№ 56
гр. Габрово, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600199 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Л.Ц. от АК –
Габрово – служебен защитник на подсъдимия М. Т. М. от гр. Габрово, срещу присъда
№ 19 от 08.07.2021 г. по НОХД № 469/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия
М. Т. М. за ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2021 г., около 23.00 ч., в гр. Габрово, от
шивашко ателие, находящо се на бул. „Столетов“ **, действайки при условия на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот -
счупил стъкло на прозорец, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 0.60
лева с намиращи се в него лична карта на Д.К.С. от гр. Габрово и пари (сумата от 480
лв.), всичко на обща стойност 480.60 лева, от владението на Р.К.Т. от гр. Габрово,
собственост на Д.К.С. от гр. Габрово, без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 58а, ал. 1
от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
1
Със същата присъда подсъдимият М. Т. М. е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – Габрово направени по делото разноски в размер на 320,35 лева.
Постановено е, след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство -
1 бр. следа от защитно средство (на задната корица по делото), да бъде унищожено, а
вещественото доказателство - 1 бр. банкнота с номинал 10 лв. № БР 1902932 и 1 брой
банкнота с номинал 5 лв. № БК 4053662, оставени на съхранение в РУ на МВР –
Габрово, да бъдат върнати на Д.К.С..
Във въззивната жалба, изготвена от адв. Ц., се развиват оплаквания за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Твърди се, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността
обстоятелства. Посочва се, че подсъдимият е направил самопризнания и съжалява за
извършеното; касае се за млад човек – обстоятелство, даващо надежда за неговото
поправяне и превъзпитание. Защитникът счита, че като изключително смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете ниската стойност на предмета на престъплението.
Искането в жалбата е съдът да измени присъдата, като съществено намали наложеното
на подсъдимия М. Т. М. наказание.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия М. и защитника му адв. Ц.. По съществото на делото се придържат към
съображенията, изложени в жалбата. Правят искане за групиране по реда на чл. 25, ал.
1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на наказанието на подсъдимия М. по настоящото
производство с наложено с друга, влязла в сила присъда, наказание лишаване от
свобода. При упражняване на право на последна дума подсъдимият моли за
определяне на общо наказание по осъжданията си в размер на четири години лишаване
от свобода.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Намира, че наказанието е определено при отчитане на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, като не са налице основания за намаляването му.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият М. Т. М. от гр. Габрово е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е
приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка на деянието в следния смисъл:
На 13.01.2021 г., късно вечерта, подсъдимият М.М. решил да извърши кражба
от шивашко ателие, намиращо се в гр. Габрово, бул. „Столетов“ **. Подсъдимият
живеел под наем на същия адрес, като наемодател му била свидетелката Р.К.Т.. На
входната врата на сградата имало циментова козирка, а над нея прозорец с четири
стъкла, разположени на два реда. В изпълнение на намисленото М. си сложил
ръкавици и калцуни. Около 23,00 часа счупил стъклото на горното ляво крило от
прозореца и влязъл в помещението. Отворил шкаф вдясно от входната врата на
ателието. От пластмасова кутия за сладолед взел кафяво портмоне с намиращи се в
него лична карта, издадена на името на Д.К.С. и сумата от 480 лева, собственост на
същото лице. Свидетелката Т. била наемодател и на свидетеля С. и се грижела за него
поради влошеното му здравословно състояние. По тази причина съхранявала
посочените вещи на С. в ателието си.
След като отнел посочените вещи, подсъдимият М. наел такси и отишъл в село
Обединение, община Полски Тръмбеш, където похарчил част от парите за хранителни
продукти и алкохол. Личната карта и портмонето изхвърлил в контейнер, намиращ се в
близост до шивашкото ателие в гр. Габрово.
На следващия ден, отивайки на работа, свидетелката Т. видяла счупените
стъкла и констатирала липсата на отнетите вещи. Подала сигнал на тел.112.
На 14.01.2021 г. в ателието влязъл свидетелят М.Д., който живеел под наем на
същия адрес. Същият разказал, че предната вечер, около 23,00 часа, прибирайки се
3
заедно с приятелката си - свидетелката Л.И.Й., забелязал на козирката над входната
врата на ателието подсъдимия М.. Попитали го какво прави там, а той им казал да се
прибират навътре.
На 14.01.2021 г. подсъдимият М. бил конвоиран до гр. Габрово във връзка с
информацията относно описаното деяние. При проведената беседа със свидетеля
А.Г.М., оперативен работник в КП при РУ Габрово, М. разказал подробно за
извършената от него кражба.
С протокол за доброволно предаване от 14.01.2021 г. подсъдимият предал в РУ
на МВР - Габрово един брой банкнота от 10 лева с № БР 1902932 и един брой банкнота
от 5 лева с № БК 4053662, за които дал писмено пояснение, че са останали след
извършената на 13.01.2021 г. кражба на пари от шивашкия цех на Румяна Т..
На 14.01.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествие и изготвен
фотоалбум към него. При огледа от вътрешната страна на входната врата на стената
било констатирано охлузване. От вътрешната страна на прозореца на горно дясно
крило над дръжката била намерена един брой следа от защитно средство, която била
фотографирана и иззета.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд е изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия
съответства на всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, което е обусловило приемането за установени на
посочените в обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с
подкрепата на неговия защитник Съдът е разяснил на М. последиците от
самопризнанието му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и
изрично е заявил, че не желая да се събират доказателства относно фактите, изложени в
обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият
М. не е направил свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на първоинстанционния
съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали,
настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелите, писмените и веществените
4
доказателства, заключението на съдебно-оценъчната експертиза и заключението на
трасологичната експертиза. Тези доказателствени материали установяват по несъмнен
начин фактите на осъществяване на деянието и участието на подсъдимия М.. С оглед
изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият М.М. от обективна и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението кражба, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, след като на 13.01.2021 г.,
около 23.00 ч., в гр. Габрово, от шивашко ателие, находящо се на бул. „Столетов“ **,
действайки при условия на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот - счупил стъкло на прозорец, отнел чужди движими вещи
- портмоне на стойност 0.60 лева с намиращи се в него лична карта на Д.К.С. от гр.
Габрово и пари (сумата от 480 лв.), всичко на обща стойност 480.60 лева, от владението
на Р.К.Т. от гр. Габрово, собственост на Д.К.С. от гр. Габрово, без тяхно съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои. От обективна страна е установено, че
подсъдимият е прекъснал фактическата власт на владелеца върху вещите, предмет на
престъплението, като е установил своя фактическа власт. Не е имал съгласие за
отнемане на вещите и е демонстрирал намерението си да ги присвои. При извършване
на престъплението е счупено стъкло на прозорец, което е позволило проникването в
чуждия имот. Подсъдимият М. е действал в условията на опасния рецидив по чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК, което се обуславя от осъждането му на две години и шест месеца
лишаване от свобода по НОХД № 17/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, което
наказание изтърпял. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата, поддържано и
в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия М.М..
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено
наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия М.
в размер на специалния минимум, след което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК го е
намалил с една трета и е наложил наказание от две години лишаване от свобода.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за намаляване на размера на
наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода. При положение, че с
5
присъдата е определено наказание в размер на специалния минимум, което е
редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, допълнителното му намаляване е възможно
само при наличие на предпоставките по чл. 55 от НК. Извършеното престъпление не се
отличава от типичните и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното
проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай не е налице
кумулативност на двете условия. Невисоката стойност на предмета на престъплението
е отчетена като смекчаващо обстоятелство от районния съд. Тази стойност обаче не е
пренебрежимо ниска, за да съставлява изключително смекчаващо обстоятелство така,
както се твърди в жалбата. На следващо място, неправилно като смекчаващо
обстоятелство е отчетено самопризнанието на подсъдимия, като първоинстанционният
съд не е съобразил, че е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК. Като отчита обстоятелствата по извършване на престъплението и
данните от справката за съдимост, които сочат на изключително обременено съдебно
минало на М., съдът счита, че не е проявено и другото изискване за приложение на чл.
55 от НК - предвиденото наказание със специален минимум от три години лишаване от
свобода да е несъразмерно тежко за подсъдимия.
Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Искането на подсъдимия и защитника му за приложение на чл. 25, ал. 1, вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като
този въпрос се повдига за първи път пред въззивния съд. Наличието на основания за
групиране на наложени на подсъдимия М. наказания с отделни присъди следва да се
разгледа в отделно производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за дължимите
разноски във връзка с провеждане на наказателното производство, както и за
приложените веществени доказателства.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
6
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19 от 08.07.2021 г. по НОХД № 469/2021 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7