№ 92
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100902706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Н.А.ПО П. твърди, че е кредитор на Б.Е.К. АД, ЕИК: *******. Твърди, че
ответникът има изискуеми и непогасени публични вземания и е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност.
В тежест на молителя е да установи: 1) наличието на изискуеми публичноправни
задължения към държавата на ответното дружество; 2) неплатежоспособност на
дружеството и началната й дата. На установяване в производството подлежи и стойността
на наличното имущество на дружеството, поради което и за охраняване на публичния
интерес с оглед действието на решенията по чл. 630, ал. 1 и чл. 632, ал. 1 ТЗ, наред с
представените с молбата по чл. 625 ТЗ писмени доказателства следва да бъдат събрани и
служебно такива по реда на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ.
В тежест на ответното дружество е да установи, че е в състояние да изпълнява
задълженията си, възникнали от търговската му дейност, или че затрудненията за
изпълнението им са временни.
Ответникът, редовно уведомен, не се ангажира със становище по молбата по чл. 625
ТЗ.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност -
общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост -
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
1
чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието на
неплатежоспособност. Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни
посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и
други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът
следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които
могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до
пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до
преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още
неизискуеми вземания. Релевантните за платежоспособността на длъжника са
краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и
материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични
средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не
е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на
длъжника /самото осчетоводяване не винаги отразява реалността и счетоводните регистри са
частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден
актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника
единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.
Съответно - длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност/съответно –
свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Относно
неплатежоспособността, това означава към този момент да се установи че длъжникът не
разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени
изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631
ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се
извлича от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в продължителен период
назад/. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна
връзка с влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
По делото няма доказателства за погасяване на задълженията, установени с
ревизионните актове, които имат публичен характер и са задължения към държавата. Такова
погасяване не е констатирало и вещото лице по приетата по делото ССчЕ. Това
обстоятелство, съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ, предполага неплатежоспособност на дружеството.
Установява се и от извършената проверка по партидата на дружеството в търговския
регистър към Агенция по вписванията, че дружеството не е заявило за обявяване годишните
финансови отчети /ГФО/ след 2014 година. Посоченото обстоятелство, от своя страна,
предполага неплатежоспособност на търговеца поради невъзможност да изпълни своите
изискуеми публичноправни задължения, съгласно чл. 608, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ.
Презумпцията на чл. 608, ал. 2 и тази по ал. 3 ТЗ не се опровергават от събраните по
делото доказателства за имуществото и финансовото състояние на дружеството, като и
вещото лице по допусната ССЕ не е констатирало налично имущество, нито пък е
установила връзка със счетоводството на дружеството.
2
Видно от заключението и изрично посоченото от вещото лице в о.с.з., всички
коефициенти за ликвидност, в хипотезата на дължимост на посочените от молителя суми /а
още повече, при начисляване на лихвите върху последващ период/ са на стойност нула
/поради липса на краткотрайни активи, а наличие само на задължения/, тоест, под
референтните стойности. Или, както и вещото лице е посочило, търговецът не е финансово
автономно и е зависимо от основния си кредитор – НАП. Вещото лице не е констатирало
наличието на каквито и да е активи на дружеството, вкл. материални запаси, приходи,
наличности и т.н.
Видно от представените от молителя доказателства и липсата на доказателства за
погасяване, най-старите просрочени публични задължения са за ДДС и корпоративен данък,
изискуеми още от 2012 година. Предвид заключението на вещото лице, може да се направи
извод, че за целия изследван период, а и предвид липсата на ГФО /от 2015 година/
дружеството не извършва стопанска дейност и не са регистрирани, каквито и да е стопански
операции. Следователно и ответното дружество е в невъзможност да изпълни своите
изискуеми и непогасени задължения. Тоест, доказа се, че през изследвания период, а и за
продължителен изминал период дружеството е с влошени показатели относно финансовото
състояние и в невъзможност с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си
задължения и поеме дължимите плащания, или – е в невъзможност предприятието на
търговеца да функционира нормално. Може да се направи и извод и за това, че състоянието
е трайно и тенденцията за влошаване на показателите е необратима, предвид липсата на
данни за каквато и да е осъществявана стопанска дейност.
Следователно, се установи състояние на неплатежоспособност, което е относимо и
към момента на даване ход на устните състезания. Ответникът е в състояние на трайна
невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез наличните си
краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги
покрие. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подобряване на
финансово-икономическото си състояние, нито пък погасяване на изискуемите задължения,
вкл. тези, възникнали от облигационните правоотношения с молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/свръхзадължеността. Тя се
определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при
условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с
оглед общото икономическо състояние на длъжника. В случая тази най-ранната дата е
31.12.2015 г., към който момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени
парични задължения в големи размери, тоест- спиране на плащанията, така и трайна липса
на осъществявана стопанска дейност и реализиране на активи, тоест, настъпила необратима
обективна невъзможност да се изпълняват задълженията кредиторите.
По делото липсват данни за налични активи на търговеца. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ
на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са
само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на
събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ
налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е
заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност/. В настоящия случай, са наложени и обезпечителни
мерки по ДОПК чрез налагане на запор върху всички суми по всички банкови сметки и
притежавано МПС, поради което, дори да са налични парични средства, то те не биха могли
да бъдат използвани за покриване на началните разноски на производството.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сума за
3
началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не са представени
доказателства за предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
КОРПОРАЦИИ АД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2015
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Б.Е.К. АД, ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б.Е.К. АД, ЕИК: *******.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Б.Е.К. АД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Б.Е.К. АД, ЕИК:
*******.
СПИРА производството по несъстоятелност на Б.Е.К. АД, ЕИК: *******.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4