018г. за неизпълнение в срок на задължение по чл.8 от споразумението
6
за заплащане на дължими такси към съдебен изпълнител по изп.дело № 9/15г.
на ЧСИ с рег.№ 924, за които суми е издадена заповед № 48 от 08.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело №
650/21г., на ШРС.
ОСЪЖДА Г. С. Г. от гр.Шумен, Ул.“Неофит Бозвели“ № 9, ет.2, ап.3,
ЕГН **********, да заплати на „Титан БКС“ ЕООД със седалище гр.Шумен,
ЕИК *********, сумата 5 135лв. /пет хиляди сто тридесет и пет лева/,
представляващи направени разноски за първа инстанция и сумата 8 130лв.
/осем хиляди сто и тридесет лева/, представляващи направени разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7