Решение по дело №1619/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№................/………………

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Росица Станчева

ЧЛЕНОВЕ:                            Иванка Дрингова

                        мл.с-я  Таня Кунева

                                        

при участието на секретаря Доника Христова

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

в. гр. дело № 1619 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 вр. чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 160 от 02.07.2018 г. по т.д. № 497/2018 г. на ВКС, е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила прекратително определение на ОС-Варна, постановено по в. гр. д. № 1591/2015г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът е сезиран с въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД против решението на Варненския районен съд, постановено на 21.01.2015г. по гр.д. № 9990/2014г. и с което на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.99 ал.1 ЗЗД въззивното дружество е осъдено да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД сумата от 3372,63 лв., представляваща цедирано в полза на ищеца вземане по договор за цесия, сключен с И.Д.Г.и представляващо заплатена при липса на правно основание стойност на ел.енергия по корекция на сметка за периода 17.11.2010г. – 24.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Твърди се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необсъждане на всички наведени възражения срещу иска. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно съществуването на вземането в полза на цедента и по-конкретно за недопустимостта на извършената корекционна процедура, както и изводите за действителност на процесния договор за цесия. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В с.з., чрез депозирано писмено становище жалбата се поддържа. Наред с това, предвид направеното при предходното разглеждане на спора от въззивния съд изявление за отказ от иска се изразява становище, че производството по делото следва да бъде прекратено. Сочи се, че е налице валидно и неоттегляемо десезиране на съда, доколкото последващото решение, с което е прието за установено на основание чл. 365, т. 3 от ГПК вр. чл. 29 от ЗТР, че вписването на К. Д., осъществила и процесуално представителство на „КНМ Груп“ ЕООД и в това качество заявила отказ от иска, е несъществуващо обстоятелство, няма обратно действие и не засяга редовността на изявлението по чл. 233 от ГПК. Претендират се направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК жалбата е оспорена като неоснователна. По същество се пледира за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на направените във всички инстанции разноски, в т.ч. и пред ВКС.

Съдът намира, доводите на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради валидно заявен отказ от иска за неоснователни. По своята същност отказът от иск е едностранно волеизявление на ищеца към съда, настъпването на правните последици на което не зависят от волята на ответника. Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ, чл.7 ал.1 ЗТРЮЛНЦ и чл.599 ГПК, на които се позовава, уреждат оповестителното действие на вписването по отношение на трети добросъвестни лица. Но същото важи за възникналите материалноправни отношения между гражданскоправните субекти, към които знанието на вписаното обстоятелство е релевантно. Това действие е неприложимо към отношения от публичноправен характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда вр. извършеното от К. Д. като представляващ „КНМ Груп“ ЕООД изявление за отказ от иска. Именно поради последното и с оглед на обстоятелството, че изявлението за отказ от иска не е адресирано до насрещната страна, респ. не се изисква нейното съгласие, неприложими са и разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ.  С оглед на това и по арг. от разрешението, дадено в т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС решението по чл.29 ЗТР няма действие по отношение на дружеството-ищец /“КНМ Груп“ ЕООД/, а въззивникът не може да се позове на заличеното обстоятелство досежно заявения с молба от 19.05.2015г. отказ от иска. По отношение на съда, това решение означава, че е налице извършено ненадлежно процесуално действие /от лице без представителна власт/, което действие не се поддържа пред настоящата инстанция.

Следователно, липсва десезиране на съда, поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск от „КНМ Груп” ЕООД против „EНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД с правно основание чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.99 ал.1 ЗЗД.

Фактическите основания на които се основава исковата претенция са, че по силата на договор за цесия от 30.05.2014г., сключен с И.Д.Г.ищецът /въззиваем в настоящото производство/ е титуляр на вземане за сумата от 3372,63 лв., представляваща заплатена от цедента стойност на ел.енергия, начислена по корекция за периода 17.11.2010г. – 27.04.2011г. Твърди се, че тази сума е била недължима, независимо от извършеното от абоната плащане, тъй като ответното дружество не е могло да извършва подобни корекционни процедури. В тази връзка  са изложени доводи, с които се оспорват отразените в констативния протокол от проверката на СТИ констатации, наличието на реална доставка и потребление на допълнително начисленото количество ел.енергия, както и действителността на клаузите от ОУ, регламентиращи тези отношения като неравноправни и противоречащи на закона.

В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен с възражения за недействителност на договора за цесия, както и че заплатеното от абоната не е без правно основание и в частност при начална липса на такова. Твърди се, че към момента на сключване на договора за цесия е липсвало валидно вземане в полза на цедента, поради което и същият е нищожен поради липса на предмет, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, както и че е сключен от лице без представителна власт. Изложени са и подробни съображения, че основанието за извършеното плащане е съществуващото между дружеството и абоната валидно облигационно правоотношение относно доставка и продажба на ел.енергия и надлежно реализирана корекционна процедура. В тази връзка се сочи, че именно поради наличието на договорни отношения хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е неприложима.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, респ. наведени оплаквания относно следната фактическа обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд – Въззивното дружество, от една страна и Иван Господинов, от друга, са в договорни отношения относно потребление на ел.енергия за обект, находящ се в ***, с аб.№ **********. След извършена проверка на СТИ, монтирано на адреса на абоната и въз основа на отразена в КП констатация за грешка в отчитането на електромера, потвърдена с експертиза на БИМ, е извършена корекция в сметката като на основание чл.38 ал.3 т.1 от ОУ е начислено допълнително количество ел.енергия за периода 17.11.2010г. – 27.04.2011г. /162 дни/ в размер на 18230 квтч, на стойност 3372,63 лв. Тази сума е заплатена от абоната, видно от приетата като доказателство справка за извършени плащания по партидата му.

Липсва спор и относно обстоятелството, че на 30.05.2014г. И. Г., действащ чрез пълномощник адв. Кр. Т. и въззивното дружество „КНМ Груп” ЕООД е сключен договор за цесия, съгласно който първият прехвърля на дружеството вземането си от „Енерго - Про Продажби” АД за горната сума като платена без основание.

За извършеното прехвърляне на вземането е депозирано уведомление от цедента до длъжника с вх. № 3185707/25.07.2014г.

В хода на производството пред първоинстанционния съд цедираното вземане е прехвърлено на трето за процеса лице, като на основание чл.226 ал.1 ГПК делото е продължило между първоначалните страни.

Основните спорни въпроси между страните, във връзка с които са и наведените в жалбата оплаквания са дали процесната сума се явява платена при начална липса на основание, респ. дали в полза на цедента е съществувало прехвърленото вземане, обуславящо действителността на сключения договор за цесия.

Настоящият състав намира, че първият от тези въпроси е разрешен от константната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290  ГПК и имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност е нищожна /напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т.д. № 582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г.д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т.д. № 225/10г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 12/11.02.2013г. по т.д. № 1080/11г., Решение № 30/2015г. по т.д. № 1118/2014г. на ВКС, ІІ т.о./. Същите са относими и към настоящия казус.

Разпоредбите на чл.24 и чл. 38 от Общите условия, на които се позовава въззивника, предвиждат ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната. Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане и предели е правомощие единствено на законодателя. Към датата на одобряване на тези Общи условия нито в Закона за енергетиката, нито в Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.

Едва с нормата на чл.83 т.6 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./, тълкувана във вр. чл.21 и чл.98 от ЗЕ законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл.83 ал.2 ЗЕ/. Тази норма няма тълкувателен характер. Касае се за ново правомощие на доставчика, установено след одобряване на ОУ, въз основа на които е извършена корекцията и на което законодателят не е придал обратно действие. Поради това и не намира приложение към настоящия казус.

Наред с това тези норми от ОУ противоречат и на нормата на чл.82 ЗЗД, определяща пределите на договорната отговорност, която винаги е отговорност за виновно поведение, което следва да бъде доказано, а не предполагано.

Поради изложеното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. Платеното въз основа на нищожна клауза съставлява платено при липса на основание, поради което и то подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Поради това и изложените от въззивника доводи, че предвид наличието на договорни отношения с абоната основанието за връщане на сумата не може да бъде нормата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД са неоснователни.

Цитираната от въззивника съдебна практика по чл.290 ГПК относно възможността да бъде претендирана стойност на ел.енергия за минал период касае други хипотези – доказано виновно поведение на абоната, установен период на неотчитане/грешно/неточно отчитане и доказан размер на реално доставено и консумирано количество ел.енергия /дори и на база предходен период, аналогичен на претендирания/. Поради това същата е неприложима в настоящия казус.

Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание вземането по чл. 55, ал.1, пр. пр.1 ЗЗД е изискуемо от момента на престацията, като от този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентична на даденото.

Възраженията за нищожност на процесния договор за цесия поради липса на предмет са неоснователни.

Цесията е съобщена на длъжника с връчването на преписа от исковата молба, към която е приложено и изрично уведомление в тази насока, изходящо от цедента.

Що се отнася до възраженията за липса на надлежно учредена представителна власт за адв. Кр. Тодоров при сключване на договора за цесия и изпращане на уведомлението, то същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като въззивникът не е легитимиран да прави подобни възражения /в т.см. ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид изложеното, съдът намира, че въззиваемото дружество се легитимира като носител на процесното вземане, поради което и предявеният иск е основателен. Извършеното в хода на процеса последващо прехвърляне е ирелевантно, по арг. от разпоредбата на чл.226 ГПК.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, както за производството по отмяна пред ВКС. Доводите за недължимост на последните по аргумент, че въззивникът не е станал причина за постановената по реда на извънредния способ отмяна са неоснователни. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, обективирана в т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.

          Неоснователни са и доводите, че възнаграждението за въззивното производство следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК. При повторното разглеждане на спора въззиваемото дружество е представлявано от адвокат, поради което и следва да бъдат репатрирани направените за това процесуално представителство разноски. Отделно от това разноски за предходното разглеждане на спора не са претендирани.
Същото не е прекомерно по см. на чл.78 ал.5 ГПК, тъй като е в размер близък до минималния по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. /уговорено и заплатено 470 лв., при минимален размер 466 лв./.

          Доколкото не надвишава горния минимум не се явява прекомерно и претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 400 лева.

          С оглед на това дължимите в полза на „КНМ Груп“ ЕООД разноски са в общ размер на 937,46 лева, включващи заплатена държавна такса по молбата за отмяна в размер на 67,46 лв., 400 лв. адвокатско възнаграждение пред ВКС и 470 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

          Дължимите за първоинстанционното производство разноски са присъдени с обжалваното решение и предвид потвърждаването му същите не могат да бъдат редуцирани от настоящия съд.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския районен съд, постановено на 21.01.2015г. по гр.д. № 9990/2014г.

 

ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и управление гр. Варна, бул.”Владислав Варненчик” 258, Варна Таурс – Г ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 937,46 лева /деветстотин тридесет и седем лв. 46 ст./, представляваща направени разноски за въззивното производство и производството по чл.303 ГПК, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.