Определение по дело №593/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 1073
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20237200700593
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1073

 

гр. Русе, 16.10.2023 г.

 

 

Административен съд Русе, VІІ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                     

                                                                                     СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 593

по описа за 2023 год.,  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 159 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба на Б.А.Х. *** срещу мълчалив отказ на МРРБ, формиран по заявление с вх.№ V8-756/19.05.2023г.

          Предявено е искане до съда да бъде отменен мълчаливия отказ и да се изпрати преписката на административния орган за произнасяне по искането.

Административен съд Русе, при направена преценка за допустимостта на жалбата, намира че същата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено.

          Мълчаливият отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, по принцип съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание.

Следователно мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. При липсата на сезиране с писмено или устно (чл. 29 АПК) искане, бездействието на административния орган не представлява мълчалив отказ, т. к. срок за произнасяне въобще не започва да тече - Арг.: чл. 58, ал. 1, вр. чл. 57 АПК. В подобна хипотеза не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да е предмет на обжалване.

          Видно от съдържанието на подаденото заявление с вх.№ V8-756/19.05.2023г., по което се твърди че е формиран мълчалив отказ, исканията, които са отправени от Б.А.Х. до МРРБ, респ. министъра на РРБ, не обуславят за него, като орган на управление, задължение да издаде административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол, за да е налице хипотезата на чл. 58 от АПК, при изтичане на законовия срок за произнасяне с изричен акт.

          Заявление, с вх.№ V8-756/19.05.2023г., по което се твърди че е формиран мълчалив отказ, с оглед съдържанието и формулираните в него искания, следва да се квалифицира като сигнал по смисъла на чл.119 от АПК.

          Не всяко заявление до орган на управление поражда за него задължение да издаде индивидуален административен акт, подлежащ на контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Съгласно чл. 58 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Според теорията и непротиворечивата съдебна практика мълчалив отказ се формира само в случаите, когато орган, който е задължен да се произнесе не упражни своите правомощия в предвидения за това срок. В случая, подаденото заявление, не е възможно да бъде квалифицирано, според предметното му съдържание, като искане от заявителката за издаване на административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, за да се обоснове извод, че непроизнасянето на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК.

Подаденото от Б.Х. заявление не инициира конкретно производство, за да възникне задължение за сезирания субект задължение да се произнесе или изпрати заявлението на друг компетентен орган. В случая е поискано само да бъдат извършени проверки по определени теми. Подаденото заявление, независимо, че е адресирано до МРРБ, не предполага издаване на индивидуален административен акт от министъра, по смисъла на чл.21 АПК, в качеството му на орган на държавно управление, нито сезиране с искане да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие, поради което и непроизнасянето му по подаденото заявление, не е възможно по силата на фикцията на чл. 58 от АПК, да се приравни на отказ, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

          Предвид изложеното липсва мълчалив отказ, формиран по заявление с вх.№ V8-756/19.05.2023г., който да бъде предмет на съдебен контрол.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.А.Х. *** срещу мълчалив отказ на МРРБ, формиран по заявление с вх.№ V8-756/19.05.2023г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 593/2023 г. по описа на Административен съд Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му на оспорващия.

          На основание чл. 138 от АПК препис от определението да се изпрати на оспорващия.

 

 

                                                                  

                                                                                     СЪДИЯ: