Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9064 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,вр.чл.432,ал.1 ТЗ.
Ищецът твърди в ИМ, че на 12.06.2008 г. е
сключил с ответниците (солидарни длъжници) Договор за потребителски кредит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на 32 300 евро. Кредита е бил
усвоен в швейцарски франкове, като на 18.06.2008 г. на ответниците са
предоставени - 53 321 швейцарски франкове в равностойност на 32 300 евро.
Сумата е следвало да бъде върната за триста месеца с годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити във франкове +
договорна надбавка от 1,65% и такси. През 2008 г. задължението е прехвърлено на
„Б.Р.С.“ АД, което дружество го е прехвърлило обратно на Банката при
съответното уведомяване на длъжниците. Поради неплащане на месечните вноски
ищецът е обявил чрез нотариални покани на длъжниците предсрочната изискуемост
на кредита. Ищецът претендира заплащането на 35 503,17 швейцарски франка (част
от общата сума на главницата в размер на 47 324,99 швейцарски франка) за
периода 10.06.2015 г. до 03.07.2018 г. ведно със законната лихва от датата на ИМ
до окончателното изплащане на сумата и и 480 лв. - нотариални такси, за периода
29.05.2018г. до 03.07.2018 г. Претендира
разноски.
Чрез особения представител адв. К. ответниците
оспорват исковете по основание и размер, както и валидно сключен договор за
цесия. Поддържат, че вторият договор за цесия от 2017 г. не им е бил надлежно
съобщен от предишния кредитор и в този смисъл претенцията на Банката изхожда от
нелегитимен кредитор. Сочат ненадлежно връчване на покани за обявяване на
предсрочната изискуемост доколкото няма данни да са търсени поне три пъти в
рамките на един месец. Прави се възражение за погасителна давност по отношение
на исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 12.06.2008г. между ищеца - кредитодател
и ответниците (солидарни длъжници) като кредитополучатели е сключен Договор за потребителски кредит № HL
39090/12.06.2008г.(ДПК), съгласно който Банката предоставя на
кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 32 300 евро, по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на същата Банка в деня на усвояването на
кредита, а ответниците се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. С Приложение № 1 от
18.06.2008г. страните удостоверяват датата на усвояване на кредита - 18.06.2008
г. Към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б." АД към евро е 1,650800, като определения
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите
кредитен лимит е 53 321,00 швейцарски франка.С Допълнително споразумение(ДС) от
10.01.2012 г. страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към
датата на сключването му задължения на кредитополучателите към кредитора, като
констатират, че те са в общ размер на 50 432,27 швейцарски франка - редовна
главница. С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 15.07.2008 г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б.“
АД),вземанията на „Ю.Б.“АД по ДПК № HL 39090/ 12.06.2008г., ведно с прилежащите
му допълнителни споразумения и/или анекси, с ответниците са прехвърлени на „Б.Р.С.“
АД. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017
г. между „Б.Р.С.“АД и„Ю.Б.“АД вземанията на “Б.Р.С." АД по ДПК № HL
39090/12.06.2008г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения и/или
анекси, с ответниците са прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД.
С нотариални покани с peг. № 1000, том I,
акт 141 от 22.03.2018г. и peг. № 1002, том I, акт 143 от 22.03.2018 г. на
нотариус Антони Г.с peг. № 031 в Регистъра на НК, връчени при условията на чл.
47 ГПК на 28.05.2018 г. длъжниците са уведомени, че вземанията по
договора за кредит, прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б.“
АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017 г.
По партидата на дружеството „Б.Р.С.“ ЕАД в ТР(предишно „Б.Р.С.“АД),ЕИК ******, на
29.11.2019 г.дружеството е заличено с вписване № 20191129101635 поради
вливане в „И А.Б.Л.Б.“ЕАД, което от своя страна - на 04.02.2020 г. с
вписване № 20200204154820 е заличено поради вливане в „Ю.Б.“ АД.
Поради неизпълнение задълженията, произтичащи от процесния договор за заплащане на дължимите
погасителни вноски, длъжниците са изпаднали в забава относно погасяването на
кредита. Поради нарушение на процесния сключен договор, ищеца обявява цялото
задължение по кредита за предсрочно изискуемо с нотариалните покани: с peг. №
999, том I, акт 140 от 22.03.2018г. и peг. № 1001, том I, акт 142 от
22.03.2018г. на нотариус А. Г.с peг. № 031, връчени при условията на чл. 47 ГПК
на 28.05.2018 г.
От заключението на приетата ССчЕ се
установи следното: ДПК № HL 39090/12.06.2008 г. е усвоен от ответниците, като
на 18.06.2008 г. е усвоена сума в размер на 53 321 швейцарски франка, представляващи равностойност на 32 300 евро по курс „купува“ на банката
към датата, съгласно Приложение 1/18.06.2008 г. Размерът на задължението към
датата на завеждане на ИМ е 59 937.32 швейцарски франка или 101
876.52 лева. Размерът на
задължението към 16.06.2020 г. (датата на изготвянето на ССчЕ), съгласно
извлеченията от счетоводните книги по кредитна сделка № 913289 е 68 179.35
швейцарски франка или 133 930.26 лева. В.л.Ц. сочи периодите на необслужване на главница и лихви
по кредита и последните извършени плащания на 15.06.2015 г. по пера: 101,91
CHF –по главницата; 298,79 CHF - по начислени лихви по кредита; 0,88
CHF - по начислени такси по кредита. Последно извършено плащане по
начислени имуществени застраховки по кредита
е от 29.07.2014 г. е в размер на 65,43 CHF.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна:
Безспорно
се установи,
че ищеца е
предоставил на ответника сумите по процесния договор за кредит. Кредитополучателя е изпаднал в
забава и считано от 15.06.2015 г. е преустановил редовното погасяване на дължимите
вноски по кредита и не е заплатил на падежа дължимите суми. От този момент длъжниците
са изпаднали в просрочие и затова кредита е обявен едностранно за предсрочно изискуем
(чл. 432 ТЗ)
Във връзка с възражението на ответниците за
ненадлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, съда намира, че в чл. 18, ал.2 от процесния ДПК страните са уговорили автоматична предсрочна изискуемост на кредита с
неплащане на три
последователно месечни погасително вноски от датата на падежа, с което Банката има право да пристъпи към събирането на всички
дължими суми, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. С оглед
тази уговорка на страните, е ирелевантен за делото въпросът за уведомяване на
кредитополучателите от банката, че обявява кредита за
предсрочно изискуем.
Същевременно предявеният иск не попада в хипотезата на иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, където вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Когато предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. (арг. ТР №
4/18.06.2014 г.на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК). В случая обаче предявеният иск е осъдителен.
Въпреки това, следва да се посочи, че по
настоящото дело ищецът е ангажирал доказателства за уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост. Представени са доказателства за връчени надлежно:
уведомленията за предсрочната изискуемост и нотариалните покани за
прехвърлянето обратно вземанията по ДПК
от „Б.Р.С.“ АД на ищеца на адресатите на ответниците по реда на чл. 47,
ал.1 ГПК. Представени са четири броя разписки от куриер на нотариус Г.(л 113 -
117), от които е видно, колко пъти е посетен адреса на ответниците и са описани
обстоятелства при самите посещения. Уведомленията са връчени редовно на адресите (чл.47,ал.1 ГПК),за кореспонденция посочени
от кредитополучателите, които са и постоянните адреси на ответниците по делото,
от справката от НБДН. Връчването е по
реда на чл. 50 ЗННД видно от приложените разписки с отбелязванията, чрез куриера
служител на нотариуса и в хипотезите на
чл. 44,ал.1 и чл.47,ал.1 ГПК. От ответниците чрез особения представител не е
направено оспорване за истинността на същите по съответния ред.
Съдът
счита възражението на ответника относно легитимацията на ищеца за ирелевантно. Съгласно представените и
обсъдени по-горе доказателство и обсъдени между „Б.Р.С." АД и „Ю.Б.“ АД е
налице правоприемството, като първото дружество е заличено поради вливане във
второто.
Други възражения извън обсъдените
по горе, във връзка с клаузи на
процесния ДПК от страна на особения представител - адв.К., не са релевирани
в ОИМ нито заявени в с.з.
От заключението на в.л. Ц. неоспорено
от страните е видно,че размерът на дължимите суми по договора за кредит към 05.07.2018
г. –датата на депозиране ИМ по пера е както следва: главница –
47 324.99 CHF; лихви общо (възнаградителна и наказателна) – 11 913.08
CHF; банкови такси - 594.50 CHF;
застраховки – 104.75 CHF и
нотариални такси – 931.88 лева.
Искът е предявен за сумата 35 503.17 CHF - част от
главницата и за 480 лева – част от нотариалните такси. Поради изложеното съдът намира че предявеният частичен иск се явява основателен,
като ответниците се осъдят да заплатят на ищеца сумите: 35 503.17
CHF ведно със законната лихва считано от 06.07.2018 г. и 480 лева – нотариални такси.
По разноските:
Ищецът съгласно приложения списък по чл.80 ГПК претендира разноски: 2 420 лв. - ДТ; 2 813,28 лв. - адв.хонорар, 500 - депозит за в.л. 2 850 лв.- хонорар за особения представител или общо сумата 8 583.28 лв.
Особеният представител е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При съобразяване на
разпоредбата на чл.7,ал.2Н №1/2004 г.следва, че дължимото възнаграждение не е
прекомерно уговорено поради което следва да се остави без уважение. Ето защо
съдът приема,че на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца сумата 8 583.28 лева – разноски по делото.
Ищецът е
направил възражение за намаляване определеното от съда възнаграждение за
особения представител, поради това че положените от особения представител
действия не отговарят на заплатеното от
него възнаграждение. По това възражение съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
47, ал.6 изр.2ро ГПК дължимото на особения представител възнаграждение се
определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му
може да се определи и под минимума за съответния вид работа по Н-ба № 1/2004
г., но не по малко от ½ от него. Няма абсолютен критерий въз основа на
който да се преценява фактическата и правна сложност на делото. Преценката е
комплексна и се основава по всяко дело на конкретни обстоятелства – предмета, кръга на
подлежащите на доказване факти, обема на събрания доказателствен материал,
извършените от страните процесуални действия, наред с цената на иска и броя
съдебни заседания. В случая производството по делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, с оглед изготвения от особения представител отговор на ИМ и ДО на ДИМ, участието му в
проведеното с.з., от същия не са направени нови доказателствени искания, не са
събирани други доказателства,делото е приключило в едно заседание и обявено за
решаване. Ето защо основателно е искането за намаляване на възнаграждението на
особения представител от 2 850 на 1 172.20
лева (2 344.20 по чл.7,ал.2 Н №1 : 2)
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Е.Е., ЕГН ********** и Д.Р.Е.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес: ***
сумата 35 503.17 швейцарски
франка, представляващи
ЧАСТ от непогасената главница в общ
размер - 47 324.99 швейцарски франка за периода 10.06.2015 г. до 03.07.2018 г.
дължима по Договор за потребителски кредит № HL 30909 /12.06.2008 г. ведно със законната лихва върху сумата от 06.07.2018 г. до окончателно й изплащане на сумата и нотариални
такси в размер на 480 лева, представляващи ЧАСТ
от общо 931.88 лева нотариални такси по същия банков договор и сумата 8 583.28
лева на основание чл. 78,ал.1 ГПК – разноски по делото.
НАМАЛЯВА на основание чл.47,ал.6 изр.2 ГПК адв. възнаграждение на назначения по делото особен представител адв. С. Г.К. от 2 850 на 1 172.20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: