РЕШЕНИЕ
№234
Гр.Русе, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 1 октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното търговско дело №174 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно
основание чл.430, вр. чл.432 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „У. Б. АД
гр.София, ЕИК *** чрез пълномощник адвокат Т.Н.-САК, е подал в съда на 8.06.2018г., искова молба срещу „П.“АД,
„П. Т.“ЕООД, Х.Л.В., Л.В.В. и А.Г.А.. С нея твърди, че е кредитодател по
договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №RC-648/18.02.2013г. и анекси към него №№1-9, 11-12, както и допълнително
споразумение от 17.11.2016г. Кредитополучател по договора е първия ответник „П.“АД,
първоначално като солидарни длъжници до договора встъпили втория ответник „П. Т.“ООД
/към момента „П. Т. ЕООД/, четвъртия ответник Л.В. и лицето Д. С. Р. С анекс №8
и допълнително споразумение от 17.11.16г. солидарния длъжник Д. Р. е освободен
от солидарната отговорност, като на основание чл.124, ал.2 ЗЗД банката изрично
си запазила правата срещу останалите солидарни длъжници. С анекс №8 като
солидарни съдлъжници за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит
встъпили третия и петия ответници-Х.В. и А.А.. По силата на изрично препращане
в договора, към него се прилагат Общите условия, при които банката предоставя
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност /ОУ/. Кредитната линия е
ползвана като револвиращ кредит и/или банков кредит под условие, усвояван при
плащане от страна на банката по всеки
поет от нея кредитен ангажимент под формата на
гаранция/контрагаранция/акредитив и/или чрез погасяване за сметка на кредита на
суми, дължими на банката при условията на договора. Многоцелевата револвираща
кредитна линия, предмет на договора се усвоява и издължава, ведно с лихвите,
таксите, комисионните и всички разноски при условията на договора, а общия
кредитен лимит е в размер на 4000000лв. Към момента този общ кредитен лимит е
усвоен частично до размер на 2000000лв. Съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 5.06.2018г., задълженията на кредитополучателя и
солидарните длъжници по договора и анексите към него възлизат на 2014955.54лв.,
от които дължима главница-2000000лв., дължима договорна лихва за периода
25.04.18г.-4.06.18г.-10399.99лв., дължима наказателна лихва при просрочие за
същия период-4555.55лв. Падежът на вземането за главница е 17.06.2018г. Ищецът твърди, че са налице обстоятелства,
даващи основание за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Влошеното финансово състояние на кредитополучателя обосновава приложимостта на
чл.71 ЗЗД, осъществени са и конкретни предпоставки за обяваване на предсрочна
изискуемост на кредита по договорни клаузи-т.20.1.1 и т.28.6 ОУ-Непогасяване в
срок на изискуеми задължения на кредитополучателя и/или свързани с него лица
към банката и/или към свързани с нея лица. Към момента ответинците имат
изискуеми задължения по няколко различни договори за кредит, сключени с
банката, като общия размер на просрочените задължения надхвърля 10 милиона
лева. Така по договор за банков кредит №RC-608/5.11.12г. и анекси към него петимата ответници
дължат просрочена главница в размер на 712554.47лв. По т.28.9 от ОУ-Дейността
на кредитополучателя „П.“АД се осъществява въз основа на два лиценза за данъчни
складове по ЗАДС. И двата лиценза са отнети с решения на Агенция Митници и с
това е осъществена хипотезата на т.28.9 ОУ. В момента е налице висящо производство
пред ВАС във връзка с искане за спиране на настъпилото по силата на закона
предварително изпълнение на административните актове по отнемане на лицензите.
Резултатът от издаване на тези актове е налице, защото Агенция Митници вече
усвоила банковата гаранция в размер на 6800000лв. за акциза, който до отнемане
на лицензите бил в режим на отложено плащане. Налице е неплащане в срок и на
две дължими вноски за лихви, които съгласно т.8.3 се дължат до 25-то число на
съответния месец, т.е за м.април и май 2018г. Ответниците преустановили
плащането на задълженията си за лихви по процесния договор и анексите към него,
както и изобщо задълженията си по всички останали договори за кредит с „У. Б.АД.
Това обосновава правния интерес на банката да предяви иск за изпълнение на
задълженията по договора за кредит чрез осъждането на кредитополучателя и
съдлъжниците да заплатят солидарно дължимите суми. Претендира ответниците да
бъдат осъдени да заплатят солидарно по процесния договор за поемане на кредитни
ангажименти по линия за револвиращ кредит №RC-648/18.02.2013г. и анексите към него сумата 2014955.54лв., която се състои от: главница -2000000лв., договорна лихва
за периода от 25.04.2018г. до 4.06.2018г.-10399.99лв.,
наказателна лихва при просрочие за периода от 25.04.2018г. до 4.06.2018г. вкл.-4555.55лв., заедно със законна лихва
върху просрочената сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане,
както и всички направени разноски.
Отговор на исковата молба е
подаден от ответниците „П.“АД и „П. Т.“ЕООД. Останалите ответници не са подали
отговори на исковата молба.
В отговора на „П.“АД се заявява
становище, че исковете са неоснователни, същите се оспорват по основание и
размер. Твърди, че не дължи по процесния договор и анекси главница в размер на
2000000лв., оспорва приложеното извлечение от счетоводни книги на ищеца.
Твърди, че то може да служи за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК, но не е достатъчно доказателство за осъждане по делото, заведено по
исков ред. Липсват доказателства, че банката е предоставила сумата 2000000лв.,
респ. претендираните акцесорни задължения. Твърди, че към момента на подаване
на исковата молба кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, същата е
подадена преди 12.06.2018г., като се твърди, че към този момент са налице
основания за обявяването му за предсрочно изискуем, банката не е уведомила нито
един от ответниците за намерението си. Според извлечение от счетоводните книги
на ищеца, изискуемостта е възникнала на 17.06.18г., липсва решение от
компетентния орган на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост, което прави
невъзможно точното изчисляване на претендираните наказателни лихви. Твърди, че
не са налице посочените основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем-отнемане
лиценза на „П.“АД. Твърди, че няма нито едно влязло в сила решение на директора
на Агенция Митници за отнемане на какъвто и да било лиценз. Твърди, че кредита
не е обявен за предсрочно изискуем нито към датата на подаване на исковата молба,
нито след тази дата, тъй като уведомления и основания за това няма. Предвид
това претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.
С отговора на втория ответник
„П. Т.“ЕООД се оспорва основателността на исковете. Твърди, че не е уведомяван
по никакъв начин, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем,
дружеството не е получавало никакви средства. Оспорва приложеното извлечение от
счетоводни книги на ищеца, счита, че то не е достатъчно доказателства за
осъждане по исков ред. Твърди,че липсват
доказателства сумата 2000000лв. да е предоставена от банката, респ. акцесорните
вземания. Твърди, че договорът не е обявен за предсрочно изискуем към датата на
подаване на исковата молба, към този момент не са налице основания за
обяваването за предсрочно изискуем, банката не е уведомила никой от ответниците
за намерението си. Според представеното извлечение от счетоводните книги
изискуемостта е възникнала на 17.06.2018г., липсва решение на компетентния
орган на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, което прави невъзможно
изчисляването на наказателните лихви. В чл.19.3 от договора е изрично посочено,
че третите лица отговарящи в условията на солидарност отговарят, само ако е
налице получена по реда на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Редът за пристъпване към принудително събиране на вземанията
е посочен в чл.20.3.3 от договора. Не е спазена уговорка в договора според
която само в този случай възниква солидарност за третите лица. Поради това
счита, че искът срещу другите съответници, които не са кредитополучатели следва
да бъде отхвърлен само на това основание. Твърди, че не дължи плащане на
главница и претендираните акцесорни вземания, претендира отхвърляне на исковете
и присъждане на разноските по делото.
Ищецът е пояснил с подадена
допълнителна искова молба, че решенията на Агенция Митници за отнемане на
лицензите са влезли в сила на 26.07.18г. и на 31.07.18г. Представеното с
исковата молба извлечение от счетоводни книги е допустимо доказателство
съгласно чл.182 ГПК, а усвояването на кредита се установява и от съдържанието
на анексите. Счита възраженията на ответниците за неоснователни. Твърди, че
предсрочната изискуемост може да бъде обявена и с исковата молба, като не
съществува изискване за приемане решение от „компетентен орган“ за това.
Оспорва твърдението, че уговорената солидарност съществува само ако банката
упражни правото си да се снабди със заповед за незабавно изпълнение. Право на
ищеца е да избере процесуалния път, по който да защити правата си. Предприетото
изпълнение въз основа на извлечение от ЦРОЗ за вписан особен залог и вписано
пристъпване към изпълнение не е процесуална пречка за предявяване на иск.
„П.“АД е подал отговор на
допълнителната искова молба. Поддържа възражението си, че към момента на
предявяване на иска ищецът не е имал право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, евентуално такова право е възникнало в края на м.юли 2018г., но до
момента то не е упражнено, тъй като липсва уведомяване за това. С исковата
молба предсрочна изискуемост не е обявена, тъй като към датата на подаването й
лицензи на дружеството не са били отнемани. Липсват доказателства, че към
датата на подаване на исковата молба има други задължения на „П.“АД и на
другите ответници, които да са предсрочно изискуеми или изискуеми. Твърди, че
обявената с исковата молба предсрочна изискуемост е невалидна, прави
възражение, че кредитът все още не е обявен за предсрочно изискуем. Оспорва
отразената информация в представеното с ДИМ Извлечение от публичния регистър на
лицензираните складодържатели и данъчни складове.
Ответникът „П. Т.“ЕООД е
подал отговор на допълнителната искова молба. Твърди, че към датата на подаване
на исковата молба ищецът не е имал право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като евентуално такова право е възникнало в края на м.юли 2018г., но
до момента все още не е упражнено, тъй като липсва уведомяване до първия
ответник, а и до солидарните длъжници. С исковата молба нищо не е обявено,
защото лицензи не са отнемани. Твърденията на ищеца за неизпълнени задължения,
даващи основание за предсрочна изискуемост счита за голословни. Твърди, че
обявената с исковата молба предсрочна изискуемост е невалидна и към момента
кредитът все още не е предсрочно изискуем. Оспорва отразената в представеното с
ДИМ Извлечение от публичния регистър на лицензираните складодържатели и данъчни
складове информация, претендира отхвърляне на исковете.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното:
По делото не се спори, че между
ищеца-кредитор и първия ответник „П.“АД гр.Русе-кредитополучател е сключен
Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №RC-648/18.02.2013г. Солидарни
длъжници /трети задължени лица/ са „П. т.“ЕООД, Л.В.В. и Д. С. Р. Според раздел
I, при условията на договора, на
кредитополучателя се предоставя, при солидарната отговорност на солидарните
длъжници кредит под формата на многоцелева револвираща кредитна линия, която
може да се използва като 1.1. Револвиращ кредит или 1.2. Банков кредит под
условие, усвояван при плащане от страна на банката по всеки поет от нея
кредитен ангажимент под формата на гаранция/контраганация/акредитив/ и/или чрез
погасяване за сметка на кредита на суми дължими на банката при условията на
договора. Размера на кредита е до 4000000лв., разпределен по подлимити: Револвиращ
кредит -2000000лв.: Банков кредит под
условие-2000000лв. Крайния срок за погасяване на главницата по кредита според
договора е 15.01.2014г. Уговорени са множество условия, годишен лихвен процент,
начисляван върху редовна главница, лихвен процент, начисляван върху просрочена
главница, фиксиран лихвен процент, комисионни, обезпечения и др. В Раздел Други
права и задължения /л.11/13 от договора/, в чл.19.3 е посочено, че
кредитополучателя и солидарните длъжници, встъпващи на основание чл.121-127 ЗЗД
в изпълнение задълженията на първия, се задължават да отговарят солидарно за
изпълнение задълженията по договора, вкл. лихви, такси, комисионни и разноски,
до окончателно погасяване на свички суми. Посочено е, че вземанията на кредитора
по договора по отношение на кредитополучателя и солидарните длъжници са
неделими и се събират от всеки от тях, съответно от правоприемниците им и от
всички заедно, при условия на солидарност, като всеки отговаря за цялото
задължение въз основа на договора и получените по реда на чл.417 и сл ГПК
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Посочени са основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че за неуредените
случаи се прилагат ОУ и разпоредбите на действащото законодателство, както и че
неразделна част от договора са посочените в чл.27-ОУ /т.1-3/, договори за
обезпечения по т.9, застрахователни полици и др. Към договора са сключени анекси №№1-9, 11 и
12, както и допълнително споразумение от 17.11.2016г., с които се променят
различни договорни клаузи. С анекс №8/17.11.2016г. кредиторът е освободил
солидарния длъжник от отговорността му по договора и анексите и страните са се
съгласили, че като солидарни длъжници встъпват Х.Л.В. и А.Г.А., които отговарят
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на
кредита, до окончателното му погасяване съгласно договора и ОУ/§1-3/. С
допълнително споразумение от 17.11.2016г./л.57/ Д. С. Р. е освободен от
солидарната отговорност по процесния договор. С анекс №11/09.08.2017г. страните
са променили редица клаузи от договора и анексите, като крайния срок за издължаване на главницата по
кредита е определен на 17.06.2018г. представени са Общи условия, при които У. Б.
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, приложими към
договора. Представени са множество писмени доказателства, вкл. и заповед за
изпълнение №3751/27.09.2018г. по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№6422/2018г. по
описа на РРС, както и изпълнителен лист №3602/10.10.2018г., заповед за
изпълнение №3427/27.09.2018г. по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№6424/18г. по
описа на РРС и изпълнителен лист №3414/28.09.18г., заповед от 27.09.2018г. по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№6423/2018г. по описа на РРС и изпълнителен лист
№3414/28.09.2018г. /л.254-262/. Всички заповеди са издадени за вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит №RC-648/18.02.2013г. и анексите към него и са за главница,
съответно-50000лв., 100000лв. и 30000лв. Длъжници по цитираните заповеди са
ответниците по делото, като се претендира солидарност. Представено е извлечение
от счетоводните книги на банката по договор №RC-608/5.12012г. и анексите към него /л.113/. По делото са
изслушани и приети заключения на икономическа експертиза и допълнително
заключение. От заключението на икономическата експертиза е установено, че според
представено от банката извлечение от разплащателна сметка на „П.“ АД, усвоената
сума от кредитополучателя-първи ответник по процесния договор е в общ размер
2000000лв., като усвояването е съответно
на дати: 26.04.2013г.-1955830лв. и на 25.06.2013г.-44170лв. Вещото лице е
констатирало, че и в счетоводството на „П.“ АД усвоените суми по кредита са
посочени в същия размер, съответно и на същите дати. Вещото лице е
констатирало, че до датата на завеждане на делото-8.06.2018г. не са извършвани
плащания на главницата и същата е в размер на 2000000лв. Не са заплатени и се
дължат договорна лихва в размер на 10399.99лв. за периода 25.04.2018г.-04.06.2018г.,
както и наказателна лихва 4555.56лв. за същия период. След завеждане на делото,
според вещото лице, по данни на счетоводството
на банката, на 27.09.2019г. са постъпили суми в общ размер 185950лв. по
издадени изпълнителни листи, с които са платени задължения за главница
180000лв. и част от начислената законна лихва върху главницата по кредита в
размер на 5950лв. Посочено е от вещото лице, че при проверката му, от страна на
първия ответник са предоставени единствено извлечения от сметка 152-дневник на
сметка 152 Получени краткосрочни заеми, партида 13, а съгласно отразените в тях
данни, задължението за главница по процесния кредит е погасено към 7.06.2017г.
Други доказателства „П.“ АД не е предоставило на вещото лице. В експертизата
вещото лице е посочило, че дължимата договорна лихва за периода 25.04.2018г.-4.06.2018г. е в размер на
10399.99лв., а наказателната лихва за просрочие за същия период е в размер на
4555.55лв. В допълнителното заключение
вещото лице е констатирало, че присъдените вземания по трите изпълнителни дела,
образувани въз основа на издадените изпълнителни листи по ч.гр.д.№№6422, 6423 и
6424 по описа на РРС за 2018г. са осчетоводени в банката като отделни кредитни
контракти, а до 19.09.2019г. по тях не са постъпвали разпределени суми за
погасяване по изпълнителните дела или от друг източник за погасяване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото е установено категорично от събраните доказателства, че по силата на възникнало
облигационно отношение по договор за поемане на кредитни ангажименти по линия
на револвиращ кредит №RC-648/18.02.2013г.,
анексите към него и допълнително споразумение от 17.11.2016г., банката - ищец е
отпуснала на първия ответник „П.“ АД кредит в размер на 2000000лв., със срок за
връщане 17.06.2018г., който е усвоен. Солидарни длъжници по кредита са втория,
третия, четвъртия и петия ответници, които отговарят за задълженията при
условията на договора и анексите към него. Искът е предявен на 8.06.2018г.,
като в исковата молба е налице позоваване на наличие на предпоставки по договора
и ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно: по чл.20.1.1 от
договора и т.28.6 от ОУ; по чл.28.9 от ОУ, както и неплащане в срок на две
вноски за лихва-за м.април и май 2018г. Препис от исковата молба е връчен на
кредитополучателя на 18.06.2018г., а към този момент, в хода на делото вече е
настъпил /на 17.06.2018г./ падежа на задължението и то е изискуемо, поради
което и като факт от значение за спорното право същият следва да бъде взет
предвид, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че кредитът от 2000000лв. е усвоен от
кредитополучателя, от които на 26.04.2013г.-1955830лв. и на
25.06.2013г.-44170лв. С оглед настъпилия в хода на делото падеж на задължението,
сумата по кредита подлежи на връщане, при условията на договора. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че никаква част от
претендираните вземания-главница, договорна и наказателна лихва не е погасена
от ответниците. В тяхна доказателствена тежест е установяването на факта на
погасяване на падежиралото вземане на банката по кредита, но не са представени доказателства в тази насока. Сам по себе си
факта, че счетоводно едно вземане се води погасено при кредитополучателя / в
какъвто смисъл са констатациите в основната експертиза/, при положение, че не
са представени никакви първични документи, установяващи това / за плащане,
прихващане или друго/, нито други доказателства на какво основание е взета
такава счетоводна операция, не води до извод, че то не се дължи. Първият
ответник в частност, както и останалите ответници не са представили никакви
доказателства за погасяване на задължението. От представените писмени
доказателства и допълнителното заключение се безспорно установява, че
издадените по ч.гр.д.№№6422, 6423 и 6424/2018г. на РРС заповеди по чл.417 ГПК,
респ. изпълнителни листи, са с предмет частични вземания, в общ размер по трите
дела-180000лв., които съставляват част от главницата по процесния договор. При
ищеца присъдените вземания по издадените 3 броя изпълнителни листи са
осчетоводени в отделни кредитни контракти, образувано е едно изпълнително дело
№422/2018г. по описа на ЧСИ В.М., по което няма събрани суми. Следователно,
липсват доказателства за извършени погасявания по претендираните вземания. Съдът
намира, че исковете за главница, договорна лихва и наказателна лихва, са
основателни и доказани в претендираните размери, поради което следва да бъдат
уважени изцяло, като ответниците бъдат осъдени солидарно. Неоснователно е
възражението на втория ответник „П. т.“ ЕООД-солидарен длъжник /подал отговор
на исковата молба/, че третите лица солидарни длъжници отговарят само в
хипотези на получена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.
Солидарността на третите лица /по терминологията на договора/ произтича от
договора и анексите към него, т.е. от поетите от тях задължения, а реда по
който ще се реализира отговорността им, дали чрез предявен осъдителен иск или
по реда на заповедното производство е избор на кредитора. Посоченото в чл.19.3
от договора, че третите лица отговарят солидарно въз основа на договора и
получени по реда на чл.417 и сл ГПК заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, не води до извод, че на разположение на кредитора е само
реда по чл.417 и сл. ГПК и той е обвързан с него, като при избор на друг ред за
защита отпада отговорността на солидарните длъжници, тъй като такова тълкуване би
било превратно. Аналогично е съждението на съда и по отношение
на уговореното в чл.20.3.3 от договора. В правата на кредитора, както бе
посочено по-горе е да избере процесуалния ред по който да реализира правата си.
По тези съображения, предявените искове
следва да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.
В тежест на ответниците са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 123278.69лв. съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.“АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул. „*** „П. Т.“ЕООД, ЕИК ***, бул.
„***, Х.Л.В., ЕГН********** ***, Л.В.В., ЕГН**********,*** и А.Г.В., ЕГН**********,***, да заплатят
на „У. Б.“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, пл.“*** СОЛИДАРНО
сумата 2000000лв. /два милиона лева/,
представляваща главница по договор за поемане на кредитни ангажименти по линия
за револвиращ кредит №RC-648/18.02.2013г., анексите към него и допълнително споразумение от 17.11.2016г., ведно със
законна лихва от завеждане на делото-8.06.2018г. до окончателното й изплащане;
договорна лихва за периода 25.04.2018г.-04.06.2018г. в размер на 10399.99лв.; наказателна лихва за
просрочие за периода 25.04.2018г.-04.06.2018г. в размер на 4555.55лв., както и направените по делото разноски в размер на
123278.69лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
Окръжен съдия: