П Р
О Т О
К О Л
Гр.
София, 16 април 2015 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 28-ми състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
април, две хиляди и петнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС АТАНАСОВ |
|
|
Членове: |
Е. ДЕЧЕВ |
|
|
|
ФИЛИП САВОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
АДЕЛИНКА СТОИЛОВА |
|
|
Прокурор |
ВИКТОР ИВАНОВ |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия АТАНАСОВ НЧД № 1273 по описа за
2015 г.
На именното повикване в 09.30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
В.Б.М. – доведен пред съда от Затвора - гр.София.
ЯВЯВА се адв.Е.В., същият е упълномощен защитник с пълномощно
приложено по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.В.: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ М., както следва:
В.Б.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин,
осъждан, с ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на осъдения правата му в производството
ОСЪДЕНИЯТ М.: Разбрах правата си. Отвод на съда, съдебния
секретар и прокурора няма да правя.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА предложението на Градския прокурор на София с
правно основание чл.44, ал.11 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед
за арест.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените към предложението, както и
наличните по делото писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
Адв.В.: Няма да сочим други доказателства, ще се ползваме
от събраните по делото.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направено предложение. От доказателствата
по делото е видно, че във възобновеното производство с определение от
09.07.2014 г. по ЧНД № 2092 от 2014 г., Градски съд е приел за изпълнение
решение № 2614 от 20.05.2013 г. на Апелативен Углавен съд в Атина – Република
Гърция, с което на българския гражданин В.Б.М. е било наложено наказание
„Доживотен затвор”, парично наказание в размер на 50 000 евро и „Отнемане
на гражданските права” за срок от 3 години за извършени от него престъпления по
чл.1, 20, 21, 23г и 2а от Закон № 4139/2013 г., във връзка с чл.2 от
Наказателния кодекс на Република Гърция. С определението, което е било изменено
от апелативната инстанция е прието българският гражданин да изтърпи наказание
от 12 години „Лишаване от свобода” за деяние, квалифицирано като престъпление
по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.4, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и е бил
приспаднат срока на изтърпяното наказание както в осъдилата го държава, така и
на територията на Република България, като наказанието следва да се търпи при
строг режим.
Било е направено искане от страна на Главния прокурор на
републиката за възобновяване на производството, като в мотивите е посочено, че
съдът приемайки правната квалификация, поради липса на протест не е адаптирал наказанието
съобразно предвидимия размер в българския НК. Вследствие на това искане е било
образувано дело пред Върховен касационен съд, като с решение от 26.03.2015 г.
по наказателно дело № 143 от 2015 съдът е преценил, че следва да възобнови производството
по ЧНД № 2092 от 2014 г. на СГС и ВНЧД № 711 от 2014 г. на Апелативен съд –
гр.София, отменил е определението на Градски съд и това на въззивния съд в
частта по приложението на относимия български материален закон и
съответстващото му по размер наказание за извършеното от осъдения В.Б.М. престъпление
и е върнал делото за разглеждане от друг състав на Градски съд.
Считам, че с оглед постановения съдебен акт от ВКС, съдът
следва да постанови определение, с което да приспособи присъдата, наложена от
съда в Гърция като приеме, че за извършеното там престъпление на осъдения М.
следва да се приеме, че то съответства на престъплението, посочено в българския
НК в разпоредбата на чл.354а, ал.2, изр.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за
което законът в България предвижда наказание до 15 години „Лишаване от свобода”
и да постанови, че той следва да изтърпи наказание от 15 години „Лишаване от
свобода”, предвид размера на наказанието наложено в Република Гърция. Това наказание
считам, че следва да бъде търпяно при „Строг режим”, с оглед разпоредбите в
ЗИНЗС, като от него бъде приспадната изтърпяната част както на територията на
Република Гърция, така и на територията на Република България до настоящия
момент.
По отношение на останалите наказания съдът считам, че не
следва да бъдат приемани с определението.
Адв.В.: Това искане се гледа от трети състав на Софийски
градски съд. При първоначалното разглеждане на искането за приспособяване на
присъдата, според нас правилно и законосъобразно беше определен срока, който
следва да изтърпи моят подзащитен на територията на Република България,
приспособявайки гръцката присъда на Апелативния съд в Атина спрямо българското
законодателство. Делото беше върнато за ново разглеждане, тъй като първоинстанционният
съд се произнесе и по отношение на адаптиране на другите два вида наказание
„Глоба” и „Лишаване от граждански права”. Втори състав на СГС отново се
произнесе, приспособявайки наказанието и определяйки 12 години „Лишаване от
свобода”. И в двата случая правилно и законосъобразно, според мен и двата
състава на съда се съобразиха с разпоредбата на чл.2 от НК, т.е. за прилагане
на по-благоприятния закон по време на извършване на деянието или при
определянето на присъдата и наказанието. След като два пъти и в тази част беше
потвърдено определението на Софийски градски съд по отношение на определяне на наказанието
беше направено предложение за възобновяване от Главния прокурор и така или
иначе безспорно имаме решение в тази посока на ВКС, което според мен
незаконосъобразно и неправилно тълкува разпоредбата на чл.2 от НК. Едно,
единствено изречение в това решение на Върховния касационен съд по отношение
определяне на наказанието е свързано, че не би могло да бъде приложен чл.2 от НК за по-благоприятния закон, тъй като приспособяването ставало през 2014 г. и
следвало да бъде спазен закона и приложено наказанието, което се предвиждало
към момента на приспособяването на присъдата. В края на краищата НК и НПК
действат на територията на Република България, а не на територията на Република
Гърция и след като българското законодателство предвижда приложението на
по-благоприятния закон за всички извършили престъпления, значи следва да бъде
приложен по-благоприятния закон и в случая след като тази присъда и това наказание
става българско, а не гръцко. В тази връзка аз изложих съображения и пред ВКС и
макар, че това решение в края на краищата в някаква степен е задължително за
съдилищата и за вас при определяне на наказанието и прилагане на материалния
закон, аз още не мога да се съглася с това становище, тъй като то противоречи
не само на закона, не само на морала, а противоречи и на идеята на законодателя
с въвеждане на чл.2 от НК. Тогава чл.2 става безпредметен. Поради това и всички
състави на СГС и на Апелативния съд, а и на прокуратурата, тъй като по тяхно
предложение беше наложено наказание от 12 години, а не наше. Предложението за наказанието
беше на прокуратурата - 12 години, което не бе обжалвано два пъти. Колегата от
прокуратурата изложи всички останали съображения във връзка с приспособяването
на присъдата и аз няма какво да добавя повече. Моето възражение е свързано с
приложението на чл.2 от НК, защото аз мисля, че в края на краищата този закон е
за това, идеята на законодателя е била точно такава - да бъде приложен по-благоприятния закон за
всеки извършил престъпление. А ние какво правим сега - за едни може да се
прилага, за други не може да се прилага, но тази присъда е българска, а не
гръцка. Ако си беше останал в Гърция да си лежи по гръцкото законодателство.
Моля да вземете предвид нашите съображения. В края на
краищата има решение на ВКС в тази посока, но така или иначе аз следва да
направя тези възражения като защитник на вече осъден. Ако приемете нашите съображения
и във връзка с тях ще ви моля да постановите вашия съдебен акт.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Ще кажа, че първото престъпление не е
извършено в Гърция. Аз през живота си в Гърция никога не съм ходил. По думите
на македонската гражданка тя е била около гр.Сандански и там е закупила
наркотика. Аз поисках от прокуратурата да бъде разпитана тази македонска
гражданка. Те ми отговориха, че и аз съм бил само за малко в Гърция и ще ме
върнат в България, за да бъде разпитана македонската гражданка. Като дойдох в
България пак писах писмо до прокуратурата да бъде разпитана тази гражданска
Добрила, но те ми отговориха, че ние в България не разпитваме свидетели, само
потвърждаваме присъдата. Аз лежа тази 12-годишна присъда, без да имам никаква
вина за нея, а сега се иска присъдата да бъде в размер на 15 години, без да
имам грам вина за конкретния случай. Аз съм от 2005 г., даже от 2004 г. в
затвора до 2011 г. гърците не са ме търсили. Месец ноември 2011 г. е издадена
тази заповед за задържане. До тогава нито са ме питали, нито разпитвали, нито
зная тази македонска гражданка от къде, какво, искам просто да бъде разпитана.
Ами, ако не съм аз това лице, какво правим? Да ми дават доживотна присада в
Гърция, без да бъде разпит свидетел, един свидетел не е разпитан по това дело.
Примирих се с 12 години, но хайде да я разпитаме тази македонска гражданка и
ако каже, че не съм аз лицето. Тогава какво правим?
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание, за да се произнесе СЪДЪТ взе предвид следното:
Благоевградският окръжен съд с решение от 06.01.2012 г. по
НЧД № 643 от
Съгласно решението на Апелативния Углавен съд на Атина,
тези отделни деяния са следните:
1. С повече от едно деяние, които съставляват продължение на
едно и също престъпление М. е закупувал наркотични вещества и по-специално през
последното тримесечие преди 28.04.1996 г. в гр.Сандански - България и на други
места от неизвестни на следствието лица, а именно закупувал е неизвестни
количества хероин с тегло от поне
2. Също така с повече от едно деяние, които съставляват
продължение на едно и също престъпление е притежавал наркотични субстанции,
съгласно понятието на закона и по-специално съгласно цитираното в предходната
точка деяние, място и време е притежавал отразените по това деяние количества
хероин.
3. С повече от едно деяние, които съставляват продължение на
едно престъпление през втората десетдневка на м.март
За така посочените престъпления на българския гражданин В.М.
е било наложено наказание „Доживотен затвор”, парично наказание от 50 000
евро, както и отнемане на гражданските права за 3 години.
С решението на гръцкия съд е извършено приспадане на
времето, през което М. е бил временно задържан, считано от 21.02.2013 г. до 20.05.2013
г. т.е. 2 месеца и 29 дни.
По делото е представено съдебно удостоверение от секретар
при Апелативен съд в Атина, което е било вписано в специалната книга под № 3534
на 17.07.2013 г., според което вписване не е упражнено обжалване или някое друго
правно средство.
На 05.11.2013 г. осъденият български гражданин В.М. е бил
върнат на територията на Република България, чрез осъществен фактически трансфер
и оттогава е настанен в Затвора - гр.София.
При така установената фактическа обстановка, на първо място
настоящият съдебен състав констатира, че е налице постановена и вляза в сила
присъда от чуждестранен съд по отношение на българския гражданин В.М., с която
той е бил осъден за извършени престъпления.
В настоящото производство не може да се преоценяват
изводите на чуждестранния съд за виновност на осъденото лице, както и за обстоятелствата,
които са приети за доказани в резултат на събраните по делото, водено в чуждата
държава, доказателства. В този смисъл и са неоснователни изложените от осъдения
доводи за това, че същият е бил осъден несправедливо за деяния, които не е
извършвал.
На следващо място, в настоящото производство следва да се
прецени съгласно разпоредбата на чл.457, ал.3 от НПК и чл.4 и следващите от
Конвенцията за трансфер на осъдени лица, по кой текст от Българския наказателен
закон, деянието за което е постановена присъдата в чуждестранния съд, съответства. В този смисъл, като взе предвид
изложените като съставомерни в решението на гръцкия съд обстоятелства, настоящият
съдебен състав счита, че деянието, за което той е осъден, представлява такова
по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.4, във връзка с чл.26, ал.1 от НК на Република
България. Това е така, защото посочените обстоятелства съответстват на
извършено при условията на продължаване престъпление, изразяващо се в придобиване
и държане на наркотично вещество без надлежно разрешение, на публично място с
цел разпространение, разпространяване на такива високо рискови наркотични вещества
и то в особено големи размери, с оглед посочените количества на наркотичните
вещества.
На следващо място, настоящият съдебен състав в съответствие
с разпоредбите на чл.457, ал.3 и ал.4 от НПК и чл.9, чл.11 от Конвенцията за трансфер
на осъдени лица следва да прецени какъв по вид и размер наказание следва да
изтърпи осъденото лице в България, като посочените разпоредби изискват наказанието
да бъде редуцирано до максималния размер на предвиденото по българския наказателен
материален закон в случай, че този максимален размер е по-нисък от наложеното
на подсъдимия наказание.
В този смисъл, като взе предвид факта че с решението на чуждестранния
съд, българският гражданин В.М. е осъден на наказание „Доживотен затвор” и като
взе предвид, че за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, във вр. с чл.26, ал.
1 от НК актуалният към момента на постановяване на настоящото определение
материален закон предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 5 до 15 години,
настоящият съдебен състав счете, че следва да бъде определено наказание което
следва да бъде изтърпяно от осъдения български
гражданин в Република България - 15 години „Лишаване от свобода”.
СЪДЪТ намира за неоснователни доводите на защитата на
осъдения относно необходимостта от приложение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК в настоящото производство.
Разпоредбите на чл.9 и чл.11 от Конвенцията за трансфер на
осъдени лица по който ред Република България се е задължила да изпълнява същата
конвенция изискват при определяне на размера на наказанието, което следва да се
изтърпи в държавата на приемане на трансферираното осъдено лице да се вземе предвид
действащия към момента на постановяване на съответния съдебен акт за трансфер,
материален закон. В този смисъл и доколкото, както беше посочено действащото
към момента наказание по квалификацията на която съответства по българския наказателен
закон, престъплението предвижда максимален срок на наказание 15 години „Лишаване
от свобода”, следва това да е видът и размерът на наказанието, което следва да
изтърпи осъденото лице.
Следва на основание чл.457, ал.5 от НПК да бъде приспаднато
от изтърпяване на наказанието, времето през което осъденото лице е било
предварително задържано и изтърпявало наказание в Република Гърция, а именно от
21.02.2013 г., когато е бил предварително задържан до момента на предаването му
на българските власти на 05.11.2013 г.
Следва да бъде приспаднато и времето от 06.11.2013 г. до влизане
в сила на настоящото определение, през което се явява фактически задържан
осъдения до решаване на въпросите с трансфера.
Следва на основание чл.59, ал.1 от НК да бъде приспаднато
от изтърпяване на наказанието и времето от 02.12.2011 г. до 21.02.2013 г., през
което българският гражданин В.М. е бил задържан до решаване на въпроса с изпълнението
на издадената срещу него в Република Гърция Европейска заповед за арест.
СЪДЪТ намира, че не следва по реда на чл.457, ал.6 от НПК
да бъдат привеждани в изпълнение допълнителните наказания наложени на осъдения
с присъдата на гръцкия съд, а именно паричното наказание от 50 000 евро,
както и отнемане на гражданските права
за срок от 3 години. Изпълнението на наложеното допълнително, като финансова санкция
парично наказание от 50 000 евро следва да бъде приведено по реда на предвидения
особен ред в Закона за признаване изпълнение на решения за конфискация и отнемане
и решение за налагане на финансови санкции в съответствие със задължителните указания
за прилагане на закона, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 12.11.2013 г. на Върховния
касационен съд.
Не следва да бъде изпълнявано наказанието „Отнемане на граждански
права” за срок от 3 години, доколкото такова наказание не е предвидено в законодателството
на Република България.
Водим от изложеното и
на основание чл.457, ал.3 и следващите от НПК Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за изпълнение решение на Апелативен Углавен съд Атина – Република
Гърция от 20.05.2013 г. № 2614 от 2013 г., с което българският гражданин В.Б.М. с ЕГН ********** е осъден на „Доживотен
затвор”, парично наказание от 50 000 евро и отнемане на гражданските му права
за 3 години за извършено престъпление по чл.1, 20, 21, 23г, 2а от Закон № 4139
от 2013 г., във връзка с чл.2 от Наказателния кодекс на Република Гърция.
КВАЛИФИЦИРА деянието като съответстващо на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.4,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ за изпълнение в Република България на наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 15 /петнадесет/ години при първоначален „Строг режим” на изтърпяване
на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС като изтърпяването на наказанието
следва да се осъществи в затвор.
ПРИСПАДА на основание чл.457, ал.5 от НПК и чл.59, ал.1 от НК времето през което
българският гражданин е бил задържан, както следва: в Република България от 02.12.2011
г. до предаването му на Република Гърция в изпълнение на издадена от нея Европейска
заповед за арест на 21.02.2013 г. ; времето през което българският гражданин В.М.
е бил предварително задържан в Република Гърция и е изтърпявал наложено наказание
в същата държава, считано от 22.02.2013 г. до 05.11.2013 г., както и времето от
06.11.2013 г. до влизане в сила на настоящото определение, през което осъденият
българския гражданин е бил фактически задържан в Република България за решаване
на въпросите, свързани с трансфера.
НЕ
ПРИЕМА за изпълнение в настоящото производство наложените
допълнителни наказания със съдебния акт на правосъдните власти на Република
Гърция - парична санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ евро и
отнемане на граждански права за срок от 3 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийския
апелативен съд.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: