СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав в закрито заседание на 01.03.2019 г. в състав:
СЪДИЯ : МАРИЯ КУЗМАНОВА
като разгледа гр. д. № 11353/2018 год. взе предвид следното:
Ищците - „П.Е.П.С.“ ЕООД и „Д.Е.П.С.“ ООД, сочат в ИМ, че са дружества, преобразувани чрез отделяне от „П.Е.П.С.“ ООД, от което част от имуществото е преобразувано в първото, а второто е преобразуващото от ООД в ЕООД.
В ИМ се твърди, че „П.Е.П.С.“ ООД закупило по силата на нот.акт № 179, том III, рег. № 2359, нот. дело № 397/12.11.2009 г. на нотариус В.Б., сключен с Л.П.- като продавач, недвижим имот – имот № 000307, находящ се в с. Бойница, с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор с площ от 91,925 дка, м-ст „Есен“. Същото дружество е изградило в имота фотоволтаична централа /ФВЕЦ/ „Бойница“ с мощност 3,722 киловата, заедно със съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа. След изграждане и въвеждане в експлоатация на ФВЕЦ „Д.Е.П.С.“ ООД е придобило обособена част от нея – ФВЕЦ Бойница 1 с мощност от 1,134 MW с всички подобрения в имота, а „П.Е.П.С.“ ЕООД придобило обособена част– ФВЕЦ Бойница 2 с мощност от 3,002 MW с всички подобрения в имота.При изграждането на ФВЕЦ били извършени многобройни СМР и други действия, за което били изразходвани 13 767 839,55 лв. – стойност на извършените подобрения в имота. Сочат, че с Решение № 104/04.09.2017 г. по гр.д. 4269/16 г. на III ГО, ВКС била прогласена нищожността на договора, страна по който бил праводателя му – Л.П., както и за осъждане да се предаде владението върху процесния имот. Считат, че са добросъвестни владелци на имота по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС. Намират, че извършените от тях подобрения в имота са увеличили стойността му. В условията на евентуалност считат, че ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна сметка в следствие на извършените в имота подобрения. Претендират от ответника сумата в размер на 100 000 лв. – частичен иск от цялата сума от 13 767 839,55 лв., представляваща извършените подобрения в имота, както и претендират право на задържане върху имота до заплащането им, ведно със законната лихва, считано от предявяване на ИМ до окончателното плащане. Евентуално претендират сумата от 100 000 лв. – частичен иск от цялата сума от 13 767 839,55 лв., с която ищците обеднели за сметка обогатяване на ответника, както и претендират право на задържане върху имота до заплащане на подобренията, ведно със законната лихва, считано от предявяване на ИМ до окончателното плащане. Претендират разноски.
Ответникът Българската държава, представлявана от Министъра на земеделието и храните, твърди недопустимост на исковете. В ОИМ твърди СПН - влязло в сила Решение № 104/ 04.09.2017 г. по гр.д. 4269/16 г. на III ГО ВКС с втори ответник „П.Е.П.С.“ ООД, по което съдът се е произнесъл по възражението му за правото на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС до заплащане 11 000 000 евро, прието като неоснователно от ВКС. В ОИМ се поддържа, че ВКС изрично е приел, че изградената в имота ФВЕЦ няма характер на подобрение.
Безпорно е обстоятелството, че втория ответник по гр.д. 251/2013 г. по описа на ОС-Видин, по което е постановеното касационното Р № 104/04.09.17 г. на ВКС е „П.Е.П.С.“ ООД от което дружество са преобразувани ищците по настоящето дело. Поради това съдът счита, че доколкото преобразуваното ООД е ответник по делото пред ОС-Видин и обстоятелството че същата ФВЕЦ е разделена на две обособени позиции придобити от двамата ищци в настоящето дело налице е идентичност в страните по делата.
Съдът от събраните по делото доказателства намира производството по предявените искове по чл. 72 ЗС и чл. 55 ЗЗД за процесуално недопустими, поради наличието на пречката по чл. 299, ал.1 ГПК. По въпросите относно правото на задържане и подобренията в процесния имот съгласно Р № 104/ 04.09.2017 г. по гр.д. 4269/16 г. на III ГО ВКС, е формирана СПН спрямо „П.Е.П.С.“ ООД, респ. ищцовите дружества и ответника и е налице субективен и обективен идентитет по отношение както на странитге, така и на предмета по делата. В това решение първо ВКС е отрекъл като неоснователно възражението за задържане на имота по чл. 72,ал.3 ЗС до заплащане на направените в него подобрения в размер на сумата 11 000 000 евро.Второ е посочил, че въпреки наведения довод за незаконност на ФВЕЦ „П.Е.П.С.“ООД не е провел пълно и главно доказване, че същата е изградена законно съгласно необходимите документи и позовавайки се на т.ІІ от ППВС № 6/27.12.1974 г. представлява незаконно строителство.На трето място е приел, че изградената ФВЕЦ няма характер на подобрение по см. на чл. 72,ал.3 ГПК и изрично е отхвърлил възражението за задържане на имота до заплащането на сумата с която е увеличена неговата стойност като неоснователно. Наред с това 4/ ВКС е обсъдил, че основната част на ФВЕЦ като изградено съоръжение представлява соларни модули –фотоволтаични панели и рамки за тях, които са подвижни и могат да бъдат демонтирани и премахването им няма да промени съществено имота, който е земеделска земя негодна за земеделско ползване.
Действително ВКС не се е произнесъл с диспозитива, но възраженията за правото на задържане и за подобренията са вече разрешени с този акт, който е влязъл в сила и е задължителен за настоящия съд съгласно чл. 297 ГПК.
Съпоставяйки влязлото в сила Решение № 104/ 04.09.2017 г. по гр.д. 4269/16 г. на III ГО ВКС с обстоятелствата изложени в настоящата ИМ, съдът счита, че е налице идентичност между предмета и страните на гр.д. 4269/16 г. ВКС и на настоящето дело поради което съгласно чл. 299, ал.1 ГПК спорът не може да бъде пререшаван.
Поради изложеното и на основание чл. 130 ГПК ИМ следва да бъде върната поради недопустимост на иска затова съдът
ВРЪЩА на
основание чл. 130 ГПК във вр. с чл. 299 ГПК ИМ по гр.д. № 11353 по описа на СГС за 2018 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: